Liljana Minkova

Written by Румяна Дамянова
Liljana Minkova Liljana Minkova

29.08.1932 - 29.04.2016

Литературен историк в Института за литература при Българската академия на науките, преводач и изследовател на българо-руските и българо-украинскитe литературни връзки през XIX век. Тя е сред най-авторитетните изследователи на преводната литература през епохата на Българското възраждане и на българския културен кръг в Москва.

Биография

Лиляна Тодорова Минкова е сред най-изявените български преводачи на художествена литература от руски език – нейно дело са преводите на „Майстора и Маргарита“ , „Театрален роман“, „Животът на господин дьо Молиер“, „Бялата гварадия“, „Зойкина квартира“ и др. на Михаил Булгаков, „Дванайсетте стола“ на Илф и Петров, превежда Василий Шукшин, сред нейния преводачески актив са и писатели от ранга на Ф. М. Достоевски и Н. В. Гогол, от когото превежда класическата творба „Шинел“. През 2005 г. за цялостното си дело като преводач и преди всичко за превода на романа „Дванайсетте стола“ от Илв и Петров, професор Лиляна Минкова получава престижната награда "Хр. Г.Данов" за преводна литература.

Родена е в София, завършва през 1952 г. софийската гимназия „Пенчо П. Славейков“, започва да следва специалност руска филология в Софийския университет, която завършва през 1956 г. Приета е за редовен аспирант в Секцията по руска литература на Института за литература при БАН, като през 1963 г. защитава дисертацията „Любен Каравелов и украинската литература” и тази тема става една от най-разработваните области в нейното научно дело. Изследвайки Любен Каравелов, тя се спира предимно на влиянията, които той получава от украинските писатели Марко Вовчок и Тарас Шевченко. Минкова насочва научните си интереси към престоя на Л. Каравелов в Москва, към връзките с Московската българска дружина, към издаването на сп. „Братски труд“, към отношението на Каравелов към славянофилите, участва в научните коментари на изданието „Из архива на Л. Каравелов”, в 9-томното издание на събраните съчинения.

Богатата информираност на Л. Минкова ориентира нейните научни наблюдения към историята на рецепцията на чуждите литератури в България, като през 1994 г. с труда „Рецепция на западноевропейската проза през Българското възраждане” става професор в секцията за сравнително литературознание на Института за литература и един от най-изявените български компаративисти. Същевременно, тя не изоставя интересите си към българския XIX в. Професор Лиляна Минкова е била дълги години член на Специализирания съвет по литературознание и на Научния съвет при Института за литература, член на Съюза на преводачите в България, на различни експертни съвети и комисии.

Л. Минкова изследва руски, украински, някои френски и немски автори и творби и избира за своя област на научни интереси изворознанието. Тя проучва множество материали, документи и ръкописи от архивите в Русия, Полша, Франция, Германия, България. Нейната първа книга, посветена на живота и делото на Осип М. Бодянски (1978) дава ясна картина за тези извороведски усилия и с богатата фактология, която носи, остава единствен труд в българското научно изворознание.

Плод на дългогодишни научни издирвания е книгата на Л. Минкова „Български възрожденци в Русия“ (2005), в която подробно изследва творчеството на Л. Каравелов, връзките му с И. Г. Прижов и А. Н. Афанасиев, проучва делото на Иван Денкоглу и ролята му за българската просвета, има интересни наблюдения за българския прототип на Тургеневия герой Инсаров от романа „В навечерието“. През 2012 г. Минкова публикува своето изследване „Захари Княжески – един от първите“, като коментира културноисторическия смисъл на неговото дело – той е сред първите българи, които успяват да заинтересуват руското общество с миналото на България с четирите книги за българската история и обичаи, които издава в Москва. Именно благодарение на упоритите изследователски и издирвачески усилия на Л. Минкова бяха попълнени немалко празнини в биографиите на Л. Каравелов, Р. Жинзифов, З. Княжевски, И. Прижов, К. Миладинов и други. Нейна заслуга е откриването и издаването на ръкопис на Константин Миладинов в архива на Измаил Срезневски (2008). Л. Минкова написва и студия, в която обявява всички неизвестни до този момент факти около архива на М. Срезневски и намиращия се в нея ръкопис на К. Миладинов, състоящ се от 8 песни и 215 обяснителни бележки към тях. Това ценно издание е принос към биографията на К. Миладинов, но обогатява и регистъра на българо-руските културни контакти през Възраждането.

Учен с богата биография и авторитетно дело, професор д-р Лиляна Минкова е отличена с орден „Кирил и Методий – I ст.” (1982), носител е на орден „Дружба народов” (1988); с творчеството си тя получава уважение и признание от цялата научна колегия в България, в Русия и в Европа.

Съчинения

  • Из архива на Любен Каравелов : Ръкописи, материали и док. / Подб. Дочо Леков, Л. Минкова и др. ; [Отг. ред. Петър Динеков, К. Възвъзова-Каратеодорова] София : БАН, 1964. Любен Каравелов и украинската литература. Дисертация. София : [Л. Минкова], 1968.
  • Осип Максимович Бодянски и Българското възраждане : [Моногр.] София : БАН, 1978.
  • Български възрожденци в Русия. София : Карина-Мариана Тодорова, 2005.
  • За статията на Захари Княжески "Обичаите на българите при сватба, раждане, кръщаване на деца и при погребение". – Българска етнология, 2007, № 2-3, 118–123.
  • Срезневски, Измаил Ив. Ръкопис на Константин Миладинов в архива на Измаил Срезневски / [Състав.] Лиляна Тодорова Минкова, Лучия Стефанова Антонова-Василева. София : Академично изд. Проф. Марин Дринов, 2008.
  • Към статията на Захари Княжевски "Българските поверия". – Български фолклор, 2010, № 2, 138–141.
  • Архимандрит Леонид Кавелин и борбата на българите за църковна независимост. – Balkanistic forum/Балканистичен форум, 2011, № 2, 251–273
  • Захари Княжески – един от първите. София: Фама, 2012.
  • Константин Петкович: един непознат? – LiterNet/Литернет

За нея

  • Димитрова, Е. Лиляна Минкова (1932 – 2016) (Некролог). – Култура, бр. 17 (2854), 13 май 2016.
  • Дамянова, Р. In memoriam Лиляна Минкова. – Българистика/ Bulgarica, 32, 2016, 95–96.

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Project № 156

SESDiva aims at creating a virtual museum of written culture in relation to the social, religious, cultural, and ideological environment and relations between the South and East Slavs throughout the centuries from the 11th to the beginning of the 20th century.

Duration: 2018-2020
Program: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

FIND OUT MORE ERA.Net RUS Plus


TOP