Богослужебната книга Пролог при православните славяни през погледа на изследователите

Автор Радослава Станкова

Прологът е преводен писмен паметник, който възхожда към византийските синаксари и месецослови. Той е агиографският календарен сборник с кратки синаксарни (проложни) жития, обединени на жанров признак.

Статия

За богослужебната книга Пролог е много подходящ терминът, който използва Алексей Пентковски „агиографски синаксар” (Пентковски 2011), защото става дума за книга с наративни текстове за християнските светци и мъченици, представени в календарна последователност (срв. Тасева 2003, Давыдова 2005, Давыдова 2010, Прокопенко 2012).

В руската изследователска традиция се очертават три групи от славянската разновидност на богослужебната книга, наречена Пролог – преводният синаксар (с проблема за гръцкия му протограф), пространна и кратка редакция на Простия пролог.
Следната картина за историческия развой на тази книга се възприема в съвременната медиевистика: а) В края на ХІ в. е преведен гръцкия агиографски синаксар (на територията на Охридската архиепископия – Пентковски 2011). б) През ХІІ в. преводният синаксар прониква в Русия и там се формират пространната и кратката редакция (Фет 1987, Прокопенко 2011). в) През ХІІІ в. на Балканите се разпространява преводният синаксар, допълнен с произведения за славянски светци (Станиславов пролог 1999, Павлова 2008). г) През ХІV в. се появява Стишния пролог (синаксар), известен в южнославянската книжнина в два превода, а в руската книжнина се разпространява Търновската му редакция (Турилов 2006).

Установено е, че най-ранният славянски превод на книгата се отнася към редакция на Менология (месецослова) на византийския император Василий ІІ (ок. 985 г.), направена от студийските монаси Илия и Константин Мокисийски през ХІ в. (Сергий, архим. 1901, 1: 309–316). Менологият на император Василий (Vat. Gr. 1613), която обхваща зимната половина от църковната година. Преводът е в основата на славянския Прост пролог (Фет 1987: 376, Коцева 2007: 181). Името „Пролог” идва заради съдържащото се в тази редакция Предисловие (пролог) с имената на съставителите (вж. Темчин 2010). В славянското богослужение той навлиза най-късно през ХІІ в.

Важен проблем при разглеждането на Пролога (или агиографския Синаксар) е времето и мястото на първоначалния му славянски превод. Така се разработват следните въпроси в трудовете на съвременните изследователи:
1. Гръцкият архетип, най-близък по състав до ранния славянски превод на Пролога, възхожда към въведения неотдавна в научно обращение Синаксар Vat. Gr. 2046 от ХІІ–ХІІІ в. (Luzzi, Perria 1998: 159–160, Прокопенко 2008, Лосева 2009: 24, Пентковский 2011) и преводът му е осъществен не по-рано от края на ХІ – началото на ХІІ в.
Предполага се, че този превод не е направен в България, която по това време изгубва държавната си самостоятелност и освен това в преводния синаксар липсват ранните български памети на светите братя Кирил и Методий (Лосева 2009: 25). Но пък в учителната част на Пролога има произведения на Климент Охридски, презвитер Козма и черноризец Петър.

2. Въпросът за времето и мястото на превода на византийския синаксар предизвиква множество хипотези – преведен е в Русия в началото на ХІІ в. (Сергий, архим. 1901, 1; Соболевский 1910, Mošin 1959) или е резултат на съвместна работа на руски и южнославянски книжовници в Константинопол или на Атон (Сперанский 1920: 210–212, Сперанский 1960: 40, Фет 1987: 377, Давыдова 1999). Всъщност окончателният етап на редактиране на византийския синаксар и неговия славянски превод не са направени в Константинопол или на Атон, както се предполагаше в по-ранните изследвания, защото в състава на Пролога липсват локални памети от тези места. Липсва и памет на св. Атанасий Атонски, ум. 1000 г. и канонизиран веднага след смъртта му (което пък показва, че книгата е съставена преди края на Х в.). Известно е, че Христофор Митиленски (живял през първата половина на ХІ в.) е написал двустишие за преподобния Атанасий, но неговата памет сравнително късно е навлязла в състава на Пролога (Лосева 2009: 28–29).

