Codex Suprasliensis

Written by Мая Петрова-Танева
Codex Suprasliensis Codex Suprasliensis

Най-обемният запазен старобългарски кирилски ръкопис, възникнал ок. средата на Х в. в Източна България. Сборникът съдържа пространни четива за дните от месец март и е съставен от два дяла – минеен или мартироложки (жития на светци) и триоден или хомилетичен (слова за големи църковни празници от Пасхалния цикъл).

Статия

Ръкописът става известен през 1823 г. благодарение на белоруския филолог и теолог о. Михаил К. Бобровски (1784–1848), който го открива в библиотеката на Супрасълския манастир край Бялисток, Полша. Бобровски е обаче също и човекът, разделил книгата на части, които след това никога не са съединени отново. Във връзка с подготовката на изданието на глаголическия Клоцов сборник той на два пъти изпраща на Бартоломей Копитар (1780–1844) фрагменти от кодекса (така днес 118 листа попадат в Университетската библиотека в Любляна, сигн. Cod. Kop. 2). Други 16 листа, неизвестно как станали собственост на руския помещик Стрелбицки, през 1856 г. успява да откупи Афанасий Ф. Бичков и сега се съхраняват в РНБ, Санкт Петербург (сигн. Q.п.I.72). Основната част от ръкописа, 151 листа, понастоящем се пази в Нациналната библиотека във Варшава (сигн. БОЗ.201). След смъртта на Бобровски тя е закупена от полските графове Замойски и е присъединена към огромната им колекция от ръкописни и старопечатни книги. През Втората световна война т.нар. Варшавски дял от Супрасълския сборник сменя неколкократно местонахождението си, през 1944 г. изчезва безследно и дълго време се смята за безвъзвратно унищожен. Съдбата му не е известна чак до 1967 г., когато най-неочаквано е предложен срещу огромна сума на Харвардската университетска библиотека. След сложни тайни преговори ръкописът е откупен от Херберт Мьолер – американец, направил огромно състояние от търговия с шунка и разпространение на месни продукти в Полша, който го връща безвъзмездно на полската държава.

Днес от Супрасълския сборник липсват началото и краят, както и отделни листове отвътре, а трите му части, съхранявани в Словения, Русия и Полша наброяват общо 251 пергаменти листа. Те включват: мъчение на Павел и Юлияния, без начало (4 март); мъчение на Василиск (5 март); мъчение на Конон Исаврийски, с липси (6 март); мъчение на 42 аморийски мъченици (7 март); мъчение на св. 40 мъченици (9 март); похвала за св. 40 мъченици от Василий Велики (9 март); мъчение на Кодрат (10 март); житие на Григорий папа Римски (12 март); мъчение на Пионий (12 март); молитва на Пионий от друг източник; мъчение на Савин (13 март); житие на Александър Сидски, без начало и край; слово на светите отци за таксиота, без начало; житие на Павел Препрости, с липси (19 март); мъчение на Терентий, Африкан и Помпий (20 март); житие на Исакий Далматски (21 март); мъчение на Трофим и Евкарпион (22 март); мъчение на св. Дометий (23 март); мъчение на Артемий, без край (24 март); две слова на Йоан Златоуст за Благовещение, първото без начало; мъчение на Ириней (26 март); мъчение на Йона и Варахисий 927 март); житие на Йоан Схоластик / Лествичник (30 март); житие на Йоан Мълчаливи (31 март); две слова на Йоан Златоуст за Четверодневния Лазар; слово на Йоан Златоуст за Връбница; слово на патриарх Фотий за Връбница и за Лазар; слово на Йоан Златоуст за смоковницата във Велики понеделник; слово на Йоан Златоуст за поста и за Йосиф, и за попа, и за Давид; тълкувание на Йоан Златоуст върху Евангелие от Матей за десетте деви; слово на Йоан Златоуст за заговора против Христос във Велики вторник; слово на Йоан Златоуст за блудницата във Велика сряда; слово на Йоан Златоуст за завистта във Велика сряда; слово на Йоан Златоуст във Велики четвъртък; слово на Йоан Златоуст във Велики петък; слово на Йоан Златоуст на сутринта след Велики петък върху Евангелие от Матей и заповедта да бъде запечатан гроба Господен; слово за погребение Христово от Епифаний Кипърски; слово на Йоан Златоуст за Възкресение Христово; слово на Йоан Златоуст за светата Пасха; слово на Йоан Златоуст за тридневното Възкресение в понеделник; слово на Йоан Златоуст за неверието на апостол Тома; слово на Йоан Златоуст за апостол Тома и против арианите; житие на Яков Черноризец, без дата; житие на Василий и Капитон, без дата; житие на Анин.

