Памети на руски светци в състава на южнославянските прости пролози

Автор Радослава Станкова
Св. княгиня Олга Св. княгиня Олга

Прологът (грц. συναξάριον) е агиографски календарен сборник с наративни текстове за християнските светци и мъченици, кратки (проложни) жития, обединени на жанров признак и представени в календарна последователност.

Статия

В химнографската книга Миней тези агиографски текстове се поместват в състава на съответните служби след кондака и икоса. Простият пролог е преводен писмен паметник, който възхожда към византийските синаксари и месецослови. Установено е мнението, че най-ранният славянски превод на тази книга се отнася към редакция, направена от студийските монаси Илия и Константин Мокисийски през ХІ в. (заради съдържащото се в тази редакция Предисловие (Пролог) с имената на съставителите), на менология (месецослова) на византийския император Василий ІІ (ок. 985 г.), който обхваща зимната половина от църковната година. Менологият на имп. Василий (Vat. gr. 1613), редактиран от студийските монаси Илия и Константин Мокисийски (Сергий, архим. 1901, 1: 309-316) е в основата на славянския Прост пролог (вж. още Коцева 2007). Петровият синаксар е един от основните източници на Стишния пролог. Четивата в него са различни по обем, език и стил. Той предхожда редакцията на Илия и Константин Мокисийски (Стойкова 2006: 271-272).

В славянското богослужение Простият пролог навлиза най-късно в края на ХІ – началото ХІІ в. (Пентковский 2011, Станкова 2017).

Съществуват няколко мнения за превода на тази богослужебна книга с агиографски текстове, подредени в календарна последователност (вж. СЛЕР 1992: 372–373): 1) преведен е в Русия през ХІІ в. (Сергий архим. 1901, 1, Соболевски 1910, Мошин 1959); 2) преведен е при участие на южнославянски книжовник на Атон или в Константинопол (Сперански 1923, Ангелов 1972); 3) преведен е в България и включен в богослужебна употреба в първата половина на ХІІІ в., попълнен с памети за български светци (Павлова 1990, Павлова 1993, Станков 1997 и др.).

Простият пролог е известен в два или три източнославянски преписа от края на ХІІ до началото на ХІV в. и в седемнадесет южнославянски ръкописи от края на ХІІІ и първата половина на ХІV в. (Павлова 2008: 57-65, Темчин 2010). Точното време и място на първоначалния славянски превод на византийския агиографски Синаксар (или иначе казано Простия пролог) не са известни, но според Сергей Темчин (2010) преводът е направен преди началото на ХІІ в. и е свързан с ежедневно манастирско богослужение. Като аргумент за това, че този превод е невъзможно да е бил направен в България, той посочва политическата ситуация на Балканите в края на ХІ и началото на ХІІ в. (времето на византийското владичество). Той обобщава, че мястото на превода е свързано и с окомплектоването на всички богослужебни книги, съставени според Студийския типик и най-вече с календарната химнографска книга Миней (срв. Турилов 2012 и Йовчева 2014). Анатолий Турилов (2012: 9) изтъква като аргумент за първоначален руски превод на тази редакция на Пролога, че всички български и сръбски пълни преписи съдържат жития на руски светци, докато в руските преписи липсват южнославянските текстове. Така основният аргумент в полза на хипотезата за първоначален превод в Русия през ХІІ в. са поместените в състава на южнославянските прости пролози жития, памети и упоменания на руски светци. Според проф. Румяна Павлова източнославянските памети и съответните им текстове, запазени в най-ранните южнославянски преписи на тази богослужебна книга, не се отнасят към първоначалния превод, а към негова редакция от ХІІІ в. (Павлова 1993, Павлова 2008).

