Супрасълски (Ретков) сборник

Автор Мая Петрова-Танева
Супрасълски (Ретков) сборник Супрасълски (Ретков) сборник

Най-обемният запазен старобългарски кирилски ръкопис, възникнал ок. средата на Х в. в Източна България. Сборникът съдържа пространни четива за дните от месец март и е съставен от два дяла – минеен или мартироложки (жития на светци) и триоден или хомилетичен (слова за големи църковни празници от Пасхалния цикъл).

Статия

Ръкописът става известен през 1823 г. благодарение на белоруския филолог и теолог о. Михаил К. Бобровски (1784–1848), който го открива в библиотеката на Супрасълския манастир край Бялисток, Полша. Бобровски е обаче също и човекът, разделил книгата на части, които след това никога не са съединени отново. Във връзка с подготовката на изданието на глаголическия Клоцов сборник той на два пъти изпраща на Бартоломей Копитар (1780–1844) фрагменти от кодекса (така днес 118 листа попадат в Университетската библиотека в Любляна, сигн. Cod. Kop. 2). Други 16 листа, неизвестно как станали собственост на руския помещик Стрелбицки, през 1856 г. успява да откупи Афанасий Ф. Бичков и сега се съхраняват в РНБ, Санкт Петербург (сигн. Q.п.I.72). Основната част от ръкописа, 151 листа, понастоящем се пази в Нациналната библиотека във Варшава (сигн. БОЗ.201). След смъртта на Бобровски тя е закупена от полските графове Замойски и е присъединена към огромната им колекция от ръкописни и старопечатни книги. През Втората световна война т.нар. Варшавски дял от Супрасълския сборник сменя неколкократно местонахождението си, през 1944 г. изчезва безследно и дълго време се смята за безвъзвратно унищожен. Съдбата му не е известна чак до 1967 г., когато най-неочаквано е предложен срещу огромна сума на Харвардската университетска библиотека. След сложни тайни преговори ръкописът е откупен от Херберт Мьолер – американец, направил огромно състояние от търговия с шунка и разпространение на месни продукти в Полша, който го връща безвъзмездно на полската държава.

Днес от Супрасълския сборник липсват началото и краят, както и отделни листове отвътре, а трите му части, съхранявани в Словения, Русия и Полша наброяват общо 251 пергаменти листа. Те включват: мъчение на Павел и Юлияния, без начало (4 март); мъчение на Василиск (5 март); мъчение на Конон Исаврийски, с липси (6 март); мъчение на 42 аморийски мъченици (7 март); мъчение на св. 40 мъченици (9 март); похвала за св. 40 мъченици от Василий Велики (9 март); мъчение на Кодрат (10 март); житие на Григорий папа Римски (12 март); мъчение на Пионий (12 март); молитва на Пионий от друг източник; мъчение на Савин (13 март); житие на Александър Сидски, без начало и край; слово на светите отци за таксиота, без начало; житие на Павел Препрости, с липси (19 март); мъчение на Терентий, Африкан и Помпий (20 март); житие на Исакий Далматски (21 март); мъчение на Трофим и Евкарпион (22 март); мъчение на св. Дометий (23 март); мъчение на Артемий, без край (24 март); две слова на Йоан Златоуст за Благовещение, първото без начало; мъчение на Ириней (26 март); мъчение на Йона и Варахисий 927 март); житие на Йоан Схоластик / Лествичник (30 март); житие на Йоан Мълчаливи (31 март); две слова на Йоан Златоуст за Четверодневния Лазар; слово на Йоан Златоуст за Връбница; слово на патриарх Фотий за Връбница и за Лазар; слово на Йоан Златоуст за смоковницата във Велики понеделник; слово на Йоан Златоуст за поста и за Йосиф, и за попа, и за Давид; тълкувание на Йоан Златоуст върху Евангелие от Матей за десетте деви; слово на Йоан Златоуст за заговора против Христос във Велики вторник; слово на Йоан Златоуст за блудницата във Велика сряда; слово на Йоан Златоуст за завистта във Велика сряда; слово на Йоан Златоуст във Велики четвъртък; слово на Йоан Златоуст във Велики петък; слово на Йоан Златоуст на сутринта след Велики петък върху Евангелие от Матей и заповедта да бъде запечатан гроба Господен; слово за погребение Христово от Епифаний Кипърски; слово на Йоан Златоуст за Възкресение Христово; слово на Йоан Златоуст за светата Пасха; слово на Йоан Златоуст за тридневното Възкресение в понеделник; слово на Йоан Златоуст за неверието на апостол Тома; слово на Йоан Златоуст за апостол Тома и против арианите; житие на Яков Черноризец, без дата; житие на Василий и Капитон, без дата; житие на Анин.

