Moscow – cultural center of the Bulgarians in the 19th century

Written by Румяна Дамянова
Moscow – cultural center of the Bulgarians in the 19th century Moscow – cultural center of the Bulgarians in the 19th century

Москва е сред най-значимите културни средища на българите през XIX в. В Москва след средата на XIX в. се утвърждават първите представители на модерната българска литературна, научна и политическа интелигенция. Сред тях са Любен Каравелов, Георги Теохаров, Константин Миладинов, Райко Жинзифов, Нешо Бончев, Марин Дринов, Константин Геров, Христо Даскалов и др.

Статия

Столицата на Руската империя дава възможност на български младежи през втората половина на XIX в. да учат, да работят, да участват в културния живот, да създават своя културна традиция. През 50-те години на века млади българи от различни краища на българските земи се насочват към московските учебни заведения. Една статистика показва, че в началото, през 1857 г., заминават за Москва 11 младежи, през 1858 г. са 16, през 1860 – 19, през 1861 – 21 и т.н. Голяма част от тях стават студенти в различни факултети на Московския университет „М. Ломоносов“, учат в семинарии, в руски училища, като получават от различни места финансова подкрепа, а някои следват на собствени разноски. Немалко са и младежите, които получават подкрепа от отделни частни лица, но основен източник за материално подпомагане на българите стават стипендиите от руското царско правителство и също така от Московския славянофилски комитет.

Обединени от мисълта да допринесат „полза за отечеството си“, младите българи попадат в една съвсем различна среда – в руското общество през 60-те години на XIX в. се извършват мащабни преобразувания, отменя се крепостното право, активна и мощна става славянофилската идея за общ славянски съюз, в общественото пространство са се наложили като силна концепция за промяна идеите на руските революционни демократи.

Това са привлекателни реалности и учещите се в Москва българи се впускат в различни прояви, някои търсят подкрепата на Московския славянофилски комитет, други започват да опитват своето перо в благосклонни към тяхното участие периодични издания. Но преди всичко започват да се образоват. Насочват се към различни училища – в гимназии или семинарии, в училище за живопис, скулптура и архитектура, в пехотното юнкерско училище, търговско училище, в девически училища (при Алексеевския девически манастир, Исачевско-Чернявското училище и др.) – общо завършват тези учебни заведения около 35 българи. По-голяма част от българите, пристигащи в руската столица, се насочват към висшите учебни заведения като Московската духовна академия (в нея учат 9 българи), в Петровската земеделска академия, в Художествената академия, в Техническия институт и други. Най-много българи се записват за студенти в различните факултети на спечелилия слава като значим център за наука Московски университет „Михаил Ломоносов“. Мнозина стават студенти в Медицинския факултет (38), а тези, които се завръщат в отечеството си, са сред първите български лекари; учат в Юридическия факултет (9), във Физико-математическия факултет (5), но много бъдещи строители на новобългарската култура учат в Историко-филологическия факултет (16), а само един става студент в Педагогическия институт.

Далеч от отечеството, още първите българи, заминали през 50-те години в Москва на учение, създават през 1857 г. Московската българска дружина, на която дават името „Братски труд“ – литературно обединение, което си поставя по-широки културни и литературни задачи. Москва, с нейната различна и богата духовна атмосфера, с бурния политически и културен живот, с богатата литературна продукция – привлича и насочва българските младежи към културни изяви, дава възможност за реализиране на техните идеи. Това обединение си поставя за цел да подкрепя проявите на българите в Москва, да насочва техните интереси, да дава израз на техните творчески настроения. Създаването на Московската дружина „Братски труд“ е регламентирано и с програмен документ, който, с ясно формулираните намерения, дава израз на стремежите и желанията им. В няколко точки са изложени и основните задачи и цели в дейността на тази дружина: 1) „Да се запознаят русите с българите писмено“; 2) „...Да съдействува за развитието на българската литература“; 3) „Да се привличат български младежи в Москва за усъвършенствуване на науките“; 4) Да се създаде самостоятелен библиотечен фонд чрез закупуване на книги със средства на дружеството или чрез дарения; 5) Членовете на дружината да живеят „в братско съгласие и любов, да се трудят в зависимост от силите си за постигане на горепосочените цели“.