1) За св. Борис и Глеб сравнително рано се е оформил южнославянски корпус от текстове за прослава, с упоменание, че майка им е българка (напр. в Успенския сборник от ХІІ–ХІІІ в., някои летописи и в житието в Простия пролог), но е посочено, че те са от Киев (т.е. текстът не е написан там). Датата на пренасянето на мощите на двамата братя, определена от руската църква на 2 май, едва ли е случайна – тя се свързва със смъртта на българския княз св. Борис І (Павлова 2008: 148-152). Първият син на цар Петър и царица Мария–Ирина, българският цар Борис ІІ, носи при кръщение името Роман, както и руския светец (Борис–Роман). А името Глеб–Давид се обяснява с името на любимия брат на българския цар Самуил–Давид. Освен това Проложното житие за двамата светци (поместено под датата 2 май) в Норовия пролог (ГИМ, Увар 70), не е открито в източнославянски ръкопис и вероятно не е писано в Русия, а може би в България (Павлова 2008: 153, 168). Всъщност проблемът е, че са запазени две проложни жития за Борис и Глеб в южнославянските прости пролози. Житието от Норовия пролог е запазено в единствен препис с безюсов едноеров правопис (сръбски или западнобългарски), докато във всички останали преписи (Рум 319, Лесн, Хлуд 189, Ковач, Сим, БАН 72 и 73, Wuk 37 и 38) се помества друг текст за датата 24 юли, в който се споменават само две от съпругите на бащата на братята – княз Владимир – българка и гъркиня (българката е майка на Борис и Глеб,а гъркинята – на Светополк). Светите Борис и Глеб в руската книжовна традиция са номинирани като страстотърпци (номинация непозната в южнославянските текстове, където те са наречени мъченици). Може да се предположи, че по-популярното житие е южнославянска редакция от пространното Сказание за Борис и Глеб (Павлова 2008: 155-156). Упоменания за светите Борис и Глеб са зарегистрирани в сръбския Загребски пролог от края на ХІІІ – началото на ХІV в. като мъченици (т.е. отказали да се откажат от християнството, а не като страстотърпци – невинно убити заради следване на християнството). Номинацията на светостта в случая е съществен белег за адаптацията на култа. В Загребския пролог, писан в сръбския манастир Студеница, където липсват български памети, все пак в Житието за Борис и Глеб е посочен българския произход на майка им. Във всички достигнали до нас южнославянски пролози (сръбски и български) има поместена кратка статия или упоменание за пренасяне на мощите на светите Борис-Роман и Глеб-Давид (където е запазена датата 2 май – Увар 70, Загр, Хлуд 191, Wuk 37 и 38 – текст, а само упоменание – в Рум 319, Лесн, Хлуд 189, Ковач, БАН 73), което посочва голямата популярност на паметта в южнославянската книжнина (в източнославянската книжнина, текстът е различен – Павлова 2008: 168).
Оказва се, че има отделна южнославянска писмена традиция за почитанието на светците, която все още не е изследвана (срв. Чекова 2013: 126-174).

2) Св. Теодосий Печорски, игуменът на Киево-Печорския манастир, най-рано е упоменат в месецослова на Търновското евангелие от 1273 г. (Павлова 2008: 202). Датата за успението му 3 май е отбелязана във всички запазени южнославянски ранни пролози (с изключение на един – Погодиновия, РНБ, Пог 58 – български ръкопис от 1339 г. със своеобразен състав на славянските памети – не съдържа дори тропари за българските светци, а от руските памети има жития за Борис и Глеб (за 5 септември и 2 май) и за княгиня Олга, а за датата 15 май е поместено византийското житие за св. Ахил Лариски – вж. Павлова 2008: 45-46, 203-229). В руската ръкописна традиция се е установила датата за пренасяне на мощите му (30 или 31 май), запазена в ръкописи от ХІV в. (Лосева 2001: 103). Този празник липсва в месецослови на южнославянски евангелия и апостоли, липсва и в Простия пролог, докато в месецословите на южнославянски апостоли и евангелия от ХІІІ в. е отбелязана датата на смъртта му – 3 май (Павлова 2008: 203). Отново се очертават две различни писмени традиции на култа. Южнославянското житие на св. Теодосий Печорски е преработка на известното житие, писано от Нестор. То представлява монашески агиографски текст, но е различно от руското проложно житие. Двамата автори са използвали един и същ първоначален текст.