Кодексът е публикуван неколкократно – частично или изцяло. Копитаревите (люблянските) листове са обнародвани през 1851 г. от Франц Миклошич, двете тетради от Санкт Петербург – през 1868 г. от Измаил И. Срезневски. Пълно издание на текста, придружено с палеографски и лингвистични бележки, прави Сергей Н. Северянов (1904, 1956). Към разчетения старобългарски текст Йордан Заимов и Марио Капалдо добавят снимки от всички запазени страници на ръкописа и паралелен гръцки текст (1982–1983). Най-новото засега издание е дело на международен колектив и е осъществено в резултат на проект под егидата на ЮНЕСКО, целящ да събере във виртуалното пространство трите части на кодекса. Интерактивното дигитално издание с критически апарат, паралелен гръцки текст, английски превод, речник на словоформите и търсеща програма е достъпно на адрес: http://suprasliensis.obdurodon.org и http://csup.ilit.bas.bg. От 2007 г. Супрасълският сборник е част от регистъра на ЮНЕСКО „Паметта на света“.

Ръкописът е пергаментен, изписан с изправен едър полуустав, с двуеров, двуюсов правопис. Използвани са три знака за носовки – ѫ, ѧ (в началото на думите и след гласни) и (след съгласни букви). Украсата – заставки и инициали, е издържана в геометрично-плетеничен стил, с растителни мотиви. Почти целия кодекс е дело на един книжовник, чието име – Ретко, е запазено в приписка в приписка на л. 104r: г҃і помілоуі ретъка амин. Освен него в сборника има следи от перото на още двама неизвестни по име кописти, преписали едва двадесетина реда.

Макар че по-старите научни изследвания датират паметника към XI в., последните проучвания на неговите палеографски, кодикологически, езикови и текстологични особености налагат мнението, че той е възникнал по време на т. нар. „късен Преслав“ при управлението на цар Петър (927–969). На основата на съдържанието и подредбата на текстовете в сборника (където словата за Четверодневния Лазар следват текста за 31 март) Г. Крусев и А. Бояджиев правят опит да стеснят още повече тези хронологическите параметри и изчисляват, че книгата трябва да е била създадена в година, когато Великден се е падал на 9 април – така отнасят появата ѝ към последната четвърт на Х в. (G. Krusev, A. Boyadjiev, „On the Dating of Codex Suprasliensis“, в: Преоткриване 2012: 17–23).

По своя състав Супрасълският сборник може да бъде определен като комбинация от чети-миней за март с четива за почти всеки ден от месеца (глави 1–25 и 46–48, отразяващи неподвижния църковен календар) и слова за подвижните празници от Цветния триод от Съботата на шестата седмица на Великия пост до Томина неделя (глави 26–45). Негово точно византийско съответствие не е познато. Всички включени текстове са преведени от гръцки, но по различно време. Като цяло хомилиите от втората част са по-архаични по език, докато агиографските текстове от първата част са предимно преславски преводи; така очертаните по жанров принцип групи обаче също не са хомогенни (Marguliés 1927; Van Wijk 1923; Кульбакин 1940; Добрев 1978; Е. Дограмаджиева, „Вариативността на съюзните средства в Супрасълския сборник“, в: Проучвания 1980: 203‒207; Добрев 1981; Дунков 1985; Дунков 1990; Мирчева 2018). И ако словата от триодния цикъл са известни и в други южнославянски преписи, то четивата от минейната част остават напълно изолирани и поотделно, и като група в южнославянската традиция. Много от агиографските текстове в Супрасълския сборник обаче се разпространяват в друг, често по-архаичен превод, запазен в древноруски, среднобългарски и сръбски ръкописи (срв. BHBS; М. Петрова, М. Йовчева, „Светците от Супрасълския сборник: имена, дати, източници“, в: Преоткриване 2012: 377‒445; Мирчева 2018).

