Апокрифи и апокрифни цикли с вероятен български произход в руските чети-сборници от ХVІ–ХVІІ век

Автор Анисава Милтенова
Слово за кръстното дърво, XVII в. Руска държавна библиотека, ф. 299 (Тихонравов), № 173 Слово за кръстното дърво, XVII в. Руска държавна библиотека, ф. 299 (Тихонравов), № 173

В руската книжнина през ХVІ–ХVІІ в. има повишен интерес към апокрифните творби и към текстовете с легендарно повествование, който произтича от литературните и идейните тенденции, характерни за епохата.

Статия

Проникването на апокрифи и апокрифни състави в руските сборници с разнообразно съдържание, чиито преводи или преработки са възникнали в средновековна България през по-ранни периоди, е известно на изследователите от ХІХ и началото на ХХ в. (Тихонравов 1863; Начов 1894; Сперанский 1898; Яцимирский 1914; Яцимирский 1921; Пенев 1932 и др.). Интересът е насочен предимно към филологически анализ и публикуване на отделни творби, но взаимоотношенията между текстовете на апокрифните творби и тяхното обкръжение, тяхното организиране в цикли, както и цялостния състав на сборниците, остават неразкрити. Не е проучен пътят на тяхното достигане до руските земи. През ХХ в. публикациите за т. нар. руски “чети сборници” (Дмитриева 1972; Копреева 1976) и сборниците на книжовника Ефросин (втора половина на ХV в.) (проект: «Энциклопедические сборники XV века книгописца Ефросина — “Леонардо да Винчи Древней Руси”») имат значителен принос в проблематиката.

Към кръга на ръкописите със следи от южнославянски протографи на някои парабиблейски произведения могат да се причислят следните сборници: № 363, ф. 272, Руска Държавна библиотека (РГБ) – Москва, ХV–ХVІ в. (апокрифи, слова, жития, летописии др.); № 794, ф. 304, РГБ – Москва, конволют от средата на ХVІ в. (“Измарагд” и сборник със смесено съдържание със следи от български протограф, съдържащ редица преводни апокрифи); № 565, ф. 310, РГБ – Москва, ХVІ в., (апокрифи, слова, жития и др.); №1, ф. 173 ІV, РГБ – Москва, ХVІ в. (Историческа палея, апокрифи и др.); № 886, ф. 583, Руска национална библиотека (РНБ) – Санкт Петербург, ХVІ в. (“Измарагд” и сборник със смесено съдържание); № 1594, ф. 583, РНБ – Санкт Петербург, ХVІ в.; № 32, сбирка А.И. Хлудов, ГИМ – Москва ХVІ в. (поучителни слова, жития, повести, апокрифи); № 1457, сбирка Е. В. Барсов, Държавен исторически музей (ГИМ) – Москва, ХVІ в. (апокрифи, патерични разкази, поучителни слова); № 1615, ф. 583, РГБ – Санкт Петербург, от 1632 г. (номоканон, поучителни слова, въпроси и отговори, апокрифи); № 214 от сбирката на Археографическата комисия, Библиотека на Руската академия (БАН) – Санкт Петербург, от първата половина на ХVІІ в. (части от Историческата палея, апокрифи); № 1309, ф. 583, РНБ – Санкт Петербург, от първата половина на ХVІІ в. (слова, жития, Азбуковник, апокрифи и др.); № 173, ф. 299, РГБ – Москва, ХVІІ в. (съдържащ слова и апокрифи със следи от южнославянски протограф); № 637, ф. 310, РГБ – Москва, ХVІІ в. (слова, апокрифи, Историческа палея, Беседа на тримата светители и др.); № 3855, ф. 178, РГБ – Москва, ХVІІ в. (слова, апокрифи, жития, повести и др.); № 1828 от сбирката на А. С. Уваров, ГИМ – Москва, ХVІІ в. (съдържащ апокрифи, жития, летописи, жития и др.); № 1944 от сбирката на А. С. Уваров, ГИМ – Москва, ХVІІ в. (съдържащ Историческата палея и апокрифи); № 1368, ф. 583, РНБ – Санкт Петербург, ХVІІ в. (конволют, съдържащ повествователни съчинения, апокрифи, въпроси и отговори и др.); № 1938, ф. 583, РНБ – Санкт Петербург, края на ХVІІ и началото на ХVІІІ в., (съдържащ “За буквите” на Черноризец Храбър, повествователни съчинения, поучителни слова, апокрифи, въпроси и отговори, извадки от Историческа палея и др.) (вж. Милтенова 2003: 244–260).

