Статия

Разказът за учредяването на Българската и Сръбската патриаршии е произведение, възникнало на руска почва ок. 1460–1461 г., включва се в състава на юридическия сборник, известен като Кръмчая.

Разказът за учредяването на Българската и Сръбската патриашия е по-известен със заглавието Сказание за българските и сръбските патриарси, както го назовава Ярослав Н. Щапов. Българският изследовател Боню Ст. Ангелов го нарича Разказ за възстановяване на Българската и Сръбската патриаршия. В повечето ръкописи текстът няма заглавие. В два преписа, произлизащи от общ първообраз, съчинението е озаглавено Поставяне на сръбския митрополит.

Текстът на съчинението тематично се разделя на четири части. Първата проследява ранната история на християнската религия, възникването на Римската и Константинополската църква. Втората част е посветена на възстановяването на Българската патриаршия. Името на българския владетел не е посочено, но е ясно, че се говори за въздигането на Църквата в патриаршески ранг през 1235 г. при управлението на цар Иван Асен ІІ (1218–1241). Подчертава се фактът, че Българската църква е въздигната и призната от Цариградския патриарх. Третата част на съчинението разказва за учредяването на Сръбската патриаршия, като реалните исторически факти са преплетени с легенди. Накратко е описано издигането на Сръбската църква в патриаршия през 1346 г., както и последвалото коронясване на крал Стефан Душан (1331–1355) за цар. В последната част накратко се описва, че по същия начин се въздигат патриарси и при иверците (грузинците). Информацията за Българската и за Сръбската църква е изложена по сходен начин – разказва се за приемането на християнството от народа, за отношенията с гръцките (византийски) духовници и за създаването на автокефални църкви.

Разказът е познат само по руски преписи, около 30 на брой, включени в сборника Кръмчая. Всички преписи произхождат от североизточните руски земи. Най-стари са Вязниковският (ВРКМ, № 1053) и Софийският (РНБ, Соф. 1173), датирани към 1460–1461 г. През XIII в. Номоканонът на св. Сава – славянски превод на византийския сборник, направен в Сърбия – навлиза в руската книжнина под името Кръмчая в 70 глави. През ХІV–ХVІ в. на руска почва са направени шест редакции на сборника. Около средата на ХV в. най-вероятно в Кирило-Белозерския манастир е съставена т.нар. Софийска редакция, в която като уводна статия е включен Разказът за учредяването на Българската и Сръбската патриаршя. Съчинението се съдържа също като заключителна статия в Кръмчаята на Васиан Патрикеев и като уводна в Никифоровската Кръмчая. През 1653 г. излиза печатно издание на юридическия сборник, направено по т.нар. Синодален кодекс, известно като Никоновска Кръмчая. В него е поместен съкратен и преработен вариант на Разказа за патриаршиите.

Известни са и два преписа на Разказа, които се намират в антилатински сборници – конволют от края на ХV – началото на ХVІ в. (РНБ Соф. 1465), писан най-вероятно в Кирило-Белозерския манастир, и сборник от ХVІ в. (ГИМ Син. 561). Тяхна особеност е, че съдържат само сведенията за Сръбската и Иверската патриаршия.

До момента са публикувани няколко преписа на Разказа. За първи път откъс от него публикува Г. А. Розенкампф по ръкопис от ХV в. (РГБ, Рум. 256 № 231). През 1859 г. П. Р. Славейков обнародва съчинението по печатното издание от 1653 г. Ал. Востоков публикува кратък откъс по сборника, използван от Розенкампф. По-късно разказът е обнародван от Б. Ст. Ангелов и от Е. Белякова. В науката са изказвани различни мнения за произхода на съчинението. Б. Ст. Ангелов предполага, че Разказът е възникнал през ХVІ в. Я. Н. Щапов приема, че е създаден около 1414–1415 г. във връзка с поставянето на Григорий Цамблак за литовски митрополит. Щапов предполага, че разказът е писан на Света гора, а авторът му е от Балканите, най-вероятно сърбин. В. Гюзелев отнася съставянето му към края на ХІV–началото на ХV в. Той открива общи черти между него и Зографския манастирски летопис, затова предполага, че съчинението е създадено в този манастир от български монах.

