1802–1839

Ученый-любитель, зачинатель российской болгаристики, заставивший болгар по-новому взглянуть на истории своего народа и пробудивший в них чувство национальной гордости.

1722 – 1794

Выдающийся украинский писатель, философ и педагог-просветитель, создавший оригинальное учение о «трех мирах». Григорий Саввич Сковорода родился в казацкой семье на Полтавщине, с перерывом учился в Киево-Могилянской академии, где одним из его преподавателей был святитель Георгий Конисский.

1831–1916

Писатель, путешественник, объехавший полмира, провинциальный интеллигент с революционными взглядами, известный неакадемический славист XIX в., драгоман русского представительства в Черногории, родоначальник черногорской археологии.

1848–1913

Яркий публицист, панславист и консерватор, поборник славянского единства и популяризатор русского языка в Сербии.

Юрий (Юрай) Крижанич, Мавро Орбини и Людевит Гай по интересен начин отразяват съвременното им познание за русите и руския език, тяхното място сред другите славянски народи.

През Българското възраждане славянската идея се оформя като необходим и продуктивен модел за утвърждаване и приобщаване на българското минало към културно-историческото наследство на славянската общност.

30.01.1839/1840–01.05.1912

Български обществен и просветен деец, политик и революционер, един от съидейниците на Георги Раковски.

15.02.1839–15.02.1877

Български поет и публицист, радетел за славянско единство.

1828–23.11.1885

Български книжовник, фолклорист, етнограф, езиковед, издател, учител, библиограф, съставител на един от първите български народописни сборници, развива активна църковна дейност срещу фанариотството.

21.07.1789–2.10.1847

Български просветен и стопански деец, историк, писател, педадог, с изключителни заслуги в училищното дело.

16.07.1818–17.08.1872

Български книжовник и просветен деец, историк, медиевист, действителен член на Императорското общество за история и старини в Москва (1846), действителен член на Одеското общество за история и старини (1862).

1824–1898

Български книжовник, филолог, писател, поет, фолклорист, преводач, дипломат.

27.05.1833–15.07.1896

Български книжовник, просветител и виден общественик през Възраждането, автор на редица учебници, книги, статии, пиеси, с преводите си популяризира западноевропейската и руската литература.

1797 - 1854

Писатель, переводчик и адвокат, идеолог албанского просвещения и один из основоположников национального движения в Албании,. Внес огромный вклад в защиту и развитие православной культуры своей страны.

1850 – 1921

Крупнейшая творческая фигура в эпоху болгарского Национального возрождения и нескольких последующих десятилетий, патриарх болгарской литературы, классик, поэт, прозаик, драматург, один из создателей современного болгарского литературного языка.
Произведения Вазова переведены на 52 иностранных языка. Его именем в Болгарии были названы города, улицы, драматический театр в Софии, библиотеки и учебные заведения. Незадолго до смерти он был избран почетным доктором Софийского университета и почетным академиком Болгарской академии наук.

1839–1894

Историк, этнограф Балкан и дипломат, генеральный консул в Скутари и в Призрене, с 1886 года до кончины генеральный консул в Салониках. Оставил ценные сведения о Косово благодаря своей дипломатической деятельности.

1876–1918

Первый профессиональный словенский писатель, классик, прозаик, драматург, публицист, критик и поэт. Автор 30 книг: 9 романов, целого ряда повестей и сборников малой прозы, драматических пьес и комедий, центральная фигура словенского «модерна».

1830–1891

Боснийская просветительница, полиглот, первая боснийская женщина-автор исторического очерка о Боснии, одна из первых представительниц женской эмансипации на Балканах, создатель девичьей школы в Сараеве.

1804–1842

Поет, пътешественик, дипломат и масон. Личната му съдба е доста интересна и все още не съвсем изследвана За живота му няма достатъчно съхранени факти; има данни за връзките му с поетическите кръгове около Александър Пушкин.

6.01.1848–2.06.1876

Болгарский революционер, поэт-романтик и публицист, произведения которого были переведены на 33 языка мира.

Легендарният разказ за покръстването на българския владетел Борис-Михаил от св. Методий е известен по хрониката на Продължителя на Теофан (Х в.).

Илиризмът (хърв. – Ilirski pokret) е културно-политическо хърватско движение, чиято цел е обединението на славяните. Възниква през 30-40 години на ХІХ в. в Хърватия и Славония, оказва влияние върху културата на южните славяни на Балканите.

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Project № 156

SESDiva aims at creating a virtual museum of written culture in relation to the social, religious, cultural, and ideological environment and relations between the South and East Slavs throughout the centuries from the 11th to the beginning of the 20th century.

Duration: 2018-2020
Program: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

FIND OUT MORE ERA.Net RUS Plus


TOP