Статия

Родена е в гр. Калофер. За кратко време живее в Пловдив със семейството си и от 1834 г. се премества да живее в Одеса. Баща ѝ Стефан Мутев и двамата ѝ чичовци Евстати Мутев и Стефан Тошкович са видни възрожденски търговци в близки отношения с Васил Априлов и Николай Палаузов. Елена Мутева израства в обкръжението на високообразованите си братя – Димитър: завършва с отличие Ришельовския лицей в Одеса, доктор по философия и магистър на свободните изкуства към Берлинския университет, основател и редактор на сп. „Български книжици“ (1858–1862), първи директор на Болградската гимназия, 1858; Никола: завършва също Ришельовския отдел (1939) и по-късно композиторския отдел на Римската консерватория (1849), преподавател в Болградската гимназия, смятан за първия български композитор (Андреев 1952: 58–59); и Христо: завършва юридическия отдел на Ришельовския лицей (1843), публицист в канцеларията на Одеския градски градоначалник. Ел. Мутева си отива едва двадесет и пет годишна от туберкулоза.

Последователните и дългогодишни занимания на изследователката на Ел. Мутева Марина Младенова (1974, 1984, 1999, 2012) разкриват и подреждат различни биографични факти и дават нови любопитни интерпретации на творчеството на „първата българска образована жена, която наравно с мъжа допринася за развитието“ (Шишманов 1916: 129) на българската литература и обществен живот. Научната прецизност и професионалните издирвания на М. Младенова по родни и чуждестранни архиви в Киев, Одеса и Болград документират и систематизират наличните сведения или отхвърлят някои неточни и погрешни твърдения, останали в научното поле. Във връзка с общозастъпеното предположение за образованието на Ел. Мутева в Одеса, М. Младенова съобщава, че името на възрожденската писателка липсва в оцелелите архиви на Института за благородни девици и на два от седемте пансиона за висшето съсловие (Младенова 1984: 47).

Съвсем млада Ел. Мутева посреща в дома си учени, писатели и общественици, първите българки, следващи от Одеса за учителки – Анастасия Михова Тошева и Саша Милкова. Домът на Мутеви на ул. Греческа започва да функционира и като първия литературен салон на българската интелигенция – тук се четат пристигналите писма, обсъждат се новините в периодичния печат и излезлите рецензии на първите български книги. Именно тук се появява и критическата дискусия, една от възловите през Възраждането – въпросът за художествените средства за изразяване на български език. Създадената първа българска поема „Стоян и Радев“ (1845) е образцовият отговор на Найден Геров за възможностите на родния език за създаване на литература и лирическото посвещение, адресирано до младата българска поетеса. Още през 1840 Н. Геров взима уроци от Димитър и Христо Мутеви в дома им и от 1941–1842 са датирани първите му любовни стихотворения, посветени на една „посестрима“ и „сънародница“ (когато Ел. Мутева е още на 12–13 години) и много вероятно те да са четени и обсъждани в първия литературен салон (Младенова 2012: 94). През 40-те години на XIX век в дома на Мутеви се състои и първият негласен литературен конкурс по зададена тема (преклонението пред Бог) и в резултат на това предизвикателство се появява поетичната творба на Н. Геров „Ода Богу“ (Ф. 22, а. е. 589, л. 16, 72–73) и стихотворението на Мутева „Бог“, което печели конкурса.

Най-често присъствието на Елена Мутева се свързва с началото на новобългарската оригинална и преводна литература, създадена от жени. От възрожденските авторки Ел. Мутева е определяна като първата фолклористка, преводачка и поетеса. Тя е „една от ярките творчески личности сред българите в Одеса през 40-те и 50-те години на XIX век“ и заедно с Найден Геров, Добри Чинтулов и Иван Богоров сформират „четворката“ на Одеския литературен кръг (Станева, 2009: 70). Не бива да се подминава както ролята, която изиграва Одеса като просветен център върху формирането на възгледите на Елена Мутева, така и участието ѝ в културните и обществени процеси през Българското възраждане.

