Памети на търновски светци в състава на славянските стишни пролози

Автор Радослава Станкова
Стишен пролог, Троицко-Сергиева лавра (ф. 304), № 720, 1429 г. Стишен пролог, Троицко-Сергиева лавра (ф. 304), № 720, 1429 г.

Стишният пролог е преводен агиографски календарен сборник за неподвижния цикъл на църковната година с кратки (проложни) жития за светци, предхождани от (проложни) стихове от епиграматичен тип (двустишия или тристишия).

Статия

Проложните стихове в този сборник всъщност заменят тропарите от предхождащия го Прост пролог. Те се добавят към житията за светците и съдържат съобщение за мъченичеството или подвижничеството на съответния светец, и поетическа възхвала на подвига му. Някъде се срещат и различни преводи на едни и същи стихове.

Съставът и подредбата на Стишния пролог отразяват изискванията на Йерусалимския типик. В южнославянските литератури той се появява през ХІV в. в два превода от гръцки език и няколко редакции, като заменя използвания дотогава Нестишен (Прост, Обикновен) пролог. Гръцкият текст, от който са направени преводите, е идентичен с издадения от Иполит Делейе Синаксар на Великата църква и с текста в гръцкия печатен миней. Единият превод е направен в Търново и получава широко разпространение на Балканите и в Русия, а вторият превод е запазен в малък брой сръбски преписи (най-представителен от които е ръкопис от Университетската библиотека в Белград № 17 от 70-те години на ХІV в.). В руската ръкописна традиция в стишните пролози са добавени произведения на ораторската проза (поучителни слова).
Стишният пролог е сред множеството книги, които се оформят в България през ХІV в. и проникват в Русия по време на т.нар. „второ южнославянско влияние“. Последният етап от развитието на тази богослужебна книга бележи първият печатен пролог, издаден в Москва през 1641 г.
В състава на преписите на Стишния пролог за лятното полугодие липсват южнославянски проложни жития (представителен и най-ранен ръкопис на Стишен пролог за лятното полугодие е запазен в библиотеката на Зографския манастир на Атон Зогр 80, датиран от 1345/1360 г.), но за зимното полугодие всички български преписи съдържат цикъл от оригинални търновски проложни жития за светците Петка Търновска (14 октомври), Иван Рилски (19 октомври), Михаил Воин (22 ноември) и Проложен разказ за пренасянето на мощите на Иларион Мъгленски (21 октомври). Това е оригинален старобългарски житиеписен цикъл, който влиза в състава на търновския превод на Стишния пролог.

Ръкописът БАН 73 от 1368/1371 г. е най-ранният запазен български препис, представителен за състава на Търновската редакция на Стишния пролог за зимното полугодие (от 1 септември до 28 февруари). Йордан Иванов (1931: 43) го открива в църквата „Св. Климент“ в Охрид и публикува т.нар. Първо проложно житие на св. Иван Рилски. И. Снегаров (1951) публикува от този ръкопис разказа „Чудото с българина“. Б. Ст. Ангелов (1957: 267-274) публикува Проложния разказ за пренасянето на мощите на св. Иларион Мъгленски. К. Иванова също анализира този ръкопис за установяване и проучване на агиографската продукция на Търновската книжовна школа. В по-ново време пълно издание на текстовете от БАН 73 (и Зогр 80) е осъществено от Г. Петков и М. Спасова (2008–2014) в 12 тома, под редакцията на Р. Павлова и Е. Томова.
Изказвани са различни мнения за превода на Стишния пролог. А. И. Яцимирски (1916) въз основа на два сръбски преписа от ХVІ в. стига до извода за два български превода. Д. Богданович (1975) е на мнение, че този тип сборник е достигнал до нас в два сръбски превода (или редакции). К. Иванова (1979) предполага наличие на два превода – български и сръбски. В заключение може да се каже, че Стишният пролог е достигнал до нас в един български и един сръбски превод, в пет редакции – Търновска, Лукиева и Варлаамова, Московска и Новгородска, известни в множество преписи – български, сръбски и руски, датирани от ХІV до ХVІІ в.

При съпоставка на руските, сръбските и българските сборници с устойчив състав от типа на Стишния пролог, Г. Петков (2000: 17-58) привлича най-ранните преписи. Най-ранният сръбски ръкопис, съдържащ „търновския житиеписен цикъл“, е от 1360/1370 г., от манастира Николяц № 34 (Ник 34) за месеците септември/декември и е с 10 години по-ранен от българския ръкопис (БАН 73) (Станкович 1994: 169). Най-ранният руски препис, съдържащ този цикъл е от ХV в. (ТСЛ, ф. 304, № 717).

