Тълкуванието на Книга на пророк Даниил от св. Иполит Римски в Русия през ΧΙ–ΧVII век

Автор Иван И. Илиев
Иполит Римски. Сказание за Антихриста и Тълкувание на Книга на пророк Даниил. № 486, ф. 113, РГБ–Москва, 1519 г. Иполит Римски. Сказание за Антихриста и Тълкувание на Книга на пророк Даниил. № 486, ф. 113, РГБ–Москва, 1519 г.

Тълкуванието върху Книга на пророк Даниил е най-ранното егзегетично произведение (III в.) върху старозаветната книга, принадлежи на раннохристиянския патристичен автор свмч. Иполит Римски (ок. 170 – ок. 235 г.). Преведено е на старобългарски в края на ІХ–Х в.

Статия

Тълкуванието е познато през Средновековието на множество езици (латински, арменски, сирийски и др.); преведено е на старобългарски вероятно в края на IX или началото на Х в. в Източна България. Старобългарският превод, осъществен на глаголица, предава цялостно гръцкия текст, показва сходни черти с т. нар. “балканско” разклонение на византийската традиция, характерно за провинциалните манастирски средища и недвусмислено насочва към мястото на превеждане – книжовен център в близост до българската столица. Преводът достига Киевска Русия още в края на Х в. и е съхранен през следващите векове в копия, руски по произход. Най-ранният свидетел е текстът в пергаментните Погодински кирилско-глаголически листове (ХІ–ХІІ в.) (№ 68, РНБ–Санкт Петербург). Вторият по древност ръкопис на Тълкуванието, писан от руски книжовник е пергаментният Чудов № 12 (ф. 80370, ГИМ–Москва), датиран към края на ХІ и началото на ХІІ в., съдържащ на л. 1б цветна миниатюра на цар (може би Борис-Михаил или Симеон). В научната литература Тълкуванието за пръв път е разгледано частично от И. И. Срезневски (1812–1880) (Срезневский 1874). Последвалата монография на И. Е. Евсеев (1868–1921) съдържа подробен анализ на библейския текст на Книга на пророк Даниил (Евсеев 1905), а А. А. Шахматов (1864–1920) го свързва с историята на руските исторически сборници.

Старобългарският превод на Тълкуванието не остава затворен в рамките на своята традиция, а е обект на литературно възприемане на Балканите и в Източна Европа и получава широка рецепция, продължавайки съществуването си и успоредното си разпространение в разнообразни състави, често с различно съдържание и насоченост. В руската традиция е засвидетелстван в Повест за отминалите години (Повѣсть времѧныхъ лѣтъ) – най-ранният руски летописен свод, съдържащ исторически данни и интерпретациите им от 850 до 1110 г., първоначално съставен от монаха Нестор в Киев около 1113 г. Включеният откъс включва срещата и общението на библейския пророк с ангел Господен, който наблюдава земните царе и следи за тяхната праведност (Дан. 10).

По-сетнешната поява в руски ръкописи от XV в. е свързана с името и дейността на митрополит Киприан (1336–1406) (Дмитриев 1963). Текстът започва да се преписва в ръкописи, свързани с неговото книжовно наследство – едни от най-типичните свидетели са ръкописите № 448 (Сбирка на Рогожкото кладбище, РГБ, Москва) и № 486 (Сбирка на Йосифо-Волоколамския манастир, РГБ, Москва). Във втория ръкопис името на митрополит Киприан е включено в списъка на московските митрополити. В някои ръкописи, съдържащи старозаветни книги (Петокнижие, Иисус Навин, Съдии, Рут, Книги Царства и др.) и хронографски съчинения (Елински и Римски летописец и Хронографска Александрия), като Ундолски 1 (1423 г.) (РГБ, Москва) – в този случай, а и в редица други, Тълкуванието се контаминира с извадки от превода на Книга на пророк Даннил от т. нар. Тълковни пророци, също преведени в България през Х в. Пръв А. А. Шахматов разглежда Унд. 1 заедно с ръкописа от сбирката на Троице-Сергиевата лавра № 728 и той посочва, че тези два паметника са съставени в първата си част от старозаветни книги, сред които са „видения прор. Даниила с толкованиями Ипполита и внесенные между отдельными видениями вставками из Амартола и других источни­ков“ (Шахматов 1899: 14.). Той анализира съставите на тези два паметника и ги нарича Елин­ски и Римски летописец от трети вид (ЕРЛ 3). Изброява включените глави от Книга на пророк Даниил по следния начин: II, III, IV, VII, V, IX-XI, XIV. И. Евсеев (Евсеев 1905: LXVIII, под № 43) дава подробни сведения за Унд. 1 и посочва, че съдържанието му започва от Дан. 4:27 и предава описанието на главите, следвайки идентификацията на Шахматов за останалите глави. В. М. Истрин и О. В. Творогов идентифицират части от Тълкуванието в състава на Хронографската палея.