3) Св. княгиня Олга е била канонизирана в началото на ХІ в. Кратко житие за нея е запазено в среднобългарски ръкопис от ХІІІ в. (РНБ, Q. П. І. 63), със синайски произход. Запазено е и в седем южнославянски преписа на Простия пролог (Павлова 2008: 230-257). Киевската княгиня, съпруга на княз Игор, вероятно е канонизирана когато нейният внук – княз Владимир – е заповядал да пренесат мощите й. Но канонизацията не е била призната от Византия. Олга Лосева (2001: 89-90) посочва, че до края на ХІV в. в месецословите не е отбелязана паметта й. Затова от особено значение за изследването на култа й е цитираният по-горе български ръкопис със синайски произход, където житието е поместено за 11 юли, деня на успението на светата княгиня, родена в Плесковъ. Въпросът за местонахождението на града, където е родена княгиня Олга, все още остава неизяснен. Легендарно е и сведението, че княгинята се е покръстила в Константинопол и това, че тя е била християнка още преди пристигането си в Киев. Основният извод на Р. Павлова е, че българин на Синай е разполагал с руското житие на княгиня Олга, което е преписал (но такова житие не се е запазило до наши дни) (Павлова 2008: 236). Днес проложното житие е запазено в южнославянски пролози, датирани от ХІІІ до ХVІ в. (Рум 319, Лесн, Хлуд 189, Погод 58, Ковач, БАН 73, Симон). В Загребския пролог са внесени памети на четирима сръбски светци, има Борис и Глеб, Теодосий Печорски и княз Мстислав, но българските памети са отстранени, а заедно с тях и паметта на княгиня Олга, и това едва ли е случайно. В житието тя е нарчена царица (а не княгиня). Проложното житие на св. княгиня Олга, възникнало в българска езикова среда през ХІІІ в., е съхранено устойчиво в българската средновековна книжнина. Възможно е една от причините за това да са данните за българския й произход (запазени в два руски ръкописа – Увар 206, т.нар. „Новый Владимирский Летописец“ и в Новгородския летопис от ХVІ в. в сбирката на Болшаков в РГБ № 333). Поради липсата на достатъчно документи този въпрос си остава неизяснен. Няма писмени свидетелства за династични връзки с България по времето на Киевска Русия, които биха обяснили интереса и особено силното внимание към прославата на княгиня Олга при българите (Павлова 2008: 252).

4) Житие за св. княз Мстислав за датата 15 април е известно само в един руски препис от ХІV в. (в пролог от РГАДА ф. 381, № 177), но е запазено в почти всичи южнославянски преписи на Обикновения пролог (Рум 319, Хлуд 189 и 191, Wuk 37 и 38, Лесн, БАН 72, Увар 70, Загр, Ковач, Симон) и в един миней (Хлуд 154). Вероятно паметта на великия киевски княз Мстислав е внесена при редакцията на Пролога в първата половина на ХІІІ в. (Павлова 2008: 258-275).

5) Липсата на житие на покръстителя на Русия св. княз Владимир в южнославянските ръкописи на Простия пролог се обяснява с по-късната му канонизация. Памет за него липсва и в славянските месецослови от ХІІІ – ХІV в. (Павлова 2008: 276). Единственият български препис на руското житие на св. княз Владимир за 15 юли се намира в сборник със смесено съдържание от ХV в., докато най-ранният руски препис е в пролог от ХІІІ в. (РНБ, F. п. І. 47), свидетелство за окончателното редактиране на Простия пролог в южнославянска среда.
Присъствието на руски памети и съответните им текстове в южнославянските преписи, не е непременно доказателство за руския превод на ранната агиографска богослужебна книга. Според Владимир Мошин (1959: 78) руските светци са попаднали в южнославянския църковен календар в резултат на някакъв каноничен акт в началото на ХІІІ в., когато е проведена и редакция (Павлова 2008: 69).

Олга Лосева (2009: 71-72) анализира пътищата за проникване на руските памети в южнославянските пролози:

1. Преводният синаксар би могъл да попадне при южните славяни още преди в него да са били внесени руските памети и да е бил допълнен на Балканите от други източници. О. Лосева отхвърля този вариант, защото в южнославянските пролози се среща Житие на княз Мстислав във вида, в който се среща в руските пролози от кратка редакция и Сказание за убийството на княз Глеб (за 5 септември) в преработен вид, в сравнение с текста от руския пролог.

