Агиографските творби за св. Петка Търновска в Русия през XV–XVII век

Автор Елена Томова
Св. Петка Търновска Св. Петка Търновска

Света Параскева Епиватска / Петка Търновска е прочута балканска отшелница (вт. пол. Х в.), канонизирана като преподобна. Дата на честване: 14 октомври; среща се спорадично и на 13 октомври.

Статия

Родена е в Епиват край Каликратия, Византия. Цар Иван Асен II пренася мощите ѝ в Търново (1231), по-късно са пренесени във Видин (1393), Белград (1396 г.), Цариград (1521) и Яш (1641), където се пазят до днес в храма „Св. Три светители“. Тези събития стават повод за появата на други имена на св. Петка – Видинска, Белградска, Сръбска, Нова, Яшка. Диапазонът на почитането на света Петка Търновска е извънредно широк и обхваща не само Византия, България, Сърбия и Атон, но и Молдова, Влахия, Украйна, Белорусия и Московска Русия. Култът ѝ прониква и в земите на Slavia Romana в ръкописи с руски преписи на нейните жития и служби, съхранявани в Полша (Пшемисъл).

През вековете за нея се сътворява богат агиологически корпус от преводни и оригинални творби в литературата, фолклора, изобразителното и музикалното средновековно изкуство. Агиографският корпус за светицата се изгражда от XI до XVII в. и включва творби от няколко писмени традиции: гръцко недостигнало до нас житие, пространни жития (гръцко от дякон Василик, пространно от св. Патриарх Евтимий с добавка от Григорий Цамблак, дамаскинарско житие), проложни и техни редакции (Първо, Второ, Трето), летописен разказ за пренасяне на мощите ѝ в Търново (Станкова 2010-2011: 167-183; http://www.scripta-bulgarica.eu). Култът към св. Петка Търновска се смесва с тези на св. Параскева Иконийска (28 октомври) и св. Параскева Римлянка (28 юли) (във фолклора се създават предания за „трите Петки”) (Житиеписни творби 1986: 574–576). Почитането ѝ е неразделна част от общия култ към т. нар. „търновски кръг светци“: св. Иван Рилски, св. Иларион Мъгленски, св. Михаил Воин и други светци (Станкова, Томова, Чистякова, Катошева: Encyclopaedia Slavica Sanctorum; Нихоритис 2005: 221-224).

Проложните жития на св. Петка Търновска са включени в различни по състав кирилски ръкописи, запазени в научните библиотеки на България (София, БАН и НБКМ, Рилски манастир), Света Гора (Хилендарски и Зографски манастир), Русия (Москва, Санкт Петербург), Литва (БАН Вилнюс), Белорусия (Минск), Украйна (Киев, Лвов), Полша (Варшава, Краков, Супрасълски манастир), Словения (Любляна), Хърватия (Загреб), Сърбия (Белград), Румъния (Букурещ, Яш, манастирите Путна и Драгомирна) и в други хранилища в Европа. Преписите на житията в Стишния (и много рядко в Простия) пролог са класифицирани в следните негови редакции: Търновска, Лукиева, Московска и Литовска, и на базата на текстологически анализ на 20 преписи е установено, че разликите в текста са незначителни, което означава, че те имат общ протограф и подлежат на по-детайлно групиране (Самодурова 2012: 45-56).

В историята на българо-руските книжовни връзки през Средновековието особено място заема рецепцията на агиографските творби за света Петка Търновска в руската ръкописна традиция, чието начало е поставено с включването на паметите на българските светци в т. нар. Киприянов псалтир (XIV в.) и с появата на Стишния пролог в руската агиографска книжнина през XV в.

През последната четвърт на XV в. руската писменост прониква нов корпус южнославянски преводни и оригинални съчинения, сред които са житията на българските светци Петка Търновска, Иван Рилски, Иларион Мъгленски и Михаил Воин и на най-известите сръбски светци (Турилов 1978: 39-50). Те са възприети като основен извор на сведения за историята на южните славяни и са включени в Руския хронограф от 1512 г. (Творогов 1975: 205-207). От началото на XV в. и по-късно житията на прочутата отшелница попадат в различен вид кодекси: пролози, служебни минеи, сборници със смесен състав, чети-минеи; нейната памет се отбелязва в месецословите и святците, в някои химнографски творби в състава на канона се включва проложното ѝ житие. През XVI и XVII в. житията на св. Петка Търновска се разпространяват из цялото Велико Московско княжество, в земите на Украйна, Белорусия, в Полско-Литовското княжество. Възникват преработки и версии на Търновското проложно житие, които са натоварени с нови функции, отговарящи на литературно-историческите процеси в средновековна Русия.

