Hagiographic works about St. Petka of Tărnovo in Russia in the 15th–17th centuries

Written by Елена Томова
St. Petka of Tărnovo St. Petka of Tărnovo

Света Параскева Епиватска / Петка Търновска е прочута балканска отшелница (вт. пол. Х в.), канонизирана като преподобна. Дата на честване: 14 октомври; среща се спорадично и на 13 октомври.

Статия

Родена е в Епиват край Каликратия, Византия. Цар Иван Асен II пренася мощите ѝ в Търново (1231), по-късно са пренесени във Видин (1393), Белград (1396 г.), Цариград (1521) и Яш (1641), където се пазят до днес в храма „Св. Три светители“. Тези събития стават повод за появата на други имена на св. Петка – Видинска, Белградска, Сръбска, Нова, Яшка. Диапазонът на почитането на света Петка Търновска е извънредно широк и обхваща не само Византия, България, Сърбия и Атон, но и Молдова, Влахия, Украйна, Белорусия и Московска Русия. Култът ѝ прониква и в земите на Slavia Romana в ръкописи с руски преписи на нейните жития и служби, съхранявани в Полша (Пшемисъл).

През вековете за нея се сътворява богат агиологически корпус от преводни и оригинални творби в литературата, фолклора, изобразителното и музикалното средновековно изкуство. Агиографският корпус за светицата се изгражда от XI до XVII в. и включва творби от няколко писмени традиции: гръцко недостигнало до нас житие, пространни жития (гръцко от дякон Василик, пространно от св. Патриарх Евтимий с добавка от Григорий Цамблак, дамаскинарско житие), проложни и техни редакции (Първо, Второ, Трето), летописен разказ за пренасяне на мощите ѝ в Търново (Станкова 2010-2011: 167-183; http://www.scripta-bulgarica.eu). Култът към св. Петка Търновска се смесва с тези на св. Параскева Иконийска (28 октомври) и св. Параскева Римлянка (28 юли) (във фолклора се създават предания за „трите Петки”) (Житиеписни творби 1986: 574–576). Почитането ѝ е неразделна част от общия култ към т. нар. „търновски кръг светци“: св. Иван Рилски, св. Иларион Мъгленски, св. Михаил Воин и други светци (Станкова, Томова, Чистякова, Катошева: Encyclopaedia Slavica Sanctorum; Нихоритис 2005: 221-224).

Проложните жития на св. Петка Търновска са включени в различни по състав кирилски ръкописи, запазени в научните библиотеки на България (София, БАН и НБКМ, Рилски манастир), Света Гора (Хилендарски и Зографски манастир), Русия (Москва, Санкт Петербург), Литва (БАН Вилнюс), Белорусия (Минск), Украйна (Киев, Лвов), Полша (Варшава, Краков, Супрасълски манастир), Словения (Любляна), Хърватия (Загреб), Сърбия (Белград), Румъния (Букурещ, Яш, манастирите Путна и Драгомирна) и в други хранилища в Европа. Преписите на житията в Стишния (и много рядко в Простия) пролог са класифицирани в следните негови редакции: Търновска, Лукиева, Московска и Литовска, и на базата на текстологически анализ на 20 преписи е установено, че разликите в текста са незначителни, което означава, че те имат общ протограф и подлежат на по-детайлно групиране (Самодурова 2012: 45-56).

В историята на българо-руските книжовни връзки през Средновековието особено място заема рецепцията на агиографските творби за света Петка Търновска в руската ръкописна традиция, чието начало е поставено с включването на паметите на българските светци в т. нар. Киприянов псалтир (XIV в.) и с появата на Стишния пролог в руската агиографска книжнина през XV в.

През последната четвърт на XV в. руската писменост прониква нов корпус южнославянски преводни и оригинални съчинения, сред които са житията на българските светци Петка Търновска, Иван Рилски, Иларион Мъгленски и Михаил Воин и на най-известите сръбски светци (Турилов 1978: 39-50). Те са възприети като основен извор на сведения за историята на южните славяни и са включени в Руския хронограф от 1512 г. (Творогов 1975: 205-207). От началото на XV в. и по-късно житията на прочутата отшелница попадат в различен вид кодекси: пролози, служебни минеи, сборници със смесен състав, чети-минеи; нейната памет се отбелязва в месецословите и святците, в някои химнографски творби в състава на канона се включва проложното ѝ житие. През XVI и XVII в. житията на св. Петка Търновска се разпространяват из цялото Велико Московско княжество, в земите на Украйна, Белорусия, в Полско-Литовското княжество. Възникват преработки и версии на Търновското проложно житие, които са натоварени с нови функции, отговарящи на литературно-историческите процеси в средновековна Русия.

