Златоструй

Автор Явор Милтенов

Старобългарска преводна колекция от слова на Йоан Златоуст, създадена по времето на цар Симеон (893–927) в България, намерила разпространение в славянската ръкописна традиция.

Статия

За създаването на колекцията Златоструй са били използвани преводи преди всичко на поучения или ексцерпти от поучения, които в гръцката традиция са част от Йоан-Златоустовите хомилетични серии върху различни библейски книги – най-често от циклите върху новозаветните Деяния и Послания, но също така и текстове от Златоустовите коментари върху евангелията от Матей и Йоан, от поредиците Homiliае de paenitentia, Adversus Iudaeos, Ad populum Antiochenum, De diabolo tentatore, In psalmum l, In Iob, De paenitentia, De patientia и единични хомилии, които не са част от серии. От последните немалко са тези, които в гръцките оригинали са приписани на антиохийския и константинополски проповедник, но вероятно не принадлежат на неговото перо. Първоначалната сбирка, обхващала над 120 произведения, не само не отговаря на конкретен гръцки ръкопис или на няколко ръкописа, а впечатлява с метода на работа на нейните компилатори, състоящ се във внимателна ексцерпция на текстове и части от текстове, чийто източник е била една малка библиотека от гръцки ръкописи със Златоустови произведения. Както изглежда, първоначалният Златоструй, съхраняван на едно място, може би в неподвързан вид, е бил допълван с нови преводни, компилативни и оригинални поучения и е служел като източник за съставяне на авторитетни сборници.

Основната колекция, отразяваща първоначалния Златоструй, е неговата пълна редакция. Ръкописите, които я съдържат, могат да се подразделят на две големи текстологически разклонения в зависимост от своя състав и текстологически характеристики и представляват две последователни фази от развоя на тази сбирка, възхождаща към цар-Симеоновия Златоструй. Първото разклонение се формира от ръкописи, съдържащи общо 45 поучения. Те са предшествани от Предисловие, онасловено Прилогъ самаѥго христолюбиваѥго цѣсарꙗ сѵмеона. Първата половина от него, написана в стихотворна форма, е похвала за владетеля, комуто е приписано събирането на Златоустови произведения, избора на словата, които да бъдат включени в сбирката, и наименоването ѝ Златоструй. Тези и други данни са изключително важни както за хронологизиране на създаването на Златоустовия преводен корпус, така и за културната политика и механизмите на създаване на литература в ранния Х в. Втората част от Предисловието, в проза, вероятно принадлежи на съставителя на пълната редакция от 45 слова, който съобщава на читателя, че е избрал малко от многото поучения, съставяли неговия източник. Текстологическите съпоставки показват, че поученията в тази сбирка стоят близо до своите византийски оригинали, макар в някои от тях да са настъпили незначителни иновации. Пълната редакция от 45 слова е достигнала до нас в един южнославянски ръкопис от XIV в. (№ 382 от Хилендарския манастир), в който има пропуски на отделни текстове, и в десетина руски преписа от XV и XVI в. (напр. БАН–Вилнюс, F. 19, № 238 и № 239; БАН–Санкт Петербург, № 33.2.12; Държавна научна библиотека–Харков, Украйна, № 123, НБ–Варшава, BOZ. cim. 91; ГИМ–Москва, сбирка на Чудовския манастир, № 214; РНБ–Санкт Петербург, F.I.219 и др.). Като се има предвид произходът и мястото на съхранение на някои от тези ръкописи, може със сигурност да се смята, че разпространението на сборника е било доста силно в западните части на средновековна Русия.

Вторият етап от историята на пълната редакция е отразен във възникналата недълго след нейната поява сбирка от 138 хомилии. По същество тя съдържа сборника от 45 слова заедно с Предисловието, към който са добавени още поучения, приписвани на Йоан Златоуст. Като източник е послужил първоначалният свод, от който са заети Златоустови поучения върху новозаветните Послания на апостол Павел, Псевдо-Златоустови произведения, някои от които много рядко срещани във византийската традиция, и славянски компилации, представляващи съчетания от преводни ексцерпти. Включен е също така и почти целия цикъл компилации от творби на Йоан Златоуст, известни като Eclogae ex diversis homiliis (CPG 4684) – дело, както се предполага, на византийския писател и високопоставен държавен служител Теодор Дафнопат. За около десетина текста, включени в пълната редакция от 138 слова, не се намират византийски еквиваленти и има основания да се предполага въз основа на стилови, езикови и тематични съвпадения, че са дело на Климент Охридски или негови последователи. Ръкописите, които съдържат пълната редакция от 138, са най-малко двадесет и пет, всички са руски по произход, датират от XV в. нататък и са най-многобройни в сравнение с останалите наследници на Симеоновия Златоустов свод. Това показва колко популярна е станала в Русия тази сбирка, тъй като явно се е възприемала, поради своя респектиращ обем, като авторитетно и достатъчно пълно събрание на съчиненията на Златоуст. И двете разновидности на пълната редакция на Златоструй имат стабилна текстологическа история, в която не настъпват никакви значими отклонения – нито по отношение на състава и последователността на хомилиите, нито по отношение на самия им текст.

