Симеонов (Светославов) сборник

Автор Анисава Милтенова
Симеонов (Светославов) сборник Симеонов (Светославов) сборник

Пергаментен ръкопис, известен като Изборник от 1073 г., руски препис от недостигнал до нас старобългарски сборник.

Статия

Представлява флорилегий, съставен от 142 съчинения на раннохристиянски и византийски автори (над 30 на брой), като основната част включва 88 въпросо-отговора, принадлежащи на Анастасий Синаит, патриарх на Антиохия (599–609). Преводът е направен от гръцки в края на ІХ и началото на Х в. по поръка на цар Симеон Велики (846–927). Кодексът се съхранява в Държавния исторически музей (Синод. 1043/31д). Преписът от 1073 г. е направен за княз Светослав Ярославович, владетел в Киев (1073–1076). Обхваща 266 листа, изписани с уставно писмо в две колони. Украсен е с пет цветни миниатюри на цяла страница, орнаментирани заставки и инициали във византийски стил, изключителни по своята изработка. Съдържа портрет на владетелското семейство, отразяващ българската действителност от Х в., както и изображения на знаците на зодиака. Езикът на руския препис от 1073 г. пази до голяма степен първообраза на старобългарския архетип, а правописът в различна степен отразява руски черти.

Енциклопедичният състав на книгата е заявен още в наименованието: „Сбор (избрани места) от много отци, тълкувания на неясни места в Евангелието, Апостола и в други книги, изложени накратко за запомняне и готов отговор“. Текстовете от областта на богословието и догматиката, християнската етика, поетика, философия, историята и географията, средновековния календар и хронологията, астрономията и астрологията представляват един вид универсален справочник за християнската вяра (Иванова 1995; Янева 2000; Славова 2009). Не е открит гръцки ръкопис, който напълно да съответства на славянските преписи (Бибиков 1996), но се допуска, че това е бил кодекс, близък до Coislinianus Greacus 120 (Национална библиотека, Париж) и № 423 (Ватиканска библиотека, Рим) (Янева 2015). В началото и в края на кодекса е поместена Похвала на цар Симеон, която е преадресирана към княз Светослав, но под горния слой от текста се чете името на Симеон (Льовочкин 1980); в друг препис от XV в. от Кирило-Белозерския манастир (РНБ, 5/1082), се е запазило името на Симеон. Похвалата свидетелства, че сборникът действително е преведен по нареждане на цар Симеон. Ф. Томсън допуска, че Симеон дори е участвал в подбора на текстовете (Thomson 1993). Друг текст, който свидетелства за времето, по което е бил преведен сборника, е Летописец вкратце, възхождащ към кратките анонимни византийски хроники (Самодурова 1962, 1967; Пиотровска 1977; Янева 1987). Текстът на съчинението завършва с началните години от царуването на Константин VII Багренородни и неговата майка регентката Зоя (913–919 г.)., т.е. може да се приеме, че Симеоновият сборник е бил съставен около 919 г. Съдържанието е разделено на 428 параграфа (статии-ексцерпти). Освен богословската екзегетична и дидактична тематика интерес представляват „За поетическите фигури“ на Георги Хировоск, философският трактат на Теодор от Раиту, трактата „За естеството на човека“ от Немесий, епископ Емески, Индекс на забранените книги и др.