Кодексът е публикуван неколкократно – частично или изцяло. Копитаревите (люблянските) листове са обнародвани през 1851 г. от Франц Миклошич, двете тетради от Санкт Петербург – през 1868 г. от Измаил И. Срезневски. Пълно издание на текста, придружено с палеографски и лингвистични бележки, прави Сергей Н. Северянов (1904, 1956). Към разчетения старобългарски текст Йордан Заимов и Марио Капалдо добавят снимки от всички запазени страници на ръкописа и паралелен гръцки текст (1982–1983). Най-новото засега издание е дело на международен колектив и е осъществено в резултат на проект под егидата на ЮНЕСКО, целящ да събере във виртуалното пространство трите части на кодекса. Интерактивното дигитално издание с критически апарат, паралелен гръцки текст, английски превод, речник на словоформите и търсеща програма е достъпно на адрес: http://suprasliensis.obdurodon.org и http://csup.ilit.bas.bg. От 2007 г. Супрасълският сборник е част от регистъра на ЮНЕСКО „Паметта на света“.

Ръкописът е пергаментен, изписан с изправен едър полуустав, с двуеров, двуюсов правопис. Използвани са три знака за носовки – ѫ, ѧ (в началото на думите и след гласни) и (след съгласни букви). Украсата – заставки и инициали, е издържана в геометрично-плетеничен стил, с растителни мотиви. Почти целия кодекс е дело на един книжовник, чието име – Ретко, е запазено в приписка в приписка на л. 104r: г҃і помілоуі ретъка амин. Освен него в сборника има следи от перото на още двама неизвестни по име кописти, преписали едва двадесетина реда.

Макар че по-старите научни изследвания датират паметника към XI в., последните проучвания на неговите палеографски, кодикологически, езикови и текстологични особености налагат мнението, че той е възникнал по време на т. нар. „късен Преслав“ при управлението на цар Петър (927–969). На основата на съдържанието и подредбата на текстовете в сборника (където словата за Четверодневния Лазар следват текста за 31 март) Г. Крусев и А. Бояджиев правят опит да стеснят още повече тези хронологическите параметри и изчисляват, че книгата трябва да е била създадена в година, когато Великден се е падал на 9 април – така отнасят появата ѝ към последната четвърт на Х в. (G. Krusev, A. Boyadjiev, „On the Dating of Codex Suprasliensis“, в: Преоткриване 2012: 17–23).

По своя състав Супрасълският сборник може да бъде определен като комбинация от чети-миней за март с четива за почти всеки ден от месеца (глави 1–25 и 46–48, отразяващи неподвижния църковен календар) и слова за подвижните празници от Цветния триод от Съботата на шестата седмица на Великия пост до Томина неделя (глави 26–45). Негово точно византийско съответствие не е познато. Всички включени текстове са преведени от гръцки, но по различно време. Като цяло хомилиите от втората част са по-архаични по език, докато агиографските текстове от първата част са предимно преславски преводи; така очертаните по жанров принцип групи обаче също не са хомогенни (Marguliés 1927; Van Wijk 1923; Кульбакин 1940; Добрев 1978; Е. Дограмаджиева, „Вариативността на съюзните средства в Супрасълския сборник“, в: Проучвания 1980: 203‒207; Добрев 1981; Дунков 1985; Дунков 1990; Мирчева 2018). И ако словата от триодния цикъл са известни и в други южнославянски преписи, то четивата от минейната част остават напълно изолирани и поотделно, и като група в южнославянската традиция. Много от агиографските текстове в Супрасълския сборник обаче се разпространяват в друг, често по-архаичен превод, запазен в древноруски, среднобългарски и сръбски ръкописи (срв. BHBS; М. Петрова, М. Йовчева, „Светците от Супрасълския сборник: имена, дати, източници“, в: Преоткриване 2012: 377‒445; Мирчева 2018).

