Химнографските произведения на Кирило-Методиевите ученици, създадени в края на IX – началото на X в. в България в процеса на формиране на комплекса богослужебни книги на старобългарски език, съставят част от трите основни химнографски сборника Октоих, Миней и Триод.
1569
Учительное евангелие, одно из самых известных изданий в истории славянской старопечатной книжности.
1588
Этот памятник являлся основным сводом гражданских законов Великого княжества Литовского, Русского и Жемойтского – одного из крупнейших государственных образований в Европе того времени. Статут 1588 г. действовал вплоть до начала XIX в., и стал самым известным изданием из 5000 книг, изданных в Великом княжестве Литовском за всю его историю.
конец 1480-х гг. – после 1540 г.
Франциск Скорина – восточнославянский просветитель, гуманист, издатель, переводчик, библеист, доктор медицины, национальная гордость белорусского народа.
1581
Памятник книжной культуры мирового значения, Ее в 1581 г. издал знаменитый русский и украинский первопечатник Иван Федоров в Остроге – имении князя К.К. Острожского. В своих изданиях к своему имени он прибавлял слово «Москвитин», т. е. является выходцем из Московского государства.
Kлимент Охридски (ок. 840–916), просветител на средновековна България, създател на Охридската книжовна школа, е един от учениците и последователите на славянските апостоли св. св. Константин-Кирил и Методий.
Ruthenian Devotional Songs are non-liturgical spiritiual song that were very popular and widely known among the Ruthenian and Russian population from the 17th century onwards and that also spread among the Southern Slavs from the 18th century onwards.
Тълкуванието върху Книга на пророк Даниил е най-ранното егзегетично произведение (III в.) върху старозаветната книга, принадлежи на раннохристиянския патристичен автор свмч. Иполит Римски (ок. 170 – ок. 235 г.). Преведено е на старобългарски в края на ІХ–Х в.
As not everyone knows, the ‘Belgrade Circle’, the collective of comics authors who ushered in the so-called ‘Golden Age of Serbian comics’ (from the 1930s until WW II), had many Russian émigrés among its members. This contribution mainly deals with their practice of adapting the nineteenth-century literary classics of their home country into the comics medium.
Разказите за пътешествия до Светите земи на духовни или светски лица (поклонници, дипломати, посланици, търговци), са текстове, в чийто център стои описанието на посетените и видяни от тях сакрални места и реликви, свързани със Свещеното писание и християнски светци. Те са използвани най-вече като религиозно-поучителни четива, често с цел четенето им да замени самото пътешествие.
ок. 1300 – после 1375
Афонский сербский монах, дипломат, писатель, переводчик трактата Псевдо Дионисия Ареопагита, автор рассказа о разорении Македонии турками.
Прологът е преводен писмен паметник, който възхожда към византийските синаксари и месецослови. Представлява агиографски календарен сборник с кратки синаксарни (проложни) жития, обединени според жанров признак.
1574–1624/1625
Крупнейшая типография Великого княжества Литовского XVI в., основанная в 1574 г. в Вильне Петром Тимофеевым Мстиславцем на средства купцов Мамоничей.
ок. 1520–5.12.1583
Русский, белорусский и украинский первопечатник, издатель первой датированной русской печатной книги.
В руската книжнина е съхранена значителна част от ранната старобългарска преводна литература, която се характеризира с ясно изразен компилативен характер – с вмъкнати оригинални авторски части.
През ХVІ–ХVІІІ в. в българските земи проникват руски ръкописи и старопечатни книги, които се използват в богослужението и оказват влияние върху съдържанието на ръкописната книга.
Грамоты русского царя Ивана IV Грозного (1530–1584) сербской обители Хиландар на Афоне и Рильскому монастырю в болгарских землях и представляют собой ценные источники по истории русско-южнославянских связей XVI в.
The Bulgarian reception of one of the most famous writers of world literature, Lev Nikolaevich Tolstoy (1828–1910), comprises far more than an enumeration of his works translated in Bulgarian. It also deals with the way in which not only the writings themselves, but also the thoughts and ideals of the Russian count inspired many of his Bulgarian contemporaries (by ‘early reception’ we mean here the reception until Tolstoy’s death in 1910).
Разказът за учредяването на Българската и Сръбската патриашия е произведение, възникнало на руска почва ок. 1460–1461 г., включва се в състава на юридическия сборник известен като Кръмчая.