Кръгът на изброените ръкописи може да се разшири с още десетки сборници, включващи апокрифи и кратки повествователни съчинения с южнославянски произход. Най-общо в състава на сборниците могат да се обособят три основни структурни модела. Първият има апокрифно “ядро”, което включва първичните редакции на следните произведения: апокрифа за Адам и Ева, цикъла разкази за Авраам, цикъла разкази за кръстното дърво, приписван на Григорий Богослов, апокрифа за Самсон, Сказание за пророчицата Сивила и др. Само в този структурен модел се среща комбинацията между разказа за съставянето на Псалтира (Псалтира в морето) и разказа за написване на Евангелието, за апостол Тома и св. Панагия, за пророк Самуил, за произхода на самодивите. Към него се отнасят осем от изброените руски ръкописи от ХVІ–ХVІІ в.: № 363, ф. 272; № 794, ф. 304; № 565, ф. 310; № 32, сбирка А.И. Хлудов; № 1457, сбирка Е. В. Барсов; № 214, сбирка на Археографическата комисия; № 1309, ф. 583; № 1938, ф. 583. Вероятно в основата на състава стои български по произход архетип, съдържащ няколко пласта – най-ранен, оформил се през Х–ХІ в.; един следващ, който се характеризира с някои редакционни изменения в текста на отделни съчинения (напр. в апокрифа за смъртта на Авраам, в сказанията за написване на Псалтира и на Евангелието, в някои въпросо-ответни статии и пр.). Налице е и един последен пласт, отнасящ се към ХІV в., в който се включват нови преводни и оригинални творби. Този пласт е бил известен на руските книжовници през ХV в., както се вижда от сборниците на книжовника Ефросин (Милтенова 1987: 147–154). Сред ръкописите подчертан интерес представлява сборникът конволют № 794, ф. 304, във втората част на който (л. 179–404) в пълнота е представено апокрифното ядро: апокрифът за Адам и Ева, апокрифният цикъл за кръстното дърво, пълният цикъл разкази за Авраам и др. В езика и правописа са запазени някои южнославянски особености. Сборниците № 1309 и № 1938 ог сбирката на М. П. Погодин представляват обемисти литературни сборници с извънредно богато съдържание, в които наред с моногобройните руски белетристични творби са намерили място редица апокрифи с български произход – части от Авраамовия цикъл (включва и апокрифа за Мелхиседек), апокрифът за Яков и неговите синове, части от Никодимово евнагелие (послание на пилат до Тиберий, Марта и Мария в Рим), Слово за Адам и Ева, апокрифен цикъл за кръстното дърво и др. В № 1938 е включено Видение Варухово, пътуването на св. Агапий до рая, слово за Самсон и др. Сборникът е комплектуван според тематичен принцип, като апокрифите се допълват от извадки от Историческата палея. Може да се предположи, че “ядрото” от съчинения е преминало от Балканите в руската традиция около края на ХІV и началото на ХV в.