3. Къде е преведен агиографският синаксар (пролог) – в България или в Киевска Русия? Това е въпрос, на който учените търсят отговор още от преди два века (Востоков 1842, Соболевский 1910: 176 и др.). В последно време проблема за лексикалните русизми на фона на общата славянска лексика е поставен от редица съвременни учени (Станков 1997, Станков 2014, Пентковская 2003, Пичхадзе 2004 и др.). В. Желязкова (Желязкова 1998: 88) изказва мнение, че русизмите в Пролога не представляват значителен лексикален слой. Т. В. Пентковская (Пентковская 2003: 131–135 ) отбелязва „особена ситуация на лексикално вариране” в преводния синаксар и „наличие на лексикални дублети”, което „свидетелства за работа на няколко преводачи”.
Изследователите стигат до идеята за „възможен вариант на съвместна работа на български книжовници в Киевска Русия с или без участието на руски преводач” (Лосева 2009: 33, Темчин 2010 и др.). Идеята за съвместна работа на няколко преводачи е изказана още от М. Н. Сперански (Сперански 1960: 40), по-късно подкрепена от Б. Ангелов (Ангелов 1972: 59–60) и от Л. П. Жуковская (Жуковская 1983), но се оказва, че все още е необходимо да се изследва по-детайлно лексикалния състав на Пролога.

4. Като богослужебна книга агиографският синаксар се подчинява на уставните указания на действащия типик. Установено е, че Студийския типик предвижда прочитане на светителските жития по време на службата, но неговите разновидности (Евергетидски и Месински) предвиждат четене на Метафрастовите, а не на синаксарните жития. Освен това в най-ранните преписи на Пролога съществуват несъответствия със студийската богослужебна практика при уставните указания (Давыдова 1998: 205–206).
А. М. Пентковский (Пентковский 2011) изследва гръцкия оригинал на славянския агиографски синаксар (Vat. Gr. 2046), като разглежда регионалните локални литургически традиции, в резултат на които в повечето случаи запазените до днес книги се различават по набора от памети, по топографските характеристики и по поместените в тях синаксарни четива. Гръцкият оригинал на славянския превод на този тип книга не е известен, но е имал следните особености в състава: (1) Предисловие (пролог), предшестващо Синаксара и съдържащо имената на Илия и митрополит Константин Мокисийски; (2) Наличие на тропари преди синаксарните текстове, които в други редакции са се помествали след тях; (3) Текстове, съдържащи специфични константинополски литургически сведения; (4) Характерни памети със „западен” произход, които липсват в константинополските, но присъстват в южно-италийските книги от този тип; (5) Памети, датиращи от средата и втората половина на Х в., които говорят, че гръцкият оригинал на славянския превод е създаден на границата между Х и ХІ в. Руският изследовател стига до извода, че ръкопис с този състав е свързан с гръцкото богослужение на територията на Охридската архиепископия, където е направен славянският му превод през ХІ в. В края на Х в. в тази област се е намирал държавния и църковен център на Самуиловото царство и се е извършвало богослужение на старобългарски език. Този превод скоро е бил пренесен в Русия, където е получил широко разпространение, като авторитетен състав, подобно на другите богослужебни книги, възхождащи към пълен комплект взаимно свързани помежду си книги, датиращ от времето на св. Климент Охридски. Тази теза е подкрепена и от езиковедски изследвания по отношение на лексиката (Прокопенко 2011а: 670) и текстологията (Прокопенко 2011б: 714).
Синаксарните четива не са отбелязвани в ранните служебни минеи (появяват се в някои гръцки ръкописи от ХІ–ХІІ в., но в славянските минеи се изписват най-рано от края на ХІІІ в.). Сведенията за синаксарни четива в Типика се отнасят към по-късния период от началото на ХІV в. (Лосева 2009: 43–44).

5. Последният въпрос, който бихме могли да си зададем е – кой е бил поръчителят на превода на агиографския Синаксар (богослужебната книга Пролог) – владетелят, църковният глава (за нуждите на катедралната църква) или игуменът на някой манастир? За особеното положение на Пролога между другите богослужебни книги говори бързото му разпространение.