Един от пътищата за проникване на житието в руската писменост са химнографските сборници (трефолози), включващи творбата в канона за светицата. Началото на рецепцията на житията на св. Петка Търновска се корени в московските и новгородските преписи на Стишния пролог от XVв.: в Москва това са Троицко-Сергиевата Лавра (РГБ, ТСЛ 715, 717 и 720 от 1429 г.) и Йосифо-Волоколамския манастир; в Северо-Източна Русия (РГИА, ф. 854, оп. 1, № 1261, 1264, 1267, 1278 – комплектът е написан през 1477–1478 г. във Вологда за Спасо-Каменския манастир); заедно с житията на св. Петка Търновска там са поместени и творбите за другите търновски светци (св. Иван Рилски, св. Иларион Мъгленски и св. Михаил Воин). В новгородските преписи (РГИА 834, оп. 3, № 3933–3935 от 1478–1479 г. в Спасо-Хутинския манастир ) житията на св. Петка и св. Михаил отсъстват (Турилов 2006: 7 -12; Турилов 2010: 340-349).

В изследванията на руските медиевисти житията на св. Петка в руската традиция са причислени към различни редакции на Пролога: московска (ТСЛ 717, ТСЛ 718), кирило-белозерска (Син. 1261, Кир.-Бел. 12/1251); разширена кирило-белозерска (Усов 44, МГУ 1563) (Чистякова 2008: 384; Чистякова 2009: 939–950; Чистякова 2016: 162-164). Текстологическият анализ на троицките пролози показва близостта на преписите на житията на българските светци с тези от Зографската и Хилендарската сбирка от Атон (Зограф 88, Хил. 153, Хил. 424 и Хил 424). В XVI в. липсващото в състава на новгородския Стишен пролог Житие на св. Петка е включено във Великите чети-минеи на митрополит Макарий (1539–1541) (в Успенския и Царския комплекти).

В началото на XVI в. в московската традиция получава известност Пространното житие на св. Петка от Евтимий Търновски с добавената повест на Григорий Цамблак за пренасянето на мощите ѝ във Видин и в Сърбия (РГБ, Иос.-Волок. 644) (подробно у Турилов 1978, 39-50; Турилов 1980: 86–97). В научните хранилища на Вилнюс са запазени три ценни преписи на Евтимиевото съчинение за св. Петка в ръкописи от XVI-XVII в., доказващи почитанието към нея във Великото литовско княжество (Кенанов 1997: 230-233). Пространното житие на св. Петка от патриарх Евтимий (XIV в.) и нейните проложни жития утвърждават култа ѝ и го обогатяват.

През XV–XVII в. агиографският корпус от творби за прочутата балканска светица не само се разпространява на големи територии в Русия, но се развива и обогатява с нови редакции, с нови проложни стихове, с интересни интерпретации на нейния образ. Нова редакция на нейното житие със значителни промени в текста откриваме в Пролог за септември–март от XVII в. (Москва, РГАДА, Обол. 74). Паметта е отбелязана под 13 октомври с кратки сведения за родното ѝ място и пренасянето на мощите ѝ в Търново, наречено тук „Трапезон град“. А под 14 октомври е поместен кратък текст за св. Константин-Кирил Философ, „който покръсти българите и беше брат на света Параковгия“.

От ръкописната традиция представянето на св. Петка като сръбска светица преминава и в старопечатните сборници, каквото е първото украинско издание на празничен миней – Антологион от 1619 (Чистякова 2017: 200). Старопечатното житие се включва като проложно четиво в Музейната редакция на Простия пролог (ЦАМ КДА, № 178 от 1643 г.). Интересни промени са настъпили в житието на св. Петка в посочената руска редакция: в нея са пропуснати важни епизоди от биографията (откриването на мощите и пренасянето им от цар Иван Асен II) или е добавен нов текст (финалната молитва) (Томова 2017: 150–157). „Посърбяването“ на светицата (иже в сербской земли) е фактологическа неточност, която се допуска и в други руски ръкописи (РГАДА, Об. 74, Стишен пролог от кр. XVI – нач. XVII в.).

Традицията на запазването и създаването на нови проложни стихове към житията на св. Петка Търновска (също и на св. Иван Рилски и св. Иларион Мъгленски) в руската средновековна книжнина продължава и през XVII в. Ценен и с оригинални стихове е Стишен пролог за септември – декември (ГИМ, Барс. 685), в който стихове за св. Петка са поместени в началото (двустишие) и в края (четиристишие) на житието. Докато в българските стихове светицата се прославя като закрилница на Търново, тук тя се възхвалява като пустинножителка (Томова 1985: 176). Новите проложни стихове за българската отшелница са важно доказателство за нейния нарастващ авторитет в руските земи и придават нови черти на поетическата жанрова форма дидактична епиграма, назовавана проложни стихове (Кожухаров 1977: 56).

