Берлински сборник

Автор Анисава Милтенова
Берлински сборник Берлински сборник

Ръкопис от началото на ХІV в. със смесено съдържание, в който преобладават апокрифните и белетристичните съчинения. Създаден от анонимен български книжовник.

Статия

Кодексът е написан на пергамент, 138 л., четвъртина, с размери 194 х 138 мм. Изписан е от един книжовник, ортографията има среднобългарски черти и се отнася към групата на едноеровите паметници – знак ь за етимологичен ъ и ь; носовите гласни ѧ и ѫ рядко се смесват, налично е предаване на ѫ с оу; среща се взаимна замяна на ѣ, ѧ и е; ограничено количество букви за йотувани гласни; наличие на знаци за и ѕ. Основната част (135 л.) е продадена на Берлинската държавна библиотека през 1858 г. от Вук Караджич, който е откривател на ръкописа. Днес се съхранява там под № 48. През 1984 г. Хайн Миклас идентифицира три листа от ръкописа, които са открити на територията на Херецеговина. Фрагментът попада в Санкт Петербург като подарък от Ватрослав Ягич, който го е получил от Балтазар Богишич. Листовете се съхраняват в Руската Национална библиотека под № Q.п.І.15. Паметникът е представен в пълен вид във факсимилно издание на Х. Миклас (1988). В Ягич открива “близнак” на Берлинския сборник, сръбски препис от ХVІ в. в Петербургската библиотека в сбирката на А. Ф. Гилфердинг, № 42, който допълва съдържанието на ръкописа. отделни паралели и допълнения са налични в № 119 от ХVІ в., сбирка на Мелецкия манастир в Централната библиотека на Украинската академия на науките в Киев, № 531 от ХV в., Синодална сбирка, Държавен исторически музей в Москва и № 541 от Волоколамската сбирка (ф. 113) от Руската Държавна библиотека в Москва.

Ръкописът е сред най-ценните паметници на Второто българско царство, като с богатото си съдържание дава представа за насоките в книжовния живот през епохата. В него са включени разнообразни по жанр, функция и тематика съчинения: извадки от Номоканона, уставни четива и наставления към духовенството, правила за усъвършенстване на християнина във вярата, патерични разкази и поучения, апокрифи, поучителни слова, въпросо-ответни статии, химнографски материали, гадателни книги и др. Сред оригиналните творби личат съчиненията на старобългарския книжовник Петър черноризец, Повест за кръстното дърво на презвитер Йеремия, анонимна преработка на Сказание за буквите на Черноризец Храбър с прибавен азучен акростих (известна като Втора апология на славянската писменост). Изключително ценен е преписът на прославата на св. Петка: Припѣ(л) ст҃ѣи пѧт҃цѣ. гла(с) .е҃. (69а). Ръкописът представлява антология на произведения от различни епохи с различна история на текста. Езикът и съдържанието на сборника е проучен от М. Йовчева и Л. Тасева, които отбелязват сред включените текстове тези, в които са засвидетелствани особености на Преславската книжовна школа: Словото на Петър Черноризец (8б–9б), Сказание за злонравните жени (10а–15б), Откровение на Псевдо-Методий Патарски (97а–120а), описанието на външния вид на Богородица и на Иисус (34б–35а), Слово за земните наслади (96а–96б), Слово за силата на Йосиф (122б–130б). Сред тези съчинения се нареждат и Правилата на Теодор Студит, патеричните разкази За магьосника Даниил, За император Маврикий, За музиканта Филимон. Тълкуванието на евангелските притчи под формата на въпроси и отговори (70а–70б) също отвежда към ранна епоха. Същевременно в сборника са поместени текстове, които показват връзка с руската книжовност – Притча за слепия и куция на Кирил Туровски (28б–31а), известна още като Притча за тялото и душата. В компилацията Заповеди на св. отци са включени каноничните отговори на Киевския митрополит Йоан ІІ възхождащи към отговорите на митрополит Георгий на въпросите на игумен Герман, също руски по произход. Правилата на Теодор Студит (5б–8б) пазят следи от странстване на евентуалния протограф в източнославянски области. От друга страна в преписите на Апокрифния апокалипсис на Йоан Богослов, Въпросите на Йоан Богослов към Авраам за праведните души се откриват морфологични особености, които говорят за продължителна балканска традиция и за сръбско влияние.