Единственият запазен до днес сравнително пълен руски препис на преводния синаксар е пролог от РНБ, Соф. № 1324 от ХІІ–ХІІІ в. – първата му част съдържа памети и жития на светци за зимното полугодие, а втората част – слова и поучения (учителната част е от средата на ХІІІ в.). Този сборник съдържа множество Константинополски памети и празници (Фет 1977 и Давыдова 2005) и е по-богат по съдържание от кратката редакция на Пролога. Затова изследователите стигат до идеята, че в пролозите от кратката редакция се забелязва тенденция към съкращаване на агиографския материал от преводния синаксар, т.е. кратката редакция е вторична и освен това всички ръкописи от тази редакция от ХІІ до края на ХІV в. са с Псковско-Новгородски произход (Лосева 2009: 47–52).

Запазените днес южнославянски пролози (български и сръбски) от ХІІІ и ХІV в. са значително по-многобройни (около 16 пълни преписа и 4 фрагмента, повечето за зимното полугодие – Станкова 2017, Чистякова 2018). В много от тях са включени памети за руски светци, но източнославянските памети и съответните им текстове, запазени в най-ранните преписи на тази богослужебна книга, не се отнасят към първоначалния превод, а към негова редакция от ХІІІ в. (Павлова 1993, Павлова 2008).

Според мнението на Н. М. Сперански (Сперанский 1960: 39) на Балканите по време на Второто българско царство се създава нова редакция на Пролога. В. Мошин (Mošin 1959) поддържа тази идея и разделя ръкописите на две групи – сръбска (с памети за сръбски светци) и българска (с памети за български светци). В съвременната класификация на южнославянските пролози М. Чистякова (Чистякова 2018: 5) определя четири редакции и посочва, че в българската редакция е отразен най-ранният превод на Пролога, близък до гръцкия синаксар (Vat. Gr. 2046). В нея са вкючени жития и памети за българските светци – Петка Търновска, Иван Рилски, Гаврил Лесновски, Йоан Поливотски и цар Петър. В сръбската редакция традиционният превод на Синаксара, известен от източнославянския препис (РНБ, Соф. 1324), е преработен. В сръбската съкратена редакция са съкращавани както памети, така и агиографски материал. И последната, четвърта редакция, представена в един ръкопис от манастира Николяц № 34 е смесен тип от Прост и Стишен пролог – съставителят на този ръкопис е добавял към житията стихове, вместо тропарите.

Въз основата на текстологичен анализ, О. В. Лосева (Лосева 2009: 60) стига до извода, че в южнославянските пролози има грешки, характерни само за тази редакция и липсващи в руските преписи на преводния синаксар и от кратката проложна редакция, но като цяло пролозите от южнославянската редакция имат общи грешки с пролозите от руската кратка редакция, което поставя въпросът дали много от южнославянските преписи не възхождат към един от протографите на руската кратка редакция, но със сигурност може да се твърди, че протографът на южнославянската редакция е претърпял значителен развой, попадайки на Балканите (Лосева 2009: 62–64). Според мнението на Е. А. Фет (1977: 86) и В. Желязкова (1995) тропарите в южнославянските пролози са добавени по-късно.
Важен въпрос при изследването на Пролога е изучаването на пласта с агиографски произведения, посветени на руски светци – прецизирането на времето на проникването им ще допринесе за решаване на проблемите за възникването на южнославянските редакции. Този пласт не е архаичен, а отразява един от етапите в развитието на богослужебната книга Пролог. Но тук трябва да се отбележи, че някои от житията са били съставени в България, вероятно при използване на руски източници (Павлова 2008), докато за българските светци няма жития, а само памет с тропар.

На определен етап от развоя на богослужебната книга Пролот в Русия към състава му са интерполирани за всяка дата от календара слова и поучения (Фет 1980: 54), като по този начин обемът на книгата значително се е увеличил (напр. РГАДА, Тип. № 164 за първата половина на ХІV в. – Лосева 2009: 73). Учителната част с душеполезни четива за всеки ден всъщност представлява подбор от четива за монаси, които вероятно са били четени в манастирската трапезария. Слово за празника Покров Богородичен (1 октомври) е поместено в Софийския пролог от ХІІІ в. (РНБ, Соф. № 1324, на лл. 189–190). Съставянето на учителната част в руските пролози се датира между 60-те години на ХІІ в. (когато е установен празникът Покров Богородичен в Русия) и края на ХІІ в. (смъртта на Кирил Туровски – Лосева 2009: 76; в най-ранните преписи на пролозите от пространната редакция е запазено единственото известно житие на Кирил Туровски – Фет 1987: 380).

