Chronographia Judaica

Written by Явор Милтенов

Юдейският хронограф е сборник от вече извършени по-рано преводи на старозаветни библейски книги и на исторически съчинения, съставен на руска почва през ХІІІ в. Посветен е на световната история между Сътворението на света и разрушаването на Соломоновия храм в Йерусалим през 70 г. от н.е.

Статия

Наименованието Юдейски хронограф е условно, въведено е в науката както с оглед на използването като източник на История на юдейската война от Йосиф Флавий, така и във връзка с централната тема на хронографа, а именно излагането на еврейската история. Компилацията е достигнала до нас в три руски преписа, също утвърдили се в славистиката като наименования, което често води до погрешно обозначаване на текста с някой от неговите свидетели: Вилнюски хронограф (БАН–Вилнюс, Литва, F. 19, № 109, първа третина на XVI в.), Архивски (Архивен) хронограф (РГАДА–Москва, Русия, собр. МГАМИД, ф.181, № 279/658, трета четвърт на XV в., л. 1–478b) и Варшавски хронограф (НБ–Варшава, Полша, BOZ.83, първа четвърт на XVI в.). Частичните текстологически съпоставки показват, че Вилнюският препис обикновено съдържа по-добри четения от Архивския, а Варшавският е копиран от Архивския и не е пълен. Същевременно нито Архивският, нито Вилнюският препис препредават общия си източник напълно точно, доколкото в текста са включени различни допълнения и изменения.

За протограф на тези свидетели е послужила версия, съставена вероятно от западноруски книжовници около средата на XIII в. Аргумент за датирането е глоса в текста, в която се казва, че от Авимелех „до сего лѣта в нѧ(ж) начахом писати книгы сиѧ“ са изминали 3446 г. и според наложилото се в славистиката изчисление създаването на този протограф трябва да се отнесе към 6770 г. т.е. към 1262 г. (в зависимост от данните в различни средновековни източници са възможни и изчисления, които дават с почти век по-ранна или по-късна датировка). С Русия от XIII в. се свързва и Летописецът на руските царе, достигащ до 1214 г., с който завършва единствено Архивският препис (л. 481–540). Що се отнася до предположителната локализация, един от аргументите за нея е свързан с влиянието на Юдейския хронограф върху Галицко-Волинската летопис (посветена на историята на Галиция и Волиния, обхващаща 1201–1292), което може да е директно или да се дължи на ползването на общи източници от един и същи кръг книжовници. Във Вилнюския препис се споменава и „нашата Литва“ (л. 27v), но не е ясно това добавка на кописта ли е или е част от преписвания оригинал.