Най-често Тълкуванието е вплетено в руски хронографи. Те представляват компилативни състави, възникнали въз основа на славянските преводи на вече съществуващите във Византия исторически произведения. Хронографите включват световната история „от Сътворението на света” последователно по години и я свързват със съвременни на съставителите събития. Съставянето на хронографите се осъществява чрез комбиниране на извадки от библейските книги с текстове от преводните хроники на Йоан Малала и Георги Амартол и друг изворов материал. Известно е, че руската хронографска традиция най-добре е представена в т.нар. Елиниски и Римски летописец, историята на текста на който се дели от изследователите на две основни групи: Елински и Римски летописец 1 (ЕРЛ 1), състоящ се от уводна и основна част, и Елински и Римски летописец 2 (ЕРЛ 2). В състава на ЕРЛ 1 влизат три основни блока, в основата на които са Хрониката на Георги Амартол, Хрониката на Йоан Малала, и т. нар. Хронографска Александрия. В този хронограф е инкорпориран и Именникът на българските ханове. Т.нар. ЕРЛ 2 може условно да се раздели на уводна част, която съвпада с уводната част на Елински и Римски летописец 1, и основна част. В нея влизат Хрониката на Георги Амартол със съкращения, текстът на Хрониката на Йоан Малала с преработка и допълнения, както и други източници. Включените части от Книга на пророк Даниил започват с историята за Сусана и двамата старци и главите следват така: ΧΙΙΙ, Ι, ΙΙ, ΙΙΙ, ΙV, V, VII, VIII, VI, X-XI, XIV. Втората редакция на Елинския и Римски летописец (ЕРЛ 2 ) е създадена предположително през ХV в., не по-късно от 1453 г., като се смята, че в основата ѝ е положен архетипен състав, близък до ръкопис от Троице-Сергиевата лавра № 728 и Ундол. 1 (1423 г.). ЕРЛ 2 има две разновидности – Академична (характеризира се с различна подредба на фрагментите), като за основни преписи се смятат: ръкопис № 162 от сбирка Пискарьов (преписан през 1485 г. от Иван Черни), РГБ–Москва; ръкопис № 33.8.13 от ХV в., Библиотека на РАН в Санкт-Петербург; ръкопис от Кирило-Белозерската сбирка – 11/6 от РНБ в Санкт-Петербург и др. Втората разновидност, наречена Чудовска според основния препис от Чудовата сбирка (ГИМ 51/353, Москва) лежи в основата на голяма част от по-късната руска хронографска традиция.

Установена е отчетлива контаминация между текстовете на Тълковните пророци и Иполитовото тълкувание, което е използвано за добавка и разширение на тяхното изложение, особено в онези части, които не съвпадат по съдържание, а това от своя страна се дължи на различните преводи на Книга на пророк Даниил. Късната рецепция контаминира текстовете, не само поради голямото времево отстояние между осъществяването на преводите им, но и поради неразбирането, че това са два различни текста със самостоятелна традиция. За това свидетелстват и дублиранията в лексиката или на места нейната подмяна. Те са „сглобени” като отделни текстове със свой собствен авторитет и по този начин новото повествование изглежда по-пълно, създава се усещането за „значимост” на изложението в хронографа. Въпреки че се отдалечава от първоначалната функция на различните преводи, в рамките на хронографа се създава едно ново поле на съществуване на Книга на пророк Даниил като част от схващането за историята. О. В. Творогов отбелязва, че принципът за „мозаечна компилация“ побеждава при съставянето на Елинския и Римски летописец 2, като източниците се вписват един в друг, допълват се, обогатявайки изложението. Иполитовото тълкувание е част от компилирания текст, различен спрямо първоначалния старобългарски превод, но създаден въз основа на него.