Съвременните изследователите са на мнение, че кратката редация на Пролога, възникнала в Русия през втората половина или началото на ХІІІ в., е вторична по отношение на пространната редакция (макар че най-ранните й запазени преписи са от първата половина на ХІV в.). Макар че може и да се твърди обратното (Чистякова 2008). Житията от преводния синаксар са включени в кратката редакция без изменения, докато в пространната редакция са подложени на значителна преработка. Редактирането на житийната част на пространната редакция е станало на основата на вече преведени текстове и на първо място това са дометафрастови чети-минеи, за които е известно, че са преведени в България през Х в. В пространната редакция на Пролога вече са добавени житията на Кирил (14 февруари) и Методий (11 май), слова на Климент Охридски, Черноризец Петър и презвитер Козма. При съставянето на пространната редакци са били съкратени редица памети и празници с константинополски произход (Лосева 2009: 81–84).

За пръв път Е. А. Фет (Фет 1987: 380–381) изказва мнение, че кратката редакция е вторична по отношение на пространната редакция. Белгийският учен Ф. Томпсън (Thompson 2004: 27 Addenda) също се придържа към това мнение. Л. В. Прокопенко (Прокопенко 2007, Прокопенко 2010, Прокопенко 2011) прецизира тази хипотеза, като изготвя схема на еволюцията на преводния синаксар, според която житията от преводния синаксар са били редактирани и допълнени със слова и поучения, в резултат на което е възникнала пространната (втората) редакция на Пролога. Прокопенко изказва и предположение, че в пространната редакция специално са били добавени чудеса след житията на съответните светци и поучения след съответните празници. Много преписи от пространната редакция на Пролога имат компилативен характер, като включват добавки от кратката редакция (като напр. Сказанието за пренасяне на мощите на Борис и Глеб за 2 май – Лосева 2009: 120).

За да изясни въпроса за двете руски редакции на Пролога О. В. Лосева (Лосева 2009: 122) предполага, че учителната част първоначално е съществувала самостоятелно и при добавянето й към житията от пространната редакция е била редактирана, а подборката към кратката редакция възхожда към първоначалния учителен състав.

През ХІV в. на Балканите е актуална нова редакция на този тип книга със стихове, предхождащи житията, наречена Стишен пролог (възникнала във Византия през втората половина на ХІІ в.). Проложните стихове в този сборник всъщност заменят тропарите от предхождащия го Прост пролог. Четивата в тази версия на Пролога са различни по обем, език и стил (Стойкова 2006: 271–272). Съставът и подредбата на Стишния пролог отразяват изискванията на Йерусалимския типик. Гръцкият текст, от който са направени преводите, е идентичен със Синаксара на Великата църква в Константинопол (изд. от Delehaye 1902) и с текста в гръцкия печатен миней.

Стишният пролог прониква в Русия в края на ХІV в. в неговия Търновски превод, въведен от митрополит Киприан (най-ранният препис е от ГИМ, Чуд. 17). През следващите ХV и ХVІ век новият календарен сборик получава достатъчно широко разпространение (Щеглова 2011). Днес е известен в ръкописи от Троицко-Сергиевия, Кирило-Белозерския и други манастири. Вероятно е бил използван в манастирското богослужение в Русия, но за разлика от Сърбия и България, не е заменил изцяло в богослужението ранната редакция на Пролога (т.нар. Прост пролог).

Руската ръкописна традиция на Стишния пролог представя три варианта на съвместяване на стишната и нестишната редакция: 1) допълване на учителната част от Нестишния към Стишния пролог; 2) добавяне на стихове (взети от стишната или написани наново) към нестишната редакция; 3) добавяне на нови учителни статии. Първият вариант е представен във Великите Макариеви чети-минеи (Турилов 2006: 72).