2. Житията на руските светци, съдържащи се в южнославянската редакция на Пролога, се отнасят към архаичния агиографски пласт. Но, според Лосева, и този вариант не може да се приеме, защото в южнославянските ръкописи се откриват две различни жития на Борис и Глеб (за 24 юли) и два варианта на Сказанието за убийството на Глеб (Увар 70, Хлуд 189, Лесн, Погод 58), което показва, че първоначалният текст е бил с руски произход. Следователно представеният в южнославянските преписи, цикъл от руски празници не е ранен, а представлява един междинен вариант от еволюцията на Пролога и в редица случаи е вторичен по отношение на кратката и пространната руски редакции.

3. Житията на руските светци, включени в южнославянските пролози, отразяват един от стадиите на попълване на преводния Синаксар с произведения на руската агиография. Според мнението на Н. И. Серебрянски (1915), на определен етап от формирането на Пролога, той е бил подлаган на значителна преработка, в резултат на която някои руски памети са били изключени от неговия състав, а други включени. И така един вариант се е съхранил в южнославянските ръкописи, преди тази преработка.

О. В. Лосева е на друго мнение, според нея различията между циклите с руските празници в южнославянската и в кратката руска редакция не са свързани със специална преработка на Синаксара, а с това, че архетипът на южнославянската редакция възхожда към едно от разклоненията на преводния Синаксар, по-трансформиран в сравнение с разклонението, към което се отнася Пролог от РНБ, Соф. № 1324.

Ще цитирам и още някои заключения на Олга Лосева (2009: 24-26, 29, 70):

1) Ръкописът Vat. gr. 2046 от ХІІ–ХІІІ в., който е най-близък до древноруския Пролог, стои сравнително далеч от класическите агиографски сводове – Василиевия менологий и Синаксара на Константинополската църква. В руския Пролог няма памети за св. св. Кирил и Методий, за св. Климент Римски, но пък съдържа слова на Климент Охридски, презвитер Козма и Петър Черноризец в учителната част. В този Пролог няма и следи от студийска литургическа традиция, а по-скоро итало-гръцка (Пентковски 2001, 2011);

2) Заключителният етап на редактирането на византийския синаксар и неговия превод, който ние отнасяме към края на ХІ – началото на ХІІ в., не е направен на Атон.

3) Предположението за съставянето на руските жития на Балканите, което не трябва да се отхвърля напълно, се натъква на редица логически затруднения – житията на Теодосий Печорски (Рум 319 и Хлуд 189) и на Борис и Глеб (Рум 319, Хлуд 189 и Лесн), са изисквали трудоемка работа по съкращаване на по-обемни текстове, а в ранните южнославянски пролози не са поместени жития за балкански светци – св. Петка Търновска (Рум 319, л. 9б), св. Иван Рилски (Рум 319, л. 11 и Хлуд 189, л. 36б) и св. Йоаким Осоговски (Рум 319, л. 162, 16 август), а са представени само с памети (или тропар). Но несъмнено южните славяни са подлагали на редактиране текстовете – в южнославянските пролози руските князе са наречени царе.

Предположенията, че Простият пролог е преведен в Русия през ХІІ в. или на Атон, при участието на южнославянски книжовник, са окончателно надживяни в научните изследвания. Единственото правдоподобно мнение за мястото и превода на агиографския синаксар при православните славяни остава, че е преведен в България доста преди ХІІІ в. (когато всъщност е претърпял редакция).