Ясно е формулирана основната цел и отговорност на Московската дружина, мащабът на замисъла е видим – от запознаване на русите с българите, с техния живот и култура, до създаване на образци на новоизграждащата се българска литература. Българите оценяват потенциала на условията в руската столица и насочват своите желания и стремежи към усвояване на знания и към утвърждаване на новобългарската литература и култура. Трудно е да се отговори доколко и как те успяват да изпълнят зададените от самите тях цели и задачи при създаването на Московската българска дружина. Въпреки че тя осъществява своята дейност в продължение само на няколко години, нейните създатели и членове се открояват като най-изявените българи, не само в рамките на българската общност в Москва, но и в отечеството.

Тези българи стават известни като творческите личности, създали най-значимите образци на българската литература и наука през втората половина на XIX в. – Любен Каравелов, Нешо Бончев, Марин Дринов, Райко Жинзифов, Константин Миладинов, Васил Попович, Георги Теохаров, Константин Геров и др. В различните сфери на своите изяви, всеки един от тях постепенно се изгражда и утвърждава като значима фигура в българския културен и литературен живот през Българското възраждане, но началото на техните изяви е именно Московската българска дружина. Създали дружината, те решават да се утвърдят като общност, която има свой културен и литературно изявен живот, и успяват да реализират списание „Братски труд“ като свой печатен орган (1860–1862). Симптоматично е и мотото към това списание, една мисъл на Георги Раковски – „Бащино огнище не оставяй, стари обичаи не презирай“. От списанието излизат общо 4 книжки, а всички материали в него са на българските студенти в Москва – учредителите на Московската българска дружина. С едно младежко любопитство те се събират и обсъждат въпроси на съвременната българска литература, коментират своите новоизлезли произведения, търсят начини да популяризират българските фолклорни и етнографски образци На страниците на списанието се реализират като автори Р. Жинзифов, Л. Каравелов, В. Попович, К. Миладинов.

Младите българи разчитат и на подкрепата на утвърдени руски учени и културни дейци. На техните срещи присъства често и И. Г. Прижов – фолклорист и етнограф, който оказва огромно влияние върху Л. Каравелов. Той го свързва с А. Котляревски и Г. Худяков, Каравелов се запознава с Вл. Ламански, Е. Ковалски, М. Погодин. Българските младежи създават връзки с различни руски учени, имат с тях кореспонденция, а също и съвместни идеи, които реализират, разчитат на тяхната подкрепа сред тях са личности като Александър Рачински, Осип М. Бодянски, Измаил Срезневски и др. Така Г. Бусилин, който заминава през 1841 г. за Москва и става „първият българин, студент в Московския университет“ (Гр. Венедиктов), живее в дома на Михаил Погодин. През 1860 г. Константин Миладинов прави опити да намери подкрепа сред руската научна общност за издаване на сборника „Български народни песни“, подготвя, съвместно с Ал. Рачински, едно малко фолклорно сборниче, с което големият труд да бъде представен пред Петербургското археологическо дружество. К. Миладинов не получава подкрепа за издаването на целия обемен сборник с български народни песни, но това малко сборниче – ръкопис, съдържащ 14 песни, предизвиква интереса на Измаил Срезневски и остава запазено в неговия личен архив (Архив Академии наук России. Санкт Петербург. Фонд 216, оп. 3, № 847). За него първа съобщава в научна публикация Л. Ровнякова. Днес вече този ръкопис на К. Миладинов е достояние на научната общественост с издание, подготвено от видната българска русистка Л. Минкова и езиковедката Л. Антонова-Василева (2008).

Българите в Русия през втората половина на XIX в. участват в различни сдружения и кръжоци, политически или научни общности. Р. Жинзифов става активен член на кръга на московските славянофили, през 1861 г. в славянофилския вестник „День“ главният редактор И. Аксаков публикува негово писмо, с което Жинзифов се обръща към русите да опознаят българите – тяхната история и култура; през 1866 г. той става член на Императорското дружество на любителите на изкуствознанието, антропологията и етнографията, а през 1867 г. участва в Славянския конгрес в Москва, като произнася на него една запомняща се реч. Л. Каравелов се включва в Ишутинското тайно сдружение, а неговият брат П. Каравелов – бъдещ министър-председател на новоосвободена България – участва в „Кръжока на московчаните“ („Всерусийска социално-революционна организация“). Идеологията на руските революционни демократи засилва патриотичните чувства сред българската общност в Москва, издирват се и се четат трудове на Херцен, Добролюбов, Чернишевски, както и внасяният нелегално в Русия в. „Колокол“.

