Йоан Екзарх в руската средновековна литература

Автор Анисава Милтенова
Йоан Екзарх в руската средновековна литература Йоан Екзарх в руската средновековна литература

В руската книжнина е съхранена значителна част от ранната старобългарска преводна литература, която се характеризира с ясно изразен компилативен характер – с вмъкнати оригинални авторски части.

Статия

„Шестоднев“ на Йоан Екзарх е именно такова екзегетично произведение, в което около една трета от текста е оригинален. Предполага се, че съчинението е създадено преди 913 г., когато след обсадата на Константинопол Симеон получава царска титла, докато в началото на Пролога Йоан Екзарх се обръща към владетеля като към княз („княже мой, славни Симеоне“), а дворецът в столицата при описанието му е наречен „княжески двор“. Творбата е съставена въз основа на шестодневите на Василий Велики (ок. 330–378) и Севериан Гавалски (неизв. – 415 или 430). Съчинението на Василий Велики, състоящо се от девет слова (Ὁμιλίαι Θʹ εἰς τήν Ἑξαήμερον) има авторитета на модел за този жанр. Тълкуванието на библейския текст от Книга Битие следва традициите на Кападокийската школа. Писателят е използвал античната философия в две насоки – като аргументация на християнската космогония и като пример за възгледи, които трябва да бъдат оборени поради тяхната езическа основа. Съчинението на Севериан Гавалски, което включва шест слова, е представено подборно и в кратки извлечения. Причината вероятно е в това, че той е представител на антиохийската школа в космогонията, която не е възприета от Йоан Екзарх. Използвани са и други източници: откъси от творбите на Теодорит Кирски „За материята и света“ и „Лекуване на езическите болести“; описанието на човешкото тяло в Шесто слово е съставено въз основа на „История на животните“ от Аристотел (предположително заета от преработката, направена от монах Мелетий през ІХ в.) (Икономова 1995: 174–175). „Шестоднев“ има изключителна роля за изграждането както на старобългарския книжовен език, така и за художествената изразителност на литературата; текстът съдържа първата за славяните философско-понятийна система и съответната терминология.

Най-ранният препис на „Шестоднев“ е от 1263 г. и е създаден в Хилендарския манастир от Теодор Граматик (ГИМ Син. 345). Съчинението е известно по над 50 руски преписа, най-ранните от които са от ХV в. (напр. № 90 от 1414 г. от сбирката на Барсов, ГИМ – Москва; № 433 от сбирката на Йосифо-Волоколамския манастир; № 145 от сбирката на Московската духовна академия; № 619 от сбирката на Егоров (всички в РГБ – Москва); № 1/126 и № 13/1090, Кирило-Белозерска сбирка, РНБ – Санкт Петербург и др.). След изчерпателен текстологически анализ Галина С. Баранкова определя четири разклонения в руската ръкописна традиция с различна история: Чудовско разклонение, академическата група в което възхожда към старобългарски оригинал на произведението, пренесен в Русия през ХІ в. (препис от тази група е включен и във Великите чети-минеи на митрополт Макарий); Белозерско-Барсовско разклонение, което пази следи от среднобългарски протограф, за който тя допуска, че е пренесен през ХІV–ХV в. в Русия; Уваровско и Овчинниково разклонения, с по-късни руски вставки (извадки от съчиненията на Зиновий Отенски и Максим Грек, а също – откъси от „Християнска топография“ на Козма Индикоплевст с изображения). Последните две разклонения (Уваровско и Овчинниково) имат характерни глоси в маргиналните полета, които поясняват в кои други произведения със сведения по естествознание се съдържат аналогични мотиви и тълкувания. А. В. Горски изказва мнение, че първоначално те са въведени от книжовник в Москва през ХVІІ в. Специален интерес за изследователите представлява лингвистичният анализ на преписите, особено на тези, които имат старобългарски протограф. Лексикалните замени показват процеса на привеждане на ортографията към нормите на рускиу книжовен език. Единодушно е мнението на специалистите, че „Шестоднев“ има голямо значение за формирането на руския литературен език и в частност – на пласта на научната терминология в него. Наред с това лингвистичният анализ показва устойчивостта на лексикалния фонд и на синонимното богатство, характеризиращо ранния период на славянското Средновековие като цяло.

