Успенски сборник

Автор Ана Стойкова
Успенски сборник Успенски сборник

Пергаментен ръкопис от края на XII – началото на XIII в., един от най-ранните паметници на староруската книжнина. Днес се пази в Държавния исторически музей в Москва (ГИМ, Синод. собр., № 1063/4). Названието си е получил от Успенската катедрала в московския Кремъл, където е открит през 1846 г. от известните слависти В.М. Ундолски и О. М. Бодянски.

Статия

Успенският сборник се състои от 304 л., без начало и край. Написан е с уставно писмо в две колони от двама писачи. Съдържа 49 агиографски и хомилетични произведения, голяма част от които са с изключително значение за палеославистиката. Там са поместени най-ранните известни преписи на редица оригинални и преводни старобългарски и староруски творби – Пространно житие на Методий, Похвално слово за Кирил и Методий, Слово за Възнесение Господне от Йоан Екзарх, Сказание за Борис и Глеб, Сказание за чудесата на Роман и Давид, Житие на Феодосий Печерски и др. Ръкописът е издаден заедно с палеографско изследване и археографско описание (Князевска, Демьанов, Ляпон 1971). Върху сборника и произведенията, включени в него, има значителна научна литература, но и до днес редица въпроси, свързани с произхода, състава, езика и източниците му, остават непроучени или са дискусионни (Попов 1879; Alberti 2005; Крыско 2017).

По своето съдържание Успенският сборник се състои от две части. В първата от тях (л. 1–175б) са поместени главно агиографски и други тематично близки произведения. Втората част (л. 175б–304) съдържа предимно слова и хомилии, свързани със Страстната седмица, Пасха и следпасхалните неделни дни, а в края на сборника са поместени извлечения от съчинения на Григорий Богослов и Йоан Златоуст. Житията от първата част на сборника са посветени предимно на светци, чиято памет се чества през май, но има и няколко, предписани за април, юни и октомври. Втората, хомилетична част съдържа творби за подвижния великопостен цикъл (повечето приписани на Йоан Златоуст), без спазване на хронологическата им последователност. В сборника са намерили място и няколко наратива, отнасящи се към жанра на патериците. Статиите, които съдържа, са следните (Фомина 2009: 86–95):

