Chrysorrhoas

Written by Явор Милтенов

Старобългарска преводна колекция от слова на Йоан Златоуст, създадена по времето на цар Симеон (893–927) в България, намерила разпространение в славянската ръкописна традиция.

Статия

За създаването на колекцията Златоструй са били използвани преводи преди всичко на поучения или ексцерпти от поучения, които в гръцката традиция са част от Йоан-Златоустовите хомилетични серии върху различни библейски книги – най-често от циклите върху новозаветните Деяния и Послания, но също така и текстове от Златоустовите коментари върху евангелията от Матей и Йоан, от поредиците Homiliае de paenitentia, Adversus Iudaeos, Ad populum Antiochenum, De diabolo tentatore, In psalmum l, In Iob, De paenitentia, De patientia и единични хомилии, които не са част от серии. От последните немалко са тези, които в гръцките оригинали са приписани на антиохийския и константинополски проповедник, но вероятно не принадлежат на неговото перо. Първоначалната сбирка, обхващала над 120 произведения, не само не отговаря на конкретен гръцки ръкопис или на няколко ръкописа, а впечатлява с метода на работа на нейните компилатори, състоящ се във внимателна ексцерпция на текстове и части от текстове, чийто източник е била една малка библиотека от гръцки ръкописи със Златоустови произведения. Както изглежда, първоначалният Златоструй, съхраняван на едно място, може би в неподвързан вид, е бил допълван с нови преводни, компилативни и оригинални поучения и е служел като източник за съставяне на авторитетни сборници.

Основната колекция, отразяваща първоначалния Златоструй, е неговата пълна редакция. Ръкописите, които я съдържат, могат да се подразделят на две големи текстологически разклонения в зависимост от своя състав и текстологически характеристики и представляват две последователни фази от развоя на тази сбирка, възхождаща към цар-Симеоновия Златоструй. Първото разклонение се формира от ръкописи, съдържащи общо 45 поучения. Те са предшествани от Предисловие, онасловено Прилогъ самаѥго христолюбиваѥго цѣсарꙗ сѵмеона. Първата половина от него, написана в стихотворна форма, е похвала за владетеля, комуто е приписано събирането на Златоустови произведения, избора на словата, които да бъдат включени в сбирката, и наименоването ѝ Златоструй. Тези и други данни са изключително важни както за хронологизиране на създаването на Златоустовия преводен корпус, така и за културната политика и механизмите на създаване на литература в ранния Х в. Втората част от Предисловието, в проза, вероятно принадлежи на съставителя на пълната редакция от 45 слова, който съобщава на читателя, че е избрал малко от многото поучения, съставяли неговия източник. Текстологическите съпоставки показват, че поученията в тази сбирка стоят близо до своите византийски оригинали, макар в някои от тях да са настъпили незначителни иновации. Пълната редакция от 45 слова е достигнала до нас в един южнославянски ръкопис от XIV в. (№ 382 от Хилендарския манастир), в който има пропуски на отделни текстове, и в десетина руски преписа от XV и XVI в. (напр. БАН–Вилнюс, F. 19, № 238 и № 239; БАН–Санкт Петербург, № 33.2.12; Държавна научна библиотека–Харков, Украйна, № 123, НБ–Варшава, BOZ. cim. 91; ГИМ–Москва, сбирка на Чудовския манастир, № 214; РНБ–Санкт Петербург, F.I.219 и др.). Като се има предвид произходът и мястото на съхранение на някои от тези ръкописи, може със сигурност да се смята, че разпространението на сборника е било доста силно в западните части на средновековна Русия.

Вторият етап от историята на пълната редакция е отразен във възникналата недълго след нейната поява сбирка от 138 хомилии. По същество тя съдържа сборника от 45 слова заедно с Предисловието, към който са добавени още поучения, приписвани на Йоан Златоуст. Като източник е послужил първоначалният свод, от който са заети Златоустови поучения върху новозаветните Послания на апостол Павел, Псевдо-Златоустови произведения, някои от които много рядко срещани във византийската традиция, и славянски компилации, представляващи съчетания от преводни ексцерпти. Включен е също така и почти целия цикъл компилации от творби на Йоан Златоуст, известни като Eclogae ex diversis homiliis (CPG 4684) – дело, както се предполага, на византийския писател и високопоставен държавен служител Теодор Дафнопат. За около десетина текста, включени в пълната редакция от 138 слова, не се намират византийски еквиваленти и има основания да се предполага въз основа на стилови, езикови и тематични съвпадения, че са дело на Климент Охридски или негови последователи. Ръкописите, които съдържат пълната редакция от 138, са най-малко двадесет и пет, всички са руски по произход, датират от XV в. нататък и са най-многобройни в сравнение с останалите наследници на Симеоновия Златоустов свод. Това показва колко популярна е станала в Русия тази сбирка, тъй като явно се е възприемала, поради своя респектиращ обем, като авторитетно и достатъчно пълно събрание на съчиненията на Златоуст. И двете разновидности на пълната редакция на Златоструй имат стабилна текстологическа история, в която не настъпват никакви значими отклонения – нито по отношение на състава и последователността на хомилиите, нито по отношение на самия им текст.