Д. С. Лихачов определя произведението като „основен естетически кодекс“ за старите славянски литератури. Той изтъква, че е един от паметниците, оказали най-силно влияние върху руските книжовници от ХІ до ХVІІ в. В „Слово за закона и благодатта“ на митрополит Иларион (създадено между 1037–1050 г.) се откриват редица паралели със съчинението на Йоан Екзарх. Руският писател Владимир Мономах (ХІ–ХІІ в.) в своето „Поучение“ за устройството на света и общата хармония на мирозданието използва стилстични похвати и рисува обща картина на Божието творение много близки до текста на „Шестоднев“ (Лихачов 1963). Авторът на „Слово за гибелта на руската земя“ (ХІІІ в.) заема не само подхода за създаване на художествения пейзаж, но и идеята за политическия ред на земята, за „мъдростта“, „разумността“ и красотата на светоустройството (Лихачов 1966). А. В. Соловьов отнася руското произведение към най-ранните описания на родната земя в европейската литература (Соловьев 1958). Д. С. Лихачов подчертава, че през периода ХІ–ХІІІ в. възхищението и прелонението пред хармоничното устройство на вселената е завладявало руските книжовници и че те често прибягват към заемки от „Шестоднев“ като образец в това отношение. Рецепцията в руската литература на произведението е характерна и за по-късните векове. Според Н. С. Сарафанова-Демкова в „Житие“ на протопоп Авакум (ХVІІ в.) не само са налице вставки от произведението на Йоан Екзарх, но авторът го е схващал като художествен модел.

„Небеса“ представлява превод на третата част от съчинението на Йоан Дамаскин (676–749) „Извор на знанието“ (Πηγὴ γνώσεως), създаден от Йоан Екзарх около 893 г. От стоте глави на оригинала са преведени 48, като към тях са добавени преводи на съчинения на патристични автори: Теодорит Кирски, Григорий Нисийски и др. Славянската традиция на съчинението (както и на „Шестоднев“) е разкрита от Константин Калайдович (1792–1832). Същността на текста е систематизацията на основните догми на християнското учение с цел създаване на ръководство по православна догматика. Терминологията в областта на философията и естествознанието е особено ценен принос на Йоан Екзарх. Текстът на „Небеса“ прониква много рано в руската книжнина. Най-ранният руски препис е от ХІІІ в. (Син. 108, Държавен исторически музей), а общият брой на преписите надминава 20. Установено е, че авторът на „Сказание за светите Борис и Глеб“ (ХІ в.) заема части от гл. 40 на съчинението. Впоследствие от славянския юг прониква втори превод на съчинението на Йоан Дамаскин „Диалектика“, преведено според принципите на атонската реформа. По-късните руски книжовници също познават и използват превода на Йоан Екзарх чак до ХVІІ в. Първият етап от целенасоченото редактиране на превода е около средата на ХV в. – в ръкопис от сбирката на Московската духовна академия, № 145, РГБ, датиран 1450 г. Едно десетилетие по-късно, както установява Олга С. Сапожникова, започва втори етап на редактиране на текста, като руските книжовници предприемат опит да съгласуват терминологията на трактатите „Диалектика“ и „Богословие“. През 1470/1480 г. цялата терминологична лексика от Йоан Екзарховия превод е заменена от по-съвременна, следвайки южнославянските преводи от ХІV в. – създават се т.нар. Троицки редакции на „Богословие“ (препис в сборник от Троице-Сергиевата лавра № 177). Наред с това старинният превод е включен в Макариевите чети-минеи (Икономова 1995: 174). През ХVІ в. московският митрополит Даниил (1492–1539) подготвя и добавя към философско-богословските глави обширни интерполации от руски преводни и оргинални съчинения – Максим Грек, Йосиф Волоцки и др. Около 1630 г. в Московския печатен двор и в Соловецкия манастир започва паралелна работа по редактирането на преписите на „Богословие“ в превода на Йоан Екзарх. В Москва с редакторската работа се свързва с името на Стефан Горчак (№ 317/337, Соловецка сбирка, РНБ – Санкт Петербург), а в Соловецкия манастир тя принадлежи на високо ерудирания книжовник Сергей Шелонин (№ 310/330, 1637 г.; № 312/332, ок. 1637 г.; № 309/329, 1641 г.; № 315/335, след 1641 г., Соловецка сбирка, РНБ – Санкт Петербург) (Сапожникова 2010: 178–200;207–210). Създава се нов корпус от съчинения с адаптиран текст, с привеждане на лексикалните и граматически форми в съгласие със съвременната руска езикова норма. Редакторската работа дава богат материал за сравнение на синонимията в двете традиции – руска и българска.

