Руски редакции на житията на свети Иван Рилски (XV–XVII век)

Руски редакции на житията на свети Иван Рилски (XV–XVII век) Руски редакции на житията на свети Иван Рилски (XV–XVII век)

XV–XVII век

Значителен принос за развитието на култа на българския светец в Русия имат манастирските центрове на Москва (Йосифо-Волоколамски манастир, Троице-Сергиева Лавра, Чудов манастир), Вологда, Псков, Новгород (Спасо-Хутински манастир), Супрасълски манастир в Западна Белорусия и забележителните представители на руската църква Киевският митрополит Киприан (1336–1406) и Московският митрополит Макарий (1482–1563).

Статия

Началото на култа на св. Иван Рилски в Русия бележат паметите на светеца в ръкописи от края на XIV – началото на XV в. в месецослови, псалтири с последование, устави (напр. Псалтира на митрополит Киприан (РГБ, МДА, Фунд. 142) и др. Предполага се, че по това време в състава на Стишния пролог в руската книжнина, най-вероятно с посредничеството на Атон, прониква Първото проложно житие на отшелника (препис от 1429, РГБ, ТСЛ, № 717). От втората половина на XV до края на XVII в. в руската традиция се появяват най-малко 7 нови редакции на тази творба, по-голямата част от които се отличават коренно от оригиналния текст. Проложното житие на рилския отшелник става факт в минейни тържественици, сборници със смесен състав, Софийския, Успенския, Царския, Тулуповския комплект на Великите чети-минеи, в изданията на Старопечатния пролог от 1641, 1642, 1659 и други. От кр. XV до XVII в. култът на светеца в руската писмена традиция се обогатява с Пространното житие на св. Иван Рилски от Георги Скилица (Томова 2001: 146–157). Важна роля за разрастването на култа на рилския анахорет изиграват активните книжовни връзки между Рилския и светогорските манастири (Хилендар, Зограф, св. Пантелеймон) и културните центрове главно на Москва.

Автори на руските редакции на Първото проложно житие на св. Иван Рилски са неизвестни староруски книжовници, които прeработват произведението съобразно с новите литературно-исторически задачи през съответния период.

Новите руски версии на творбата са следните:

  • Първа руска редакция (8 преписи от XV–XVII в.). Разпространява се в пролози и в сборници с жития, слова, повести и сказания. В стишен пролог от XVI в. (Долгов 39) се срещат и паметите на св. Сава Сръбски и св. Стефан Дечански. Покрива се в най-голяма степен с оригиналния старобългарски текст на Първото проложно житие. Липсва историята на основаването на Рилския манастир. Във финалната молитва вместо фразата единородныи ти ѧзыкъ бльгарскыи се появява промяната болгаре же истреблꙗи (Томова 2007: 33–43).
  • Втора руска редакция (7 преписи от XV–XVII в.). Включена е в празнични минеи, чети-минеи, тържественици и сборници със смесен състав. Богато представена е южнославянската книжнина: жития на св. Петка Търновска и св. Стефан Дечански, и творби на старобългарските книжовници Григорий Цамблак, Евтимий Търновски и митрополит Киприан. Като цяло тази редакция съвпада с Първото проложно житие, но в нея е пропусната финалната молитва към светеца (Томова 2007: 185–196).
  • Трета руска редакция (7 преписи от XV–XVII в.). Намира място в пролози и сборници със смесено съдържание. В кодекса са поместени житията на други български и сръбски светци (св. Георги Нови Софийски и св. Сава Сръбски). В текста откриваме промени в биографията на светеца, основаването на Рилската обител, съкратена е т. нар. Унгарска легенда (чудото с наказанието на остригомския епископ от мощите на св. Иван Рилски). Не са включени също епизодите с пренасянето на мощите в Търново и финалната молитва към отшелника. Пред нас е единственият открит засега текст, в който името на рилския светец е заменено с това на св. Никола – и повелѣ скоро устроити цр҃квь во граде Трапезонѣ, на положение ст҃го Николы (Томова 2005–2006: 121–124).
  • Барсова редакция (1 препис от XVI в., Стишен пролог за цялата година, ГИМ, Барс. 723). В пролога са запазени кратките жития за св. Петка Търновска, св. Иларион Мъгленски, св. Георги Нови Софийски и св. Киприан, митрополит Московски. Руският книжовник е подложил на съществена преработка творбата, която е доста сходна с Третата руска редакция. Разликата обаче е в друг тип съкращения на епизодите с пренасянето на мощите на светеца от Средец в Търново (Томова 2006: 246-256).
  • Редакция ОЛДП.F.493 (1 препис от XVI в., Прост пролог за цялата година, РНБ, ОЛДП 493). Житийната творба представя значителна преработка на оригиналния текст, което най-вероятно е свързано със специфичните функции на типа сборник и с литературните задачи на агиографията през XVI в. Промените са в подчертано съкратената композиция, подробностите в отделните епизоди са изпуснати, Унгарската легенда е без чудото с епископа, пренасянето на мощите е разказано с няколко изречения (Томова 1996: 275–286).
  • Оболенска редакция (1 препис от кр. XVI – нач. XVII в., Стишен пролог за септември–март, РГАДА, Обол. 74). Всъщност житието е съставено в летописен стил и е един от най-кратките и интересни паметници в цялата литературна история на агиографския цикъл на българския светец. Показателно е също, че на такъв тип редакция са подложени и житията на всички останали светци (св. Петка Търновска, св. Иларион Мъгленски, св. Кирил Философ). Тук отбелязваме и една от тенденциите в някои от руските преписи: св. Петка Търновска и св. Иван Рилски се назовават „сръбски светци“ (иже в сербскои земли), а Средец е определян като сръбски град (обяснението за грешките виж у Добрев 2007: 525). Руският книжовник допуска анахронизъм в датите, календарните памети (посочено е Успението на светеца – 18.08., а житието е включено под 19.10.), неточно е името на цар Асен (наречен е Асиний, който взема мощите от сръбския град и ги пренася в „българската земя“). Паралелно с променените литературноисторически условия през този период, обуславящи и появата на новата руска версия, без съмнение книжовната традиция е запазила идеята за общобалканската почит към авторитетните светци-закрилници на „българи и сърби“ (Томова 2009: 376−384).
  • Белозерска редакция (1 препис от XVII в., Стишен пролог за септември–февруари от кр. XVI – нач. XVII в., РНБ, Кир.-Бел. 11.1250). По класификацията на Л. Жуковска преписът е в състава на групата „Нестишни пролози и сборници с пространни произведения от I и II редакция“ (Жуковская 1983: 120). В посочената група паметници са поместени изключително жития и сказания за руски светци (Томова 2008: 38–54).