Библиография

  • Ангелов 1972: Ангелов, Б. Ст. Из историята на руско-българските литературни връзки. С., 1972, 46-58.
  • Йовчева 2014: Йовчева, М. Старобългарският служебен миней. С., 2014.
  • Коцева 2007: Коцева, Е. Предания в житията – жития в преданията. – Црквене студиjе, 4, 2007, 177–196.
  • Лосева 2001: Лосева, О. В. Русские Месяцесловы ХІ–ХІV веков. М., 2001.
  • Лосева 2009: Лосева, О. В. Жития русских святых в составе древнерусских прологов XII – первой трети XV веков. М., 2009.
  • Мошин 1959: Mošin, V. Slavenska redakcija prologa Konstantina Mokisijskog u svijetlosti vizantijsko-slavenskih odnosa ХII–ХIII vijeka. – Zbornik historijskog instituta, 2, 1959, 17-68.
  • Павлова 1990: Павлова, Р. О методима описа књига Пролог (на материjалу Пролога из Вукове збирке и других збирка). – В: МСЦ, Научни састанак слависта у Вукове дане, 20/2, 1990, 427-432
  • Павлова 1993: Павлова, Р. Жития русских святых в южнославянских рукописях ХIII–ХIV вв. – Славянска филология, 21, 1993, 92-105.
  • Павлова 2008: Павлова, Р. Восточно славянские святые в южно-славянской письменности ХІІІ– ХІV вв./ Pavlova, R. Ostslavische Heilige in südslavischen Kanontexten der Slavia Orthodoxa im 13–14 Jahrhundert. Herausgegeben von Svetlana Mengel. Halle (Saale), 2008.
  • Пентковски 2001: Пентковский, А. М.Типикон патриарха Алексия Студита в Византии и на Руси. М., 2001.
  • Пентковский 2011: Пентковский, А. М. Греческий оригинал славянского Синаксаря и его локализация. – В: Славяно-русский Пролог по древнейшим спискам. Синаксарь (житийная часть Пролога краткой редакции) за сентябрь – февраль. Том ІІ. Указатели. Исследования. М., 2011, 651-664.
  • Сергий, архим. 1901, 1: Сергий, архим. Полный месяцеслов Востока. II изд., Владимир, 1901. Том І. Восточная агиология. (= репринт М., 1997).
  • Серебрянскии 1915: Серебрянский, Н. И. Древнерусские княжеские жития. М., 1915.
  • Соболевски 1910: Соболевский, А. И. Материалы и исследования в области славянской филологии и археологии: особености русских переводов домонгольского периода. – СОРЯС, 1910,
    Т. 88, № 3, 176.
  • СЛЕР 1992: Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. Съст. Д. Петканова. София, 1992, Иванова, Kл. – Пролог, 372–373.
  • Сперански 1923: Сперанский, М. Н. К истории взаимоотношении русской и югославянской литератур. – Изв.ОРЯС, 1923, Т. 26, 143-206.
  • Станков 1997: Станков, Р. Глазатые – Palaeobulgarica, 1997, ХХІ, № 3, 60-69.
  • Станкова 2017: Станкова, Р. К вопросу о переводе агиографического синаксаря (простого пролога) в свете новейших исследований. – В: Scripta § e-Scripta, Vol. 16-17, 2017, 201-216.
  • Стойкова 2006: Стойкова, А. Синаксарните жития на св. Георги в южнославянската ръкописна традиция. – В: Многократните преводи в южнославянското Средновековие. Доклади от международната конференция, София, 7-9 юли 2005 г., С., 2006, 267-286.
  • Темчин 2010: Темчин, С. Ю. Почему древнеславянский календарный сборник кратких житий был назван Прологом (об одном палеославистическом недоразумении). – В: С. Ю. Темчин, Исследования по кирилло-мефодиевистике и палеославистике. Krakowsko-Wileńskie studia slawistyczne, Tom 5, Kraków 2010, 203-231.
  • Турилов 2012: Турилов, А. А. Забытые и малоизвестные факты из истории древнейшего перевода Пролога у южных славян (к проблеме „первого восточнославянского влияния“). – Славяноведение, № 2, 2012, 8-26.
  • Чекова 2013: Чекова И. Първите староруски князе светци (образи, символика, типология). С., 2013.

Галерия със снимки

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

SESDiva цели създаването на виртуален музей на писмената култура във връзка със социалната, културната, идеологическата и религиозната среда и отношенията между южните и източните славяни през вековете от XI до началото на XX век.

Продължителност: 2018-2020
Програма: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОВЕЧЕ ERA.Net RUS Plus


TOP