По-специфичен е случаят с Тихонравовия хронограф, № 704, фонд 299 (сбирка на Н. С. Тихонравов, РГБ, Москва), ръкопис с компилативен характер, датиран към началото на XVI в. Съдържа части от Тълковната палея, от Хрониката на Йоан Малала, фрагмент от Житието на Константин и Елена, извлечения от Хрониката на Георги Амартол, от Пълната и Кратката хронографска палея и др. Т. В. Анисимова посочва, че в основата на компилацията могат да се открият два основни източника: първият е преработка на Хрониката на Георги Амартол, а вторият възхожда към архетип, в който се съдържа пре­работка на Пълната и кратката хронографска палея и има паралели както в Троицкия хронограф, така и в Елинския и Римски летописец 2, а в по-късните свидетели – от Хронографа от 1691 г. На­ред с тези източници е използвано Иполитовото тълкувание, преплетено отново с Тълковните пророци.

Великите чети-минеи, състоящи се от 12 книги, по една за всеки месец, представляват обширен руски свод, в чийто състав влизат оригинални и преводни произведения с житиен, риторически и църковно-учителен характер. Създадени са по замисъл на Макарий (1481/1482–31.ХII.1563), новгородски архиепископ, в последствие митрополит на Москва и на цяла Русия, като своеобразен многотомен компендиум на всички книги, необходими за „душеполезно” четене. Основната цел на съставителите е не само да съберат всички материали в календарен ред, но към датите на църковните празници в съответния месец да се включи и цялата учителна литература, налична в Русия по онова време – съчиненията на отците на църквата, църковно-полемичната литература, църковните правила и редица обемни преводни съчинения. Под датата 17 декември се отбелязват св. пророк Даниил и тримата отроци Анания, Мисаил и Азария.

По изключение по-обширен текст на Тълкуванието е включен в сборници, съдържащи Сказанието за превземането на Иерусалим, Александрията, Хрониката на Георги Амартол и Юдейската война на Йосиф Флавий (напр. № 217, XVI в., сбирка на Московската духовна академия, РГБ –Москва).

Нова страница в рецепцията на Тълкуванието е популярността на съчине­нието в средата на старообредците (староверците) в Русия през ХVІІ и ХVІІІ в. Известно е, че старообредството възниква като духовно движение през средата на ХVІІ в., когато част от духовенството отказва да приеме ре­формите на патриарх Никон (1652–1666), отнасящи се до някои измене­ния в църковните обреди и в каноничните книги. Най-крайната част от несъгласното духовенство вярва, че поради Никоновите разпоредби благодатта напълно е напуснала Църквата и са настъпили последните времена пре­ди Второто пришествие и Страшния съд. Темата за признаците, които вещаят края на времената и идването на Антихриста придобива първосте­пенно значение и ръкописите, които съдържат подобни съчинения се ценят и преписват с особено усърдие. След като църковният разкол става факт с обявяването на староверците извън закона с царски указ през 1685 г., ду­ховниците се разпръсват из различни краища на Русия и основават нови обители и духовни средища. Така през 1694 г. на река Виг е създадена староверски духовен център, т.нар. Виголексински манастир, в който се трудят десетки книжовници, а количеството на ръкописите надминава ня­колкостотин. Манастирът е закрит през 1850 г., а библиотеката е пренесена отначало в Петропавловската катедрална църква, после в библиотеката на Петрозаводската архиепископия и оттам – в Националния архив на Каре­лия, Петрозаводск, където се намира днес. Сред ръкописите е ценният сборник № 74 (71), датиран ХV–ХVІ в. с препис на съчиненията на Иполит Римски. Ръкописът не е писан в манастира, той е пренесен от друго място; някои учени предполагат, че има южноруски произход. Текстовете имат чести глоси, нанесени в полетата и над думите, които имат редак­торски характер – поправени са граматически и лексикални форми, а в от­делни случаи са преосмислени и цели фрагменти от текста. Е. Юхименко установява, че глосите са дело на Леонтий Федосеев, който е оставил и приписка от вътрешната страна на горната корица: “1730-го года февраля 12 дня куплена сия книга Л. Ф-м (Леонтием Федосеевым), а дана 26 ал­тын, 4 деньги.” Редактирането на текста е с цел изработването на следващо копие във Виголексинския манастир и представлява съществен интерес.