В състава на преписите на Стишния пролог за зимното полугодие всички български преписи съдържат цикъл от оригинални търновски проложни жития за светците Петка Търновска (14 октомври), Иван Рилски (19 октомври), Михаил Воин (22 ноември) и Проложен разказ за пренасянето на мощите на Иларион Мъгленски (21 октомври). Този оригинален старобългарски житиеписен цикъл, показателен за Търновския превод на Стишния пролог, е представен в преписи от Московския книжовен център (най-ранният препис е от ХV в. – ТСЛ, ф. 304, № 717), а в преписите на Стишен пролог за зимното полугодие, произхождащи от Новгородския книжовен център, са включени само Проложното житие за св. Иван Рилски, Разказът за пренасяне на мощите св. Иларион Мъгленски и две сръбски жития – за св. Симеон и св. Сава. В българските и сръбските преписи на Стишен пролог не се срещат оригинални руски проложни жития.

Изказвани са различни мнения за превода на Стишния пролог. А. И. Яцимирски (Яцимирски 1916) въз основа на два сръбски преписа от ХVІ в. стига до извода за два български превода. Д. Богданович (Богданович 1975) е на мнение, че този тип сборник е достигнал до нас в два сръбски превода (или редакции). Кл. Иванова (Иванова 1979) предполага наличие на два превода – български и сръбски. В заключение може да се каже, че Стишният пролог е достигнал до нас в един български и един сръбски превод, в пет редакции – Търновска (българска), Лукиева и Варлаамова (сръбски), Московска и Новгородска (руски), известни в множество преписи, датирани от ХІV до ХVІІ в. (Петков 2000, Тасева 2006, Чистякова 2018а).

 

