The Bulgarian reception of one of the most famous writers of world literature, Lev Nikolaevich Tolstoy (1828–1910), comprises far more than an enumeration of his works translated in Bulgarian. It also deals with the way in which not only the writings themselves, but also the thoughts and ideals of the Russian count inspired many of his Bulgarian contemporaries (by ‘early reception’ we mean here the reception until Tolstoy’s death in 1910).

Разказът за учредяването на Българската и Сръбската патриашии е произведение, възникнало на руска почва ок. 1460–1461 г., включва се в състава на юридическия сборник известен като Кръмчая.

1887–1986

Janko Lavrin was a Slovenian expat who lived in pre-revolutionary Saint Petersburg and moved to Great Britain after the First World War. During his Russian career, he worked as a literary critic, journalist and publisher, and developed an idiosyncratic vision on a united Slavic world. Acquainting the Russian public with (mainly) South Slavic literature and culture was an important aspect of his pursuit.

1087

Пренасянето на мощите на св. Николай от Мира в Бари е осъществено в 1087 г. по инициатива на гражданите на Бари, които до 1071 г. са православни поданици на Византия. Разказът за пренасяне мощите на св. Николай от Мира в Бари възниква в Бари скоро след събитието (преди края на ХІ в.), въз основа на свидетелствата на участници в преноса и на впечатленията на авторите от събитията в Бари след пристигането на мощите.

Проникването на ранната българска историография в Русия може да бъде възстановено според преписите в т.нар. Архивен хронограф, наричан още Юдейски хронограф (Истрин 1893) или Български хронограф (Горина 2005) от ХV в. (Росийский Госурственный архив древных актов, ф. 181, № 279/685), Виленски от ХVІІ в. (Библиотека на Литовската Академия на науките, Вилнюс, № 19/109) и Варшавски от края на ХV–началото на ХVІ в. (Национална библиотека на Полша, Варшава, BOZ cim 83).

В богатата и дълга история на руско-българските литературни диалози и обмена на духовни ценности между руси и българи ХХ столетие се вписва като логично продължение на процес, активиран през Българското възраждане. Това е процес, преобърнат по отношение на друг от още по-стари времена.

Героят на И.С. Тургенев Дмитрий Никанорович Инсаров не се появява отведнъж, а идва като завършек на една наследена от романтизма, но забравена по-късно традиция в представянето на герои-българи. Неговата харизма е толкова силна, че засенчва литературните си предшественици, включително и такъв ярък персонаж като Пушкиновия Кърджали.

Първата трета на XIX в. е важен етап за възникването на журналистика от нов тип в Русия. Периодиката излиза от рамките на литературните кръжоци и/или предимно информационните задачи. Тематичният диапазон на изданията значително се разширява и те играят все по-голяма роля за формиране на обществните нагласи.

XV–XVII век

Значителен принос за развитието на култа на българския светец в Русия имат манастирските центрове на Москва (Йосифо-Волоколамски манастир, Троице-Сергиева Лавра, Чудов манастир), Вологда, Псков, Новгород (Спасо-Хутински манастир), Супрасълски манастир в Западна Белорусия и забележителните представители на руската църква Киевският митрополит Киприан (1336–1406) и Московският митрополит Макарий (1482–1563).

The fifteenth-century Russian Tale on Constantinople, since 1886 attributed to one mysterious Nestor-Iskinder, is a rather hybrid, lively account of the ultimate fall of Constantinople (1453) in the hands of the Ottoman Sultan Mehmed II. Mutual religious, political and historical interests led to a fruitful circulation of the Tale among East and South Slavs.

В руската книжнина през ХVІ–ХVІІ в. има повишен интерес към апокрифните творби и към текстовете с легендарно повествование, който произтича от литературните и идейните тенденции, характерни за епохата.

(нач. на ХVІІ в. – 1666/1669)

Виден църковен и културен деец, един от инициаторите на българо-руските и руско-балканските църковно политически и книжовни връзки.

През Средновековието сред южните славяни се разпространява превод на агиографския разказ Чудото на св. Георги със змея в неговата най-стара редакция, известна от изследването на гръцката ръкописна традиция като „разпространена“ (Aufhauser 1911: 52−69).

Романтизмът (от фр. romantisme) определя лицето на руската литература през първите няколко десетилетия на XIX в. Като движение в литературата и изкуството се характеризира с повишено внимание към националното и индивидуалното своеобразие, екзотичното и нестандартното, силните емоции; с идеализация на силната личност и народния дух.

Стишният пролог е преводен агиографски календарен сборник за неподвижния цикъл на църковната година с кратки (проложни) жития за светци, предхождани от (проложни) стихове от епиграматичен тип (двустишия или тристишия).

Прологът (грц. συναξάριον) е агиографски календарен сборник с наративни текстове за християнските светци и мъченици, кратки (проложни) жития, обединени на жанров признак и представени в календарна последователност.

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

SESDiva цели създаването на виртуален музей на писмената култура във връзка със социалната, културната, идеологическата и религиозната среда и отношенията между южните и източните славяни през вековете от XI до началото на XX век.

Продължителност: 2018-2020
Програма: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОВЕЧЕ ERA.Net RUS Plus


TOP