Другата основна колекция, която служи за реконструиране на първоначалния Златоустов свод, е т.нар. кратка редакция на Златоструй. В нейния състав отсъства Предисловие, единствен структурен елемент са статиите, общо 81 на брой, които са номерирани и се публикуват в една и съща последователност във всички преписи, т.е. отново става дума за устойчив състав. Съставителят е подбирал хомилии от същата тази Златоустова сбирка, която наричаме Златоструй (това се доказва от множеството общи с пълната редакция преводи), но освен тях е заел от оригиналния свод и общо четиринадесет слова, неизвестни на пълната редакция. Пропуснат е големият корпус еклоги на Теодор Дафнопат (които явно не са били част от протосбирката), но се препредават други текстове, включени и в пълната редакция, за които не бихме очаквали да са (но явно са) част от първоначалния Златоустов свод: компилации от ексцерпти с гръцки съответствия, произведения без открит гръцки аналог, включена е дори съвпадаща с пълната редакция статия от Пандектите на Антиох. Присъстват също така различни, нефиксирани в пълния Златоструй в този си вид, компилативни слова. Основната характеристика на т.нар. кратка редакция на Златоструй се състои в това, че почти всички съдържащи се в нея статии са подложени на редактиране и са въведени различни по своя характер иновации – съкращения, добавки, преработване на цели пасажи, лексикални замени и други отклонения. Сравнението със съответните гръцки източници категорично свидетелства, че съставителят е работил само със славянските преводи и ги е редактирал, без да се влияе византийските им съответствия. Кратката редакция е известна е по най-малко осем преписа, три от които са включени във Великите чети-минеи на митрополит Макарий (1481/1482–1563). Има най-малко две разклонения (кратка редакция с допълнителни статии и съкратена кратка редакция с допълнителни статии), които също са извастни единствено от руски ръкописи. Въпреки на пръв поглед относително по-слабото си разпространение спрямо пълната редакция, краткият Златоструй е единствената сбирка, която се включва активно в литературните процеси, доколкото нейните съкратени и редактирани текстове са се разпространили в редица южно- и източнославянски сборници.

Известни са и други сбирки, повече или по-малко различни от двете основни редакции. Те се откриват в единични кодекси и не дават допълнителен материал за състава на първоначалния свод, а само маркират сложните механизми на заемане от него. Така в ръкопис № 386 от Хилендарския манастир на Атон, датиращ от ХIV в., е запазена сбирка от 61 Златоустови и Псевдо-Златоустови слова, известна като трета редакция на Златоструй, а в ръкопис Воскр. 115-бум. от ГИМ–Москва, също от ХIV в. и също писан в Хилендарския манастир на Атон от известния книжовник Дамян, се е съхранил на л. 1r–129v още един наследник на Златоструя, съставен от 27 Златоустови и Псевдо-Златоустови хомилии без календарно предназначение (т.нар. четвърта редакция). Златоустови колекции, които имат пряка връзка с първоначалния Златоструй или неговите наследници, се откриват и в руската традиция, напр. № 45 от Зоналната научна библиотека към Саратовския държавен университет, ХV в., № 8190 от Музейната сбирка, съхранявана в РГБ-Москва, 60те–70-те години на XVI в., № 1280 от сбирката на В. М. Ундолски от същата библиотека, XV в., и др.

Златоустовият хомилетичен свод е работел като матрица за създаване на антологии с различно предназначение. Не би било пресилено да се предполага, че това е било част от първоначалния замисъл на неговите съставители и на неговия поръчител: да се създаде не една отделна книга с преводи, а текстова база, от която по-сетнешните книжовници да могат да извличат поучения за своите нужди. Различни по обем отломки от Златоструя се откриват в прототипа на Изборника от 1076 г. – Княжеския изборник, в хомилетични сбирки за постния цикъл от типа на Михановичевия хомилиар от ХIV в., в Ягичевия Златоуст от ХIV в., в Троицкия сборник от ХII в., в Тълковната палея, в Пролога, в колекциите Златоуст и Измарагд, във важни южнославянски сборници от XIV в. като например Бдинския сборник и ръкописи № 1037 и 1039 от НБКМ-София. Текстологическата съпоставка между преписите в редакциите на Златоструя и в някои от тези сбирки свидетелстват за сложната история всеки един текст – едни версии демонстрират директна връзка с някоя от четирите редакции, други са допълнително редактирани, трети отговарят дори по-добре на гръцките оригинали и могат да послужат за по-точно възстановяване на съответните старобългарски архетипи.