Библиография

  • Ангелов 1972: Ангелов, Б. Из историята на руско-българските литературни връзки. С., 1972.
  • Богданович 1975: Богдановић, Д. Две редакције стиховног пролога у рукописној збирци манастира Дечана. – Упоредна истраживања, 1, 1975, 37–72.
  • Востоков 1842: Востоков, А. Х. Описание русских и словенских рукописей Румянцевского музеума, СПб., 1842.
  • Давыдова 1998: Давыдова, С. А. Славяно-русский Пролог и церковный Устав. – В: Русь и южные славяне. Сборник статей к 100-летию со дня рождения В. А. Мошина (1894–1987). СПб., 1998, 204–212.
  • Давыдова 1999: Давыдова, С. А. Византийский Синаксарь и его судьба на Руси. – ТОДРЛ, Т. 51, СПб., 1999, 58–79.
  • Давыдова 2005: Давыдова, С. А. Древнерусский пролог и византийский синаксарь. – Byzantinorossica, 3, 2005, 173–183.
  • Давыдова 2010: Давыдова, С. А. Пролог или Синаксарь? – Русская литература, 1, 2010, 227–238.
  • Желязкова 1995: Желязкова, В. Тропарите в състава на Простия Пролог. – Palaeobulgarica, ХІХ/1, 1995, 78–90.
  • Желязкова 1998: Желязкова, В. Общая характеристика лексического состава Софийского пролога конца ХІІ–начала ХІІІ в. – Palaeobulgarica, ХХІІ/4, 1998, 77–82.
  • Жуковская 1983: Жуковская, Л. П. Текстологическое и лингвистическое исследование Пролога (избранные византийские, русские и инославянские статьи). – В: Славянское языкознание. IX Международный съезд славистов. Доклады советской делегации. Москва, 1983, 110–120.
  • Иванова 1979: Иванова, Кл. Агиографската продукция на Търновската книжовна школа (дисертация за получаване на научната степен кандидат на филологическите науки). С., 1979
  • Коцева 2007: Коцева, Е. Предания в житията – жития в преданията. – Црквене студиjе, 4, 2007, 177–196
  • Лосева 2009: Лосева О. В., Жития русских святых в составе древнерусских Прологов XII – первой трети XV веков: Рукописные памятники Древней Руси, М., 2009.
  • Павлова 1993: Павлова, Р. Жития русских святых в южнославянских рукописях ХIII–ХIV вв. – Славянска филология, 21, 1993, 92–105.
  • Павлова 2008: Павлова, Р. Восточно славянские святые в южно-славянской письменности ХІІІ–ХІV вв./ Pavlova, R. Ostslavische Heilige in südslavischen Kanontexten der Slavia Orthodoxa im 13–14 Jahrhundert. Herausgegeben von Svetlana Mengel. Halle (Saale), 2008.
  • Петков 2000: Петков, Г. Стишният пролог в старата българска, сръбска и руска литература (ХІV–ХV век). Археография, текстология и издание на проложни стихове. Пловдив, 2000.
  • Петков, Спасова 2008–2014: Петков, Г., М. Спасова, Търновската редакция на Стишния пролог. Текстове. Лексикален индекс. Т. 1–12, Пловдив, 2008–2014.
  • Пентковская 2003: Пентковская, Т. В. Лексический критерий в изучении древнеславянских переводов: проблемы локализации и групировки. – Русский язык в научном освещении. М., 2003, № 1 (5), 124–140.
  • Пентковский 2011: Пентковский, А. М. Греческий оригинал славянского Синаксаря и его локализация. – В: Славяно-русский Пролог по древнейшим спискам. Синаксарь (житийная часть Пролога краткой редакции) за сентябрь – февраль. Том ІІ. Указатели. Исследования. М., 2011, 651–664.
  • Пичхадзе 2004: Пичхадзе, А. А. Лексические особенности памятника и вопрос локализации перевода. – В: "История иудейской войны" Йосифа Флавия: Древнерусский перевод. М., 2004, Т. 1, 26–39.
  • Прокопенко 2007: Прокопенко, Л. В. Наблюдения над составом и редакциями Пролога за сентябрьское полугодие. – В: А. И. Соболевский и русское историческое языкознание (к 150-летию со дня рождения ученого): Тезисы докладов Международной научной конференции (Москва, 8–11 июня 2007 г.). М., 2007.
  • Прокопенко 2008: Прокопенко, Л. В. Приложение: Източники Пролога за сентябрьскую половину года (краткой и пространной редакций) по четырем спискам ХІІ–ХІV вв. – Словарь древнерусского языка (ХІ–ХІV вв.). М., 2008, Т. 8, 701–762.
  • Прокопенко 2010: Прокопенко Л. В. Состав и источники Пролога за сентябрьскую половину года по спискам XII–начала XV в. – В: Лингвистическое источниковедение и история русского языка (2006–2009). М., 2010, 158–312.
  • Прокопенко 2011: Прокопенко Л. В., Древний славянский рукописный Пролог: история создания, редакции, бытование в XII–XIV вв. (сентябрьское полугодие). Saarbrücken. 2011.
  • Прокопенко 2011а: Прокопенко, Л. В Характеристика перевода Синаксаря (по данным за сентябрь-февраль). – В: Славяно-русский Пролог по древнейшим спискам. Синаксарь (житийная часть Пролога краткой редакции) за сентябрь-февраль. Том ІІ. Указатели. Исследования. М., 2011, 665–689.
  • Прокопенко 2011б: Прокопенко, Л. В. Текстология Синаксаря (Пролога) за сентябрь-февраль. – В: Славяно-русский Пролог по древнейшим спискам. Синаксарь (житийная часть Пролога краткой редакции) за сентябрь-февраль. Том ІІ. Указатели. Исследования. М., 2011, 690–759.