Литература

  • Баранкова Г. С. К текстологическому и лингвистическому изучению списков „Шестоднева“ Иоанна экзарха Болгарского. – В: Восточнославянские языки. Источники для их изучения. М., 1973, 172–215.
  • Баранкова Г. С. Астрономическая и географическая терминология в Шестод­неве Иоанна экзарха Болгарского. – В: Памятники русского языка. Исследования и публикации. М., 1979, 150–171.
  • Баранкова Г. С. О взаимоотношениях «Шестоднева» Иоанна экзарха Болгарского и «Толковой палеи»: (Текстолого-лингвист. аспект). – В: История русского языка: Исследования. и тексты. М., 1982, 262–277.
  • Баранкова Г. С. Шестоднев Иоанна Экзарха на Руси. – Преславска книжовна школа. София, 1995. Т. 1. 198–211.
  • Баранкова Г. С. К вопросу о переводах Шестоднева Севериана Гавальского в древнеславянской и древнерусской книжности. – В: Лингвистическое источниковедение и история русского языка. М., 2001, 5–47.
  • Баранкова Г. С. О лексической правке в списках Богословия Иоанна Дамаскина. – В: Русский язык в научном освещении. М., 2001. № 2, 168–190.
  • Баранкова, Г. С., В. В. Мильков. Шестоднев Иоанна экзарха Болгарского. Санкт Петербург, 2001.
  • Икономова, Ж. Йоан Екзарх. – Кирило-Методиевска енциклопедия, 2. 1995, 169–194.
  • Илиева, Т. Tерминологичната лексика в Йоан-Екзарховия превод „De fide orthodoxa“. София, 2013.
  • Илиева, Т.  Богословската терминология в ръкописната традиция на Йоан-Екзарховия превод „Небеса“. – Археографски прилози, 34, 2013, 25–37.
  • Илиева, Т.  Речник на богословските термини в Йоан-Екзарховия превод на „De fide orthodoxa“ – В: 70 години българска академична лексикография. Доклади от Шестата национална конференция с международно участие по лексикология и лексикография. София, Институт за български език „Л. Андрейчин” – БАН, 24-25 октомври 2012 г. София, 2013, 578–591.
  • Лихачев, Д. С. Шестоднев Иоанна Экзарха и Поучение Владимира Мономаха. – В: Вопросы теории и истории языка. Ленинград, 1963, 187–190.
  • Лихачев, Д. С. Слово о погыбели Русской земли и Шестоднев Иоанна Экзарха Болгарского. – В: Русско-европейские литературные связи. Сборник статей к 70-летию со дня рождения академика М. П. Алексеева. М.–Л., 1966, 92–96.
  • Лихачов, Д. С. Размисли за националното своеобразие и европейското значение на старобългарската литература. – В: Големият свят на руската литература. София, 1976, 525–535.
  • Сапожникова, О. С. Русский книжник ХVІІ века Сергей Шелонин. Москва–С. Петербург, 2010.
  • Сарафанова-Демкова, Н. С. Иоанн экзарх Болгарский в сочинениях Аввакума. – ТОДРЛ, 19, 1963, 367–372.

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

SESDiva цели създаването на виртуален музей на писмената култура във връзка със социалната, културната, идеологическата и религиозната среда и отношенията между южните и източните славяни през вековете от XI до началото на XX век.

Продължителност: 2018-2020
Програма: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОВЕЧЕ ERA.Net RUS Plus


TOP