Не по-малко важна е връзката със старообредската традиция на дру­гия ранен ръкопис от ХV в. с препис на Тълкуванието – № 448 от сбирката на духовния старообрядчески център „Рогожско кладбище“. Центърът е ос­нован през 1771 г. по време на чумната епидемия, като на старообредците им е било разрешено да организират карантинно помещение и гробище, а по-късно са издигнати няколко параклиса, здания за администрацията, за архива и библиотеката, както и обширен храм, посветен на Покров Богоро­дичен. В околността са построени десетки къщи на богати членове на ста­роверската община, а енориашите, посещаващи духовния център, са хиля­ди. Ръкописната сбирка се състои от дарения и от собствени книги, писани в Рогожското кладбище. Сборник № 448 без съмнение е една от кни­гите, донесена отвън в библиотеката, писана е в друг книжовен център, но е запазена и е достигнала до нас в резултат на интереса на старообредците към тази тематика. Сборникът съдържа Житието на митрополит Петър от Киприан. Старообредските идеи са съществен фактор, поради който се продължава историята на текста на Иполитовото тълкувание през Късното средновековие. Все още не са напълно издирени и проучени извадките от произведението, които се разпространяват в сборници на староверци от ХVІІ и ХVІІІ в.

Авторски съчинения на руски книжовници, които да заемат откъси от Тълкуванието не са известни, с изкючение на книжовника Ефросин, чийето име е сред съставителите на сборник № 53/1130, ръкопис от Кирило-Белозерския манастир (ф. 76103) (РНБ, Санкт Петербург) от 1492 г, озаглавен “Книга соборник в начале Ивана Богослова или многих апостол хожение их и святых отец о пленении ерусалимстем”. Сборникът предста­влява конволют (няколко ръкописа, събрани механично) и има разнообразно съдържание – памети на апостолите, Откровение на Йоан Богослов (без тълкувания, цялостен текст), извадки от жития на мъченици, исторически съчинения, сред които Слово за кръ­щението на руската земя от княз Владимир, История на юдейската вой­на от Йосиф Флавий (частичен препис), произведения на Йоан Златоуст, поучения, антилатински съчинения и други. От Тълкуванието върху Книга на пророк Даниил са включени откъсите за Втория сън на Навуходоносор за дъба (Дан. 4), Видението за четирите звяра (Дан. 7) и Пророчество за ръката, пишеща по стената (Дан. 5).

Тълкуванието има пространна и разнообразна рецеп­ция в Русия. От една страна в някои случаи се селектират сигнални фрагменти от старобългарския превод на Тълкуванието и се включват в сборници и компилации с раз­лично съдържание, а от друга – произведението се включва в руската хро­нографска традиция, какъвто е случаят с Елински и Римски летописец 2. Тълкуванието се явява есхатологическа основа на Летописеца, тъй като е неиз­менна част от концепцията за история и историчност в Русия през Сред­новековието, особено заради втора и седма глави на Книга на пророк Даниил. Иполитовото тълкувание се контанимира с текстове от Тълковните пророци, Хрониката на Георги Амартол и от Александрията и престава да изпълнява функцията на коментар, а се превръща в източник на информация за световната история и за нейното осмисляне в християнски план. Потвърждение за това, че се схваща като историческо произведение е сливането му с Повест за превземането на Йерусалим в някои случаи. Трябва да се отбележи, че заетите части от превода на Книга на пророк Да­ниил в състава на Тълковните пророци, съчетани с превода на Иполитовото тълкувание, съдържащи сходни четения, не влизат в конфликт – извадките от двата превода са уважавани еднакво и са възприемани като авторитет­ни – и поотделно, и заедно. Те оформят Елински и Римски летописец 2 във вида, в който го познаваме, едно поливалентно историческо съчине­ние. Изследователите свързват пренасянето на традицията на Тълковните пророци и Тълкуванието в хронографията с новгородското книжовно наследство, в което те са съхранени. Чрез компилиране на различни произведения е постигната целта да се свържат старозаветните сказания и историята на Йерусалим с Константинопол и целият този материал впоследствие да се пренесе върху оформящата се доктрина за Москва като трети Рим.