Другата основна колекция, която служи за реконструиране на първоначалния Златоустов свод, е т.нар. кратка редакция на Златоструй. В нейния състав отсъства Предисловие, единствен структурен елемент са статиите, общо 81 на брой, които са номерирани и се публикуват в една и съща последователност във всички преписи, т.е. отново става дума за устойчив състав. Съставителят е подбирал хомилии от същата тази Златоустова сбирка, която наричаме Златоструй (това се доказва от множеството общи с пълната редакция преводи), но освен тях е заел от оригиналния свод и общо четиринадесет слова, неизвестни на пълната редакция. Пропуснат е големият корпус еклоги на Теодор Дафнопат (които явно не са били част от протосбирката), но се препредават други текстове, включени и в пълната редакция, за които не бихме очаквали да са (но явно са) част от първоначалния Златоустов свод: компилации от ексцерпти с гръцки съответствия, произведения без открит гръцки аналог, включена е дори съвпадаща с пълната редакция статия от Пандектите на Антиох. Присъстват също така различни, нефиксирани в пълния Златоструй в този си вид, компилативни слова. Основната характеристика на т.нар. кратка редакция на Златоструй се състои в това, че почти всички съдържащи се в нея статии са подложени на редактиране и са въведени различни по своя характер иновации – съкращения, добавки, преработване на цели пасажи, лексикални замени и други отклонения. Сравнението със съответните гръцки източници категорично свидетелства, че съставителят е работил само със славянските преводи и ги е редактирал, без да се влияе византийските им съответствия. Кратката редакция е известна е по най-малко осем преписа, три от които са включени във Великите чети-минеи на митрополит Макарий (1481/1482–1563). Има най-малко две разклонения (кратка редакция с допълнителни статии и съкратена кратка редакция с допълнителни статии), които също са извастни единствено от руски ръкописи. Въпреки на пръв поглед относително по-слабото си разпространение спрямо пълната редакция, краткият Златоструй е единствената сбирка, която се включва активно в литературните процеси, доколкото нейните съкратени и редактирани текстове са се разпространили в редица южно- и източнославянски сборници.

Известни са и други сбирки, повече или по-малко различни от двете основни редакции. Те се откриват в единични кодекси и не дават допълнителен материал за състава на първоначалния свод, а само маркират сложните механизми на заемане от него. Така в ръкопис № 386 от Хилендарския манастир на Атон, датиращ от ХIV в., е запазена сбирка от 61 Златоустови и Псевдо-Златоустови слова, известна като трета редакция на Златоструй, а в ръкопис Воскр. 115-бум. от ГИМ–Москва, също от ХIV в. и също писан в Хилендарския манастир на Атон от известния книжовник Дамян, се е съхранил на л. 1r–129v още един наследник на Златоструя, съставен от 27 Златоустови и Псевдо-Златоустови хомилии без календарно предназначение (т.нар. четвърта редакция). Златоустови колекции, които имат пряка връзка с първоначалния Златоструй или неговите наследници, се откриват и в руската традиция, напр. № 45 от Зоналната научна библиотека към Саратовския държавен университет, ХV в., № 8190 от Музейната сбирка, съхранявана в РГБ-Москва, 60те–70-те години на XVI в., № 1280 от сбирката на В. М. Ундолски от същата библиотека, XV в., и др.

Златоустовият хомилетичен свод е работел като матрица за създаване на антологии с различно предназначение. Не би било пресилено да се предполага, че това е било част от първоначалния замисъл на неговите съставители и на неговия поръчител: да се създаде не една отделна книга с преводи, а текстова база, от която по-сетнешните книжовници да могат да извличат поучения за своите нужди. Различни по обем отломки от Златоструя се откриват в прототипа на Изборника от 1076 г. – Княжеския изборник, в хомилетични сбирки за постния цикъл от типа на Михановичевия хомилиар от ХIV в., в Ягичевия Златоуст от ХIV в., в Троицкия сборник от ХII в., в Тълковната палея, в Пролога, в колекциите Златоуст и Измарагд, във важни южнославянски сборници от XIV в. като например Бдинския сборник и ръкописи № 1037 и 1039 от НБКМ-София. Текстологическата съпоставка между преписите в редакциите на Златоструя и в някои от тези сбирки свидетелстват за сложната история всеки един текст – едни версии демонстрират директна връзка с някоя от четирите редакции, други са допълнително редактирани, трети отговарят дори по-добре на гръцките оригинали и могат да послужат за по-точно възстановяване на съответните старобългарски архетипи.