Немалко от българските студенти работят и като учители в някои училища или в частни домове, не всички завършват образованието си, а някои като Р. Жинзифов и Н. Бончев, остават до края на живота си в Москва. Сред най-изявените българи е Н. Бончев, който първо заминава за Киев и завършва философския клас на Киевската духовна семинария (1858–1861); в Москва завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет (1862–1866), а след завършването му става учител в Първа московска гимназия, а после преподава в Лазаревския институт (1868–1875). Марин Дринов е другият българин, който след като завършва Духовната семинария в Киев (1861), завършва и Историко-филологическия институт на Московския университет (1865), като получава степен „кандидат на историко-философските науки“. Неговата отдаденост на историческото знание се изявява и в магистърската му дисертация в Московския университет на тема „Заселение Болканского полуострова славянами“ (1872), и в защитената по-късно докторска дисертация „Южные славяни и Визанатия в Х веке“ (1876), отпечатана в Москва. Н. Бончев и М. Дринов са двамата българи от Панагюрище, които получават финансова подкрепа от своите съграждани – жители на Панагюрище събират лични средства, за да ги изпратят да учат в Русия. Двамата – Нешо Бончев и Марин Дринов – стават водещи фигури в българската литературна критика и в науката, а тяхното епистоларно общуване е документ за културните връзки и влияния, както и за приятелството между изявени личности на XIX в. Христо Даскалов, един от учредителите на Московската българска дружина и неин председател, учи медицина в Москва, но я завършва в Санкт Петербург. Той публикува в „Русская Беседа“ (1858, № 15) полемичния текст „Возрождение болгар или реакция в Европейской Турции“, с която предизвиква „рязък отпор“ (Л. Минкова) сред някои среди на руската интелигенция.

Списание „Братски труд“ – като издание на Московската българска дружина – излиза през 1860–1862 г. и отразява първите публикации на московските българи, дава възможност да се види тяхното развитие като автори и формирането им като значими личности в българската култура. Без да има ясно очертани рубрики, нито специален програмен текст, списанието дава прием на първите литературни опити на българите, но и на страниците му може да се проследи и формирането им като изявени творци. Редактори на четирите книжки са В. Попович – на кн. 1, и Р. Жинзифов на кн. 2, 3 и 4.

Любен Каравелов се утвърждава като творец и идеолог именно в Москва: тук публикува първите си разкази, важни публицистични статии, много критически отзиви и заниманията си с българския фолклор. Сътрудничи на в. „Голос“, „Московские ведомости“, „Наше время“, „Иллюстрованная газета“. Публикува две книги в Москва: „Памятники народного быта болгар“ (1861) и „Страницы из книги страданий болгарского племени“ (1868) – един представителен сборник, в който, освен разкази, публикува и станалата класическа повест „Българи от старо време“.

Знаменателно е, че още в кн. 1 на „Братски труд“, излиза статията „Няколко думи за българската книжнина“ от Георги Теохаров – тази публикация може да се приеме и като програмна за списанието, но това всъщност е първият систематизиран литературноисторически поглед към историята и съвременното състояние на българската литература. В „Братски труд“ излизат стихове на В. Попович, Р. Жинзифов, Л. Каравелов, отпечатана е първата белетристична творба на Р. Жинзифов „Прошетба“, както и важната статия на К. Миладинов „Охридската архиепископия (писмо на охридския архиепископ Паисий от 1566 г.)“. В списанието се публикуват и статии на руски автори като текста на А. Гилфердинг „Писма за историята на сърбите и българите“, част от труда на Н. Словенич „Славене в немско“, преведена от Л. Каравелов, статията „Няколко думи според българския въпрос“ от М. Коялович, която списанието препечатва от в. „День“. Важен момент в представяне на българската книжнина и културна история в „Братски труд“ е публикуването на записи на фолклорни творби, някои от бъдещия сборник с български народни песни, подготвян от Димитър и Константин Миладинови, фолклорни записи, направени от Н. Бончев, К. Геров.

