Сборник с нравоучителни, догматически и исторически четива – преводни съчинения и оригинални старобългарски творби, съставен през 1348 г. за българския цар Иван Александър (1331–1371). В науката е известен още като Иван-Александров сборник от 1348 г.
Агиографските сборници за жени светици са рядък макрожанр, засвидетелстван в ограничен брой представители както във византийската, така и в средновековните славянски литератури.
1076
Пергаментен ръкопис, известен като Изборник от 1076 г. или сборник на княз Светослав, запазен в руски препис от недостигнал до нас старобългарски сборник.
1796 г.
Ръкопис с разнообразно съдържание, създаден от свещеника от село Мокреш (Ломско) поп Пунчо (Пуно) в 1796 г. Съставът му отразява личните интереси на книжовника и неговото познание за съвременната книжовна традиция – ръкописна и старопечатна.
1360 г.
Сборник от жития на жени-светици, поръчан през 1360 г. от видинската царица Анна, запазен в препис от началото на XV в.