Единствените дошли до нас свидетелства за трансмисия на пълния състав на кодекса или на негови части са свързани с книжнината на източните славяни.

Според С. Темчин (С. Темчин, „Бытование древнеболгарского Супрасльского сборника в Великом княжестве Литовском в XVI–XVII веках: новые данные“, в: Преоткриване 2012: 195‒215) днес са известни четири източнославянски преписа на Супрасълския сборник.

1. Киевският препис (Киев, Национална библиотека на Украйна „В. И. Вернадский“, сб. на Мелецкия манастир – ф. 303, № 117п, 1520‒1530 г.) представя двата дяла на Супрасълския сборник в обърнат ред, като триодната предхожда минейната част. Той пази някои от фрагментите, изгубени в старобългарския оригинал. Според Р. Айцетмюлер преписът е снет директно от Супрасълския сборник (Aitzetmüller 1967, 1969, 1970, 1974; опис в Преоткриване 2012: 447‒454).

2. Свързан с него и много близък по структура, съдържание и език е кодекс № 104 от Националната научна библиотека на Украйна „В. С. Стефаник“ в Лвив, ф. 3, от последната четвърт на XVI в. Ръкописът представлява фрагмент от Цветен триод и чети-миней за март с допълнения.

3. Вилнюският Златоуст F19-257 от Библиотеката на Литовската Академия на науките от първата четвърт на XVI в. съдържа препис на почти всички хомилии от Супрасълския сборник – 16 от общо 20, които обаче не са преписани анблок, а са размесени с други текстове.

4. Негов по-късен ръкопис близнак от 1610 г. е запазен в конволют (Киев, Национална библиотека на Украйна „В. И. Вернадский“, сб. на Киево-Печерската лавра – ф. 306, № 219).

Ръкопис № 596 от Библиотеката на Руската Академия на науките в Санкт Петербург, сбирка Текущи постъпления, от третата четвърт на XV в., смятан за най-ранен препис от Супрасълския сборник, съдържащ неговата минейна част, не възхожда – нито пряко, нито косвено, към този старобългарски паметник (опис в Преоткриване 2012: 454–460; Темчин 2006; Темчин, „Бытование …“, 198).

Към посочените от С. Темчин ръкописи Е. Мирчева добавя още един – РГБ, ф. 113 № 197 – мартенски чети-миней от края на XV в. от Йосифо-Волоколамския манастир, 23 текста от който съвпадат с жития и мъчения от минейния дял на Супрасълския сборник. Тя обаче застъпва мнението, че с изключение на Киевския сборник изброените кодекси, не бива да се разглеждат като негови „копия“, тъй като те отразяват по-нататъшното развитие на минейните и триодните сборници на руска почва, съпроводено от обогатяването им с допълнителни четива (Мирчева 2018: 23).

Съществува огромна научна литература върху различни аспекти на Супрасълския сборник (език, текстология, палеография и кодикология, макрожанрова характеристика, търсене на евентуални паралели в славянската и византийската книжнина, стратиграфия на преводите и история на отделните текстове). Доказателство за големия интерес към този ценен ръкопис е провеждането на две посветени на него важни международни конференции, докладите от които са публикувани в книгите: Проучвания върху Супрасълския сборник (1980) и Преоткриване: Супрасълски сборник, старобългарски паметник от Х век (2012).

