1739–1813
Софроний Врачанский – хронологически вторая после Паисия Хилендарского крупнейшая фигура деятеля Болгарского национального возрождения, народного просветителя и церковного иерарха.
Dominating Eastern and East-Central Europe from the second half of the first millennium AD onwards, the Slavs in the course of their long history have several times tried to (partially) form political and/or cultural unities. Especially during the nineteenth century (the age of Romanticism and national ‘revivals’) the ethnic characteristic of ‘being a Slav’ was put forward, both sincerely and rhetorically, as the main principle for movements such as Central/Eastern Europe-wide Pan-Slavism and Russian Slavophilia.
1722–1773
Паисий Хилендарский – историограф, первый идеолог болгарского Национального возрождения, народный будитель.
1726–1801
Выдающийся деятель южнославянского национального возрождения, широко известный в православном славянском мире сербский писатель, поэт, переводчик, богослов, историограф, автор знаменитой «Истории разных словенских народов, наипаче болгар, хорватов и сербов».
23.02.1823–9.10.1900
Български учител, писател, поет, преводач, езиковед, фолклорист, общественик.
1785–1848
Духовник, водач, деец за самостоятелна българска църква, писател.
ок. 1771–1845
Духовник, просветител, следовник на Софроний Врачански.
(1833–1878)
Добри Войников – болгарский драматург, поэт, публицист, создатель болгарского театра.
Болгарский поэт и публицист, общественный деятель, народный просветитель, борец за независимую болгарскую церковь.
1813–1851
Петар II Петрович Негош – правитель Черногории, митрополит, крупный черногорский и сербский поэт, яркий представитель романтизма на славянском юге.
1830-07.01.1862
Български поет, публицист, преводач, фолклорист – събирач на народни песни, автор, заедно с брат си Димитър Миладинов, на сборника “Български народни песни”, издаден в Загреб, 1861 г.
Во второй половины ХІХ века началось издание и печать первых газет в Боснии и Герцеговины.
1840– 27.12.1875
Просветен деец на новобългарското образование, учител, книжовник, преводач.
1810–23.01.1877
Български възрожденски просветител, книжовник, преводач, фолклорист, учител. Един от първите български възпитаници на одеското образование през XIX век и участник на Одеския литературен кръг. Инициатор за развитието на модерното българско образование.
1833–1897
Български писател, критик, преподавател, езиковед. Възможно е да се приеме като автор на най-ранната прозаична творба на български език.
1821–1867
Български революционен деец, историк, фолклорист, журналист, водеща фигура в Българското възраждане и освободителните борби.
1829 – 25.04.1854
Определяна като първата фолклористка, преводачка и поетеса през Българското възраждане. Една от ярките представители на българската интелигенция през XIX в. Публикува поезия и преводна литература в периодичния печат.
1818–1864
Учен, публицист, преводач, просветен деец.
1802–1839
Ученый-любитель, зачинатель российской болгаристики, заставивший болгар по-новому взглянуть на истории своего народа и пробудивший в них чувство национальной гордости.
1722 – 1794
Выдающийся украинский писатель, философ и педагог-просветитель, создавший оригинальное учение о «трех мирах». Григорий Саввич Сковорода родился в казацкой семье на Полтавщине, с перерывом учился в Киево-Могилянской академии, где одним из его преподавателей был святитель Георгий Конисский.
1831–1916
Писатель, путешественник, объехавший полмира, провинциальный интеллигент с революционными взглядами, известный неакадемический славист XIX в., драгоман русского представительства в Черногории, родоначальник черногорской археологии.
1848–1913
Яркий публицист, панславист и консерватор, поборник славянского единства и популяризатор русского языка в Сербии.
Юрий (Юрай) Крижанич, Мавро Орбини и Людевит Гай по интересен начин отразяват съвременното им познание за русите и руския език, тяхното място сред другите славянски народи.
През Българското възраждане славянската идея се оформя като необходим и продуктивен модел за утвърждаване и приобщаване на българското минало към културно-историческото наследство на славянската общност.
30.01.1839/1840–01.05.1912
Български обществен и просветен деец, политик и революционер, един от съидейниците на Георги Раковски.
15.02.1839–15.02.1877
Български поет и публицист, радетел за славянско единство.
1828–23.11.1885
Български книжовник, фолклорист, етнограф, езиковед, издател, учител, библиограф, съставител на един от първите български народописни сборници, развива активна църковна дейност срещу фанариотството.
21.07.1789–2.10.1847
Български просветен и стопански деец, историк, писател, педадог, с изключителни заслуги в училищното дело.
16.07.1818–17.08.1872
Български книжовник и просветен деец, историк, медиевист, действителен член на Императорското общество за история и старини в Москва (1846), действителен член на Одеското общество за история и старини (1862).
1824–1898
Български книжовник, филолог, писател, поет, фолклорист, преводач, дипломат.
27.05.1833–15.07.1896
Български книжовник, просветител и виден общественик през Възраждането, автор на редица учебници, книги, статии, пиеси, с преводите си популяризира западноевропейската и руската литература.
1797 - 1854
Писатель, переводчик и адвокат, идеолог албанского просвещения и один из основоположников национального движения в Албании. Внес огромный вклад в защиту и развитие православной культуры своей страны.
1850 – 1921
Крупнейшая творческая фигура в эпоху болгарского Национального возрождения и нескольких последующих десятилетий, патриарх болгарской литературы, классик, поэт, прозаик, драматург, один из создателей современного болгарского литературного языка.
Произведения Вазова переведены на 52 иностранных языка. Его именем в Болгарии были названы города, улицы, драматический театр в Софии, библиотеки и учебные заведения. Незадолго до смерти он был избран почетным доктором Софийского университета и почетным академиком Болгарской академии наук.
1839–1894
Историк, этнограф Балкан и дипломат, генеральный консул в Скутари и в Призрене, с 1886 года до кончины генеральный консул в Салониках. Оставил ценные сведения о Косово благодаря своей дипломатической деятельности.
1876–1918
Первый профессиональный словенский писатель, классик, прозаик, драматург, публицист, критик и поэт. Автор 30 книг: 9 романов, целого ряда повестей и сборников малой прозы, драматических пьес и комедий, центральная фигура словенского «модерна».
1830–1891
Боснийская просветительница, полиглот, первая боснийская женщина-автор исторического очерка о Боснии, одна из первых представительниц женской эмансипации на Балканах, создатель девичьей школы в Сараеве.
1804–1842
Поет, пътешественик, дипломат и масон. Личната му съдба е доста интересна и все още не съвсем изследвана За живота му няма достатъчно съхранени факти; има данни за връзките му с поетическите кръгове около Александър Пушкин.
6.01.1848–2.06.1876
Болгарский революционер, поэт-романтик и публицист, произведения которого были переведены на 33 языка мира.
Легендарният разказ за покръстването на българския владетел Борис-Михаил от св. Методий е известен по хрониката на Продължителя на Теофан (Х в.).
Илиризмът (хърв. – Ilirski pokret) е културно-политическо хърватско движение, чиято цел е обединението на славяните. Възниква през 30–40 години на ХІХ в. в Хърватия и Славония, оказва влияние върху културата на южните славяни на Балканите.
