6/18.07.1868–22.04.1949

Pуски писател и преводач, емигрант от „първата вълна“ в България.

По различно време през периода 1920–1943 г. руски белоемигранти издават в България над 80 информационни, обществено-политически, литературни, военни и други периодични издания (списания, вестници, единични листове).

7/19.01.1873–13.10.1931

Руски библеист и църковен историк. Трудовете му са определяни като най-добрите изследвания върху историята и развитието на църквата за времето си.

09.05.1921–25.02.1986

Литературовед, преводач на български писатели, културен деец.

14.03.1867– 05.10.1937

Руски историк, писател и политически деец.

29.07(11.08).1886–12.08.1980

Руски художник, литератор, фолклорист и преводач, емигрант от „първата вълна” в България, Франция и Италия.

01.09.1902 – след 1963

Руски писател и преводач емигрант, един от първите преподаватели по специалността Руска филология в Софийския университет.

През 20-те и 30-те години на ХХ век България се оказва едно от най-притегателните и подходящи средоточия на руското зарубежие, където чрез местния руски емигрантския периодичен печат и книгоиздаване се възраждат по-раншни или възникват и се присаждат от другаде съвсем нови течения в руската обществена мисъл.

За преобладаващата част от руската емигрантска интелигенция в България през 20-те и 30-те години на ХХ век е характерен силно изразеният славянофилски дух, повишената угриженост за съдбата на славянската идея, подчертаното славянско самосъзнание.

25.07.1866–30.03.1944

Руски и български филолог-славист, историк и палеограф, професор в Софийския университет и член на Българската академия на науките. 

28.01.1892–21.03.1948

Руски литературовед, критик и философ.

22.05.1915–23.09.1992

Библиотекар, библиограф и архивист.

1892–1971

Поетеса и известна българска детска писателка.

1 (13).11.1844–17.02.1925

Руски историк на византийското и староруското изкуство, археолог, създател на иконографския метод за изучаване на паметниците на изкуството.

26.07.1896 – 05.10.1990

Виден руски изкуствовед и византолог. Научните изследвания на А. Грабар в областта на общата средновековна археология, теория и история на византийското изкуство са публикувани в над 80 книги и студии

06.09.1841 – 08.06.1895

Украински историк, фолклорист, философ, езиковед, писател и политик.

10(23).11.1904 – 24.10. 2001

Руски и български филолог, лингвист, основател на българската русистика.

8(20).02.1855 – 19.04.1936

Руски православен епископ на Руската православна църква зад граница.

25.12.1858 (06.01.1859) – 01.08.1943

Руски публицист, юрист, етнограф. Основател и пръв директор на Пловдивската народна библиотека. Поставя основите на археологическия музей в България.

06.01.1871 – 02.10.1951

Руски свещеник и богослов. Специалист по Стария завет на Светото Писание. Учител по богословие и директор на Софийската руска гимназия.

6/18.12.1863 – 18.03.1937

Руски богослов, тълкувател, патролог, църковен историк и енциклопедист. Научното творчество на Глубоковски обхваща над 100 научни труда и стотици статии и публикации.

28.11.1908 – 05.10.1979

Руски и български поет, писател, преводач, журналист и филолог. Автор на стихове, разкази и очерци. Автор на над 180 превода на български литературни творби на руски език.

13.09.1879 – 25.08.1953

Руски и български историк, културолог, литературовед и филолог. Считан за основател на културологията в България. Негови ученици са повечето видни български историци от първата половина на ХХ век.

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Project № 156

SESDiva aims at creating a virtual museum of written culture in relation to the social, religious, cultural, and ideological environment and relations between the South and East Slavs throughout the centuries from the 11th to the beginning of the 20th century.

Duration: 2018-2020
Program: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

FIND OUT MORE ERA.Net RUS Plus


TOP