Единствените дошли до нас свидетелства за трансмисия на пълния състав на кодекса или на негови части са свързани с книжнината на източните славяни.

Според С. Темчин (С. Темчин, „Бытование древнеболгарского Супрасльского сборника в Великом княжестве Литовском в XVI–XVII веках: новые данные“, в: Преоткриване 2012: 195‒215) днес са известни четири източнославянски преписа на Супрасълския сборник.

1. Киевският препис (Киев, Национална библиотека на Украйна „В. И. Вернадский“, сб. на Мелецкия манастир – ф. 303, № 117п, 1520‒1530 г.) представя двата дяла на Супрасълския сборник в обърнат ред, като триодната предхожда минейната част. Той пази някои от фрагментите, изгубени в старобългарския оригинал. Според Р. Айцетмюлер преписът е снет директно от Супрасълския сборник (Aitzetmüller 1967, 1969, 1970, 1974; опис в Преоткриване 2012: 447‒454).

2. Свързан с него и много близък по структура, съдържание и език е кодекс № 104 от Националната научна библиотека на Украйна „В. С. Стефаник“ в Лвив, ф. 3, от последната четвърт на XVI в. Ръкописът представлява фрагмент от Цветен триод и чети-миней за март с допълнения.

3. Вилнюският Златоуст F19-257 от Библиотеката на Литовската Академия на науките от първата четвърт на XVI в. съдържа препис на почти всички хомилии от Супрасълския сборник – 16 от общо 20, които обаче не са преписани анблок, а са размесени с други текстове.

4. Негов по-късен ръкопис близнак от 1610 г. е запазен в конволют (Киев, Национална библиотека на Украйна „В. И. Вернадский“, сб. на Киево-Печерската лавра – ф. 306, № 219).

Ръкопис № 596 от Библиотеката на Руската Академия на науките в Санкт Петербург, сбирка Текущи постъпления, от третата четвърт на XV в., смятан за най-ранен препис от Супрасълския сборник, съдържащ неговата минейна част, не възхожда – нито пряко, нито косвено, към този старобългарски паметник (опис в Преоткриване 2012: 454–460; Темчин 2006; Темчин, „Бытование …“, 198).

Към посочените от С. Темчин ръкописи Е. Мирчева добавя още един – РГБ, ф. 113 № 197 – мартенски чети-миней от края на XV в. от Йосифо-Волоколамския манастир, 23 текста от който съвпадат с жития и мъчения от минейния дял на Супрасълския сборник. Тя обаче застъпва мнението, че с изключение на Киевския сборник изброените кодекси, не бива да се разглеждат като негови „копия“, тъй като те отразяват по-нататъшното развитие на минейните и триодните сборници на руска почва, съпроводено от обогатяването им с допълнителни четива (Мирчева 2018: 23).

Съществува огромна научна литература върху различни аспекти на Супрасълския сборник (език, текстология, палеография и кодикология, макрожанрова характеристика, търсене на евентуални паралели в славянската и византийската книжнина, стратиграфия на преводите и история на отделните текстове). Доказателство за големия интерес към този ценен ръкопис е провеждането на две посветени на него важни международни конференции, докладите от които са публикувани в книгите: Проучвания върху Супрасълския сборник (1980) и Преоткриване: Супрасълски сборник, старобългарски паметник от Х век (2012).