Един от пътищата за проникване на житието в руската писменост са химнографските сборници (трефолози), включващи творбата в канона за светицата. Началото на рецепцията на житията на св. Петка Търновска се корени в московските и новгородските преписи на Стишния пролог от XVв.: в Москва това са Троицко-Сергиевата Лавра (РГБ, ТСЛ 715, 717 и 720 от 1429 г.) и Йосифо-Волоколамския манастир; в Северо-Източна Русия (РГИА, ф. 854, оп. 1, № 1261, 1264, 1267, 1278 – комплектът е написан през 1477–1478 г. във Вологда за Спасо-Каменския манастир); заедно с житията на св. Петка Търновска там са поместени и творбите за другите търновски светци (св. Иван Рилски, св. Иларион Мъгленски и св. Михаил Воин). В новгородските преписи (РГИА 834, оп. 3, № 3933–3935 от 1478–1479 г. в Спасо-Хутинския манастир ) житията на св. Петка и св. Михаил отсъстват (Турилов 2006: 7 -12; Турилов 2010: 340-349).

В изследванията на руските медиевисти житията на св. Петка в руската традиция са причислени към различни редакции на Пролога: московска (ТСЛ 717, ТСЛ 718), кирило-белозерска (Син. 1261, Кир.-Бел. 12/1251); разширена кирило-белозерска (Усов 44, МГУ 1563) (Чистякова 2008: 384; Чистякова 2009: 939–950; Чистякова 2016: 162-164). Текстологическият анализ на троицките пролози показва близостта на преписите на житията на българските светци с тези от Зографската и Хилендарската сбирка от Атон (Зограф 88, Хил. 153, Хил. 424 и Хил 424). В XVI в. липсващото в състава на новгородския Стишен пролог Житие на св. Петка е включено във Великите чети-минеи на митрополит Макарий (1539–1541) (в Успенския и Царския комплекти).

В началото на XVI в. в московската традиция получава известност Пространното житие на св. Петка от Евтимий Търновски с добавената повест на Григорий Цамблак за пренасянето на мощите ѝ във Видин и в Сърбия (РГБ, Иос.-Волок. 644) (подробно у Турилов 1978, 39-50; Турилов 1980: 86–97). В научните хранилища на Вилнюс са запазени три ценни преписи на Евтимиевото съчинение за св. Петка в ръкописи от XVI-XVII в., доказващи почитанието към нея във Великото литовско княжество (Кенанов 1997: 230-233). Пространното житие на св. Петка от патриарх Евтимий (XIV в.) и нейните проложни жития утвърждават култа ѝ и го обогатяват.

През XV–XVII в. агиографският корпус от творби за прочутата балканска светица не само се разпространява на големи територии в Русия, но се развива и обогатява с нови редакции, с нови проложни стихове, с интересни интерпретации на нейния образ. Нова редакция на нейното житие със значителни промени в текста откриваме в Пролог за септември–март от XVII в. (Москва, РГАДА, Обол. 74). Паметта е отбелязана под 13 октомври с кратки сведения за родното ѝ място и пренасянето на мощите ѝ в Търново, наречено тук „Трапезон град“. А под 14 октомври е поместен кратък текст за св. Константин-Кирил Философ, „който покръсти българите и беше брат на света Параковгия“.

От ръкописната традиция представянето на св. Петка като сръбска светица преминава и в старопечатните сборници, каквото е първото украинско издание на празничен миней – Антологион от 1619 (Чистякова 2017: 200). Старопечатното житие се включва като проложно четиво в Музейната редакция на Простия пролог (ЦАМ КДА, № 178 от 1643 г.). Интересни промени са настъпили в житието на св. Петка в посочената руска редакция: в нея са пропуснати важни епизоди от биографията (откриването на мощите и пренасянето им от цар Иван Асен II) или е добавен нов текст (финалната молитва) (Томова 2017: 150–157). „Посърбяването“ на светицата (иже в сербской земли) е фактологическа неточност, която се допуска и в други руски ръкописи (РГАДА, Об. 74, Стишен пролог от кр. XVI – нач. XVII в.).

Традицията на запазването и създаването на нови проложни стихове към житията на св. Петка Търновска (също и на св. Иван Рилски и св. Иларион Мъгленски) в руската средновековна книжнина продължава и през XVII в. Ценен и с оригинални стихове е Стишен пролог за септември – декември (ГИМ, Барс. 685), в който стихове за св. Петка са поместени в началото (двустишие) и в края (четиристишие) на житието. Докато в българските стихове светицата се прославя като закрилница на Търново, тук тя се възхвалява като пустинножителка (Томова 1985: 176). Новите проложни стихове за българската отшелница са важно доказателство за нейния нарастващ авторитет в руските земи и придават нови черти на поетическата жанрова форма дидактична епиграма, назовавана проложни стихове (Кожухаров 1977: 56).