Липсата на нейна портретна снимка ни отвежда към „словесния портрет“ (Младенова 2012: 60) на 15-годишната Мутева, направен от 29-годишния руски славист, професор от Казанския университет Виктор Григорович (1815–1876). В дневника му от 20 юли 1844 четем: СРЕЩА с първата българка. Тази среща ме възнагради за всички неудоволствия. Миловидна, естествена, достатъчно разговорчива, но има какво още да се желае.[…] Може би скромност, а може би пренебрежение не ѝ позволиха да изрази възвишената си любов към родината. Тази среща трябва да бъде паметна.“ (Шишманов 1916: 87). През същата година Елена Мутева записва на В. Григорович две песни: „Ах! Мари бяла Цвето“ и „Радо, бяла Радо“, които руският учен преписва и изпраща на словашкия учен Павел Шафарик (1795–1861), които се пазят в Националния музей в Прага. В Загреб В. Григорович предоставя ръкописи от сбирката си с народни песни на словенския автор Станко Враз (1810–1851), който подбира някои текстове. В първата от двете публикувани от Враз книжки Kolo 28 попада и записаната от Ел. Мутева песен „Радо, бяла Радо“. През 1996 чешкият учен Зденек Урбан (1925–1998) споменава за приноса на първата българска фолклористка в академичната си реч „Българският фолклор – познат и непознат“, произнесена в Шумен (Младенова 2012: 86).

Преводаческата и творческата дейност на Елена Мутева до голяма степен отвеждат към възрожденския периодичен печат. В сп. „Български книжици“ (1858, год. I) са публикувани четири години след смъртта ѝ двете стихотворения „Бог“ и „Басня“ и повествователна творба „Турски приказки“, преведена от сборника (1844) на В. Григорович. От преводната книжка само една от петте арабски истории се свързва с възрожденската рецепция на „1001 нощ“. Н. Аретов извежда преводът на Мутева като „едно специфично преходно ниво, запазило и стария интерес към творбата сама по себе си, съчетан с новото отношение като към фолклорен паметник“ (Аретов 1990: 34).

В архива на Найден Геров (Ф. 22, а. е. 589, л. 125) е запазено още едно нейно стихотворение „Рождество Христово“, което К. Топалов определя като подражание. По-рано Ив. Шишманов определя одата „Бог“ също като подражание на Г. Державин (1743–1816). От своя страна обаче М. Младенова по-скоро приема, че „Бог“ е оригинална творба на Ел. Мутева, а стихотворението на руския поет служи само за образец (Младенова 1974: 245). Подобна е позицията на Виржиния Паскалева в „Българката през Възраждането“ за втората лирическа творба „Басня“ на Ел. Мутева – „ В областта на баснята тя е първа. Няма български образци, а различие между нейната басня и тази на Крилов съществува“ (Паскалева 1984: 55). Съвсем основателно може да се причисли „Басня“ към оригиналната литературна басня (Николова 2004: 359–362) като най-висок етап на художественост спрямо фолклорния и долитературния вид. Двете стихотворения са включени многократно в различни антологии на българската литература, като одата „Бог“ намира място в двутомната „Българска христоматия“ (1884) на Ив. Вазов и К. Величков, представяща класическите жанрови образци на българската и чуждестранната словесност.

Литературният историк и критик К. Станева разяснява как поетичните творби на възрожденската авторка насочват към три различни жанра – баснята, одата и молитвената прослава: „И трите стихотворения свидетелстват за работа с жанрови образци, за търсено стилово обогатяване на новобългарския език, за легитимирането му като език на музите“, а преводът „Турски приказки“ е поетичен, наситен с фигуративно усложнени регистри, идиоматични и синтактични модели, в който се наблюдава своеобразно отместване от традиционното коментиране на опозицията „Възток“ – Европа (Станева 2009: 74). Стихотворенията на Ел. Мутева не са преводни от Крилов и Державин, а по-скоро може да се говори за влияние и заимстване на идеи от чуждите автори, за преплитане на оригинално творчество с елементи на адаптация. Този процес е съвсем закономерен при сформирането на новата българска литература през XIX век: „За стиховете на младите поети в Одеския кръжец се открива въздействие от някои творби на Пушкин, на Батюшков, Жуковски, влияние на славянофилската тема в поезията на Хомяков“ (Дамянова 1983: 54). Младенова предполага отказа на Мутева стиховете ѝ. да са публикувани приживе е именно съизмерването ѝ с творчеството на поети като Пушкин, Лермантов и Некрасов. Известна е богатата библиотека на Ел. Мутева, която до голяма степен свидетелства и за нейните литературни интереси. През 1856 Н. Геров се обръща едновременно до Ст. Тошкович и Н. Палаузов (АНГ 1914: 161–162, 400) да намерят публикацията на отец Натанаил „Приятелское писмо от българина к гръку“ в личната библиотека на Мутева – „Това изследвание имаше у покойна Еленка, та трябва и сега да се намира в книгите ѝ. То е добро, защото показва, че българети още и под турско владичество са имали архиереи от рода си“ (АНГ 1914: 162).