Библиография

  • Бибиков 1996: Бибиков, М. В. Византийский прототип древнейшей славянской книги (Изборник Святослава 1073). Москва, 1996.
  • Гранстрем, Ковтун 1977: Гранстрем, В. Э., Л. С. Ковтун. Поэтические термины в Изборнике 1073 г. и развитие их в русской традиции (анализ трактата Георгия Хировоска). – В: Изборник Святослава 1073 г. Москва, 1977, 99–107.
  • Димитров 1993: Димитров, П. Културен хоризонт на цар Симеоновите изборници. – В: Преслав. Сборник. Т. 4. София, 1993, 207–215.
  • Добрев 1979М Добрев, Ив. Редът на зодиакалните знаци в Изборника от 1073 г. – Старобългарска литература, 5, 1979, 3–9.
  • Иванова 1991: Иванова, Кл. Симеоновият сборник като литературен паметник. – В: Симеонов сборник (по Светославовия препис от 1073 г.). Т. 1. Изследвания и текст. София, 1991, 18–33.
  • Иванова 1995: Иванова, Сл. Изборник от 1073 (Светославов изборник). – Кирило-Методиевска енциклопедия, т. 2, София, 1995, 50–56.
  • Изборник Святослава 1073 г. Сборник статей. Москва, 1977.
  • Куев 1979: Куев, К. Археографски бележки за разпространението на Симеоновия (Светославовия) сборник в старите славянски литератури. – Старобългарска литература, 5, 1979, 38–56.
  • Левочкин 1980: Левочкин, И. В. Изборник Святослава и ег славянский протограф. – Старобългарска литература, 8, 1980, 46–49.
  • Минчева 1991: Минчева, А. Древнеболгарский литературный язык в Симеоновом сборнике по списку 1073 г. – В: Симеонов сборник (по Светославовия препис от 1073 г.). С., 1991, 162–180.
  • Пейчев, Б. Философският трактат в Симеоновия сборник. С., 1977.
  • Пиотровская 1977: Пиотровская, Е. К. Летописец вскоре Константинопольского патриарха Никифора и Изборник Святослава 1073 г. – В: Изборник Святослава 1073 г. Сборник статей. Москва, 1977, 317–331.
  • Самодурова 1962: Самодурова, З. К вопросу о малых византийских хрониках. – Византийский временник, 21, 1962, 127–147.
  • Самодурова 1967: Самодурова, З. Малые византийские хроники и их источники. – Византийский временник, 27, 1967, 153–161.
  • Симеонов сборник 1991, 1993: Симеонов сборник (по Светославовия препис от 1073 г.). Т. 1. Изследвания и текст. С., 1991. Т. 2. Речник-индекс. С., 1993. 
  • Славова 2009: Славова, Т. Макрожанрови състави в литературата на Първото българско царство. – В: История на българската средновековна литература. София, 2009, 288–290.
  • Янева 1987: Янева, П. За изворите на Лѣтописьць въкратъцѣ в Изборника от 1073 г. – Palaeobulgarica, 11, 1987, № 3, 98–104.
  • Янева 2000: Янева, П. Текстология и езикови особености на гръцките сборници – извори за Симеоновия сборник (по Светославовия препис от 1073 г.). Дисертация за присъждане на научната степен „доктор на филологическите науки“. София, 2000.
  • Янева 2015: Янева, П. Симеонов сборник (по Светославовия препис от 1073 г.), III, Гръцки извори. София: Издателство „Проф. Марин Дринов“, 2015.
  • Lunt 1984: Lunt, H. On the Izbornik of 1073. – Harvard Ukrainian Studies, 7, 1984, 359–376.
  • Sieswerda 2001: Sieswerda, D.Tj. The Σωτήριος, the original of the Izbornik of 1073. – Sacris Erudiri, 2001, 40: 293–327. DOI: 10.1484/J.SE.2.300573
  • Thomson 1993: Thomson, F. The Symeonic Florilegium – problems of its origin, content, textology and edition, together with an English translation of the Eulogy of tzar Symeon. – Palaeobulgarica, 17, 1993, no. 1, 37–53.
  • Thomson 2007: Thomson, F. A Comparation of the Contents of the Two Tranlations of the Symeonic Florilegium on the Basis of the Greek Original Texts. – In: Кирило-Методиевски студии, 17. С., 2007, 721–758.

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

SESDiva цели създаването на виртуален музей на писмената култура във връзка със социалната, културната, идеологическата и религиозната среда и отношенията между южните и източните славяни през вековете от XI до началото на XX век.

Продължителност: 2018-2020
Програма: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОВЕЧЕ ERA.Net RUS Plus


TOP