В Украйна (XV–XVII в.) – житията на св. Петка се срещат в пролози, сборници и чети-минеи, в месецословите и служебните минеи се отбеляза нейната памет, построяват се храмове в нейна чест (Свенцицкий 1904: 367, 378, Рогов 1982: 166). Съвременната медиевистика осветява много аспекти на агиологическия комплекс от творби за св. Петка Търновска, разпространени в регионите на Slavia Romana. Както е известно, в Полша (Варшава, Краков, Пшемисъл, Познан и други) също се съхраняват кирилски ръкописи с жития и служби на светицата (Щапов 1976; Томова 1991: 218–225; Naumow, Kaszlej 2004; Томова 2009: 333-342).

Ценни са проучванията на житийната традиция и иконописното изкуство за св. Петка в Русия, Украйна, Литва, Молдова и Полша (Рогов 1982: 160–181), за службите на отшелницата в минеите, запазени в библиотеките на Краков (Наумов, Станчев 2005: 5-10). Рецепцията на житията в полско-литовските земи разглежда А. Наумов (Naumov 1996). М. Кучинска анализира 41 преписи на нейната служба от XVI-XVIII в., в 17 от тях е поместено кратко житие. Службите на св. Петка Търновска в западно-руската книжнина са разпространени много по-широко в сравнение с великоруската. Всички преписи, запазени в Полша, са от западно-украинските земи (Kuczyńska 2003: 126-187).

Литературният култ към св. Петка Търновска в Русия има не по-малко значение за възприемането на българския културен опит от Руската централизирана държава и за историята на българо-руските книжовни връзки през изучавания период. Възникват самостоятелни книжовни връзки на южните славяни с полско-литовските земи (Турилов 2001: 247-285), с Молдавия и Украйна. Старобългарските жития на светците са значително повече и по-богато представени в агиографията на Московска Русия, отколкото в украинско-белоруските ръкописи – свидетелство за по-активен литературен обмен между България и руската държава през периода на Второто южнославянско влияние (Турилов 2009: 193-228) и в по-късните векове.