Творческото отношение на руските книжовници към особеностите на българския език (например, при собствените имена и топонимите) е очевидно. В новите текстове наблюдаваме това явление при интерпретацията на името на цар Иван Асен: вместо Иоаннъ АсѣньИоаннъ Сѣнь, Иванъ Сѣнѣ, Йоаннъ, Асиний, Асѣнеи, Асатанъ.

Историографията на изучаването на новите редакции е свързана с имената на известни български и руски медиевисти. Н. М. Дилевски акцентира върху издирването на преработки и версии на житията на св. Иван Рилски в руските хранилища (Дылевский 1968: 276–299). А. Турилов изучава южнославянските и българските житийни текстове като извори за Руския хронограф през XVI в. (Турилов 1978: 34–44). Авторът доказва, че създаването на нови редакции на кратките южнославянски жития в руската книжнина от края на XIV‒XVI в. представя качествено нов етап, свързан с появата на пространни български и сръбски агиографски съчинения в Русия (Турилов 1980: 73). Е. Фет обяснява появата на новите жития с т.нар. Трета редакция на Пролога, оформила се в Псковско-Новгородската книжовна традиция и отличаваща се с обединяването на I и II редакция на Пролога, с внасянето на паметите на голям брой руски и славянски светци и с нравоучителната си насоченост срещу еретическите учения (стриголничество) главно през XVI в. (Фет 1980: 53–70). П. Веретенников (1979: 69–77) свързва руските преработки на житията на св. Иван Рилски с църковната реформа и огромната редакторска дейност на митрополит Макарий във връзка с канонизацията на новите чудотворци на Московските църковни събори в 1547 и 1549 г. В изследването на Стишния пролог Г. Петков също проучва Третата редакция на този ценен сборник (Петков 2000: 89). С въпроси за литературната история на житията на св. Иван Рилски в старата руска книжнина се занимава и М. Чистякова при проучването на вилнюските ръкописни пролози за септември–ноември (Чистякова 2008: 25, 29‒31, 389). Изследователите на българо-руските книжовни взаимоотношения през Средновековието подчертават, че възникналите на руска почва редакции на Проложното житие на св. Иван Рилски са свидетелство за безспорния авторитет на българския народен светец в земите на Източното православие. Откриваме го в молитвата към отшелника, към когото неизвестният преписвач се обръща от името на бльгаре же и срьблѥ, и вси христиꙗны (Стишен пролог от XV в., Брашов, № 35).

