Uspensky Collection

Written by Ана Стойкова
Uspensky Collection Uspensky Collection

Пергаментен ръкопис от края на XII – началото на XIII в., един от най-ранните паметници на староруската книжнина. Днес се пази в Държавния исторически музей в Москва (ГИМ, Синод. собр., № 1063/4). Названието си е получил от Успенската катедрала в московския Кремъл, където е открит през 1846 г. от известните слависти В.М. Ундолски и О. М. Бодянски.

Статия

Успенският сборник се състои от 304 л., без начало и край. Написан е с уставно писмо в две колони от двама писачи. Съдържа 49 агиографски и хомилетични произведения, голяма част от които са с изключително значение за палеославистиката. Там са поместени най-ранните известни преписи на редица оригинални и преводни старобългарски и староруски творби – Пространно житие на Методий, Похвално слово за Кирил и Методий, Слово за Възнесение Господне от Йоан Екзарх, Сказание за Борис и Глеб, Сказание за чудесата на Роман и Давид, Житие на Феодосий Печерски и др. Ръкописът е издаден заедно с палеографско изследване и археографско описание (Князевска, Демьанов, Ляпон 1971). Върху сборника и произведенията, включени в него, има значителна научна литература, но и до днес редица въпроси, свързани с произхода, състава, езика и източниците му, остават непроучени или са дискусионни (Попов 1879; Alberti 2005; Крыско 2017).

По своето съдържание Успенският сборник се състои от две части. В първата от тях (л. 1–175б) са поместени главно агиографски и други тематично близки произведения. Втората част (л. 175б–304) съдържа предимно слова и хомилии, свързани със Страстната седмица, Пасха и следпасхалните неделни дни, а в края на сборника са поместени извлечения от съчинения на Григорий Богослов и Йоан Златоуст. Житията от първата част на сборника са посветени предимно на светци, чиято памет се чества през май, но има и няколко, предписани за април, юни и октомври. Втората, хомилетична част съдържа творби за подвижния великопостен цикъл (повечето приписани на Йоан Златоуст), без спазване на хронологическата им последователност. В сборника са намерили място и няколко наратива, отнасящи се към жанра на патериците. Статиите, които съдържа, са следните (Фомина 2009: 86–95):

