1211

Синодик царя Борила – уникальный памятник истории и культуры средневекового Болгарского царства. Он представляет собой перевод на славянский язык константинопольского патриаршего Синодика 843 г., составленного в связи с восстановлением почитания икон после периода иконоборчества в Византийской империи.

Краткие хроники – один из самых распространенных жанров болгарской средневековой литературы. Его характерной чертой является стремление описать в краткой форме всю историю целиком: от Сотворения мира, далее исчисляя время по царствам и заканчивая современностью.

Пергаментен ръкопис от края на XII – началото на XIII в., един от най-ранните паметници на староруската книжнина. Днес се пази в Държавния исторически музей в Москва (ГИМ, Синод. собр., № 1063/4). Названието си е получил от Успенската катедрала в московския Кремъл, където е открит през 1846 г. от известните слависти В.М. Ундолски и О. М. Бодянски.

Пергаментен сборник със смесено съдържание от третата четвърт на ХІІІ в., писан от сръбския книжовник Василий Драгол.

Ръкопис от началото на ХІV в. със смесено съдържание, в който преобладават апокрифните и белетристичните съчинения. Създаден от анонимен български книжовник.

Старобългарска преводна колекция от слова на Йоан Златоуст, създадена по времето на цар Симеон (893–927) в България, намерила разпространение в славянската ръкописна традиция.

Юдейският хронограф е сборник от вече извършени по-рано преводи на старозаветни библейски книги и на исторически съчинения, съставен на руска почва през ХІІІ в. Посветен е на световната история между Сътворението на света и разрушаването на Соломоновия храм в Йерусалим през 70 г. от н.е.

Най-ранният запазен сравнително цялостно славянски празничен (или по-точно изборен) миней, древноруски по произход, който най-вероятно е преписан от старобългарски антиграф. Съдържа служби за есенното полугодие, допълнени с отделни служби за юли и август. По отношение на структурата, композицията и състава на службите, както и по своя език ръкописът показва редица уникални или редки черти.

Савина книга (или Eвангелие на поп Сава, Попсавово евангелие) е конволют, съставен от кирилско апракос евангелие от края на Х и началото на ХΙ в., и с по-късни добавки от XII и XIII в. Най-архаичната ѝ част е съставена в Източна България, отличава се с древен език и съдържа забележими източнобългарски черти.

1056–1057

Остромирово евангелие – это древнейшая датированная рукопись у восточных славян, хранится (с 1806 года) в Российской национальной библиотеке (шифр F.п. I.5.).

1556–1561

Первый перевод Священного Писания на «руськую мову» – западнорусский язык с использованием украинских и белорусских диалектов, одна из главных святынь на Украине. С начала 1990‑х гг. на нем присягают при вступлении в должность украинские президенты.

Най-обемният запазен старобългарски кирилски ръкопис, възникнал ок. средата на Х в. в Източна България. Сборникът съдържа пространни четива за дните от месец март и е съставен от два дяла – минеен или мартироложки (жития на светци) и триоден или хомилетичен (слова за големи църковни празници от Пасхалния цикъл).

Фрагмент от незапазен старобългарски ръкопис от края на Х или от XI в., написан с кръгла висяща глаголица в две колони, съдържащ най-ранния превод на книгата Паренесис от християнския писател от IV в. Ефрем Сирин и покайни молитви.

Пергаментен ръкопис, известен като Изборник от 1073 г., руски препис от недостигнал до нас старобългарски сборник.

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Project № 156

SESDiva aims at creating a virtual museum of written culture in relation to the social, religious, cultural, and ideological environment and relations between the South and East Slavs throughout the centuries from the 11th to the beginning of the 20th century.

Duration: 2018-2020
Program: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

FIND OUT MORE ERA.Net RUS Plus


TOP