Издания

  • Vitae sanctorum. E codice antiquissimo palaeoslovenico cum notis criticis et glossario. Ed. Franciscus Miklosich. Accedunt epimetra grammatica quinque. Viennae, 1847 (https://ksana-k.ru/?p=1274, достъп 03.06.2019).
  • Monumenta linguae Palaeoslovenicae e codice Suprasliensi. Еd. Franciscus Miklosich. Vindobonae, 1851 (https://archive.org/details/monumentalinguae00mikl/page/n2, достъп 03.06.2019).
  • Срезневский, И. И. Древние славянские памятники юсового письма (С описанием их и с замечаниями об особенностях их правописания и языка). 4. Супрасльская рукопись. – СОРЯС, 3, 1868, 1, 27–36; 2, 174–186, 225–240 (https://ksana-k.ru/?p=1059, достъп 03.06.2019).
  • Супрасльская рукопись. Труд Сергея Северьянова. 1. СПб., 1904 (Памятники старославянского языка. 2, вып. 1). Фототипно изд. Graz, 1956 (https://ksana-k.ru/?p=1272 , достъп 03.06.2019).
  • Супрасълски или Ретков сборник. Увод и коментар на старобългарския текст Й. Заимов. Подбор и коментар на гръцкия текст М. Капалдо. Т. 1–2. С., 1982–1983.

