Пергаментен ръкопис от края на XII – началото на XIII в., един от най-ранните паметници на староруската книжнина. Днес се пази в Държавния исторически музей в Москва (ГИМ, Синод. собр., № 1063/4). Названието си е получил от Успенската катедрала в московския Кремъл, където е открит през 1846 г. от известните слависти В.М. Ундолски и О. М. Бодянски.

Пергаментен сборник със смесено съдържание от третата четвърт на ХІІІ в., писан от сръбския книжовник Василий Драгол.

Ръкопис от началото на ХІV в. със смесено съдържание, в който преобладават апокрифните и белетристичните съчинения. Създаден от анонимен български книжовник.

Старобългарска преводна колекция от слова на Йоан Златоуст, създадена по времето на цар Симеон (893–927) в България, намерила разпространение в славянската ръкописна традиция.

Юдейският хронограф е сборник от вече извършени по-рано преводи на старозаветни библейски книги и на исторически съчинения, съставен на руска почва през ХІІІ в. Посветен е на световната история между Сътворението на света и разрушаването на Соломоновия храм в Йерусалим през 70 г. от н.е.

Най-ранният запазен сравнително цялостно славянски празничен (или по-точно изборен) миней, древноруски по произход, който най-вероятно е преписан от старобългарски антиграф. Съдържа служби за есенното полугодие, допълнени с отделни служби за юли и август. По отношение на структурата, композицията и състава на службите, както и по своя език ръкописът показва редица уникални или редки черти.

Савина книга (или Eвангелие на поп Сава, Попсавово евангелие) е конволют, съставен от кирилско апракос евангелие от края на Х и началото на ХΙ в., и с по-късни добавки от XII и XIII в. Най-архаичната ѝ част е съставена в Източна България, отличава се с древен език и съдържа забележими източнобългарски черти.

1056–1057

Остромирово евангелие – это древнейшая датированная рукопись у восточных славян, хранится (с 1806 года) в Российской национальной библиотеке (шифр F.п. I.5.).

1556–1561

Первый перевод Священного Писания на «руськую мову» – западнорусский язык с использованием украинских и белорусских диалектов, одна из главных святынь на Украине. С начала 1990‑х гг. на нем присягают при вступлении в должность украинские президенты.

Най-обемният запазен старобългарски кирилски ръкопис, възникнал ок. средата на Х в. в Източна България. Сборникът съдържа пространни четива за дните от месец март и е съставен от два дяла – минеен или мартироложки (жития на светци) и триоден или хомилетичен (слова за големи църковни празници от Пасхалния цикъл).

Фрагмент от незапазен старобългарски ръкопис от края на Х или от XI в., написан с кръгла висяща глаголица в две колони, съдържащ най-ранния превод на книгата Паренесис от християнския писател от IV в. Ефрем Сирин и покайни молитви.

Пергаментен ръкопис, известен като Изборник от 1073 г., руски препис от недостигнал до нас старобългарски сборник.

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

SESDiva цели създаването на виртуален музей на писмената култура във връзка със социалната, културната, идеологическата и религиозната среда и отношенията между южните и източните славяни през вековете от XI до началото на XX век.

Продължителност: 2018-2020
Програма: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОВЕЧЕ ERA.Net RUS Plus


TOP