1) Паралипомен на Йеремия (без начало, л. 1а–5а); 2) Житие на Атанасий Александрийски (2 май, л. 5а–8б); 3) Сказание за Борис и Глеб (2 май, л. 8б–18б); 4) Сказание за чудесата на Роман и Давид (без дата, л. 18б–26а); 5) Нестор. Житие на Феодосий Печерски (3 май, л. 26а–67б); 6) Мъчение на Ирина (5 май, л. 67в–84а); 7) Книга Йов, гл. 1 (4 май, л. 84а–85а); 8) Книга Йов, гл. 2, 38, 42 (4 май, л. 85б–86г); 9) Явление на св. Кръст (5 май, л. 86г–90а); 10) Видение на пророк Исая (8 май, л. 90а–95а); 11) Мъчение на Христофор (3 май, л. 95а–102б); 12) Пространно житие на Методий (10 май, л. 102б–109в); 13) Похвално слово за Кирил и Методий (6 май, л. 109в–115г); 14) Житие на Пахомий (15 май, л. 115г–118г); 15) Мъчение на Еразъм (датата не се чете, л. 118г–124а); 16) Мъчение на Вит, Модест и Крискентия (датата не се чете, л. 124а–130а); 17) Мъчение на Феврония (датата не се чете, л. 130а–143а); 18) Житие на Теодосия (без дата, л. 143а–146а); 19) Йоан, еп. на Констанция. Житие на Епифаний Кипърски (12 май, л. 146а–157а); 20) Поливий. Повест за кончината на Епифаний Кипърски (без дата, л. 157а–173а); 21) Поливий. Послание на до Савин, епископ на Констанция (без дата, л. 173а–173б); 22) Савин еп. на Констанция. Послание на до Поливий (без дата, л. 173в–175б); 23) Йоан Дамаскин. Слово на Велики понеделник за изсъхналата смоковница и за притчата за лозата (л. 175б–180а); 24) Йоан Златоуст. Слово на Велики вторник за десетте деви (л. 180б–188а); 25) Йоан Златоуст. Слово на Велики вторник (л. 188а–190б); 26) Йоан Златоуст. Слово на Велики вторник за десетте деви (л. 190б–195а); 27) Йоан Златоуст. Слово на Велика Сряда за блудницата (л. 195а–197а); 28) Йоан Златоуст. Слово на Велика сряда за завистта (л. 197а–201в); 29) Йоан Златоуст. Слово на Велика сряда за блудницата (л. 201в–203а); 30) Йоан Златоуст. Слово на Велики четвъртък за умиването на нозете (л. 203б–206а); 31) Йоан Златоуст. Слово на Велики петък за честния Кръст (л. 206а–212б); 32) Йоан Златоуст. Слово на утринната на Велики петък за Евангелието от Матей (л. 212б–216б); 33) Евсевий Александрийски. Слово на Велики четвъртък за слизането на Йоан Предтеча в ада (л. 216б–222в); 34) Андрей Критски. Похвално слово за четверодневния Лазар (на Лазарова събота, л. 222в–233г); 35) Йоан Златоуст. Слово за Връбница (л. 233г–239б); 36) Григорий Антиохийски. Слово за погребението и Възкресението на Исус Христос (на Велика събота, л. 239б–245в); 37) Йоан Златоуст. Слово за тридневното Възкресение на Исус Христос (л. 245в–250б); 38) Йоан Златоуст. Слово за расслабления (л. 250б–254г); 39) Йоан Златоуст. Слово за самарянката (л. 254г–260г); 40) Йоан Златоуст. Слово на Възнесение (л. 260г–263а); 41) Йоан Екзарх. Слово на Възнесение (л. 263а–265в); 42) Кирил Александрийски. Беседа за Богородица и за светите отци от Ефеския събор (л. 265в–270в); 43) Йоан Златоуст. Слово за търпението и благопохвалението (л. 270в–278б); 44) Слово за съшествието на Св. Дух (л. 278б–282в); 45) Йоан Златоуст. Слово за вси светии (л. 282г–287г); 46) Сказание на отец Агапий (л. 287г–292г); 47) Повест на блажения Ефрем за Авраамий, слово 48 (л. 292г–303г); 48) Слово на св. Григорий (л. 303г); 49) Йоан Златоуст. Извлечения от Златоструя (л. 303г–394б).

Този сложен състав многократно е предизвиквал интереса на изследователите, които търсят отговор на въпроса за съставителската концепция на сборника и за типа книга, която представлява (Орлов 1905; Добрев 1981; Николенкова; Темчин 2004; Фомина 2009 и др.). Съществуват две основни версии, опитващи да обяснят необичайната подредба на текстовете: 1) подборът им е направен според личните изисквания на поръчителя (изказана за пръв път от Попов 1879) или 2) сборникът е преписан от чети-миней, в който листовете са били разместени (Сергий 1901). Няма еднозначно и общоприето в науката мнение и по въпроса кога, къде и от кого е съставен сборникът. Изказвани са мнения, че той има източнославянски произход и че е създаден в руския югозапад (Щепкина 1972) или пък в манастир край Суздал, североизточно от Москва (Николенкова).

Днес се приема схващането, че архетипът на Успенския сборник е възникнал в Източна България през Х в. По своята структура и литургически особености той е типологически сходен със Супрасълския сборник и Михановичевия хомилиар (Сергий 1901; Добрев 1981; Темчин 2004; Темчин 2011; Фомина 2009), в се които комбинират текстове както за неподвижния, така и за триодния календарен цикъл. Може да се смята, че словата и житията (както с византийски, така и със западен произход) са свързани с преславските панигирични и чети-минейни състави, кодифицирани в България около и след средата на Х в. За старинността на преводите свидетелства архаичният език на някои от текстовете, който пази черти, по-старинни дори от съхранените в много по-рано датирания Супрасълски сборник (Добрев 1981; Йовчева 2006).