1) Паралипомен на Йеремия (без начало, л. 1а–5а); 2) Житие на Атанасий Александрийски (2 май, л. 5а–8б); 3) Сказание за Борис и Глеб (2 май, л. 8б–18б); 4) Сказание за чудесата на Роман и Давид (без дата, л. 18б–26а); 5) Нестор. Житие на Феодосий Печерски (3 май, л. 26а–67б); 6) Мъчение на Ирина (5 май, л. 67в–84а); 7) Книга Йов, гл. 1 (4 май, л. 84а–85а); 8) Книга Йов, гл. 2, 38, 42 (4 май, л. 85б–86г); 9) Явление на св. Кръст (5 май, л. 86г–90а); 10) Видение на пророк Исая (8 май, л. 90а–95а); 11) Мъчение на Христофор (3 май, л. 95а–102б); 12) Пространно житие на Методий (10 май, л. 102б–109в); 13) Похвално слово за Кирил и Методий (6 май, л. 109в–115г); 14) Житие на Пахомий (15 май, л. 115г–118г); 15) Мъчение на Еразъм (датата не се чете, л. 118г–124а); 16) Мъчение на Вит, Модест и Крискентия (датата не се чете, л. 124а–130а); 17) Мъчение на Феврония (датата не се чете, л. 130а–143а); 18) Житие на Теодосия (без дата, л. 143а–146а); 19) Йоан, еп. на Констанция. Житие на Епифаний Кипърски (12 май, л. 146а–157а); 20) Поливий. Повест за кончината на Епифаний Кипърски (без дата, л. 157а–173а); 21) Поливий. Послание на до Савин, епископ на Констанция (без дата, л. 173а–173б); 22) Савин еп. на Констанция. Послание на до Поливий (без дата, л. 173в–175б); 23) Йоан Дамаскин. Слово на Велики понеделник за изсъхналата смоковница и за притчата за лозата (л. 175б–180а); 24) Йоан Златоуст. Слово на Велики вторник за десетте деви (л. 180б–188а); 25) Йоан Златоуст. Слово на Велики вторник (л. 188а–190б); 26) Йоан Златоуст. Слово на Велики вторник за десетте деви (л. 190б–195а); 27) Йоан Златоуст. Слово на Велика Сряда за блудницата (л. 195а–197а); 28) Йоан Златоуст. Слово на Велика сряда за завистта (л. 197а–201в); 29) Йоан Златоуст. Слово на Велика сряда за блудницата (л. 201в–203а); 30) Йоан Златоуст. Слово на Велики четвъртък за умиването на нозете (л. 203б–206а); 31) Йоан Златоуст. Слово на Велики петък за честния Кръст (л. 206а–212б); 32) Йоан Златоуст. Слово на утринната на Велики петък за Евангелието от Матей (л. 212б–216б); 33) Евсевий Александрийски. Слово на Велики четвъртък за слизането на Йоан Предтеча в ада (л. 216б–222в); 34) Андрей Критски. Похвално слово за четверодневния Лазар (на Лазарова събота, л. 222в–233г); 35) Йоан Златоуст. Слово за Връбница (л. 233г–239б); 36) Григорий Антиохийски. Слово за погребението и Възкресението на Исус Христос (на Велика събота, л. 239б–245в); 37) Йоан Златоуст. Слово за тридневното Възкресение на Исус Христос (л. 245в–250б); 38) Йоан Златоуст. Слово за расслабления (л. 250б–254г); 39) Йоан Златоуст. Слово за самарянката (л. 254г–260г); 40) Йоан Златоуст. Слово на Възнесение (л. 260г–263а); 41) Йоан Екзарх. Слово на Възнесение (л. 263а–265в); 42) Кирил Александрийски. Беседа за Богородица и за светите отци от Ефеския събор (л. 265в–270в); 43) Йоан Златоуст. Слово за търпението и благопохвалението (л. 270в–278б); 44) Слово за съшествието на Св. Дух (л. 278б–282в); 45) Йоан Златоуст. Слово за вси светии (л. 282г–287г); 46) Сказание на отец Агапий (л. 287г–292г); 47) Повест на блажения Ефрем за Авраамий, слово 48 (л. 292г–303г); 48) Слово на св. Григорий (л. 303г); 49) Йоан Златоуст. Извлечения от Златоструя (л. 303г–394б).

Този сложен състав многократно е предизвиквал интереса на изследователите, които търсят отговор на въпроса за съставителската концепция на сборника и за типа книга, която представлява (Орлов 1905; Добрев 1981; Николенкова; Темчин 2004; Фомина 2009 и др.). Съществуват две основни версии, опитващи да обяснят необичайната подредба на текстовете: 1) подборът им е направен според личните изисквания на поръчителя (изказана за пръв път от Попов 1879) или 2) сборникът е преписан от чети-миней, в който листовете са били разместени (Сергий 1901). Няма еднозначно и общоприето в науката мнение и по въпроса кога, къде и от кого е съставен сборникът. Изказвани са мнения, че той има източнославянски произход и че е създаден в руския югозапад (Щепкина 1972) или пък в манастир край Суздал, североизточно от Москва (Николенкова).

Днес се приема схващането, че архетипът на Успенския сборник е възникнал в Източна България през Х в. По своята структура и литургически особености той е типологически сходен със Супрасълския сборник и Михановичевия хомилиар (Сергий 1901; Добрев 1981; Темчин 2004; Темчин 2011; Фомина 2009), в се които комбинират текстове както за неподвижния, така и за триодния календарен цикъл. Може да се смята, че словата и житията (както с византийски, така и със западен произход) са свързани с преславските панигирични и чети-минейни състави, кодифицирани в България около и след средата на Х в. За старинността на преводите свидетелства архаичният език на някои от текстовете, който пази черти, по-старинни дори от съхранените в много по-рано датирания Супрасълски сборник (Добрев 1981; Йовчева 2006).