Към групата от преписи на Стишен пролог за зимното полугодие, в които присъства търновският житиеписен цикъл се включва и още един български ръкопис от сбирката на П. Сирку в Библиотеката на Руската академия на науките в Санкт Петербург (Сырку 13.7.13) от 1375/1380 г. Ръкописът започва с края на Проложното житие за св. Иван Рилски и съдържа Проложно житие за св. Йоан Поливотски (4 декември) с двустишие (липсват Житието за св. Петка и Разказът за пренасяне на мощите на св. Иларион Мъгленски: Петков 2000: 117).

И още два ръкописа от манастира Дечани съдържат този цикъл – единият сръбски (Деч 55) от 1360 г. и друг скопски (Деч 60, писан от дяк Радослав Скопчич) от 1370/1380 г. Ръкописът от Зогр 93 съдържа четирите търновски жития (Каталог 1994). Ръкописът Зогр 47, Стишен пролог за цялата година от началото на ХVІ в., съдържа Житие за св. Климент Охридски от Димитър Хоматиан и ранното славянско Житие за св. Наум Охридски. Тези жития не се срещат в други преписи на Стишен пролог (Петков 2000: 119).

В ръкописната сбирка на манастира Дечани има осем стишни пролога и два минея с проложни жития, описани от Д. Богданович (1975). В ръкописа Деч 55 липсват проложните жития за св. Симеон и св. Сава, подобно на българските ръкописи БАН 73 и Сырку 13.7.13 (Петков 2000: 128).
От руските преписи, които съдържат жития на търновските светци, са ръкописите от Троицко-Сергиевата лавра от ХV в. (ТСЛ, ф. 304, № 717 и № 720). В руски препис от 1479 г. (Син. ф. 834, № 3933) пък са поместени само два текста от търновския агиографски цикъл – Житие с проложни стихове за св. Иван Рилски и Разказа за пренасяне на мощите на Иларион Мъгленски. Първите два съдържат състава на Стишния пролог от Московската редакция, а третият е от Новгородската редакция.

От съпоставката се вижда, че търновските проложни жития се разпространяват и в българската, сръбската и руската ръкописни традиции на православната богослужебна книжнина. Трудно е да се определи състава на сборника, в който са били поместени агиографските текстовете и за четиримата търновски светци, но със сигурност локализирането на протографа на всички тези преписи е в Търново още през ХІІІ в.

Съществува и група сръбски преписи на Стишния пролог, в която липсва целият цикъл от проложни жития за търновските светци. Документирано е и сръбско разширение на Стишния пролог с включени проложни стихове и жития за първите сръбски светци – св. Сава и св. Симеон. В ръкопис Деч 54 от 1394 г. се появява само Проложно житие за св. Сава (Петков 2000: 37). Най-ранният сръбски препис, в който се съвместяват търновските и сръбските проложни жития със стихове, е от сбирката на Скопската митрополия № 97 от 1385/1390 г. с рашки правопис (ЦПМ – 3, Мошин 1971).

В българските и сръбските преписи на Стишен пролог не се срещат оригинални руски проложни жития.

В руската ръкописна традиция Стишният пролог навлиза също в края на ХІV в. Основна заслуга за разпространението му в Русия има митрополит Киприян, който става митрополит на Москва и цяла Русия от 1390 г. до края на живота си.

Стишният пролог в неговата Търновска редакция с целия цикъл от жития за търновските светци е представен в преписи от Московския книжовен център. Най-ранните руски ръкописи, които съдържат жития от търновския агиографски цикъл са цитираните вече ръкописи от 1429 г., датирани от А. А. Турилов (ТСЛ, ф. 304, № 717, за месеците юни/ октомври – този ръкопис има свое копие от ХVІ в. в ТСЛ, ф. 304, № 718 (Петков 2000: 130) и ТСЛ, ф. 304, № 720, за месеците ноември/ февруари). В тях южнославянските жития са без проложни стихове. Ръкописът в ТСЛ, ф. 304, 720 съдържа проложни жития за св. Михаил Воин, св. Йоан Поливотски и двете сръбски жития. Точни копия от този ръкопис са ТСЛ, ф. 304, № 721 и № 722 от ХVІ в. (Петков 2000: 129).

В руските преписи на Стишен пролог за зимното полугодие, произхождащи от Новгородския книжовен център (Син. ф. 834, № 3933 от 1479 г. за септември/ ноември и Син. ф. 834, № 3934 от 1467-1475 г. за декември/ февруари), не са включени всичките шест жития, а само Проложното житие за св. Иван Рилски и Разказът за пренасяне на мощите св. Иларион Мъгленски и двете сръбски жития за св. Симеон и св. Сава. В Син. ф. 834, № 3934 от 1467-1475 г. за декември/ февруари има проложни стихове и житие за св. Йоан Поливотски, две слова от презвитер Козма – към монасите и към епископите и поповете, пет поучения от Климент Охридски – за Рождество, за Предпразненство на Богоявление и за Богоявление, за Предпразненство на Сретение и за Сретение, Проложно житие за св. Кирил Философ (14 февруари) и Слово за временния живот от Петър Черноризец (28 февруари) (Петков 2000: 132-133).