В Украйна (XV–XVII в.) – житията на св. Петка се срещат в пролози, сборници и чети-минеи, в месецословите и служебните минеи се отбеляза нейната памет, построяват се храмове в нейна чест (Свенцицкий 1904: 367, 378, Рогов 1982: 166). Съвременната медиевистика осветява много аспекти на агиологическия комплекс от творби за св. Петка Търновска, разпространени в регионите на Slavia Romana. Както е известно, в Полша (Варшава, Краков, Пшемисъл, Познан и други) също се съхраняват кирилски ръкописи с жития и служби на светицата (Щапов 1976; Томова 1991: 218–225; Naumow, Kaszlej 2004; Томова 2009: 333-342).

Ценни са проучванията на житийната традиция и иконописното изкуство за св. Петка в Русия, Украйна, Литва, Молдова и Полша (Рогов 1982: 160–181), за службите на отшелницата в минеите, запазени в библиотеките на Краков (Наумов, Станчев 2005: 5-10). Рецепцията на житията в полско-литовските земи разглежда А. Наумов (Naumov 1996). М. Кучинска анализира 41 преписи на нейната служба от XVI-XVIII в., в 17 от тях е поместено кратко житие. Службите на св. Петка Търновска в западно-руската книжнина са разпространени много по-широко в сравнение с великоруската. Всички преписи, запазени в Полша, са от западно-украинските земи (Kuczyńska 2003: 126-187).

Литературният култ към св. Петка Търновска в Русия има не по-малко значение за възприемането на българския културен опит от Руската централизирана държава и за историята на българо-руските книжовни връзки през изучавания период. Възникват самостоятелни книжовни връзки на южните славяни с полско-литовските земи (Турилов 2001: 247-285), с Молдавия и Украйна. Старобългарските жития на светците са значително повече и по-богато представени в агиографията на Московска Русия, отколкото в украинско-белоруските ръкописи – свидетелство за по-активен литературен обмен между България и руската държава през периода на Второто южнославянско влияние (Турилов 2009: 193-228) и в по-късните векове.

