Иван Евсеевич Евсеев

Автор Иван И. Илиев
Иван Евсеевич Евсеев Иван Евсеевич Евсеев

(9)21.08.1868 – 7.08.1921

Руски филолог, библеист, богослов, специалист по църковна история.

Биография

Роден е предположително в село Каменка, Псковска губерния, в религиозно семейство. Учи в Псковското духовно училище, а по-късно в Псковската духовна семинария. Започва изучаване на библейските преводи още в студентските си години под ръководството на Василий Болотов. През 1893 г. завършва Санкт-Петербургската духовна академия със защита на кандидатска дисертация на тема „Лукиановская рецензия LXX в славянском переводе“, за което е удостоен със степен кандидат по богословие. През следващите години работи като помощник-библиотекар в библиотеката на академията в Санкт Петербург. Пътува до Египет, за да проучи ръкописи в библиотеката на Александрийския патриарх в Кайро (1895). През 1897 г. издава труда си „Книга пророка Исайи в древнеславянском переводе“, за който получава степен магистър по богословие. От 1898 г. работи като инспектор в Московското заиконоспаско училище, в Подолската духовна семинария (от 1902) и в Орловската духовна семинария (1904). Защитава дисертация на тема „Книга пророка Даниила в древнеславянском переводе“ и става доцент в Катедрата по омилетика в Духовната академия в Санкт Петербург (1906), а година по-късно професор. Оглавява Катедрата по църковнославянски език и палеография (1909), а от 1914 е член-корепсондент на Руската академия по език и литература. През 1909-1910 е главен редактор на списанието „Църковен вестник“. От 1910 г. участва в Международната комисия за критическо издание на Септуагинта, оглавявана от Алфред Ралфс. Евсеев подготвя опис на 4000 слявянски ръкописа на Свещеното писание. През 1911 представя на Синода одобрения от Духовната академия проект за научно издание на славянската Библия, но Синодът отлага многократно своето решение за подобно издание и едва през 1915 г. е създадена Библейска комисия за подготовката му. Изучава подробно текста и ръкописната традиция, подготвя за издаване Генадиевската Библия, изнася множество доклади и публикува редица статии с изследвания на проблемите на превода и пише множество рецензии. Основният му извод показва, че Елисаветинската Библия, която възхожда към Острожката и Генадиевската, е несъвършена. Той изтъква, че е нарушен единният принцип на превода – в едни случаи тя следва Септуагинта, а в други Вулгата. Според Евсеев е необходима цялостна ревизия на превода и реконструкция по този, осъществен от св. Кирил, и последвалите преводи, свързани с Лукиановската версия на превода на 70-те мъдреци. Внезапната смърт на вдъхновителя на дейността ѝ прекратява дейността на Комисията, включена в структурите на РАН (1918), и замисленото мащабно начинание така и не се осъществява.

Евсеев посвещава целия си живот на проучвания върху библейски текстове и текстологическа работа. Благодарение на усърдните му проучвания е събран материал за изчерпателно бъдещо научно изследване и издание на славянската Библия. Той е първият учен, който определя гръцките редакции, залегнали в основата на най-древните славянски преводи. Автор на използваната и до днес теза за езикови черти на три превода на Библията – кириловски, методиевски и симеоновски, обосновавайки изводите си с обширен лингвистичен материал. Създава научна история на библейския текст сред южните, източните и западните славяни и разработва принципите за научно издание на библейските текстове. Всички негови издания са снабдени с гръцки паралелни текстове. Поддръжник и защитник е на тезата, че т.нар. симеоновски превод е осъществен в България по времето на цар Симеон I. (893–927). Автор е на най-обширното изследване за старобългарския книжовник презвитер Григорий, виден представител на Преславския книжовен център. Според Евсеев той е преводачът на Осмокнижието на старобългарски език.

Той енергично защитава тезата, че руският превод на Библията трябва да се преразгледа. Според него закриването на Руското библеистично общество е „прескръбна историческа грешка“. Като отчита различията в ръкописното наследство и в преводите, Евсеев предлага да се изготви руски превод или само според Септуагинта, съхранен в най-древната славянска традиция, или да се направят едновременно два превода – от еврейски и гръцки език. Според него най-важното изискване на едно бъдещо издание е модерността на езика. Усилията и резултатите не Евсеев са високо ценени от съвременниците му.

Той е член на Московското археологическо общество, Обществото за история и древности при Московския университет, Московския археологически институт, Подолското църковно-историческо общество, Витебската научна архивна комисия, Комисията за описание на Синодалния архив, почетен член на Псковския историко-археологически комитет, Черниговското Епархиално хранилище, Воронежкия църковен историко-археологически комитет, получава редица премии и награди, става член-кореспондент на РАН (1914).

Въпреки голямото му количество научни трудове и обществена дейност, живее в лишения с дванадесетчленното си домакинство. Почива в родното си село през 1921 г. Личният му архив се съхранява в архива на РАН – Санкт Петербург (фонд 109).

Съчинения

  • Лукиановская рецензия LXX в славянском перереводе. – Християнское чтение, 1894, No 5/6.
  • Книга прорoка Исайи в древнеславянском переводе. Ч. 1–2. Санкт Петербург, 1897.
  • О древнеславском переводе Вeтхаго Зaвета. Санкт Петербург, 1897.
  • Заметки по древнеславянскому переводу Священного Писания. Вып. 1–6. Санкт Петербург, 1899–1902.
  • Григорий Пресвитер, переводчик времени болгарского царя Симеона. – Известия Отделения русского языка и словесности ИАН, 7, 1902, 3, 356–366.
  • Библиографичeская заметка: Москoвское издание греческой Библии 1821 г. – Бословский вестник, 1902, No 1.
  • О следах еврейского оригинала в древнеславянском переводе Книги Бытия. Санкт Петербург, 1905.
  • Книга пророка Даниила в древнеславянском переводе. Введение и тексты. Москва, 1905.
  • Рукописное предание славянской Библии. – Християнское чтение, 1911, No 4.
  • Геннадиевская Библия 1499 г. Москва, 1914.
  • Острожская Библия 1581 года в старообрядческой перепечатке 1914 года. Москва, 1914.
  • Очерки по истории славянского перевода Библии. Петроград, 1916.
  • Столетняя годовщина русского перевода Библии, 1816–1916: Речь, произнесенная 31 янв. в актовом зале Петроградской Духовной Академии на годовом собрании Комиссии по научному изданию славянской Библии. Петроград, 1916.
  • Собор и Библия. Петроград, 1917.

За него

  • Логачев К. И. Работы профессора И.Е. Евсеева по русскому переводу Священного Писания. – Журнал Московской Патриархии, 1973, № 2.
  • Дилевски, Н. Евсеев. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия, Т.1, 1985, 645–646.
  • http://www.pravenc.ru/text/187398.html
  • http://lib.cerkov.ru/authors/386

Свързани статии (по етикет)

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

SESDiva цели създаването на виртуален музей на писмената култура във връзка със социалната, културната, идеологическата и религиозната среда и отношенията между южните и източните славяни през вековете от XI до началото на XX век.

Продължителност: 2018-2020
Програма: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОВЕЧЕ ERA.Net RUS Plus


TOP