Животът в Москва свързва българите, обединени от общата съдба на заминалите далеч от отечеството. Този импулс ги подтиква да се обединят и да създадат Московската българска дружина, той е в основата и на решението да издават самостоятелно издание далеч от българските земи – списанието „Братски труд“, той ги вдъхновява за творчески изяви и активно участие в периодиката на руската столица, за контакти с знакови личности на руската наука. Същевременно, именно в срещите, посветени на разговори за българската култура и литература, се разразяват дискусии, които не само разкриват различните гледани точки за състоянието и бъдещето на новобългарската култура, но отразяват и идейните различия. Така се оформят две течения сред тях – русофилско и революционно-демократично. Полемиката между Р. Жинзифов и Л. Каравелов, като представители на двете течения, се пренася и в общото им дело и разтрогва Московската българска дружина, а с нея – на практика, спира да излиза и списание „Братски труд“.

За оформянето на българските младежи, учещи в Москва, като творци свидетелстват и публикациите им в различни руски издания. В сп. „Русская беседа“ (1859, № 13), В. Попович публикува първата оригинална новобългарска прозаична творба „Отрывок из рассказов моей матери. Поездка в виноградник“. Л. Каравелов отпечатва повестта „Войвода“ („Атаман болгарских разбойников“) в сп. „Наше время“ (1860, № 50); Н. Бончев превежда класическата книга на Н. В. Гогол „Тарас Булба“, но я публикува по-късно в Браила (1872) и др. В различни печатници в Москва – Университетска печатница, Синодална типография, „Типография Бахметева“, „Типография К. Андерса“ и др.– са излизат немалко български книги – „Български буквар...“ (1844) от Г. Бусилин, „Зерцало или огледало...“ (1847), преводът е дело на Натанаил Зографски, „Памятники народного быта болгар...“ (1861) от Л. Каравелов, „Новобългарска сбирка...“ (1863) от Р. Жинзифов и др. В типографията на Бахметев са отпечатани и 4-те броя на сп. „Братски труд“ – „с иждивението на московските българе“ (1860–1862).

Именно определението – „московски българи“ – дадено от самите български младежи при отпечатването на сп. „Братски труд“, става нарицателно в българската литературна история. То отразява един етап в българската културна традиция: тогава се създават първите творби на новобългарската литература и Любен Каравелов заявява своя писателски талант, оформя се критическият поглед на Нешо Бончев – определян като първият български критик, утвърждават се творческите индивидуалности на Р. Жинзифов и Г. Теохаров, на В. Попович и М. Дринов, подготвят се и се заявяват пред европейския свят значимите фолклорни сборници – „Български народни песни“ от Димитър и Константин Миладинови, и „Памятники народного быта болгар“ от Л. Каравелов.

Библиография

  • Конев, Ил. „Братски труд“ – първият български литературен алманах.. – Литературна мисъл, 27, 1983, кн. 9, 107–114.
  • Леков, Д. Литература – общество – култура. Литературносоциологически и литературно-исторически проблеми на Българското възраждане. София, 1982, 105–108.
  • Леков, Д. Московската българска дружина и нейният орган сп. „Братски труд“ . – В: Леков, Д. Български възрожденски литературни и културни средища в чужбина. София, 1999, 86–107.
  • Минкова, Л. Москва като българско духовно средище през Възраждането. – Български език и литература, 39, 1998, кн. 5-6, 24–35.
  • Минкова, Л. Нови сведения за Миладиновския сборник. – Вестник АБВ, бр. 41/93 от 7.10.1980, с. 4
  • Минкова, Л., Антонова-Василева, Л. Ръкопис на Константин Миладинов в архива на Измаил Срезневски. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2008.
  • Поглубко, К. А. Българо-руски революционни връзки през втората половина на XIX в. София, 1982.
  • Поглубко, К. А. За да бъдат полезни на народа си. София, 1976, 107 – 125
  • Попов, Н. Из истории Славянского благотворительного комитета в Москве. Москва, 1871.
  • Ровнякова, Л. И. Bulgarica в Ленинградских архивохранилищах. – В: Русско-болгарские фольклорные и литературные связи. В двух томах.Т. 2, Ленинград, 1977, 335–373.
  • Степанова Л. И. Вклад России в подготовку болгарской интеллигенции в 50-70-е гг. XIX в. Кишинев, 1981.
  • Холевич, Й. Проблеми на българската възрожденска култура. София, 1986.

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Project № 156

SESDiva aims at creating a virtual museum of written culture in relation to the social, religious, cultural, and ideological environment and relations between the South and East Slavs throughout the centuries from the 11th to the beginning of the 20th century.

Duration: 2018-2020
Program: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

FIND OUT MORE ERA.Net RUS Plus


TOP