По-голямата част от текстовете в Берлинския сборник носят следи от редакторска намеса, което характеризира книжовника-съставител като личност с широки познания и буден ум. Според изследователите той е принадлежал към средата на низшето духовенство, а сборникът е съставен по поръка на човек от елита за лична употреба. Ръкописът отразява един нов момент в историята на сборниците със смесено съдържание – прегрупиране и преантологизиране на вече преведени или създадени творби през предишните векове.

Библиография

  • Баранкова, Г. С. „К вопросу о соотношении южнославянских и русских списков сочинений Кирилла Туровского“. – В: Славянское и балканское языкознание. Палеославистика. 2. 2019, 25–41.
  • Баранкова, Г. С. „Притча о душе и теле“ Кирилла Туровского в русской рукописной традиции. – Във: Филология и текстология. Юбилеен сборник в чест на 70-годишнината на проф. Уйлям Федер. In honorem, 2. Съст. В. Панайотов. Шумен, 2014, 474–492.
  • Българската литература и книжнина през ХІІІ век. София: Български писател, 1987.
  • Георгиев, Е. Литературата на Втората българска държава. Литературата на ХIII в. София 1977.
  • Йовчева, М., Л. Тасева. Двата старобългарски превода на Псевдо-Методиевото Откровение. – Кирило-Методиевски студии, 10, 1995, 22–45.
  • Йовчева, М., Л. Тасева. Езикови особености на Слово за силата на Йосиф. –Palaeobulgarica, 18/4 (1994), 64–74.
  • Йовчева, М., Л. Тасева. Преславска лексика в превода на Псевдо-Методиевото Откровение. – Palaeobulgarica, ХVІІІ, 1994, № 3, 44–51.
  • Миклас, Х. Л. Тасева, М. Йовчева. Берлински сборник. Среднобългарски книжовен паметник от началото на ХІV век с допълнения от други ръкописи. София: Издателство на Австрийската академия на науките, 2006.
  • Милтенов, Я. Апокрифният Апокалипсис на Йоан Богослов (коментар и критическо издание на текста), – ГСУ фсф 96–97 (2007), 91–167.
  • Милтенова, А. Берлински сборник. – В: Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. Велико Търново: Абагар, 2003, 63–64.
  • Мошкова Л. В., Турилов А. А. „Неведомые словеса“ киевского митрополита Георгия. – В: Становление славянского мира и Византия в эпоху раннего средневековья: Сборник тезисов. Москва, 2001. 68–71.
  • Турилов 2012а: Турилов, А. А. Памятники древнерусской литературы и письменности у южных славян ХІІ–ХІV вв. (проблемы и перспективы изучения). – В: Межславянские культурные связи эпохи средневековья и источниковедение истории и культуры славян. Этюды и характеристики. Москва, 2012, 239–261.
  • Турилов А. А. Ответы Георгия, митрополита Киевского на вопросы игумена Германа – древнейшее русское „вопрошание“. – В: Славяне и их соседи. (Вып. 11. Славянский мир между Римом и Константинополем.) Москва, 2004, 212–262.
  • Jagić, V. Opisi i izvodi iz nekoliko južnoslovenskih rukopisa (Što ima u bugarskom zborniku krilevske biblioteke u Berlinu?). – Starine 5 (1873).
  • Miklas, H., V. Zagrebin. Berlinski sbornik. Graz 1988.
  • Miltenova, A. Apocalypsis Johannis apocrypha quarta (4 Ap. Apoc. John) in the Slavonic Tradition. – In: The Embroidered Bible: Studies in Biblical Apocrypha and Pseudepigrapha in Honour of Michael E. Stone. DiTommaso, Lorenzo, Matthias Henze, and William Adler, eds. Studia in Veteris Testamenti Pseudepigrapha 26. Leiden/Boston: Brill, 2017, 686–717.
  • Miltenova, A. South Slavonic Apocryphal Collections. София, Издателски център „Боян Пенев“, Изток-Запад, 2018.

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

SESDiva цели създаването на виртуален музей на писмената култура във връзка със социалната, културната, идеологическата и религиозната среда и отношенията между южните и източните славяни през вековете от XI до началото на XX век.

Продължителност: 2018-2020
Програма: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОВЕЧЕ ERA.Net RUS Plus


TOP