Библиография

  • Житиеписни творби 1986: Стара българска литература. 4. Житиеписни творби. [Съст.,преводи, редакции, научен коментар Кл. Иванова]. София, 1986, 574–576.
  • Кенанов 1997: Кенанов, Д. За три вилненски преписа на Евтимиевото житие за св. Петка Търновска. – В: Krakowsko-Wileńskie studia slawistyczne. 2. Kraków, 1997, 230–233.
  • Кожухаров 1977: Кожухаров, Ст. Старобългарски проложни стихове. Литературна история, 1. 1977, 44–56.
  • Наумов, Станчев 2005: Наумов, А., Станчев, Кр. За служебните минеи в краковските библиотеки. – Acta Palaeoslavica, 2. Sofia, 2005, 47–53.
  • Нихоритис 2005: Нихоритис, К. Неизвестно стишно житие на св. Петка Епиватска – Търновска. – Старобългарска литература. Филологически изследвания в чест на Климентина Иванова за нейната 65-годишнина. 33–34, София, 2005, 221–224.
  • Рогов 1982: Рогов, А. И. Петка Тырновская в восточнославянской письменности и искусстве. – В: Русско-балканские культурные связи в эпоху средневековья. С., 1982, 160–181.
  • Самодурова 2012: Самодурова, Ю. Особенности проложного жития св. Параскевы Эпиватской в стишных прологах литовской редакции. – Slavistica Vilnensis, 2012, 57 (2), 45–56.
  • Свенцицкий 1904: Свенцицкий, И. Церковно- и русско-славянские рукописи Публичной библиотеки Народного дома во Львове. – Известия ОРЯС, 9. СПб., 1904, 367, 378.
  • Станкова (б.г.): Станкова, Р. Проложни жития за св. Петка Търновска (Параскева Епиватска) http://www.scripta-bulgarica.eu
  • Станкова 2010–2011: Станкова, Р. Проложните жития на св. Параскева Епиватска (Петка Търновска) в южнославянски преписи от XIV–XV в. – Старобългарска литература, 43–44, 167–183.
  • Станкова, Р., Томова Е., Чистякова, М., Катошева, М. Св. Петка (Параскева) Търновска. www.encyclopaedia slavica sanctorum
  • Творогов 1975: Творогов, О. В. Древнерусские хронографы. Ленинград, 1975.
  • Томова 1985: Томова, Е. Нови проложни стихове за Иван Рилски, Иларион Мъгленски и Петка Търновска в руската ръкописна традиция. –Старобългарска литература, 1985, 18, 172–177.
  • Томова 1991: Томова, Е. Кирилски ръкописи с български сюжети в полски книгохранилища. – Старобългарска литература, 25 –26, 1991, 218–225.
  • Томова 2009: Томова, Е. Проложното житие на св. Петка Търновска в кирилски ръкописи в Полша. – Старобългарска литература, 41–42, 2009, 333–342.
  • Томова 2017: Томова, Е. Литературният култ към св. Петка Търновска в средновековната руска книжнина през XV–XVII век: нови факти. – В: Поклонъ прѣдъ боукъвьныимь словесьмь. Юбилеен сборник в чест на 70-годишнината на проф. д-р Пеньо Ст. Пенев. Съставители: С. Вълчанова, А. Джельова, Ал. Гьошев. Изд. Fast Print Books. Пловдив, 2017, 150‒157.
  • Турилов 1978: Турилов, А. А. Оригинальные южнославянские сочинения в русской книжности XV–XVI вв. – В: Теория и практика источниковедения и археографии отечественной истории. Москва, 1978, 39–50.
  • Турилов 1980: Турилов, А. А. Болгарские и сербские источники по средневековой истории Балкан в русской письменности конца XIV – первой половины XVI в. Москва 1980 (маш.)
  • Турилов 2001: Турилов, А. А. Южнославянские памятники в литературе и книжности Литовской и Московской Руси XV– первой половины XVI в.: парадоксы истории и географии культурных связей. – В: Славянский альманах 2000. Москва, 2001, 247–285.
  • Турилов 2006: Турилов, А. А. К истории Стишного Пролога на Руси. – Древняя Русь. Вопросы медиевистики, 1. 2006, 7–12.
  • Турилов 2009: Турилов, А. А. Восточнославянская книжная культура конца XIV–XV вв. и „второе южнославянское влияние“. – В: Търновски писмена. Алманах за Търновска книжовна школа. Велико Търново, 2009, 2, 193–228.
  • Турилов 2010: Турилов, А. А. К истории Стишного пролога на Руси в XIV–XV вв. В: Турилов, А. А. Slavia Cyrillomethodiana: Источниковедение истории и культуры южных славян и Древней Руси. Межславянские культурные связи эпохи Средневековья. Москва, 2010, 340–349.
  • Чистякова 2008: Чистякова, М. Текстология вильнюсских рукописных прологов: сентябрь – ноябрь. Вильнюс, 2008.
  • Чистякова 2009: Чистякова, М. Проложное житие святой Параскевы Эпиватской по списку НБКМ № 167. – Palaeobulgarica, ХХХІІІ, 2009, 2, 939–950.
  • Чистякова 2016: Предварительный сводный каталог церковнославянских проложных текстов. Том 2. Октябрь. Вильнюс, 2016.
  • Чистякова 2017: Чистякова, М. Рукописные прологи Великого княжества Литовского и Польского королевства. – В: Krakowsko-Wileńskie studia slawistyczne. 13. Kraków, 2017, 200.
  • Щапов 1976: Щапов, Я. Н. Восточнославянские и южнославянские рукописные книги в собраниях Польской Народной Республики. 1. Рукописи собраний Варшавы и Кракова (№№ 193)2. Рукописи собраний Люблина, Перемышля, Санока, Познани, Вроцлава и Курника (№№ 94–239). Москва, 1976.
  • Kuczyńska 2003: Kuczyńska, M. Służba ku czci św. Paraskiewy-Petki Tyrnowskiej. – In: Kuczyńska, M. Południowosłowiańska poezja liturgiczna w zbiorach bibliotek polskich. Szczecin, 2003, 126–187.
  • Naumov 1996: Naumov, A. Wiara i historia: z dziejów literatury cerkiewnosłowiańskiej na ziemiach polsko-litewskich. (Krakowsko-wilenskie studia slawistyczne t. 1), Krakow, 1996.
  • Naumow, Kaszlej [Katalog],(съст.) 2004: Naumow, A, Kaszlej, А. Rękopisy cerkiewnosłowiańskie w Polsce. Katalog. Wyd. 2. Opr. A. Naumow oraz A. Kaszlej. Kraków, 2004.

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Project № 156

SESDiva aims at creating a virtual museum of written culture in relation to the social, religious, cultural, and ideological environment and relations between the South and East Slavs throughout the centuries from the 11th to the beginning of the 20th century.

Duration: 2018-2020
Program: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

FIND OUT MORE ERA.Net RUS Plus


TOP