Москва е сред най-значимите културни средища на българите през XIX в. В Москва след средата на XIX в. се утвърждават първите представители на модерната българска литературна, научна и политическа интелигенция. Сред тях са Любен Каравелов, Георги Теохаров, Константин Миладинов, Райко Жинзифов, Нешо Бончев, Марин Дринов, Константин Геров, Христо Даскалов и др.
Болшевишката революция в Русия през 1917 година и последвалата я тежка гражданска война (1918–1922) извикват непозната в световната история (както по мащаби, така и по характер) емигрантска вълна.
Киев е един от притегателните културни и образователни центове за българската възрожденска интелигенция – Н. Бончев, М. Дринов, В. Друмев, митрополит Натанаил Охридски и Пловдивски, Н. Даскалов, Т. Икономов, Т. Бурмов и др.
„Света Екатерина“ е манастир на Йерусалимската православна църква, построен между 527 и 565 година от византийския император Юстиниан I Велики в Южен Синай в Египет. Най-старият непрекъснато действащ християнски манастир от основаването си до днес.
Контактите между източнославянските земи и манастирите на Атонския полуостров продължават почти седем века.
Най-ранните косвени сведения за контакти между Рилски манастир и Русия са свързани с възстановяването на обителта след нейното временно запустение около средата на XV в.