Издания

  • Vitae sanctorum. E codice antiquissimo palaeoslovenico cum notis criticis et glossario. Ed. Franciscus Miklosich. Accedunt epimetra grammatica quinque. Viennae, 1847 (https://ksana-k.ru/?p=1274, достъп 03.06.2019).
  • Monumenta linguae Palaeoslovenicae e codice Suprasliensi. Еd. Franciscus Miklosich. Vindobonae, 1851 (https://archive.org/details/monumentalinguae00mikl/page/n2, достъп 03.06.2019).
  • Срезневский, И. И. Древние славянские памятники юсового письма (С описанием их и с замечаниями об особенностях их правописания и языка). 4. Супрасльская рукопись. – СОРЯС, 3, 1868, 1, 27–36; 2, 174–186, 225–240 (https://ksana-k.ru/?p=1059, достъп 03.06.2019).
  • Супрасльская рукопись. Труд Сергея Северьянова. 1. СПб., 1904 (Памятники старославянского языка. 2, вып. 1). Фототипно изд. Graz, 1956 (https://ksana-k.ru/?p=1272 , достъп 03.06.2019).
  • Супрасълски или Ретков сборник. Увод и коментар на старобългарския текст Й. Заимов. Подбор и коментар на гръцкия текст М. Капалдо. Т. 1–2. С., 1982–1983.