Типологически Златоструят се сближава със Симеоновия Изборник, Княжеския Изборник, Минейния Изборник и с други сборници за индивидуално четене от един просветен елит, чиито съставители се стремят да представят есенцията на богословската мисъл чрез специално избрани ексцерпти. В противовес на статичното, огледално копиране на текстове и сбирки, чрез което се е попълвал старобългарският преводен корпус, тези сборници свидетелстват за едни по-различен принцип за рецепция на достиженията на византийската литература, характеризиращ се с динамика, вариативност, творчески елемент, комбиниране, ексцерпиране, произтичащи от свободния избор на онези книжовници, получили по един или друг начин достъп до същия този готов (едновременно изграден и изграждащ се) фонд от старобългарски преводи и компилации. В този смисъл, съставянето на колекцията Златоструй е една от най-значимите инициативи в сферата на книжовността и усвояването на византийските модели през Х в., а резултатите от нейното осъществяване се възпроизвеждат чрез преписването на съдържалите се в първоначалната сбирка текстове във всички литератури на Slavia byzantina през цялото Средновековие.

Библиография

  • Thomson 1982: Thomson, F. J. Chrysostomica palaeoslavica. A preliminary Study of the Sources of the Chrysorrhoas (Zlatostruy) Collection. – Cyrillomethodianum, 6, 1982, 1–65.
  • Георгиева 2003: Златоструй от XII век. Увод и научно разчитане на текста Т. Георгиева. Силистра, 2003.
  • Димитрова 2013: Димитрова, А. Сборникът „Златоструй и Изборникът от 1076 г.: De precatione oratio II от Йоан Златоуст в две старобългарски версии. – Slavia, 82, 2013, 4, 408–422.
  • Димитрова 2015. Димитрова, А. Преводачески подходи в сборника Златоструй (Златоустовите коментари върху 1Кор.). – В: Кирило-Методиевски четения 2015. Юбилеен сборник. София, 2015, 18–32.
  • Димитрова 2016: Димитрова, А. Златоструят в преводаческата дейност на старобългарските книжовници. София, 2016.
  • Димитрова 2020: Димитрова, А. Паралелни пасажи от коментарите върху Битие в Златоструй, Шестоднев и Симеоновия сборник. – В: Sapere aude. Сборник в чест на проф. Искра Христова-Шомова. София, 2020, 21–33.
  • Иванова 1976: Иванова-Константинова, Кл. Неизвестна редакция на Златоструя в сръбски извод от ХІІІ в. – Зборник историjе и књижевности. Оделење jезика и књижевности. Књ. 10, Београд, 1976, 89–107.
  • Малинин 1878: Малинин, В. Исследование Златоструя по рукописи ХІІ века имп. Публичной билиотеки. Киев, 1878.
  • Малинин 1910: Малинин, В. Десять слов Златоструя ХІІ века. Санкт-Пе¬тербург, 1910.
  • Милтенов 2013а. Милтенов, Я. Златоструй: старобългарски хомилетичен свод, създаден по инициатива на българския цар Симеон. Текстологическо и извороведско изследване. София, 2013.
  • Милтенов 2013б: Милтенов, Я. Слова от колекцията Златоструй в състава на други ранни сборници. – В: Софийската Мала Света гора като културен и книжовен феномен. Изследвания, посветени на 110-годишнината от рождението на чл.-кор. проф. Кирил Мирчев (Приложение към сп. Български език). София, 2013, 110–124.
  • Милтенов 2014: Милтенов, Я. Общите пасажи между колекцията Златоструй и Княжеския изборник. – Старобългарска литература, 49–50, 2014, 28–45.
  • Милтенов 2018: Милтенов, Я. За някои характерни теми в слова и поучения, приписвани на св. Климент Охридски. – Известия на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин, кн. 31, 2018, 162–175.
  • Савельева 2016: Савельева, Н. В. К вопросу об источниках Изборника 1076 г. Первая часть. Три новые параллели к чтениям Изборника. Изборник и Златоструй. – Palaeobulgarica, 40, 2016, 2, 49–73.
  • Фомина 2000: Фомина, М. С. Златоструй как памятник литературы ХІІ–ХVІ вв. – Диссертация на соискание ученой степени кандидата филологических наук. Москва, 2000.
  • Хауптова 1981: Хауптова, З. Похвала царю Симеону, ее автор и византийские образцы. – Старобългарска литература, 10, 1981, 88–94.

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Project № 156

SESDiva aims at creating a virtual museum of written culture in relation to the social, religious, cultural, and ideological environment and relations between the South and East Slavs throughout the centuries from the 11th to the beginning of the 20th century.

Duration: 2018-2020
Program: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

FIND OUT MORE ERA.Net RUS Plus


TOP