Рецепцията на повестта на руския писател сантименталист Ал. Велтман „Райна Княгиня“ през Българското възраждане отвежда към едновременно появилите се през 1852 преводи на Елена Мутева и Йоаким Груев. Първото издание на книгата на българската авторка излиза в Санкт Петербург с дарителската подкрепа на калоферското училище и получава отзиви в „Цариградски вестник“ и сп. „Москвитянин“. Второто издание излиза посмъртно през 1856 в Одеса. Десет години по-късно излиза драмата на Добри Войников по преведената от Ел. Мутева Велтманова повест. В изследването си „Сюжетът „Райна княгиня“ във възрожденското културно пространство“ Н. Пътова прави заключението, че „регистрираният към двата превода на „Райна българска княгиня“ интерес първоначално не е бил толкова масов“ (Пътова 2017: 209–210).

Благодарение на засиления критически интерес в българското научно поле името на Елена Мутева подобно на други имена на възрожденски авторки като: Станка-Николица Спасо-Еленина, Екатерина Василева, Ирина Екзарх, Рада Гугова-Киркович, Мария Доброплодна, Елена Борисова, Анастасия Узунова и др., не остават енигматични и техните биографии и творчески реализации допълват и обогатяват просветния, културния и литературния облик на Българското възраждане.

Съчинения

• Райна, блъгарска царкиня. Приказ на А. Т. Велтьмана. Преведе от руски Елена Мутева. Санктпетернург. Издание на Калоферското училище, 1852 [1856, 2 изд., Одеса].
• Бог. – Български книжици, I, 9, май 1858, с. 29. [Подп. Е. М-ва; Печатано и в „Духовни книжки“, I, 5, юли 1864, с. 73].
• Басня. – Български книжици, I, 9, май 1858, с. 30. [Превод от басните на Ив. Крилов. Подп. Е. М-ва].
• Турски приказки. – Български книжици, I, 11, 14, юни 1858, с. 101, 231 [Превод. Подп. Е. М-ва. Печатани посмъртно].
• Рождество Христово. – Архив на Найден Геров в НБКМ-БИА, Ф. 22, а. Е. 589, л. 125.