Типологически Златоструят се сближава със Симеоновия Изборник, Княжеския Изборник, Минейния Изборник и с други сборници за индивидуално четене от един просветен елит, чиито съставители се стремят да представят есенцията на богословската мисъл чрез специално избрани ексцерпти. В противовес на статичното, огледално копиране на текстове и сбирки, чрез което се е попълвал старобългарският преводен корпус, тези сборници свидетелстват за едни по-различен принцип за рецепция на достиженията на византийската литература, характеризиращ се с динамика, вариативност, творчески елемент, комбиниране, ексцерпиране, произтичащи от свободния избор на онези книжовници, получили по един или друг начин достъп до същия този готов (едновременно изграден и изграждащ се) фонд от старобългарски преводи и компилации. В този смисъл, съставянето на колекцията Златоструй е една от най-значимите инициативи в сферата на книжовността и усвояването на византийските модели през Х в., а резултатите от нейното осъществяване се възпроизвеждат чрез преписването на съдържалите се в първоначалната сбирка текстове във всички литератури на Slavia byzantina през цялото Средновековие.

Библиография

  • Thomson 1982: Thomson, F. J. Chrysostomica palaeoslavica. A preliminary Study of the Sources of the Chrysorrhoas (Zlatostruy) Collection. – Cyrillomethodianum, 6, 1982, 1–65.
  • Георгиева 2003: Златоструй от XII век. Увод и научно разчитане на текста Т. Георгиева. Силистра, 2003.
  • Димитрова 2013: Димитрова, А. Сборникът „Златоструй и Изборникът от 1076 г.: De precatione oratio II от Йоан Златоуст в две старобългарски версии. – Slavia, 82, 2013, 4, 408–422.
  • Димитрова 2015. Димитрова, А. Преводачески подходи в сборника Златоструй (Златоустовите коментари върху 1Кор.). – В: Кирило-Методиевски четения 2015. Юбилеен сборник. София, 2015, 18–32.
  • Димитрова 2016: Димитрова, А. Златоструят в преводаческата дейност на старобългарските книжовници. София, 2016.
  • Димитрова 2020: Димитрова, А. Паралелни пасажи от коментарите върху Битие в Златоструй, Шестоднев и Симеоновия сборник. – В: Sapere aude. Сборник в чест на проф. Искра Христова-Шомова. София, 2020, 21–33.
  • Иванова 1976: Иванова-Константинова, Кл. Неизвестна редакция на Златоструя в сръбски извод от ХІІІ в. – Зборник историjе и књижевности. Оделење jезика и књижевности. Књ. 10, Београд, 1976, 89–107.
  • Малинин 1878: Малинин, В. Исследование Златоструя по рукописи ХІІ века имп. Публичной билиотеки. Киев, 1878.
  • Малинин 1910: Малинин, В. Десять слов Златоструя ХІІ века. Санкт-Пе¬тербург, 1910.
  • Милтенов 2013а. Милтенов, Я. Златоструй: старобългарски хомилетичен свод, създаден по инициатива на българския цар Симеон. Текстологическо и извороведско изследване. София, 2013.
  • Милтенов 2013б: Милтенов, Я. Слова от колекцията Златоструй в състава на други ранни сборници. – В: Софийската Мала Света гора като културен и книжовен феномен. Изследвания, посветени на 110-годишнината от рождението на чл.-кор. проф. Кирил Мирчев (Приложение към сп. Български език). София, 2013, 110–124.
  • Милтенов 2014: Милтенов, Я. Общите пасажи между колекцията Златоструй и Княжеския изборник. – Старобългарска литература, 49–50, 2014, 28–45.
  • Милтенов 2018: Милтенов, Я. За някои характерни теми в слова и поучения, приписвани на св. Климент Охридски. – Известия на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин, кн. 31, 2018, 162–175.
  • Савельева 2016: Савельева, Н. В. К вопросу об источниках Изборника 1076 г. Первая часть. Три новые параллели к чтениям Изборника. Изборник и Златоструй. – Palaeobulgarica, 40, 2016, 2, 49–73.
  • Фомина 2000: Фомина, М. С. Златоструй как памятник литературы ХІІ–ХVІ вв. – Диссертация на соискание ученой степени кандидата филологических наук. Москва, 2000.
  • Хауптова 1981: Хауптова, З. Похвала царю Симеону, ее автор и византийские образцы. – Старобългарска литература, 10, 1981, 88–94.

Галерия със снимки

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

SESDiva цели създаването на виртуален музей на писмената култура във връзка със социалната, културната, идеологическата и религиозната среда и отношенията между южните и източните славяни през вековете от XI до началото на XX век.

Продължителност: 2018-2020
Програма: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОВЕЧЕ ERA.Net RUS Plus


TOP