Evdokia Georgieva Meteva

Written by Радослава Илчева
Evdokia Georgieva Meteva Evdokia Georgieva Meteva

May 06, 1920 – January 26, 2018

Bulgarian literary critic and expert in Russian studies, folklorist; worked on problems related to Russian-Bulgarian literary relations and the artistic heritage of a number of Russian classical authors of the 18th and 19th centuries


She was born on May 06, 1920 in Sofia. In 1939, she graduated from the Russian High School for Modern Languages, founded by V. P. Kuzmina. In the same year Meteva enrolled at the Faculty of History and Philology of Sofia University of St Kliment Ohridski. She graduated in 1943 with a first major in Romance (French) and a second major in Russian language studies. In 1953, she graduated in Russian Philology as well. In 1964, Meteva defended her doctoral thesis on Некрасов в България [Nekrasov in Bulgaria]. In 1968, she was habilitated as Assistant Professor of Russian Literature at the Sofia University with her scientific work on Руска и българска гражданска поезия – типология и взаимоотношения [Russian and Bulgarian Civic Poetry – typology and relationships].

Since 1950, the teaching activity of E. Meteva has been associated with Sofia University – initially as a lecturer in Russian. Since 1953, she has been an Assistant Professor and Associate Professor at the Department of Russian Literature. Until her retirement in 1980, she lectured in Russian folklore, Old Russian literature, and 18th-century Russian literature, and Russian classical literature. E. Meteva had special merits for the formation of Russian Folklore and Old Russian Literatures as educational disciplines and for the professional growth of several generations of Bulgarian researchers in Russian Studies, who have realized themselves in different fields of education and science in our country.

In the period 1972–1980, E. Meteva also taught Russian literature and Russian folklore at the newly opened Shumen Pedagogical Institute (present-day Episkop Konstantin Preslavski University of Shumen). She was one of those Bulgarian scientists who built up the scientific and human potential of the prestigious university.

After her retirement from active teaching, E. Meteva continued to be a leading figure in our academic Russian studies – as a researcher of key literary problems, as author of numerous introductions to editions of Russian classical authors, as reviewer of dissertation and habilitation works, and as editor of scientific collections.

E. Meteva’s scientific interests and contributions were in different spheres of Russian literary studies in Bulgaria. She was the author of the only Bulgarian textbook on Russian folklore, where, along with the specifics of the oral folk art of the Russian people, parallels with the Bulgarian folklore are presented. The textbook is still actively used today in the teaching of this discipline at Bulgarian universities.

E. Meteva interpreted important problems related to the heritage and the creative effort of a number of 18th–19th-century Russian classical authors. Not a few of her studies and articles in this area are still relevant for her research methodology and conclusions.

Another area of E. Meteva’s research was the reception of Russian literature – general trends, specific authors and works, and problems of poem translation. Together with I. Vladova and L. Lyubenov, she deserved great credit for the emergence of the singular volume for Bulgarian comparativism, Vol. 2, Руска литература [Russian Literature] from the Преводна рецепция на европейските литератури в България [Reception of Translations of European Literatures in Bulgaria] series as an inspirer, compiler and author alike. In addition to the introductory article Руската литература в българското ѝ битие [Russian Literature in its Bulgarian Life] to the volume, E. Meteva was the author of 13 (out of 52) articles analyzing both the reception of the 12th-century monument Слово за похода на Игор [The Tale of Igor’s Campaign] and the reception of individual Russian authors from the 18th–20th-century period: from N. M. Karamzin, to A. A. Voznesenky.

E. Meteva has been honoured with numerous awards for her scientific and teaching work: the Golden Badge (1985) and two awards (1993, 2000) of the Union of Translators in Bulgaria, the Order of Cyril and Methodius, Grade I (1985), a honorary diploma of the Ministry of Education of the Russian Federation on the occasion of the 50th anniversary of the Department of Russian at Sofia University, the A.S. Pushkin medal at the Presidium of the International Association of Teachers of Russian Language and Literature on the occasion of her 75th birthday and her 50th year as a specialist in Russian language and literature, Honorary Badge of Sofia University of St Kliment Ohridski with blue ribbon, and more.



  • Русский фольклор. София, I издание, Изд. „Наука и изкуство”, 1982, 260; II допълнено издание, УИ „Св. Кл. Охридски”, 1991, 298.

Studia and articles (selected bibliography):