За нея

• Александрова, П. България в потури, но в цилиндър. Т. 2. София, Хермес, 2018, 54–56.
• Андреев, А. Първи български композитор. – Българска музика, 1952, бр. 5–6, 58–59.
• Андрейчин, Л. Езикът на първата преводачка Елена Мутева. – В: Из историята на нашето езиково строителство. София, 200–205.
• Аретов, Н. Преводната белетристика от първата половина на XIX век. София, Унив. Изд. „Св. Климент Охридкси“, 1990, 37–38.
• Барсов, Н. Тридцатилетие деятельности Одесского болгарского настоятельства (1854–1884 г.) и к материалам для истории освобождения Болгарии. Одесса, 1895.
• Божилов, К. Първите български поетеси. – Читалище, Год. 144, бр. 7/9, 2014, с. 7.
• Бояджиев, П. Участта на Елена Мутева. – Проглас: филологическо списание, 1997, VI, бр. 1–2, 173–177.
• Дамянова, Р. Руската епистоларна и поетическа традиция и Одеският литературен кръжец. – Литературна мисъл, XXVII, бр. 5, 1983, 43–57.
• Димков, Н. Елена Мутева, първата българска поетеса. – Годишник ВПУ Шумен, 1980, Т. IV.
• Димов, Д. Първата бългаска поетеса. – Българска нация, X, бр. 1, 2004, с. 6.
• Елена и Димитър Мутеви: ранните пътища на българската модерност: сборник с материали от научна конференция, посветена на 160-години от смъртта на Елена Мутева (1829-1854) и 150 години от смъртта на д-р Димитър Мутев (1818–1864), София, 21 ноември 2014 г. София : Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 2017.
• Иванчева, И. Първите български поетеси. – Българска книга, I, 7, 1992, 42–46.
• Младенова, М. Елена Мутева. – Септември, 1974, кн. 4.
• Младенова, М. Елена Мутева. – В: Майстори на превода. С., 1984, 45–60.
• Младенова, М. Елена Мутева 1829–1854: едно закъсняло завръщане. София, Артграф, 2012.
• Налбантова, Ел. Мутева, Елена Стефанова. – В: Енциклопедия на българската възрожденска литература. Ред. Ив. Радев. В. Търново, Абагар, 1997, 468–469.
• Налбантова, Ел. Одеса в българската история и литература на XIX век. Одеса, 2006.
• Начов, Н. Род Мутеви. – Калофер в миналото: 1707–1877. София, Калоферска дружба в София, 1927, 412–421.
• Николова, Юл. Записки по българска възрожденска литература. Пловдив, Хермес, 2004, с. 356–357.
• Паскалева, В. Българката през Възраждането. София, Издателство на Отечествения фронт, 1984, 52–55, 64–65.
• Песчаный, Д. Г. Русско-болгарские культурные связи в 30-40-х годах XIX в. – В: Из истории русско-болгарских отношений. Валев, Л. Б. И колектив (ред.). Москва, 113–193.
• Първанова, Ан. Първата (Елена Мутева). – В: Българки. [Биографични очерци]. Съст. Н. Андонова. София, ОФ, 1982, 9–25.
• Пътова, Н. Сюжетът „Райна княгиня“ във възрожденското културно пространство. – В: Елена и Димитър Мутеви: ранните пътища на българската модерност: сборник с материали от научна конференция, посветена на 160-години от смъртта на Елена Мутева (1829-1854) и 150 години от смъртта на д-р Димитър Мутев (1818-1864), София, 21 ноември 2014 г. София : Унив. изд. „Св. Климент Охридкси“, 2017, 208–214.
• Радев, Ив. Найден Геров и Елена Мутева. – В: Любовните истории и авантюризмът на българина. София, 2002, 112–117.
• Радев, Ив. Българският стих и възрожденката от 70-те години на XIX век. – В: Неслученият канон: Български писателки от Възраждането до Втората световна война. Съст. М. Кирова. София, Алтера, 2009, 77–88.
• Радинска, В. Поетесата, която изпревари Елена Мутева: Първата родопска учителка Рада Казалийска е и първата новобългарска поетеса. – Литературен форум, V, бр. 5, 1995, с. 6.
  Сковронска, М. Неизвестен първоизточник на един превод на Елена Мутева. – Литературна мисъл, 1990, кн. 9, 125–128.
• Станева, К. Жените писателки през Възраждането. – В: Неслученият канон: Български писателки от Възраждането до Втората световна война. Съст. М. Кирова. София, Алтера, 2009, 47–75.
• Стоянов, М. Българска възрожденска книжнина. Аналитичен репертоар на българските книги и периодични издания. 1806–1878. София, Наука и изкуство, 1957, с. 251.
• Топалов, К. Българска възрожденска поезия. София, Български писател, 1980., 246–249.
• Унджиева, Цв. Мутева, Елена Стефанова. – В: Речник из българската литература. Т. 2. София, 1977, с. 413.
• Францев, В. А. Державин у славян. Из истории русско-славянских литературных взаимоотношений в XIX. Прага, 1924.
• Шишманов, Ив. Студии из областта на Българското възраждане. – СбБАН, кн. 6, 1916.