Библиография

  • Благова 1966: Благова, Э. Гомилии Супрасльского и Успенского сборников. – В: Исследования источников по истории русского языка и письменности. М., 1966, 77–86.
  • Велчева 2004: Велчева, Б. Повторение – благозвучие, ритъм (Наблюдения върху старобългарската преводна проза). – Palaeobulgarica, 28, 2004, 2, 45–54.
  • Добрев 1978: Добрев Ив. Гръцките думи в Супрасълския сборник и втората редакция на старобългарските богослужебни книги. – Български език, 28, 1978, 2, 89–98.
  • Добрев 1981: Добрев, Ив. Агиографската реформа на Симеон Метафраст и съставът на Супрасълския сборник. – Старобългарска литература, 10, 1981. 16–38.
  • Дунков 1985: Дунков, Д. Супрасълският сборник и етапите в развитието на преславската редакция на старобългарските книги. – Език и литература, 40, 1985, 5, 11–20
  • Дунков 1990: Дунков, Д. Наблюдения върху състава на Супрасълския сборник. – Език и литература, 45, 1990, 4, 25–34.
  • Дурново 1925: Дурново, Н. Н. К вопросу о древнейших переводах на старославянский язык библейских текстов. Супрасльская рукопись. – ИОРЯС, 30, 1925, 353–429.
  • Куев 1979: Куев, К. Съдбата на старобългарските ръкописи през вековете. С., 1979, 159–163.
  • Кульбакин 1940: Кульбакин, С. М. Лексичке студиjе. Хомилиjе Супраслског зборника. – Глас Српске академиje наука, 182, други разред, 92, 1940, 9–24.
  • Мирчева 2011: Мирчева, Е. За етапите в развитието на Преславската преводаческа и редакторска школа (Отново за Супрасълския сборник). – Palaeobulgarica, 35, 2011, 4, 3–23.
  • Мирчева 2018: Мирчева, Е. Староизводните и новоизводните сборници – преводи, редакции, преработки, книжовни особености. С., 2018.
  • Мирчева 2018а: Мирчева, Е. Новгородски ли са Новгородските чети-минеи? – Старобългарска литература, 57–58, 2018, 143–162.
  • Мострова 2005: Мострова, Т. Неизвестни преписи на жития и слова от Супрасълския сборник в ръкописи от Библиотеката на Литовската академия на науките. – В: Славистични изследвания. [Кн.] 7. Сборник, посветен на XII международен конгрес на славистите. С., 2005, 9–28, с факс.
  • Преоткриване 2012: Преоткриване: Супрасълски сборник, старобългарски паметник от Х век. Ред. А. Милтенова. С., 2012.
  • Проучвания 1980: Проучвания върху Супрасълския сборник, старобългарски паметник от Х век. Доклади и разисквания пред Първи международен симпозиум за Супрасълския сборник, 28–30 септември 1977, Шумен. С., 1980.
  • Самойлова 1997: Самойлова, Н. Преславская лексика в евангельских цитатах Супрасльского сборника. – Palaeobulgarica, 21, 1997, 1, 85–90.
  • Славова 2003: Славова, Т. Супрасълски сборник. – В: Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. Велико Търново, 2003, 500–501.
  • Стефова 2003: Стефова, Л. Супрасълски сборник. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 3. С., 2003, 776–784.
  • Супрасльская рукопись. – В: Библиотека Фронтистеса https://ksana-k.ru/?p=2704 (достъп 11.05.2019).
  • Темчин 2006: Темчин, С. Ю. О бытовании древнеболгарского Супрасльского сборника в Великом княжестве Литовском в XV–XVI веках. – В: Этнокультурные и этноязыковые контакты на территории Великого княжества Литовского. Материалы международной научной конференции. М., 2006, 175–189.
  • Aitzetmüller 1967, 1969, 1970, 1974: Aitzetmüller, R. Eine russisch-kirchenslavische Parallelhandschrift zum aksl. Codex Suprasliensis. Materialien zu dessen Textgestalt. – Anzeiger für slavische Philologie, 2, 1967, 48–66; 3, 1969, 102–117; 4, 1970, 72–82; 7, 1974, 92–108.
  • BHBS: Bibliotheca Hagiographica Balcano-Slavica. Sofia, 2008.
  • Dennis 1996: Dennis, R. Mr. Vlasov Meets the Ham King: How a Harvard “Man of the World” Recovered a Priceless Manuscript from the Underworld of the Stolen Artifacts. – In: Harvard Magazine, March–April 1996, 40–45.
  • Lunt 1983: Lunt, H. One OCS Translation or Two? On the Suprasliensis and Related Sborniki. – Die Welt der Slaven, 28, 1983, 225–249.
  • Маlingoudis 1981: Маlingoudis, Ph. Zu einigen Verfassungstermini des Codex Suprasliensis. – Cyrillomethodianum, 5, 1981, 197–201.
  • Marguliés 1927: Marguliés, A. Der altkirchenslavische Codex Suprasliensis. Heidelberg, 1927.
  • Meyer 1935: Meyer, K. Altkirchenslavisch-griechisches Wörterbuch des Codex Suprasliensis. Glückstadt-Hamburg, 1935.
  • Μeyer 1939: Μeyer, K. Altkirchenslavische Studien. 1. Fehlübersetzungen im Codex Suprasliensis. Halle, 1939.
  • Milev 1978: Milev, A. Über die altbulgarischen Übersetzungen im Codex Suprasliensis. – Palaeobulgarica, 2, 1978, 3, 51–59.
  • The Tenth-Century Codex Suprasliensis: Tomova, E., M. Yovcheva, A. Miltenova. The Tenth-Century Codex Suprasliensis in the Context of Byzantine-Slavonic Relationships [An Exhibition, Sofia, 11-19 August 2011]. http://csup.ilit.bas.bg/sites/default/files/Codex_Suprasliensis_070811.pdf (достъп 15.05.2019).
  • Van Wijk 1923: Van Wijk, N. Zur Komposition des altkirchenslavischen Codex Suprasliensis. Amsterdam, 1923 (= Mededeelingen der Koninklijke akademie van wetenschappen 59, ser. A, № 4, 192.

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Project № 156

SESDiva aims at creating a virtual museum of written culture in relation to the social, religious, cultural, and ideological environment and relations between the South and East Slavs throughout the centuries from the 11th to the beginning of the 20th century.

Duration: 2018-2020
Program: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

FIND OUT MORE ERA.Net RUS Plus


TOP