Вторият структурен модел се характеризира с редакционни промени в текста на апокрифните произведения. Тук могат да се отнесат следните ръкописи: №1, ф. 173 ІV; № 886, ф. 583; № 1615, ф. 583; № 173, ф. 299; № 637, ф. 310; № 3855, ф. 178 и № 1368, ф. 583. Вторият структурен модел се е оформил в една по-късна епоха,, когато текстът на апокрифите в “ядрото” на първия структурен модел е бил прередактиран, напр. циклите за Авраам, за Давид и Соломон, за кръстното дърво. В този състав се срещат оригинални и компилативни творби, които възхождат към времето на византийското владичество ХІ–ХІІ в. и от края на ХІІ в. и началото на ХІІІ в.: Сказание за Сивила, Разумник-Указ (въпросо-ответно съчинение), Солунска легенда, Сказание Исайево и др. (Тъпкова, Милтенова 1996). Съставът се е обогатил с нови преводни и компилативни творби: разказа за Стария Александър (за Троянската война), разказите за Езоп, няколко характерни патерични разказа и др. Интерес представлява напр. ръкопис № 173 от сбирката на Н. С. Тихонравов от ХVІІ в., който е запазил следи от български протограф (следи от смесване на носовките, задпоставен определителен член и др.). Съдържа част от апокрифния цикъл за кръстното дърво (как се събраха трите части на дървото в Йерусалим, разказ за Адамовата глава), кратко поучение за ползата от четенето, Откровение Варухово, Разумник-Указ, разказа как се е съставил Псалтира и разказа за сътворяване на Евангелието, апокрифа за 12-те сънища на цар Шахиншахи, апокрифа за 12-те петъка (кратка редакция), Соломон и Китоврас и др. Характерен белег на втория структурен модел е не само вторичната редакция на цикъла за кръстното дърво, но и неговата трета, последна редакция, в която текстът на цикъла е слят с апокрифа за Адам и Ева във вторична преработка. Тази комбинация се среща в руските сборници № 886, № 1615 и № 1368 от сбирката на М. П. Погодин, № 637 от сбирката на В. М. Ундолски и № 3855, ф. 178 РГБ – Москва. Съществува предположение, че прередактираният текст е проникнал чрез молдавската традиция (Милтенова 1983: 51–58). Ярък пример за кодифицирането на втория структурен модел е цикълът за кръстното дърво в ръкопис № 3855, ф. 178 от ХVІІ в. След Слово за написване на Евангелието (първа редакция) е поместен цикълът в трета редакция, Откровение на Псевдо-Методий Патарски, Изповед на Ева, веднага след него е преписано началото на втората редакция на Слово за Адам и Ева. Руският книжовник е допълнил липсващ според него текст, като е използвал българската по произход версия на творбата. Още по-отчетливо е представен вторият структурен модел в ръкопис № 1368 от сбирката на М.П. Погодин, където последователно са преписани втората редакция на на апокрифа за Адам и Ева, третата редакция на цикъла за кръстното дърво, част от житието на св. Богородица, Слово за апостол Тома и св. Панагия, част от Никодимово евангелие (Марта и Мария в Рим), Сказание за съставяне на Псалтира и др.

Съществува и трети структурен модел, който може да се определи като контаминиран, тъй като в неговото “ядро” се срещат както съчинения в редакциите си от първия модел, така и от втория. Той показва, че руските книжовници са ползвали текстове от няколко източника.
Набелязаните структурни модели в състава на руските средновековни сборници свидетелстват за непрекъснатата връзка между южната и източната славянска книжовна традиция. Тесни контакти в областта на “низовата” четивна литература са съществували от дълбока древност. Благодарение на “изнасянето” на апокрифи от Балканите към Русия са се съхранили не малко текстове с голямо значение за възстановяване на общия славянски фонд от апокрифни съчинения. Някои творби са запазени изключително в руски преписи, напр. апокрифа за Тивериадското море – ценен извор за богомилската литература, както и съчинението “О всей твари”. Разглеждайки руските сборници, Р. П. Дмитриева (1972) обосновава търсенето от руските книжовници на южнославянски парабиблейски съчинения от една страна с активизирането на еретическите течения през ХVІ–ХVІІ в., и от друга – с интереса към светската книжнина. Апокрифите са възприемани с охота от съставителите, тъй като са написани просто и разбираемо, с множество любопитни детайли и занимателен сюжет. В повечето случаи те не са били схващани като творби, които противоречат на канона. Така Повестта за кръстното дърво, приписвана на Григорий Богослов – едно от най-популярните съчинения (наброяват се повече от 60 руски преписа), е включена във Великите чети-минеи на митрополт Макарий под дата 30.06.(Евфимий 1847: 77). В същия VІ том на ВМЧ е включено и Откровение на Псевдо-Методий Патарски под дата 20.06., което има дълга история в руската литература.

Някои съчинения дължат своето разпространение и на това, че са били съзвучни с политическите идеи на епохата. Такова основание може да се допусне за въпросо-ответното произведение Разумник-Указ (над 10 известни руски преписа). Някои изследователи отбелязват, че то се е възприемало като отражение на идеята за съществуването на три последователни царства – първоначално третото не е било Москва (Московската държава), а България. По този начин българската държава изявява претенциите си към наследството на Византия в сферата на православието. Има достатъчно аргументи да се допусне, че подобен текст е послужил като извор на монаха Филотей за неговото послание до княз Василий ІІІ през 1524 г. (Pope 1974: 141–153; Pope 1975: 246–253; Тъпкова-Заимова, 1983: 27–38). Ако се възприеме това тълкуване, то е още едно доказателство, че проникналите български апокрифни творби органически се вплитат в официалната идеология на Московската държава.