Библиография

  • Житиеписни творби 1986: Стара българска литература. 4. Житиеписни творби. [Съст.,преводи, редакции, научен коментар Кл. Иванова]. София, 1986, 574–576.
  • Кенанов 1997: Кенанов, Д. За три вилненски преписа на Евтимиевото житие за св. Петка Търновска. – В: Krakowsko-Wileńskie studia slawistyczne. 2. Kraków, 1997, 230–233.
  • Кожухаров 1977: Кожухаров, Ст. Старобългарски проложни стихове. Литературна история, 1. 1977, 44–56.
  • Наумов, Станчев 2005: Наумов, А., Станчев, Кр. За служебните минеи в краковските библиотеки. – Acta Palaeoslavica, 2. Sofia, 2005, 47–53.
  • Нихоритис 2005: Нихоритис, К. Неизвестно стишно житие на св. Петка Епиватска – Търновска. – Старобългарска литература. Филологически изследвания в чест на Климентина Иванова за нейната 65-годишнина. 33–34, София, 2005, 221–224.
  • Рогов 1982: Рогов, А. И. Петка Тырновская в восточнославянской письменности и искусстве. – В: Русско-балканские культурные связи в эпоху средневековья. С., 1982, 160–181.
  • Самодурова 2012: Самодурова, Ю. Особенности проложного жития св. Параскевы Эпиватской в стишных прологах литовской редакции. – Slavistica Vilnensis, 2012, 57 (2), 45–56.
  • Свенцицкий 1904: Свенцицкий, И. Церковно- и русско-славянские рукописи Публичной библиотеки Народного дома во Львове. – Известия ОРЯС, 9. СПб., 1904, 367, 378.
  • Станкова (б.г.): Станкова, Р. Проложни жития за св. Петка Търновска (Параскева Епиватска) http://www.scripta-bulgarica.eu
  • Станкова 2010–2011: Станкова, Р. Проложните жития на св. Параскева Епиватска (Петка Търновска) в южнославянски преписи от XIV–XV в. – Старобългарска литература, 43–44, 167–183.
  • Станкова, Р., Томова Е., Чистякова, М., Катошева, М. Св. Петка (Параскева) Търновска. www.encyclopaedia slavica sanctorum
  • Творогов 1975: Творогов, О. В. Древнерусские хронографы. Ленинград, 1975.
  • Томова 1985: Томова, Е. Нови проложни стихове за Иван Рилски, Иларион Мъгленски и Петка Търновска в руската ръкописна традиция. –Старобългарска литература, 1985, 18, 172–177.
  • Томова 1991: Томова, Е. Кирилски ръкописи с български сюжети в полски книгохранилища. – Старобългарска литература, 25 –26, 1991, 218–225.
  • Томова 2009: Томова, Е. Проложното житие на св. Петка Търновска в кирилски ръкописи в Полша. – Старобългарска литература, 41–42, 2009, 333–342.
  • Томова 2017: Томова, Е. Литературният култ към св. Петка Търновска в средновековната руска книжнина през XV–XVII век: нови факти. – В: Поклонъ прѣдъ боукъвьныимь словесьмь. Юбилеен сборник в чест на 70-годишнината на проф. д-р Пеньо Ст. Пенев. Съставители: С. Вълчанова, А. Джельова, Ал. Гьошев. Изд. Fast Print Books. Пловдив, 2017, 150‒157.
  • Турилов 1978: Турилов, А. А. Оригинальные южнославянские сочинения в русской книжности XV–XVI вв. – В: Теория и практика источниковедения и археографии отечественной истории. Москва, 1978, 39–50.
  • Турилов 1980: Турилов, А. А. Болгарские и сербские источники по средневековой истории Балкан в русской письменности конца XIV – первой половины XVI в. Москва 1980 (маш.)
  • Турилов 2001: Турилов, А. А. Южнославянские памятники в литературе и книжности Литовской и Московской Руси XV– первой половины XVI в.: парадоксы истории и географии культурных связей. – В: Славянский альманах 2000. Москва, 2001, 247–285.
  • Турилов 2006: Турилов, А. А. К истории Стишного Пролога на Руси. – Древняя Русь. Вопросы медиевистики, 1. 2006, 7–12.
  • Турилов 2009: Турилов, А. А. Восточнославянская книжная культура конца XIV–XV вв. и „второе южнославянское влияние“. – В: Търновски писмена. Алманах за Търновска книжовна школа. Велико Търново, 2009, 2, 193–228.
  • Турилов 2010: Турилов, А. А. К истории Стишного пролога на Руси в XIV–XV вв. В: Турилов, А. А. Slavia Cyrillomethodiana: Источниковедение истории и культуры южных славян и Древней Руси. Межславянские культурные связи эпохи Средневековья. Москва, 2010, 340–349.
  • Чистякова 2008: Чистякова, М. Текстология вильнюсских рукописных прологов: сентябрь – ноябрь. Вильнюс, 2008.
  • Чистякова 2009: Чистякова, М. Проложное житие святой Параскевы Эпиватской по списку НБКМ № 167. – Palaeobulgarica, ХХХІІІ, 2009, 2, 939–950.
  • Чистякова 2016: Предварительный сводный каталог церковнославянских проложных текстов. Том 2. Октябрь. Вильнюс, 2016.
  • Чистякова 2017: Чистякова, М. Рукописные прологи Великого княжества Литовского и Польского королевства. – В: Krakowsko-Wileńskie studia slawistyczne. 13. Kraków, 2017, 200.
  • Щапов 1976: Щапов, Я. Н. Восточнославянские и южнославянские рукописные книги в собраниях Польской Народной Республики. 1. Рукописи собраний Варшавы и Кракова (№№ 193)2. Рукописи собраний Люблина, Перемышля, Санока, Познани, Вроцлава и Курника (№№ 94–239). Москва, 1976.
  • Kuczyńska 2003: Kuczyńska, M. Służba ku czci św. Paraskiewy-Petki Tyrnowskiej. – In: Kuczyńska, M. Południowosłowiańska poezja liturgiczna w zbiorach bibliotek polskich. Szczecin, 2003, 126–187.
  • Naumov 1996: Naumov, A. Wiara i historia: z dziejów literatury cerkiewnosłowiańskiej na ziemiach polsko-litewskich. (Krakowsko-wilenskie studia slawistyczne t. 1), Krakow, 1996.
  • Naumow, Kaszlej [Katalog],(съст.) 2004: Naumow, A, Kaszlej, А. Rękopisy cerkiewnosłowiańskie w Polsce. Katalog. Wyd. 2. Opr. A. Naumow oraz A. Kaszlej. Kraków, 2004.

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

SESDiva цели създаването на виртуален музей на писмената култура във връзка със социалната, културната, идеологическата и религиозната среда и отношенията между южните и източните славяни през вековете от XI до началото на XX век.

Продължителност: 2018-2020
Програма: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОВЕЧЕ ERA.Net RUS Plus


TOP