  • Фонвизин у нас. – Годишник на Софийския университет. Филологически факултет. Т. LIII, кн. 2, 1956–1957, 375–424.
  • Людмил Стоянов като преводач на древноруската национална поема „Слово о полку Игореве“. – В: Людмил Стоянов. Изследвания и статии за творчеството му. С., БАН, 1961, 291–316.
  • Иван Вазов и някои граждански традиции на руската литература. Иван Вазов и Некрасов. – Известия на Института за литература. Кн. XIII. С., 1962, 5–34.
  • Към въпроса за изграждане на художествения образ у Лев Толстой: Наташа Ростова – жизнен материал и литературен тип. – Годишник на Софийския университет. Филологически факултет. Кн. 1, Т. 59. 1965, 1–85.
  • Работа Толстого над образом Наташи Ростовой. – В: Л. Н. Толстой. Статьи и материалы. Ученые записки Горьковского государственного университета. Горький, 1966, 142–149.
  • Некрасов и българската литература. – Годишник на Софийския университет. Филологически факултет. Т. 51. 1967, 1–151.
  • Превод на литературни произведения с фоклорен стил от руски на български. – В: Изкуството на превода. С., 1969, 163–180.
  • Гуманизм русской классической литературы и проблема героя. – В: Научные доклады и сообщения. Сборник МАПРЯЛ. С., 1973, 12–29.
  • Пушкинское понимание поэта в литературной борьбе Болгарии. – В: А.С. Пушкин. Статьи и материалы. Ученые записки Горьковского государственного университета. Вып. 115. Горький, 1975, 72–83.
  • Типология болгарской и русской гражданской поэзии конца XIX-ого – первой четверти XX-ого века. – В: Русская и болгарская литература ХХ века. Типология и связи. М., 1982, 45–63.
  • Някои наблюдения върху преводите на руската стихотворна класика в България. – Литературна мисъл, 1983, кн. 9. 91–112.
  • Художествената функция на епитета при превод на поезия. – В: Езикови проблеми на превода. С., 1985. 161–175.
  • Естетическата функция на думата в римна позиция. – В: Езикови проблеми на превода. С., 1987. 164–175.
  • Драматичното творчество на Добри Войников и руската литература. – В: Добри Войников. Юбилейна сесия по повод 150-годишнината от рождението на Добри Войников. Пловдив, 1990. 73–94.
  • Ритмично-интонационното своеобразие на оригинала при превод на поезия. – Болгарская русистика, 1992, кн. 4. 16–24.
  • Пушкин и българската възрожденска интелигенция. – В: А. С. Пушкин и българската култура. С., 1999, 55–81.
  • Художествено време и пространство в малкия епичен жанр у Достоевски. – Studia Slavica.Сборник, посветен на 90-годишнината от рождението на проф. д-р Симеон Русакиев. Шумен, 2000. 11–17.
  • Руската литература в българското й преводно битие (с. 5–24); Очерци върху преводната рецепция на :“Слово за похода на Игор“ (с. 24–29), Н. М. Карамзин (с. 29–33), И. А. Крилов (с. 35–42), М. Ю. Лермонтов (с. 67–81), Ф. Н. Тютчев (с. 112–117), Н. А. Некрасов (с. 124–135), Ф. М. Достоевски (с. 147–161), С. Я. Надсон (с. 161–166), А. П. Чехов (с. 195–208), А. А. Ахматова (с. 263–269), М. И. Цветаева (285–290), С. Я. Маршак (343–349), А. А. Вознесенски (395–399). – В: Преводна рецепция на европейските литератури в България. Т. 2 Руска литература. С., Академично издатество „Проф. Марин Дринов“, 2001.
  • Поетика на пейзажа в лириката на Пушкин. – В: Четене на литературната критика. Сборник в чест на 60-тата годишнина на проф. Петко Троев. С., 2002. 24–30.
  • Чехов и българската култура – В: Диалози с Чехов. 100 години по-късно. Изд. „Факел“, С., 2004, 212–217.
  • Русские духовные стихи в их жанровой специфике – Болгарская русистика, 2005, 35–41.
  • Романтическая экспрессия и символика природы в поэзии Лермонтова. – В: 60 години руска филология в Софийския унивеситет. Сборник научни статии. С., 2006, 293–303.
  • Фолклорният интертекст в поемата на Лермонтов „Песен за цар Иван Грозни“ и българския му превод. – В: Реката на времето. Сборник статии в памет на проф. Людмила Боева (1931–2001). Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, С., 2007, 281–288.

About E. Meteva

  • Фортунатов, Н. Законы художественной типизации. – Вопросы литературы, 1965, № 12, 244–245. (Рецензия за: Метева, Е. Към въпроса за изграждането на художествения образ у Л. Н. Толстой: Наташа Ростова – жизнен материал и литературен тип. – Годишник на СУ, Филологически факултет. Кн. 1, Т. 59, 1965 (за 1965), 1–85).
  • Мончева, Л. Навременна и необходима книга. Евдокия Метева, Русский фольклор, София, “Наука и изкуство”, 1982, 260 с. – Език и литература, 1983, № 5, 102–104.
  • Боева Л. Юбилей Евдокии Метевой. – Болгарская русистика, 1995, № 1, 70–72.
  • Чекова И. Поглед към историята на преподаването на руски фолклор и етнология в Софийския университет „Св. Кл. Охридски”. – Болгарская русистика, № 1–2, 2010, 170–185.
  • Вачева А., Чекова И. In memoriam. Доц. д-р Евдокия Метева (6.05. 1920 – 26.01. 2018). – Болгарская русистика, 2018, № 1, 102–105.
  • Чекова И., Вачева А. In memoriam. Доц. д-р Евдокия Метева – като преподавателка, изследователка и наша учителка. – Чуждоезиково обучение. Foreign Language Teaching. Volume 45, Number 4, 2018, 374–378.



SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Project № 156

SESDiva aims at creating a virtual museum of written culture in relation to the social, religious, cultural, and ideological environment and relations between the South and East Slavs throughout the centuries from the 11th to the beginning of the 20th century.

Duration: 2018-2020
Program: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects