Драголов сборник

Автор Анисава Милтенова
Драголов сборник Драголов сборник

Пергаментен сборник със смесено съдържание от третата четвърт на ХІІІ в., писан от сръбския книжовник Василий Драгол.

Статия

Ръкописът се състои от 272 л. пергамент, 140 х 100 мм, днес се пази в Народната библиотека в Белград под № 651 (632). Названието си получава от името на книжовника поп Драгол, нарекъл се презвитер Василий – приписка на л. 45б: писа многогрѣшны рабь б(о)жи презвитерь Василиѥ а зовом⸭ попь Драголь. Намерен е от Пантелий Сречкович през 1875 г. в албанското село Скутари (Скадра) в сеймеството на свещеник, където е пазен в продължание на 17 поколения. По време на Втората световна война, след пожара в библиотеката, ръкописът се смята за изгубен. Намерен е през 1969 г. в Западна Германия, откупен е и е върнат в библиотеката в Белград. Езиковите особености и ортографията на ръкописа са характерни за рашката традиция, но на места личат следи от среднобългарски протограф. В. Ягич и Дж. Радойчич изразяват мнението, че по-голямата част от произведенията произхождат от западна българска област. Други учени (А. Белич) са склонни да приемат, че сборникът е писан в Рашката държава (южната част на западна Сърбия и някои съседни райони на Черна гора и Косово) и принадлежи към Светосавската книжовна школа. След анализ на съдържанието понастоящем се приема, че съдържанието се е оформило от творби на старата българска, руска и сръбска литература и свидетелства за тесните контакти в балканската книжнина. Съставен е от разнообразни по жанр и предназначение творби, сред които на първо място – много апокрифи. В него се съдържат най-старите преписи на редица квазиканонични съчинения: въпроси и отговори (с имената на св. Григорий Богослов, Василий Велики и Йоан Богослов), Тълкувание на евангелските притчи, гадателни книги (Коледник, Гръмник, Лунник с предсказание за боледуващите), апокрифни молитви, приписвани на св. Сисиний, Сказание за дванадесетте петъка, Откровение на светите апостоли, Откровение Варухово и др. Откроява се преписът на Повест за кръстното дърво на презвитер Йеремия, български писател от Х в. със заглавие: Слово и похвалениѥ Алеѯаньдрово ѡ Моисѣѡвѣ извитѣмь дрѣвѣ ѡ певзи и кедри и кифарисѣ, както и преработка на Беседа против богомилите на презвитер Козма под заглавие О оуениї вѣры. В сборника са включени слова от Златоструя в ранен превод, цикъл поучения за великия пост, афоризми с аскетическо съдържание, части от номоканона (за основите на православната вяра, за причестяването, за изповядването, за задълженията на свещениците) и др. Включена е Повест за лекомисления цар и мъдрия съветник (Повесть о белоризице и мнишестве), руска по произход, проникнала рано в южнославянските литератури.

В края на сборника е поместен цикъл от историко-апокалиптични съчинения: Видение и Тълкувание Даниилово, Слово на Иполит папа Римски с тълкувание на казаното от пророк Даниил за последните времена, Слово на Ипатий Ефески за това, кога ще настъпи края на света, Видение на пророк Исая за последните времена, Откровение на Методий Патарски, Пандехово пророческо сказание и др. Във Видението са вмъкнати редица интерполации-топоними, свързани с българската история – Средец, Главиница, Перник, Дунав, Мрака, Велбъжд, Солун, Струмица. Първоначално те са били под формата на глоси, добавени от анонимен книжовник в превод на текста от гръцки от Х в. В преводния текст на Видението са добавени и две имена – на Гаврил Радомир (1014–1015) и на Иван Владислав (1015–1018), както и цели пасажи, отнасящи се до легендарния цар Михаил. Пандехово пророчско сказание е оригинално произведение от 1259 г., което обхваща съдбата на народите на Балканите и в съседство. Проучено е от редица сръбски, български и руски учени. Цикълът съдържа уникални свидетелства за жанра на историко-апокалиптичните съчинения от ХІ–ХІІІ в.

В преобладаващата си част съчиненията представляват оригинални и компилативни творби, създадени от български книжовници през втората половина на ХІ и през ХІІ–ХІІІ век. Гръцките им първообрази са преработени и допълнени. Те са възникнали като политически пророчества за балканските народи, отразяват исторически събития и личности – въстанието на Петър Делян (1040–1041) против византийското владичество и потушаването му, нашествието на третия кръстоносен поход (1189–1192) през ХІІ в., военните действия на Балканите през ХІІІ в., съдбата на владетелите и на народите.

Цялостният състав на Драголовия сборник илюстрира неофициалната книжнина, която се е създавала и преписвала от низшето духовенство за индивидуална употреба. При преработката и трансмисията на определени съчинения и цели цикли в балканската книжнина се пази автентична гледна точка към историята, различна от византийските хроники.

Библиография

  • Бегунов, Ю. К. Сербская компилация ХІІІ в. из „Беседы Козмы Пресвитера“. – Слово, 18–19, Загреб, 1969, 91–107.
  • Белић, А. Учешће св. Саве и његове школе у стварању нове редакције српских ћирилских споменика. – В: Светосавски сборник, 1, Посебна издања СКА 114, Београд, 1936, 245–276.
  • Jагић, В. Разум и философија из српских књижевних старина. – Споменик Српске кральевске академије, 13, 1892.
  • Jовановић, Т. Пандехово пророчанско сказание. – Књижевна историја, 25, Београд, 1974, 139–149.
  • Jовановић-Стипчевић, Б. О зимама и коледама у Зборнику попа Драгоља. – Археографски прилози, 2, Београд, 1980, 153–165.
  • Милтенова, А. Цикълът от историко-апокалиптични творби в Драголовия сборник – произход, източници, композиция. – Старобългарска литература, 25–26, 1991, 135–144.
  • Радойчич, Г. С. Пандехово сказание 1259 г. (О Византии, татарах, куманах, русских, венграх, сербах, болгарах). – ТОДРЛ, 16, 1960, 161–166.
  • Соколов, М. Материалы и заметки по старинной славянской литература. М., 1888.
  • Срећковић, П. С. Зборник попа Драгольа. Садржина и пророштва. – Споменик Српске кральевске академије, 5, 1890.
  • Станкова, Р. Сръбската книжнина през XIII в. (контекст и текст). София, 2007.
  • Стоjановић, Љ. Каталог Народне библиотеке у Београду. Београд, 1903 (фот. изд. 1982), 290, 466 (632).
  • Тъпкова-Заимова, В., А. Милтенова. Историко-апокалпитичната книжнина във Византия и в средновековна България. С., 1996.
  • Штављанин-Ђорђевић, Љ. „Русизми“ у Зборнику попа Драгоља. – В: Зборник Владимира Мошина. Београд, 1977, 129–132.
  • Штављанин-Ђорђевић, Љ., М. Гроздановић- Паjић, Л. Цернић. Опис ћирилских рукописа Народне библиотеке Србиjе. Београд, 1986.
  • Alexander P. Historical interpolations in the Zbornik Popa Dragolia. – In: Actes du XIVe Congres international des études byzantines. Bucarest, 6-12 septembre 1971. III. Bucarest, 1976, 23–38. [Religious and political History and Thought in the Byzantine Empire, London, Variorum Reprints, 1978, IV].
  • Miltenova, A. South Slavonic Apocryphal Collections. София, Издателски център „Боян Пенев“, Изток-Запад, 2018.
  • Tăpkova-Zaimova, V. A. Miltenova. Historical and Apocalyptic Literature in Byzantium and Medieval Bulgaria. Sofia, 2011.

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

SESDiva цели създаването на виртуален музей на писмената култура във връзка със социалната, културната, идеологическата и религиозната среда и отношенията между южните и източните славяни през вековете от XI до началото на XX век.

Продължителност: 2018-2020
Програма: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОВЕЧЕ ERA.Net RUS Plus


TOP