1887–1986
Janko Lavrin was a Slovenian expat who lived in pre-revolutionary Saint Petersburg and moved to Great Britain after the First World War. During his Russian career, he worked as a literary critic, journalist and publisher, and developed an idiosyncratic vision on a united Slavic world. Acquainting the Russian public with (mainly) South Slavic literature and culture was an important aspect of his pursuit.
1087
Пренасянето на мощите на св. Николай от Мира в Бари е осъществено в 1087 г. по инициатива на гражданите на Бари, които до 1071 г. са православни поданици на Византия. Разказът за пренасяне мощите на св. Николай от Мира в Бари възниква в Бари скоро след събитието (преди края на ХІ в.), въз основа на свидетелствата на участници в преноса и на впечатленията на авторите от събитията в Бари след пристигането на мощите.
Проникването на ранната българска историография в Русия може да бъде възстановено според преписите в т.нар. Архивен хронограф, наричан още Юдейски хронограф (Истрин 1893) или Български хронограф (Горина 2005) от ХV в. (Росийский Госурственный архив древных актов, ф. 181, № 279/685), Виленски от ХVІІ в. (Библиотека на Литовската Академия на науките, Вилнюс, № 19/109) и Варшавски от края на ХV–началото на ХVІ в. (Национална библиотека на Полша, Варшава, BOZ cim 83).
В богатата и дълга история на руско-българските литературни диалози и обмена на духовни ценности между руси и българи ХХ столетие се вписва като логично продължение на процес, активиран през Българското възраждане. Това е процес, преобърнат по отношение на друг от още по-стари времена.
Героят на И.С. Тургенев Дмитрий Никанорович Инсаров не се появява отведнъж, а идва като завършек на една наследена от романтизма, но забравена по-късно традиция в представянето на герои-българи. Неговата харизма е толкова силна, че засенчва литературните си предшественици, включително и такъв ярък персонаж като Пушкиновия Кърджали.
Първата трета на XIX в. е важен етап за възникването на журналистика от нов тип в Русия. Периодиката излиза от рамките на литературните кръжоци и/или предимно информационните задачи. Тематичният диапазон на изданията значително се разширява и те играят все по-голяма роля за формиране на обществните нагласи.
XV–XVII век
Значителен принос за развитието на култа на българския светец в Русия имат манастирските центрове на Москва (Йосифо-Волоколамски манастир, Троице-Сергиева Лавра, Чудов манастир), Вологда, Псков, Новгород (Спасо-Хутински манастир), Супрасълски манастир в Западна Белорусия и забележителните представители на руската църква Киевският митрополит Киприан (1336–1406) и Московският митрополит Макарий (1482–1563).
The fifteenth-century Russian Tale on Constantinople, since 1886 attributed to one mysterious Nestor-Iskinder, is a rather hybrid, lively account of the ultimate fall of Constantinople (1453) in the hands of the Ottoman Sultan Mehmed II. Mutual religious, political and historical interests led to a fruitful circulation of the Tale among East and South Slavs.
В руската книжнина през ХVІ–ХVІІ в. има повишен интерес към апокрифните творби и към текстовете с легендарно повествование, който произтича от литературните и идейните тенденции, характерни за епохата.
(нач. на ХVІІ в. – 1666/1669)
Виден църковен и културен деец, един от инициаторите на българо-руските и руско-балканските църковно политически и книжовни връзки.
През Средновековието сред южните славяни се разпространява превод на агиографския разказ Чудото на св. Георги със змея в неговата най-стара редакция, известна от изследването на гръцката ръкописна традиция като „разпространена“ (Aufhauser 1911: 52−69).
Романтизмът (от фр. romantisme) определя лицето на руската литература през първите няколко десетилетия на XIX в. Като движение в литературата и изкуството се характеризира с повишено внимание към националното и индивидуалното своеобразие, екзотичното и нестандартното, силните емоции; с идеализация на силната личност и народния дух.
Стишният пролог е преводен агиографски календарен сборник за неподвижния цикъл на църковната година с кратки (проложни) жития за светци, предхождани от (проложни) стихове от епиграматичен тип (двустишия или тристишия).
Прологът (грц. συναξάριον) е агиографски календарен сборник с наративни текстове за християнските светци и мъченици, кратки (проложни) жития, обединени на жанров признак и представени в календарна последователност.