Литература

  • Благова, Э. Гомилии Супрасльского и Успенското сборников. – В: Исследования источников по истории русского языа и письменности. Москва, 1966, 77–87.
  • Благова, Э. Обзор греческих и латинских параллелей к Успенскому сборнику XII–XIII вв. – Известия Академии наук СССР. Серия литературы и языка, 3, 1973, 271–274.
  • Добрев, Ив. Агиографската реформа на Симеон Метафраст и съставът на Супрасълския сборник. – Старобългарска литература, 10, 1981, 16–38.
  • Йовчева, М. Святой Вит в древнеславянской книжности. – Древняя Русь. Вопросы медиевистики, 2006, 4 (26), 10–41.
  • Крыско, В.Б. К новому изданию Успенского сборника. – Die Welt der Slaven, 62, 2017, 215–246.
  • Николенкова Н.В. Успенский сборник XIII века: к вопросу о характере состава. – В: Образовательный портал „Слово“ (ползвван 28.04.2020 https://www.portal-slovo.ru/philology/37323.php).
  • Попов, А.Н. Библиографические материалы, собранные Андреев Поповым. 1. Описание сборника русского письма конца XII века. – Чтения в Имп. Обществе истории и древностей российских при Московском университете, 1879, 1, 1–48.
  • Сборник XII века Московского Успенского собора. Photomechan. Nachdruck mit einer Einführung von D. Čiževskij. ’s-Gravenhage, 1957.
  • Сборник XII века Московского Успенского собора. Вып. 1. Изд. под наблюд. А. А. Шахматова и П. А. Лаврова. Москва, 1899.
  • Сергий (Спасский), архиеп. Полный месяцеслов Востока. 1. Восточная агиология. Владимир, 1901 (репринт Москва, 1997).
  • Творогов, О. В. Древнерусский четьи сборник XII—XIV вв. (Статья первая). – Труды Отделя древнерусской литературы, 41, 1988, 197–214.
  • Темчин, С. Ю. Этапы становления славянской гимнографии (863–около 1097 года). Часть первая. – Славяноведение, 2004, 2, 25–62.
  • Темчин, С. Ю. Кирилло-мефодиевская переводная гомилия на праздник Преполовения пятидесятницы. – В: Абисогомян И. В. (ред.). Лингвокультурное пространство современной Европы через призму малых и больших языков. К 70-летию проф. А. Д. Дуличенко. Тарту, 2011, 155–166.
  • Турилов, А. А. Болгарские литературные памятники эпохи Первого царства в книжности Московской Руси XV–XVI вв. (заметки к оценке явления). – Славяноведение, 1995, 3, 31–45.
  • Турилов, А. А. Гипотеза о происхождении майской и августовской памятей Кирилла и Мефодия. – Славяноведение, 2000, 2, 18–28.
  • Успенский сборник XII–XIII вв: Тексты. Изд. подгот. О. А. Князевская, В. Г. Демьянов, М. В. Ляпон. Под ред. С.И. Коткова. Москва, 1971.
  • Фомина, М. С. К вопросу о типологии Успенского сборника. – Древняя Русь. Вопросы медиевистики, 2009, 2, 77–96.
  • Щепкина М. В. о происхождении успенского сборника. – В: Древнерусское искусство. рукописная книга. Москва, 1972, 60–80.
  • Aitzetmüller, R. [Rez.] Uspenskij Sbornik XII–XIII vv. […] – Anzeiger für slavische Philologie, 6, 1972, 199–210.
  • Alberti, A. Il Codice Uspenskij: Analisi della struttura e riflessioni critiche. – Studi Slavistici, 2, 2005, 7–33.Bláhová, E. Библейские цитаты в Успенском сборнике XII–XIII вв. – Cyrillomethodianum, 6, 1982, 67–79.
  • Freydank, D. Verzeichnis griechischer Paralleltexte zum Успенский сборник. – Zeitschrift für Slawistik, 18, 1973, 695–704.
  • Hock, W. Das Nominalsystem im Uspenskij Sbornik. München. 1986.

Свързани статии (по етикет)

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

SESDiva цели създаването на виртуален музей на писмената култура във връзка със социалната, културната, идеологическата и религиозната среда и отношенията между южните и източните славяни през вековете от XI до началото на XX век.

Продължителност: 2018-2020
Програма: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОВЕЧЕ ERA.Net RUS Plus


TOP