Литература

  • Ангелов 1968: Ангелов, Б. Ст. Нови вести за книжовното дело на Георги Скилица. – Литературна мисъл, 12, 1968, 2, 113–118.
  • Веретенников 1979: Веретенников, П. Московские Соборы 1547 и 1549 годов. – Журнал Московской Патриархии, 12. Москва, 1979, 69–77.
  • Добрев 2007: Добрев, Ив. Свети Иван Рилски. Linz, 2007. Кн. 1. (Altbulgarische Stud.)
  • Дылевский 1968: Дылевский, Н. Жития Иоанна Рыльского русских древлехранилищ и их болгарские источники. – ТОДРЛ, 23, 1968, 276–299.
  • Жуковская 1983: Жуковская, Л. Текстологическое и лингвистическое исследование (избранные византийские, русские и южнославянские статьи). – В: Славянское языкознание. IX Международный съезд славистов. Москва, 1983, 110–120.
  • Иванова, Чешмеджиев, Турилов, Орецкая 2000: Иванова, К., Д. Чешмеджиев, А. Турилов, И. Орецкая. Иоанн Рильский. – В: Православная энциклопедия. Под редакцией Патриарха Московского и всея Руси Кирилла. Том 24, 2000, 585–598.
  • Петков 2000: Петков, Г. Стишният пролог в старата българска, сръбска и руска литература (XIV–XV век). Пловдив, 2000.
  • Томова 2001: Томова, Е. Пространното житие на св. Иван Рилски от Георги Скилица в ръкописните сборници от XV–XVII в. – В: Традиция. Приемственост. Новаторство. В памет на Петър Динеков. София, 2001, 146–157.
  • Томова 2005–2006: Томова, Е. Трета руска редакция на Търновското проложно житие на св. Иван Рилски. – Scripta & e-Scripta, 3–4. София, 2005–2006, 121–131.
  • Томова 2006: Томова, Е. Новая русская редакция проложного жития Иоанна Рыльского (Москва, ГИМ, Собрание Е. Барсова, р. 723). – In: Jezikovna predanost. Akademiku prof. dr. Jožetu Toporišiču ob 80-letnici. Maribor, 2006, 246–256.
  • Томова 2007: Томова, Е. Първа руска редакция на Търновското проложно житие на св. Иван Рилски. – В: Реката на времето : Сборник статии в памет на проф. Людмила Боева (1934–2001). София, 2007, 33–43.
  • Томова 2007: Томова, Е. Втора руска редакция на Търновското проложно житие на св. Иван Рилски. – В: Слово и вяра. Международна научна конференция, посветена на 90-годишнината от рождението на проф. Б. Ст. Ангелов (18–19 октомври 2004 г., Стара Загора). Велико Търново, 2007, 185–196.
  • Томова 2008: Томова, Е. Белозерската редакция от XVI век на Търновското проложно житие на св. Иван Рилски. – В: Християнска агиология и народни вярвания. Сборник в чест на ст.н.с. Елена Коцева. София, 2008, 38–54.
  • Томова 2009: Томова, Е. Нова руска редакция на Търновското проложно житие на св. Иван Рилски (РНБ, ф. 536, ОЛДП, F. 493 от XVI в.) – Кирило-Методиевски студии, 18. Средновековието в огледалото на един филолог. Сборник в чест на Светлина Николова. София, 2009, 376−384.
  • Турилов 1978: Турилов, А. Оригинальные южнославянские сочинения в руссской книжности XV–XVI вв. – В: Теория и практика источниковедения и археографии отечественной истории. Москва, 1978, 39–50.
  • Турилов 1980: Турилов, А. Болгарские и сербские источники по средневековой истории Балкан в русской книжности конца XIV – первой четверти XVI в. Автореф. канд. дис. Москва, 1980, 4–5, 12–23.
  • Фет 1980: Фет, Е. Новые факты к истории древнерусского Пролога. – В: Источниковедение литературы Древней Руси. Ленинград, 1980, 53–70.
  • Чистякова 2008: Чистякова, М. Текстология вильнюсских рукописных прологов: сентябрь–ноябрь. Вильнюс, 2008.
  • Boškov 1999: Boškov, M. Ruski letopisi o dolasku staraca iz atoskog Sv. Pantelejmona u Moskvu krajem XV v. – Godišnjak Filozofskog fakulteta u Novom Sadu. Knj. 17, 1999, 119–128.

Галерия със снимки

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

SESDiva цели създаването на виртуален музей на писмената култура във връзка със социалната, културната, идеологическата и религиозната среда и отношенията между южните и източните славяни през вековете от XI до началото на XX век.

Продължителност: 2018-2020
Програма: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОВЕЧЕ ERA.Net RUS Plus


TOP