Без съмнение, прототипът на компилацията е създаден от книжовници с изключителна подготовка, познания и умения, които са използвали една богата ръкописна сбирка, съдържаща много старинни книги и преводни текстове. Като източник на съставителите са послужили библейското Осмокнижие (книги Битие, Изход, Левит, Числа, Второзаконие, Иисус Навин, Съдии, Рут), четирите Книги Царства, Книгата на Йов, части от книгите на пророците Исая, Даниил и Иеремия, книга Йов (с петте паримии), Евангелието (Матей и Лука), Хроника на Йоан Малала, Александрия от Псевдо-Калистен, История на юдейската война от Йосиф Флавий, Хроника на Георги Амартол, Шестоднев от Йоан Екзарх, хомилиите върху книга Битие от Йоан Златоуст, сборникът със слова на Григорий Богослов с тълкувания от Никита Ираклийски и др. Материалът е разпределен общо в 140 номерирани слова. За определена тема или събитие нерядко се привличат паралелно сведения от различни извори, които да се допълват взаимно. Някои източници се използват изцяло, от други се правят само извлечения, понякога се комбинират по-малки текстови цялости на мозаечен принцип; в едни случаи препредаването е дословно, в други става въпрос за свободен преразказ, зад който е много трудно да се установи ползваният оригинал. Особено ценно е присъствието на значителни като обем откъси от Хрониката на Йоан Малала, въз основа на които (заедно с тези в други хронографи) се реконструира до голяма степен изгубеният пълен старобългарски превод на съчинението. Друга особеност се състои в това, че почти всички текстове, включени в хронографа, са представени в специфични текстови варианти, отделящи ги от останалите версии на съответните текстове. Поради това в палеославистиката се говори за „хронографска редакция“ на всяка една от използваните библейски книги, на Историята на Йосиф Флавий, на Александрията и т.н. Текстовите варианти, поместени в състава на хронографа, са от изключително важно значение за изследване на архетипите, тъй като или често съдържат изконни четения, там, където в по-сетнешната традиция и трансмисия са били въведени иновации, или фиксират много ранен етап в историята на даден текст, възникнал относително скоро след създаването на първичния превод.
От времето на откриването на Архивския препис до днес изследователите неведнъж се опитват да разрешат въпроса дали руският сборник от 1262 г., от който произлизат трите преписа на хронографа, има български оригинал. Основание за подобна хипотеза дават времето и мястото на създаване на използваните текстове, много от които са възникнали в началото на българския Златен век, текстологическата им старинност, начинът на използването и компилирането им, сходен с други подобни енциклопедични сборници от IX–Х в. Анализирана е концепцията на хронографа, обвързвана с политическата идеология, прокарвана от цар Симеон (893–927), както и някои вътретекстови свидетелства. Голямо внимание се отделя на известната приписка, помествана и в трите свидетеля, Архивски (л. 199а), Вилнюски (л. 242r) и Варшавски (с. 666а), според която преводът на „всички книги от Стария завет, чиито символи показват истинността на Новия завет“ е извършен от книжовника презвитер Григорий по повеля на книголюбеца княз Симеон. Титулуването на Симеон като княз датира превода на Григорий между 893 и 913 г. Тъй като приписката стои в края на Осмокнижието, се смята, че бележката визира превода именно на тези библейски книги, но са изказвани и други предположения (Хрониката на Йоан Малала, която следва, Книгите Царства и др.). Наред с това, някои изследователи виждат аргумент за български архетип в прибавения в Архивския и Варшавския препис списък на византийските императори с летописни сведения, в който събитията са доведени до коронацията на Роман Лакапин (920 г.). Обстоятелството, че в компилацията са включени тълкуванията на Никита Ираклийски и дискусионни като време и място на създаване произведения като Хрониката на Георги Амартол и Историята на Йосиф Флавий, служи като основен аргумент на привържениците на хипотезата, че хронографската компилация е дело на руски книжовници.

В рамките на руската книжовност т.нар. Юдейски хронограф заема много важно място в контекста на други исторически компилации като напр. Троицкия хронограф, пълната и кратката хронографски Палеи, двете редакции на Летописец елински и римски и др. Смята се, че той е вероятно най-ранният сред тях и поради това му се придава голямо значение за реконструкцията на историята на староруската хронографска традиция. Наред с това паметникът е свидетелство за най-древните преводи на старозаветни книги и на исторически хроники в славянската традиция изобщо и за тяхното разпространение сред източните славяни.

Библиография

Издания на отделни текстове и изследвания:

  • Вилкул, Т. Л. Книга Исход. Древнеславянский полный (четий) текст по спискам XIV–XVI веков. Москва, 2015.
  • Вілкул, Т. Книга Ісуса Навина. Давньослов’янський четій текст за списками XIV-XVI століть. Львів, 2017.
  • Пичхадзе А. А., И. И. Макеева, Г. С. Баранкова, А. А. Уткин. „История Иудейской войны“ Иосифа Флавия: Древнерусский перевод. Т. 1–2. Москва 2004.
  • Истрин В. М. Александрия русских хронографов. Исследование и текст. Москва, 1893.
  • Истрин В. М. Хроника Иоанна Малалы в славянском переводе. Москва, 1994.

Изследвания:

  • Буланин 1991: Буланин Д. М. Античные традиции в древнерусской литературе XI-XVI вв. München, 1991 (с. 158).
  • Вилкул 2012: Вілкул Т. Л. Створення легенди про Совія в Іудейському хронографі 2-ї пол. ХІІІ в. – Український історичний журнал, 2012, 4, 188–200.
  • Вилкул 2019: Вилкул Т. Л. Летопись и хронограф: Текстология домонгольского киевского летописания. Москва, 2019.
  • Водолазкин 2008: Водолазкин Е.Г. Всемирная история в литературе Древней Руси. Санкт-Петербург, 2008.
  • Горина 2005: Горина, Л. Болгарский хронограф и его судьба на Руси. София, 2005.
  • Грашева 1985: Грашева, Л. Григорий, презвитер. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 1, София, 1985, 543–545.
  • Евсеев 1902: Евсеев, И. Григорий пресвитер, переводчик времени болгарского царя Симеона. – Известия ОРЯС, VII, 1902, 3, 356–366.
  • Иванов 2010: Иванов С. А. Мифологический конвой „басни о Совии“ в составе Иудейского хронографа. – Славяноведение, 2010, 2, 63–71.
  • Орлов 1947: Орлов А. С. О галицко-волынском летописании. – ТОДРЛ, т. 5, Ленинград, 1947, 15–24.
  • Пеев 2007: Пеев, Д. Заглавката на Григорий, презвитер мних на всички църковници на българските църкви, и Именникът на българските ханове. – Littera et lingua, 2007, Зима, (https://naum.slav.uni-sofia.bg/node/1615).
  • Пичхадзе 1996: Пичхадзе А. А. К истории четьего текста славянского Восьмикнижия. – ТОДРЛ, т. 49, 1996, 10–21.
  • Славова 2008: Славова, Т. Презвитер Григорий. – В: История на българската средновековна литература. София, 2008, 251–253.
  • Срезневский 1879: Срезневский И. И. LXXXIV. Русский исторический сборник XV века Московского главного архива Министерства Иностранных дел. – В: Сведения и заметки о неизвестных и малоизвестных памятниках. Санкт-Петербург, 1879, 111–139.
  • Станков 2014: Станков Р. Древнеболгарский перевод Хроники Амартола и Архивский хронограф. – Преславска книжовна школа. T. 14. Шумен, 2014, 298–318.
  • Творогов 1975: Творогов О.В. Древнерусские хронографы. Ленинград, 1975.
  • Толочко 2014: Толочко А. П. Взятие Киева монголами: источники летописного описания. – Palaeoslavica, 22, 2, 2014, 101–118.
  • Толочко 2019: Толочко А. П. О дате так называемого Иудейского хронографа. – Ruthenica, 15, 2019, 279–282.
  • Томова 1990: Томова Е. Варшавски хронограф с превод на старобългарския книжовник Григорий Презвитер. – Литературна мисъл, 34, 1990, 3, 137–140.
  • Тотоманова 2015: Тотоманова, А.-М. Сведенията за гръко-римския свят в славянския ексцерпт от Хрониката на Юлий Африкан. Проблеми на рецепцията. – В: ΠΟΛΥΙΣΤΩΡ. Scripta slavica Mario Capaldo dicata. Отв. ред. Кристиано Дидди. Москва, 2015, 316–337.
  • Тотоманова-Панева 2019: Тотоманова-Панева, М. Книги Царства в славянската хронографска традиция. – Кирило-Методиевски студии, кн. 27, София, 2019.
  • Трендафилов 2014: Трендафилов Хр. Хронографиконът в Архивския хронограф. – Преславска книжовна школа. T. 14. Шумен, 2014, 291–297.
  • Franklin 2002: Franklin, S. Writing, Society and Culture in Early Rus, c.950–1300. Cambridge, 2002.
  • Lemeškin 2009: Lemeškin I. Sovijaus sakmė ir 1262 metų Chronografas (pagal Archyvinį, Varšuvos, Vilniaus ir I. J. Zabelino nuorašus). Vilnius, 2009.
  • Thomson 1994: Thomson F. The Myth of a Slavonic Translation of Pseudo-Nonnus’ Scholia Mythologica in Orationes Gregorii Nazianzeni. – Palaeobulgarica, 18, 1994, 3, 91–92.
  • Тhomson 1998: Тhomson, F. The Slavonic Translation of the Old Testament. – In: Interpretation of the Bible. Ljubljana, 1998, 605–920.
  • Thomson 2015: Thomson, F. Gregory the Presbyter of Bulgaria: the Man and the Myths. – In: Европейският Югоизток през втората половина на Х - началото на ХI век. История и култура. Съст. В. Гюзелев, Г. Николов. София, 2015, 468–511.
  • Yovcheva, Taseva 2012: Yovcheva M., L. Taseva. Translated Literature in the Bulgarian Middle Ages as a Social and Cultural Phenomenon – Scripta & e-Scripta, 10–11, 2012, 271–323.

 

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Project № 156

SESDiva aims at creating a virtual museum of written culture in relation to the social, religious, cultural, and ideological environment and relations between the South and East Slavs throughout the centuries from the 11th to the beginning of the 20th century.

Duration: 2018-2020
Program: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

FIND OUT MORE ERA.Net RUS Plus


TOP