  • Прокопенко 2012: Прокопенко, Л. В. Пролог или Синаксарь. – Русская литература, 4, 2012, 87–100.
  • Сергий, архим. 1901, 1: Сергий, архим. Полный месяцеслов Востока. II изд., Владимир, 1901. Том І. Восточная агиология. (= репринт М., 1997).
  • Соболевский 1910: Соболевский, А. И. Материалы и исследования в области славянской филологии и археологии: Особенности русских переводов домонгольского периода. – СОРЯС, 1910, Т. 88, № 3.
  • Сперанский 1920: Сперанский, М. Н. История древней русской литературы, М., 1920, Ч. 1.
  • Сперанский 1960: Сперанский, М. Н. Из истории русско-славянских литературных связей. М., 1960.
  • Станков 1997: Станков, Р. Глазатые? – Palaeobulgarica, ХХІ/3, 1997, 60–69.
  • Станков 2014: Станков, Р. Еще раз о Глазатыхъ. – В: Филология и текстология. Юбилеен сборник в чест на 70-годишнината на проф. Уйлям Федер. Шумен, 2014, 178–186.
  • Станкова 2017: Станкова, Р. К вопросу о переводе агиографического синаксаря (простого пролога) в свете новейших исследований. – В: Scripta & e-Scripta, Vol. 16–17, 2017, 201–216.
  • Стойкова 2006: Стойкова, А. Синаксарните жития на св. Георги в южнославянската ръкописна традиция. – В: Многократните преводи в южнославянското Средновековие. С., 2006, 267–286. Стойкова 2006:
  • Станиславов пролог 1999: Павлова, Р., В. Желязкова, Станиславов (Лесновски) пролог от 1330 г. Велико Търново, 1999.
  • Тасева 2003: Тасева, Л. Синаксар. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия, Т. 3, С., 2003, 622–624.
  • Тасева 2006: Тасева Л. Параллельные южнославянские переводы Стишного пролога и триодных синаксарей. – Byzantinoslavica, Vol. 64, Praha, 2006, 169–184.
  • Темчин 2010: Темчин, С. Ю. Почему древнеславянский календарный сборник кратких житий был назван Прологом (об одном палеославистическом недоразумении). – В: С. Ю. Темчин, Исследования по кирилло-мефодиевистике и палеославистике. Krakowsko-Wileńskie studia slawistyczne, Tom 5, Kraków 2010, 203–231.
  • Турилов 2006: Турилов, А. А. К истории Стишного пролога на Руси. – Древная Русь. Вопросы медиевистики, 1 (23), 2006, 70–75.
  • Фет 1977: Фет, Е. А. О Софийском прологе конца ХІІ – начала ХІІІ в. – Источниковедение и археография Сибири. Новосибирск, 1977, Вып. 2, 80–91.
  • Фет 1980: Фет, Е. А. Новые факты к истории древнерусского пролога. – Источниковедение литературы Древней Руси. Ленинград, 1980, 53–70.
  • Фет 1987: Фет, Е. А. Пролог. – В: Словарь книжников и книжности Древней Руси. Вып. 1. (XI – первая половина XIV в.). Ленинград, 1987, 376–381.
  • Чистякова 2008: Чистякова, М. К уточнению относительной хронологии 1-й и 2-й редакций
  • Простого Пролога. – Palaeobulgarica, ХХХІІ/3, 2008, 52–70.
  • Чистякова 2013: Чистякова, М. В. О редакциях церковнославянского Пролога. – Slavisitica Vilnensis, 58 (2), 2013, 35–58.
  • Чистякова 2018: Чистякова, М. В. Классификация южнославянских списков Синаксаря по структурным и языковым особенностям. – Slavisitica Vilnensis, 2018, 63, 35–58.
  • Чистякова 2018а: Чистякова, М. В. О южнославянских переводах Стишного пролога. – В: Scala Paradisi Академику Димитриjу Богдановићу у спомен. Београд, 2018, 437–455.
  • Щеглова 2011: Щеглова, О. Г. О Стишном прологе и задачах его изучении. – Вестник НГУ, Серия: История, Филология. Т. 10, Вып. 9: Филология, Новосибирск, 2011, 105–110.
  • Яцимирски 1916: Яцимирский, А. И. Мелкие тексты и заметки по старинной славянской и русской литературам. – ИОРЯС, 21, 1916, № 1, 27–44.
  • Delehaye 1902: Delehae, H. Synaxarium Ecclesiae Constantinopolitanae e Codice Sirmondiano, nunc Berolinensi. Bruxelles, 1902.
  • Luzzi, Perria 1998: Luzzi, A., Perria, L. Un Sinassario-Tipico italogrecosui generis: il Vat. gr. 2046. – Calabria bizantina: Cività bizantina nei territori di Gerace e Stilo. Soveria Mannelli, 1998.
  • Mošin 1959: Mošin, V. Slavenska redakcija prologa Konstantina Mokisijskog u svijetlosti vizantijsko-slavenskih odnosa ХII–ХIII vijeka. – Zbornik historijskog instituta, 2, 1959, 17–68.
  • Thomson 2004: Thomson, F. J. "Made in Russia". A Survey of the Translation allegedly made in Kievan Russia. – In: The Reception of Byzantine Culturе in Medieval Russia. 2004, 299–354.
  • Славяно-русский Пролог по древнейшим рукописям

 

Галерия със снимки

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

SESDiva цели създаването на виртуален музей на писмената култура във връзка със социалната, културната, идеологическата и религиозната среда и отношенията между южните и източните славяни през вековете от XI до началото на XX век.

Продължителност: 2018-2020
Програма: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОВЕЧЕ ERA.Net RUS Plus


TOP