Библиография

  • Благова 1966: Благова, Э. Гомилии Супрасльского и Успенского сборников. – В: Исследования источников по истории русского языка и письменности. М., 1966, 77–86.
  • Велчева 2004: Велчева, Б. Повторение – благозвучие, ритъм (Наблюдения върху старобългарската преводна проза). – Palaeobulgarica, 28, 2004, 2, 45–54.
  • Добрев 1978: Добрев Ив. Гръцките думи в Супрасълския сборник и втората редакция на старобългарските богослужебни книги. – Български език, 28, 1978, 2, 89–98.
  • Добрев 1981: Добрев, Ив. Агиографската реформа на Симеон Метафраст и съставът на Супрасълския сборник. – Старобългарска литература, 10, 1981. 16–38.
  • Дунков 1985: Дунков, Д. Супрасълският сборник и етапите в развитието на преславската редакция на старобългарските книги. – Език и литература, 40, 1985, 5, 11–20
  • Дунков 1990: Дунков, Д. Наблюдения върху състава на Супрасълския сборник. – Език и литература, 45, 1990, 4, 25–34.
  • Дурново 1925: Дурново, Н. Н. К вопросу о древнейших переводах на старославянский язык библейских текстов. Супрасльская рукопись. – ИОРЯС, 30, 1925, 353–429.
  • Куев 1979: Куев, К. Съдбата на старобългарските ръкописи през вековете. С., 1979, 159–163.
  • Кульбакин 1940: Кульбакин, С. М. Лексичке студиjе. Хомилиjе Супраслског зборника. – Глас Српске академиje наука, 182, други разред, 92, 1940, 9–24.
  • Мирчева 2011: Мирчева, Е. За етапите в развитието на Преславската преводаческа и редакторска школа (Отново за Супрасълския сборник). – Palaeobulgarica, 35, 2011, 4, 3–23.
  • Мирчева 2018: Мирчева, Е. Староизводните и новоизводните сборници – преводи, редакции, преработки, книжовни особености. С., 2018.
  • Мирчева 2018а: Мирчева, Е. Новгородски ли са Новгородските чети-минеи? – Старобългарска литература, 57–58, 2018, 143–162.
  • Мострова 2005: Мострова, Т. Неизвестни преписи на жития и слова от Супрасълския сборник в ръкописи от Библиотеката на Литовската академия на науките. – В: Славистични изследвания. [Кн.] 7. Сборник, посветен на XII международен конгрес на славистите. С., 2005, 9–28, с факс.
  • Преоткриване 2012: Преоткриване: Супрасълски сборник, старобългарски паметник от Х век. Ред. А. Милтенова. С., 2012.
  • Проучвания 1980: Проучвания върху Супрасълския сборник, старобългарски паметник от Х век. Доклади и разисквания пред Първи международен симпозиум за Супрасълския сборник, 28–30 септември 1977, Шумен. С., 1980.
  • Самойлова 1997: Самойлова, Н. Преславская лексика в евангельских цитатах Супрасльского сборника. – Palaeobulgarica, 21, 1997, 1, 85–90.
  • Славова 2003: Славова, Т. Супрасълски сборник. – В: Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. Велико Търново, 2003, 500–501.
  • Стефова 2003: Стефова, Л. Супрасълски сборник. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 3. С., 2003, 776–784.
  • Супрасльская рукопись. – В: Библиотека Фронтистеса https://ksana-k.ru/?p=2704 (достъп 11.05.2019).
  • Темчин 2006: Темчин, С. Ю. О бытовании древнеболгарского Супрасльского сборника в Великом княжестве Литовском в XV–XVI веках. – В: Этнокультурные и этноязыковые контакты на территории Великого княжества Литовского. Материалы международной научной конференции. М., 2006, 175–189.
  • Aitzetmüller 1967, 1969, 1970, 1974: Aitzetmüller, R. Eine russisch-kirchenslavische Parallelhandschrift zum aksl. Codex Suprasliensis. Materialien zu dessen Textgestalt. – Anzeiger für slavische Philologie, 2, 1967, 48–66; 3, 1969, 102–117; 4, 1970, 72–82; 7, 1974, 92–108.
  • BHBS: Bibliotheca Hagiographica Balcano-Slavica. Sofia, 2008.
  • Dennis 1996: Dennis, R. Mr. Vlasov Meets the Ham King: How a Harvard “Man of the World” Recovered a Priceless Manuscript from the Underworld of the Stolen Artifacts. – In: Harvard Magazine, March–April 1996, 40–45.
  • Lunt 1983: Lunt, H. One OCS Translation or Two? On the Suprasliensis and Related Sborniki. – Die Welt der Slaven, 28, 1983, 225–249.
  • Маlingoudis 1981: Маlingoudis, Ph. Zu einigen Verfassungstermini des Codex Suprasliensis. – Cyrillomethodianum, 5, 1981, 197–201.
  • Marguliés 1927: Marguliés, A. Der altkirchenslavische Codex Suprasliensis. Heidelberg, 1927.
  • Meyer 1935: Meyer, K. Altkirchenslavisch-griechisches Wörterbuch des Codex Suprasliensis. Glückstadt-Hamburg, 1935.
  • Μeyer 1939: Μeyer, K. Altkirchenslavische Studien. 1. Fehlübersetzungen im Codex Suprasliensis. Halle, 1939.
  • Milev 1978: Milev, A. Über die altbulgarischen Übersetzungen im Codex Suprasliensis. – Palaeobulgarica, 2, 1978, 3, 51–59.
  • The Tenth-Century Codex Suprasliensis: Tomova, E., M. Yovcheva, A. Miltenova. The Tenth-Century Codex Suprasliensis in the Context of Byzantine-Slavonic Relationships [An Exhibition, Sofia, 11-19 August 2011]. http://csup.ilit.bas.bg/sites/default/files/Codex_Suprasliensis_070811.pdf (достъп 15.05.2019).
  • Van Wijk 1923: Van Wijk, N. Zur Komposition des altkirchenslavischen Codex Suprasliensis. Amsterdam, 1923 (= Mededeelingen der Koninklijke akademie van wetenschappen 59, ser. A, № 4, 192.

Галерия със снимки

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

SESDiva цели създаването на виртуален музей на писмената култура във връзка със социалната, културната, идеологическата и религиозната среда и отношенията между южните и източните славяни през вековете от XI до началото на XX век.

Продължителност: 2018-2020
Програма: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОВЕЧЕ ERA.Net RUS Plus


TOP