09.10.1909–30.06.1987

Български историк от руски произход, медиевист, участвал в подготовката за издаване на латински и гръцки извори за българската история.

15/27.01.1859–31.03.1943

Руски историк, публицист и политически деец, преподавател в Московския и Софийския университети, почетен доктор на Кеймбриджкия университет.

6.09.1925–6.11.2009

Руски медиевист и византолог, специалист по средновековна история на южните славяни и руско-византийски отношения

20.05./2.06.1872–20.04/22.04./04.05.1908

Руски историк-славист. Специализира се върху рецепцията на богомилството в Източна Европа и историята на Втората българска държава, южнославянските литератури и тяхното въздействие върху източните славяни.

28.11.1906–30.9.1999

Руски теоретик и историк на литературата, филолог, палеославист, културолог, изкустовед.

1800–1870

Писатель, поэт, историк, член-корреспондент Академии наук, директор Московской Оружейной палаты, в конце служебной карьеры – действительный статский советник.

1802–1863

Сербский православный священник из Республики Сербской, Босна и Херцеговина. Он написал несколько работ на сербском, русском и греческом языках. Его самая известная работа - «Летопись Герцеговины. 1831–1857».

1898–1993

Крупнейшая сербская писательница своего времени, автор многочисленных сборников стихов, нескольких романов и сборников рассказов для детей, внесла большой вклад в развитие средств выразительности сербского поэтического языка, обогатила его новыми пластическими образами, сумела, как никто другой, глубоко проникнуть во внутренний мир женской души.

22.08. 1927 – 11.04. 2011

Български литературовед-русист, автор на интерпретации на руската литература и взаимоотношенията между руската и българската литература.

06.05. 1920 – 26.01. 2018

Български литературовед-русист и фолклорист, разработва проблеми, свързани с руско-българските литературни връзки и с художественото наследство на редица руски класици от XVIII и XIX век.

Българистиката в Русия има устойчива традиция и ярки представители с приносни публикации през ХХ век.

7.10.1821 – 26.04.1894

Руски католик-йезуит, археолог и мисионер, противник на Руската православна църква, който цели да запознае западния читател с православната история и култура. Най-значимият автор и издател, писал на френски и латински за Източното православие, издирил ценни славянски паметници.

1856–1929

Русский филолог, палеославист, профессор Новороссийского (с 1898), Петербургского (с 1900) и Пермского (с 1916) университетов, академик АН СССР (1923, до 1925 — РАН; член-корреспондент Петербургской АН с 1902).

1883–1971

Български историк, архивист, археограф, преподавател в Духовната академия в София, Директор на Института за българска история и на Архивния институт при БАН. Посвещава редица изследвания на руско-българските книжовни и културни връзки.

22.06.1862–22.06.1928

Литературен историк и пръв български славист и компаративист, изследовател на литературата на Българското възраждане и на другите славянски, балкански и европейски литератури, създател на модерната българска хуманитаристика.

1894 –1987

Изворовед, историк, археограф, протойерей. В кръга на неговите интереси са славистиката, византинистиката, славянската и гръцката палеография. Един от най-ярките представители на руската емиграция в Югославия. Директор на Архива на Югославската академия на науките и изкуствата в Загреб. Основател и завеждащ на Археографското отделение на Народната библиотека в Белград. Основател на Университета в Скопие.

1933–2011

Български русист, медиевист, езиковед и общественик, посветил живота си на българо-руските езикови и културни контакти.

11/24.11.1909 – 28.12.1991

Български литературен историк, медиевист, специалист по история на славянските литературни връзки и полско-българските литературни отношения.

1.051907–24.04.1986

Български историк, медиевист, византолог, изворовед и палеограф. С изключителен принос в изследването на културната история на Византия, България и южните славяни.

15/28.06.1907 – 02.04.1991

Български литературен историк, учител, университетски преподавател, заместник декан и заместник ректор на СУ „Св. Климент Охридски“. Научното му наследство обхваща основни проблеми на българската и руската средновековна и възрожденска литератури.

25.03(06.04).1833 – 26.11(9.12).1904

Russian literary and cultural historian, ethnographer and publicist who did pioneering work in studying and popularizing the literatures of the South Slavs, and the cultures and folklore of the Slavs in general.

20.10./01.11.1838 – 28.02./13.03.1906

Български историк, филолог, славист, етнограф и фолклорист, обществен и политически деец, основоположник на редица институции в следосвобожденска България, руски възпитаник, обвързал голяма част от живота си с Русия.

11.10.1928–03.05.2003

Литературовед, професор по българска възрожденска литература, доктор на филологическите науки, един от най-изтъкнатите специалисти в областта на литературата и културата на Българското възраждане. Научните му изследвания имат съществен принос за разкриване на нови полета в творчеството и обществената дейност на възрожденските писатели.

19.03/1.04.1918–23.12.2001

Филолог, историк, византолог, почетен член на Британската академия (1974), почетен професор на Оксфордския университет (1985), чуждестранен член в Отдела по история на Руската Академия на науките (1994).

6.01.1915–26.10.1989

Филолог, литературовед и изворовед с изключителен принос в палеославистиката и литературата на Възраждането, изследовател на руско-българските и българо-руските литературни взаимоотношения.

29.08.1932 - 29.04.2016

Литературен историк в Института за литература при Българската академия на науките, преводач и изследовател на българо-руските и българо-украинскитe литературни връзки през XIX век. Тя е сред най-авторитетните изследователи на преводната литература през епохата на Българското възраждане и на българския културен кръг в Москва.

19.08.1934 - 05.04.2001

Български, руски и чехословашки литературовед, медиевист и фолклорист.

1904–1981

Словенский поэт, эссеист, политик и общественный деятель, представитель младо-католического литературного направления, «совесть своей эпохи», диссидент. Он первый публично заговорил о тайных массовых расстрелах в Словении после окончания Второй мировой войны. Его единственный сборник новелл «Страх и мужество» (Strah in pogum, 1951) опередил общее развитие национальной прозы.

1804–1929

Одно из старейших научных обществ России, возникло при Московском университете с целью изучения и критического издания русских летописей, сыграло важную роль в становления славяноведения в России в первой половине XIX столетия.

1877–1953

Историк, славист, академик, крупный администратор, политический флюгер, неоднозначная фигура в науке. Искренность и любовь к Болгарии и болгарской культуре сочетались у него с необходимостью писать и поступать так, как это нужно по соображениям политической конъюнктуры.

03(15).06.1867 – 23.12.1942

Руски поет-символист, прозаик, критик, есеист, преводач на български народни песни и на българска поезия.

24.12.1844 (05.01.1845) – 18.09.1936

Русский писатель, автор около 250 художественно-этнографических очерков, романов, рассказов, сборников репортажей и стихотворений.

През ХІХ век в Русия палеославистиката бележи истински разцвет. Все повече се увеличава изворовият материал, събран, описан и издаден от руски учени, изследват се и се издават редица ценни паметници.

(9)21.08.1868 – 7.08.1921

Руски филолог, библеист, богослов, специалист по църковна история.

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

SESDiva цели създаването на виртуален музей на писмената култура във връзка със социалната, културната, идеологическата и религиозната среда и отношенията между южните и източните славяни през вековете от XI до началото на XX век.

Продължителност: 2018-2020
Програма: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОВЕЧЕ ERA.Net RUS Plus


TOP