Библиография

  • Miltenova, A. South Slavonic Apocryphal Collections. Sofia: “Boyan Penev” Publishing Center; East-West Publishing, 2018.
  • Pope, R. A possible South Source for the Doctrine: Moscow the Third Rome. – Slavia, 44, 1975, 3, 246–253.
  • Pope, R. The Third Christian Kingdom in the Razumnik-Ukaz. – Slavia, 43, 1974, 2, 141–153.
  • Дмитриева, Р. П. Четьи сборники ХV в. как жанр. – Труды Отдела древнерусской литературы, 27, 1972, 150–180.
  • Евфимий, йеромонах. Оглавление четьих миней всероссийского митрополита Макария, хранящихся в Московском Успенском соборе, составленное справщиком монахом Евфимием. – Чтения в Обществе истории и древностей российских, 1847, кн. 4, отд. IV, 1–78.
  • Каган-Тарковская М. Д. Слово о крестном древе. – Библиоте¬ка литературы Древней Руси / РАН, ИРЛИ; под ред. Д. С. Лихачева, Л. А. Дмитриева, А. А. Алексеева, Н. В. Понырко. Т. 3: XI–XII века. СПб. : Наука 1999.
  • Копреева, Т. Н. Рукописные сборники энциклопедического состава ХV–ХVІ веков и славяно-русское возрождение. – В: Книга. Исследования и материалы. ХХХІІ. Москва, 1976, 78–92.
  • Милтенова, А. Апокрифи и апокрифни цикли с вероятен български произход в руските чети-сборници от ХVI–ХVII в. – В: Slavia Orthodoxa. Език и култура. Сборник в чест на проф. дфн Румяна Павлова. С., 2003, 244–260.
  • Милтенова, А. Из историята на българо-руските и българо-украински¬те литературни връзки през ХVI–ХVII в. (сборници със смесено съдържание). – Сборник доклади от международния славистичен конгрес в Киев, 6–14 септември, 1983 г. (Славянска филология, 18.) София 1983, 51–58.
  • Милтенова, А. Сказание о произхождении русалок. (К истории книжной деятельности книгописца ХV в. Ефросина.) – В: Исследования по древней и новой литературе. Сборник, посвященный 80–летия Д. С. Лихачева. Ленинград, 1987, 147–154.
  • Начов, Н. Тиквешки ръкопис. – Сборник за народни умотворения и книжнина, Х, 1894, 69–193.
  • Пенев, Б. История на новата българска литература. 2. София, 1932. (Гл. ХІІ; 2 изд. София, 1976, 304–456).
  • Сперанский, М. Н. Заметки о рукописях Белградских и Софийской библиотек. – Известия историко-филологического института в Нежине, ХVІ, 1898, 42–73.
  • Тихонравов, Н. С. Памятники отреченной русской литературы. 1-2. Санкт Петербург, 1863.
  • Тъпкова-Заимова, В. Българо-византийските отношения и концепцията за “втория” и “третия” Рим. – Studia Balcanica, 17. Изследвания в чест на акад. Николай Тодоров. София, 1983, 27–38.
  • Тъпкова-Заимова, В., А. Милтенова. Историко-апокалиптичната книжнина във Византия и в средновековна България. София, 1996.
  • Яцимирский, А. И. Библиографический обзор апокрифов в южнославянской и русской письменности. Вып.1. Апокрифи ветхозаветные., Петроград, 1921.
  • Яцимирский, А. И. К истории ложных молитв в южо-славянской письменности. – Известия Отделения русского языка и словесности, ХVІІІ, 1913, 3, 1–102; ХVІІІ, 1914, 4, 6–126.

Галерия със снимки

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

SESDiva цели създаването на виртуален музей на писмената култура във връзка със социалната, културната, идеологическата и религиозната среда и отношенията между южните и източните славяни през вековете от XI до началото на XX век.

Продължителност: 2018-2020
Програма: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОВЕЧЕ ERA.Net RUS Plus


TOP