Текстовете на южнославянските жития са в една и съща редакция в тези ръкописи, а пред житията на св. Иван Рилски и св. Сава има стихове.

В ръкописът Син. ф. 834, № 3933 има още проложни стихове за св. Арсений Сръбски и Проложно житие за мъченица Параскева, които са характерни за ръкописите от Новгородския книжовен център. В този ръкопис има жития за руските князе Борис и Глеб (5 септември) и за Йоан Новгородски (7 септември) (Петков 2000: 132). Липсата на проложните жития за св. Петка Търновска и св. Михаил Войн в новгородските преписи на Стишния пролог, Анатолий Турилов (1978: 43) обяснява с факта, че между Новгород и Атон са съществували преки книжовни контакти, независими от Москва. Според него това е една устойчива традиция преди комплектуването на Великите чети-минеи на митрополит Макарий. Новгородските преписи на Стишния пролог съдържат Проложно житие за св. Константин-Кирил Философ и жития за чешките светци Вячеслав и Людмила (Фет 1980).

Именно търновския превод е предпочетен от руските книжовници при разпространението на Стишния пролог в Русия. Преводът и разпространението на тази книга преминават през няколко етапа. Първоначално се превеждат само проложните стихове и се добавят преди проложните жития от Простия пролог. Данни за това се намират в сръбския ръкопис Ник 34. Простият пролог има краткотрайна история и не оставя трайни следи в ръкописната традиция на православните славяни. Търновските преводачи създават цялостен превод и редакция на целия корпус от текстове във възникналия във Византия нов Стишен пролог. Търновската редакция на тази богослужебна книга е широко разпространена в българската и руската ръкописна традиция. В сръбската книжнина се разпространява друг превод в две редакции (Богданович 1975).

Библиография

  • Ангелов 1957: Ангелов, Б. Ст. Старобългарски текстове. Из славянските ръкописи на БАН. – Известия на Археологическия институт, Кн. 1, 1957.
  • Богданович 1975: Богдановић, Д. Две редакције стиховног пролога у рукописној збирци манастира Дечана. – Упоредна истраживања, 1, 1975, 37-72.
  • Иванов 1931: Иванов, Й. Български старини из Македония. С., 1931 (= фототипно издание 1970)
  • Иванова 1979: Иванова, Кл. Агиографската продукция на Търновската книжовна школа (дисертация за получаване на научната степен кандидат на филологическите науки). С., 1979.
  • Каталог 1994: Райков, Б., Ст. Кожухаров, Х. Миклас, Х. Кодов, Каталог на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир в Света гора. С., 1994.
  • Мошин 1971: Мошин, В. Словенски ракописи во Македонија. Кн. І, Скопије. 1971, 195-242.
  • Петков 2000: Петков, Г. Стишният пролог в старата българска, сръбска и руска литература (ХІV–ХV век). Археография, текстология и издание на проложни стихове. Пловдив, 2000.
  • Петков, Спасова 2008–2014: Петков, Г., М. Спасова, Търновската редакция на Стишния пролог. Текстове. Лексикален индекс. Т. 1–12, Пловдив, 2008–2014.
  • Снегаров 1951: Снегаров, И. Неизвестен досега препис на разказа „Чудо с българина”. – Известия на Института за българска история, 3-4, 1951, 295-296.
  • Станкович 1994: Станковић, Р. Датирање и водени знаци рукописних књига манастира Никољца. – Археографски прилози, 16, 1994, 141-306.
  • Турилов 1978: Турилов, А. А. Оригинальные южнославянские сочинения в русской книжности ХV–ХVІ вв. – В: Теория и практика источниковедения и археографии отечественной истории. М. 1978, 39-44.
  • Фет 1980: Фет, Е. А. Новые факты к истории древнерусского Пролога. Источниковедение литературы Древней Руси. Л., 1980, 53-70.
  • Яцимирски 1916: Яцимирский, А. И. Мелкие тексты и заметки по старинной славянской и русской литературам. – В: ИОРЯС, 21, 1916, № 1, 27-44.

 

Галерия със снимки

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

SESDiva цели създаването на виртуален музей на писмената култура във връзка със социалната, културната, идеологическата и религиозната среда и отношенията между южните и източните славяни през вековете от XI до началото на XX век.

Продължителност: 2018-2020
Програма: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОВЕЧЕ ERA.Net RUS Plus


TOP