Проучванията доказват, че Разказът за учредяването на Българската и Сръбската патриаршия е съставен на руска почва около 1460–1461 г. Появата му се свързва учредяването на автокефална руска църква. През 1461 г. всерусийският митрополит Йона (1448–1461) умира, а  негов приемник става митрополитът на Ростов Феодосий Бивалцев (1461–1464). Той е въздигнат в ранг от руските епископи без участието на Цариградския патриарх Генадий Схоларий (1454–1464) и е утвърден от великия княз Иван ІІІ (1462–1505) вместо от Цариградския патриарх. Със съчинението трябва да се обоснове правото на митрополита да бъде ръкоположен от епископите. Най-вероятно Разказът е съставен с тази цел, специално за да бъде включен в Софийската редакция на Кръмчаята. Е. Белякова установява, че авторът е руски книжовник. Според А. А. Турилов в Разказа за учредяването на Българската и Сръбската патриаршия сведенията за живота на св. Сава са заимствани не от литературен източник, а от устни предания. Не е изключена и връзка на съчинението с Разказа за възстановяването на Българската патриаршия. Според А. Николов е възможно този разказ да е бил включен в български Номоканон, недостигнал до нас, но познат на руските книжовници. Може да се предположи, че Разказът за учредяването на Българската и Сръбската патриаршия е компилативно съчинение, създадено въз основа на недостигнали до нас исторически текстове. Фактологичните неточности в него могат да се обяснят с дистанцията на времето и със стремежа на автора да пригоди текстовете към актуална политическа цел.

Библиография

Издания

• Ангелов, Б. Ст. Стари славянски текстове. – Известия на института за българска литература, т. ІV, 1958, 259–269.
• Востоков, Ал. Описание словенороссийских рукописей Румянцевского музеума. СПб., 1939.
• Горский, А., К. Невоструев. Описание славянских рукописей Московской синодальной библиотеки. отд. ІІ. кн. 3. М., 1896.
• Розенкампф, Г. А. Обозрение кормчей книги в историческом виде. СПб., 1839, 191-192.
• Славейков, П. Р. [Без заглавие]. – Български книжици, ІІ, 1859, юни, кн. ІІ, 375–376.
• Кормчая. Печатный двор, Москва, 1653.
• Белякова, Е. В. Обоснование автокефалии в русских кормчих. – В: Церковь в истории России. Москва, 2000, 145–159.

Изследвания

• Белякова, Е. В. Издание Кормчей книги и переломный этап русской культуры. – Российская история, 2011, 4, 103–113.
• Белякова, Е. В. Источники печатной Кормчей. – Вестник церковной истории, 2008, 3, 99– 115.
• Белякова, Е. В. К вопросоу о первом издании Кормчей книги. – Вестник церковной истории, 2006, 1, 131–149.
• Белякова, Е. В. О происхождении Ярославского списка Кормчей книги. – В: Ярославский список Правды Русской. Законодательство Ярослава Мудрого. Ярославль – Рыбинск, 2010, 23–50.
• Гюзелев, В. Училища, скриптории, библиотеки и знания в България (ХІІІ–ХІV в.) София, 1985.
• Корогодина, М. В. „Сказание о болгарской и сербской патриархиях” и происхождение Софийской редакции Кормчей книги. – Очерки феодальной России, 15, 2012, 26–44.
• Корогодина, М. В. „Сказание о болгарской и сербской патриархиях” – Афон или Москва?. – В: Афон в истории и културе Християнского Востока и России. Капретервские чтения. Т. 14. Москва: ИВИ РАН, 2016, 92–99.
• Корогодина, М. В. О редакции Кормчей книги из Кирилло–Белозерского монастыря. – В: Каптеревские чтения. Сборник статей. Т. 8. Москва, 2010, 23–34.
• Корогодина, М. В. Чин избрания и поставления епископов и канонические книги. – Древняя Русь: Вопросы медиевистики, 2 (44), 2011, 113–117.
• Николов, А. Между Рим и Константинопол. Из антикатолическата литература в България и славянския православен свят (ХІ–ХVІІ в.). София, 2016.
• Новикова, О. Формирование и рукописная традиция „Флорентинского цикла” во второй половине ХV–первой половине ХVІІ в. – Очерки феодальной России, 14, 2010, 6–29.
• Петрова, Д. Хипотези за произхода на Разказа за учредяването на Българската и Сръбската патриаршии. – В: Сребърният век: нови открития. София, 2016, 257–263.
• Проданов, Н. Проблеми на историографската текстология. Велико Търново, 2006.
• Турилов, А. Святогорец Растимир: Святой Савва Сербский и Русь. – Родина: Российский исторический иллюстрированный журнал, 2003, 10, 46–49.
• Щапов, Я. Н. Византийское и южнославянское правовое наследие на Руси в ХІ–ХІІІ вв. Москва, 1978.
• Щапов, Я. Н. Южнославянский политический опыт на службе у русских идеологов ХV в. – Byzantinobulgarica, II (1966), 203–209.