Статия

Представлява флорилегий, съставен от 142 съчинения на раннохирстиянски и византийски автори (над 30 на брой), като основната част включва 88 въпросо-отговора, принадлежащи на Анастасий Синаит – патриарх на Антиохия (599–609). Преводът е направен от гръцки в края на ІХ и началото на Х в. по поръка на цар Симеон Велики (846–927). Кодексът се съхранява в Държавния исторически музей (Синод. 1043/31д). Преписът от 1073 г. е направен за княз Светослав Ярославович, владетел в Киев (1073–1076). Обхваща 266 листа, изписани с уставно писмо в две колони. Украсен е с пет цветни миниатюри на цяла страница, орнаментирани заставки и инициали във византийски стил, изключителни по своята изработка. Съдържа портрет на владетелското семейство, отразяващ българската действителност от Х в., както и изображения на знаците на зодиака. Езикът на руския препис от 1073 г. пази до голяма степен първообраза на старобългарския архетип, а правописът в различна степен отразява руски черти.

Енциклопедичният състав на книгата е заявен още в наименованието: Сбор (избрани места) от много отци, тълкувания на неясни места в Евангелието, Апостола и в други книги, изложени накратко за запомняне и готов отговор. Текстовете от областта на богословието и догматиката, християнската етика, поетика, философия, историята и географията, средновековния календар и хронологията, астрономията и астрологията представляват един вид универсален справочник за християнската вяра (Иванова 1995; Янева 2000; Славова 2009). Не е открит гръцки ръкопис, който напълно да съответства на славянските преписи (Бибиков 1996), но се допуска, че това е бил кодекс, близък до Coislinianus Greacus 120 (Национална библиотека, Париж) и № 423 (Ватиканска библиотека, Рим) (Янева 2015). В началото и  в края на кодекса е поместена Похвала на цар Симеон, която е преадресирана към княз Светослав, но под горния слой от текста се чете името на Симеон (Льовочкин 1980); в друг препис от XV в. от Кирило-Белозерския манастир (РНБ, 5/1082), се е запазило името на Симеон. Похвалата свидетелства, че сборникът действително е преведен по нареждане на цар Симеон. Ф. Томсън допуска, че Симеон дори е участвал в подбора на текстовете (Thomson 1993).

Друг текст, който свидетелства за времето, по което е бил преведен сборникът, е Летописец вкратце, възхождащ към кратките анонимни византийски хроники (Самодурова 1962, 1967; Пиотровска 1977; Янева 1987). Текстът на съчинението завършва с началните години от царуването на Константин VII Багренородни и неговата майка регентката Зоя (913–919), т.е. може да се приеме, че Симеоновият сборник е бил съставен около 919 г. Съдържанието е разделено на 428 параграфа (статии-ексцерпти). Освен богословската екзегетична и дидактична тематика интерес представляват За поетическите фигури на Георги Хировоск, философският трактат на Теодор от Раиту, трактата За естеството на човека от Немесий, епископ Емески, Индекс на забранените книги и др.

Библиография

• Бибиков 1996: Бибиков, М. В. Византийский прототип древнейшей славянской книги (Изборник Святослава 1073). Москва, 1996.
• Гранстрем, Ковтун 1977: Гранстрем, В. Э., Л. С. Ковтун. Поэтические термины в Изборнике 1073 г. и развитие их в русской традиции (анализ трактата Георгия Хировоска). – В: Изборник Святослава 1073 г. Москва, 1977, 99–107.
• Димитров 1993: Димитров, П. Културен хоризонт на цар Симеоновите изборници. – В: Преслав. Сборник. Т. 4. София, 1993, 207–215.
• Добрев 1979М Добрев, Ив. Редът на зодиакалните знаци в Изборника от 1073 г. – Старобългарска литература, 5, 1979, 3–9.
• Иванова 1991: Иванова, Кл. Симеоновият сборник като литературен паметник. – В: Симеонов сборник (по Светославовия препис от 1073 г.). Т. 1. Изследвания и текст. София, 1991, 18–33.
• Иванова 1995: Иванова, Сл. Изборник от 1073 (Светославов изборник). – Кирило-Методиевска енциклопедия, т. 2, София, 1995, 50–56.
• Изборник Святослава 1073 г. Сборник статей. Москва, 1977.
• Куев 1979: Куев, К. Археографски бележки за разпространението на Симеоновия (Светославовия) сборник в старите славянски литератури. – Старобългарска литература, 5, 1979, 38–56.
• Левочкин 1980: Левочкин, И. В. Изборник Святослава и ег славянский протограф. – Старобългарска литература, 8, 1980, 46–49.
• Минчева 1991: Минчева, А. Древнеболгарский литературный язык в Симеоновом сборнике по списку 1073 г. – В: Симеонов сборник (по Светославовия препис от 1073 г.). С., 1991, 162–180.
• Пейчев, Б. Философският трактат в Симеоновия сборник. С., 1977.
• Пиотровская 1977: Пиотровская, Е. К. Летописец вскоре Константинопольского патриарха Никифора и Изборник Святослава 1073 г. – В: Изборник Святослава 1073 г. Сборник статей. Москва, 1977, 317–331.
• Самодурова 1962: Самодурова, З. К вопросу о малых византийских хрониках. – Византийский временник, 21, 1962, 127–147.
• Самодурова 1967: Самодурова, З. Малые византийские хроники и их источники. – Византийский временник, 27, 1967, 153–161.
• Симеонов сборник 1991, 1993: Симеонов сборник (по Светославовия препис от 1073 г.). Т. 1. Изследвания и текст. С., 1991. Т. 2. Речник-индекс. С., 1993. 
• Славова 2009: Славова, Т. Макрожанрови състави в литературата на Първото българско царство. – В: История на българската средновековна литература. София, 2009, 288–290.
• Янева 1987: Янева, П. За изворите на Лѣтописьць въкратъцѣ в Изборника от 1073 г. – Palaeobulgarica, 11, 1987, № 3, 98–104.
• Янева 2000: Янева, П. Текстология и езикови особености на гръцките сборници – извори за Симеоновия сборник (по Светославовия препис от 1073 г.). Дисертация за присъждане на научната степен „доктор на филологическите науки“. София, 2000.
• Янева 2015: Янева, П. Симеонов сборник (по Светославовия препис от 1073 г.), III, Гръцки извори. София: Издателство „Проф. Марин Дринов“, 2015.
• Lunt 1984: Lunt, H. On the Izbornik of 1073. – Harvard Ukrainian Studies, 7, 1984, 359–376.
• Sieswerda 2001: Sieswerda, D.Tj. The Σωτήριος, the original of the Izbornik of 1073. – Sacris Erudiri, 2001, 40: 293–327. DOI: 10.1484/J.SE.2.300573
• Thomson 1993: Thomson, F. The Symeonic Florilegium – problems of its origin, content, textology and edition, together with an English translation of the Eulogy of tzar Symeon. – Palaeobulgarica, 17, 1993, no. 1, 37–53.
• Thomson 2007: Thomson, F. A Comparation of the Contents of the Two Tranlations of the Symeonic Florilegium on the Basis of the Greek Original Texts. – In: Кирило-Методиевски студии, 17. С., 2007, 721–758.