Литература

  • Благова, Э. Гомилии Супрасльского и Успенското сборников. – В: Исследования источников по истории русского языа и письменности. Москва, 1966, 77–87.
  • Благова, Э. Обзор греческих и латинских параллелей к Успенскому сборнику XII–XIII вв. – Известия Академии наук СССР. Серия литературы и языка, 3, 1973, 271–274.
  • Добрев, Ив. Агиографската реформа на Симеон Метафраст и съставът на Супрасълския сборник. – Старобългарска литература, 10, 1981, 16–38.
  • Йовчева, М. Святой Вит в древнеславянской книжности. – Древняя Русь. Вопросы медиевистики, 2006, 4 (26), 10–41.
  • Крыско, В.Б. К новому изданию Успенского сборника. – Die Welt der Slaven, 62, 2017, 215–246.
  • Николенкова Н.В. Успенский сборник XIII века: к вопросу о характере состава. – В: Образовательный портал „Слово“ (ползвван 28.04.2020 https://www.portal-slovo.ru/philology/37323.php).
  • Попов, А.Н. Библиографические материалы, собранные Андреев Поповым. 1. Описание сборника русского письма конца XII века. – Чтения в Имп. Обществе истории и древностей российских при Московском университете, 1879, 1, 1–48.
  • Сборник XII века Московского Успенского собора. Photomechan. Nachdruck mit einer Einführung von D. Čiževskij. ’s-Gravenhage, 1957.
  • Сборник XII века Московского Успенского собора. Вып. 1. Изд. под наблюд. А. А. Шахматова и П. А. Лаврова. Москва, 1899.
  • Сергий (Спасский), архиеп. Полный месяцеслов Востока. 1. Восточная агиология. Владимир, 1901 (репринт Москва, 1997).
  • Творогов, О. В. Древнерусский четьи сборник XII—XIV вв. (Статья первая). – Труды Отделя древнерусской литературы, 41, 1988, 197–214.
  • Темчин, С. Ю. Этапы становления славянской гимнографии (863–около 1097 года). Часть первая. – Славяноведение, 2004, 2, 25–62.
  • Темчин, С. Ю. Кирилло-мефодиевская переводная гомилия на праздник Преполовения пятидесятницы. – В: Абисогомян И. В. (ред.). Лингвокультурное пространство современной Европы через призму малых и больших языков. К 70-летию проф. А. Д. Дуличенко. Тарту, 2011, 155–166.
  • Турилов, А. А. Болгарские литературные памятники эпохи Первого царства в книжности Московской Руси XV–XVI вв. (заметки к оценке явления). – Славяноведение, 1995, 3, 31–45.
  • Турилов, А. А. Гипотеза о происхождении майской и августовской памятей Кирилла и Мефодия. – Славяноведение, 2000, 2, 18–28.
  • Успенский сборник XII–XIII вв: Тексты. Изд. подгот. О. А. Князевская, В. Г. Демьянов, М. В. Ляпон. Под ред. С.И. Коткова. Москва, 1971.
  • Фомина, М. С. К вопросу о типологии Успенского сборника. – Древняя Русь. Вопросы медиевистики, 2009, 2, 77–96.
  • Щепкина М. В. о происхождении успенского сборника. – В: Древнерусское искусство. рукописная книга. Москва, 1972, 60–80.
  • Aitzetmüller, R. [Rez.] Uspenskij Sbornik XII–XIII vv. […] – Anzeiger für slavische Philologie, 6, 1972, 199–210.
  • Alberti, A. Il Codice Uspenskij: Analisi della struttura e riflessioni critiche. – Studi Slavistici, 2, 2005, 7–33.Bláhová, E. Библейские цитаты в Успенском сборнике XII–XIII вв. – Cyrillomethodianum, 6, 1982, 67–79.
  • Freydank, D. Verzeichnis griechischer Paralleltexte zum Успенский сборник. – Zeitschrift für Slawistik, 18, 1973, 695–704.
  • Hock, W. Das Nominalsystem im Uspenskij Sbornik. München. 1986.

Related items

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Project № 156

SESDiva aims at creating a virtual museum of written culture in relation to the social, religious, cultural, and ideological environment and relations between the South and East Slavs throughout the centuries from the 11th to the beginning of the 20th century.

Duration: 2018-2020
Program: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

FIND OUT MORE ERA.Net RUS Plus


TOP