Библиография

  • Алексеев, А. А. Текстология славянской библии. Санкт Петербруг, 1999.
  • Анисимова, Т. В. Краткая палея особой редакции или Хронограф по великому изложению? – Древняя Русь, №3 (33), 2008, 7–8.
  • Анисимова, Т. В. Тихонравовский хронограф. Исследование, публикация текста. – В: Летописи и хроники. Новые исследования. 2013–2014. Моска-С.Петербург, 2015, 3–161.
  • Дмитриев Л. А. Роль и значение митрополита Киприана в истории древнерусской литературы: К истории русско-болгарских литературных связей XIV–XV вв. – ТОДРЛ, 19, 1963, 215–254.
  • Евсеев, И. Е. Книга пророка Даниила в древнеславянском переводе. Москва, 1905.
  • Илиев, И. Тълкуванието на Книга на пророк Даниил от Иполит Римски в старобългарски превод. София, 2017.
  • Ильинский, Г. А. Погодинские кирилловско-глаголические листки. – Byzantinoslavica, 1, 1929, 86–118.
  • Истрин, В. М. Александрия русских хронографов. Исследование и текст. Москва, 1893.
  • Истрин, В. М. Особый вид Еллинского летописца из собрания Тихонравова. – ИОРЯС, 17, 1912, 3, 1–30.
  • Каган, Понырко, Рождественская 1980: Каган, М. Д., Н. В. Понырко, М. В. Рождественская. Описание сборников ХV в. книгописца Ефросина. – ТОДРЛ, ХХХV, 1980, 1–300.
  • Материалы к истории русских хронографов; 3) Троицкий хронограф. – ТОДРЛ, 42, 1989, 287–343.
  • Милтенова, А., И. Илиев.  Един щрих към творчеството на митрополит Киприан. – В: Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Н. Николов, редактор/и: Ангел Николов, издателство: ИК Гутенберг, 2018, 784-794.
  • ПВЛ 1997: Повесть временных лет (Подготовка текста, перевод и комментарии О. В. Творогова). Т. 1: XI–XII в. Библиотека литературы Древней Руси. РАН. ИРЛИ; Под ред. Д. С. Лихачев, Л. А. Дмитриев, А. А. Алексеев, Н. В. Понырко. Санкт Петербург, 1997. Електронна версия: http://lib2.pushkinskijdom.ru/tabid-4869 (ползвано на 30.01.2020).
  • Плюханова, М. Б. Книга пророка Даниила в Еллинском Летописце. – Russica Romana, 2003, Vol. 10, 9–33.
  • Срезневский, И. И. Сказания об Антихристе в славянских пе­реводах с замечаниями о славянских переводах св. Ипполита. Санкт Петер­бург, 1874.
  • Творогов, О. В. Древнерусские хронографы. Ленинград, 1975.
  • Творогов, О. В. Летописц Еллинский и Римский. Текст. Подг. О. В. Творогова и С.А. Давыдовой. Санкт Петербург, 1999.
  • Шахматов 1899: Шахматов, А. А. Древноболгарская енциклопедия Х века. – Византийски временник, 7, 1899, 1–15.
  • Юхименко, Е. М. Выговская старообрядческая пустынь: духов­ная жизнь и литература. Т. 1. Москва, 2002.
  • Юхименко, Е.М. Старообрядческий центр за Рогожской заставою. 2-е изд. Рукописные памятники Древней Руси. Москва, 2012.

Галерия със снимки

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

SESDiva цели създаването на виртуален музей на писмената култура във връзка със социалната, културната, идеологическата и религиозната среда и отношенията между южните и източните славяни през вековете от XI до началото на XX век.

Продължителност: 2018-2020
Програма: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОВЕЧЕ ERA.Net RUS Plus


TOP