Биография

Произхожда от сръбски заможен род от Кратово, област, подчинена на сръбската Печка патриаршия. Баща му Николай (Никола Бойчич), обезправен от турските власти, приема свещенически сан. Михаил постъпва като послушник при сръбския патриарх Паисий (1614–1647). При него в продължение на 15 години служи като архидякон. Ръкоположен е за митрополит Коласийски (дн. Кюстендил) ок. 1647 г. В границите на Коласийската (Банската) епископия са влизали, освен Кюстендил, още и Радомир, Сирищник (голямо село в Радомирско, пазарен център и седалище на кадия през XVII в.), Кратово, Крива паланка, Щип и Радовищ. През 1649 г. посещава Лесновския манастир и Хилендарския манастир на Света гора, където оставя приписки върху няколко ръкописа. В приписка към миней от Лесново се нарича „митрополит Бански, Кратовски и Щипски“ (Иванов 1970: 167). В осмогласник № 193 (НБКМ – София) изразява огорчението си от патриарх Гаврил (1648–1655), който го измамил и ограбил: „Михаил, по Божия милост митрополит Бански, Кратовски и Щипски и друга чест, в годината 1649, месец май 25, изпратих патриарха в Цариград и тези с него (...); и след като се бяхме съгласили за земята [при хиротонисването] му дадох 19 хиляди аспри, а той се отметна. Да го съди Бог и пречистата майка Божия да му е обвинителка на Страшния съд. И бях се венчал за земята на Банско и на Кратово и на Щип, а трябва земята да изоставя поради неговата злина. Там на онзи свят пред Христа Бога да бъде наказан, че ме изгони от земята, да бъде изгонен от рая. Така да се знае, написах с голям гняв. Както аз с него направих, така и Бог с мене, а както той с мен направи – така и Бог на него да му въздаде на Страшния съд“. В приписка от 1652 към църковно-славянски пролог е наречен митрополит „бански, радомирски, сирищнически, кратовски, палански, щипски и радовишки“.

От 1651 до 1654 г. пребивава в Москва, където се среща с цар Алексей Михайлович Романов (1645–1676) и с патриарх Никон. Пристигането на пратеничеството в което участва митрополит Михаил е записано в архивите на Посолския приказ (централно правителствено учереждение в Русия за външната политика, 1549–1720; архив: РГАДА – Москва, 21 ноември 1651 г., ). В известителното писмо се казва: „Нынешнего, государь 1651, октябрь 29, приехали в Путивль на твое государево царево и великого князя Алексея Михайловича всей Русии имя на вечное житье от гонения бесермен (т.е. турци) сербские земли старцы .... Колосия города монастыря святого Николы чудотворца митрополит Михайло, да с ним архимандрит Деонисеи, да два дякона черных Домаскин да Никодим, да брат митрополичен родной белец Веньямин Миколаев. И по твоему государеву указу мы, холопы твои, того митрополита Михаила и архимандрита и старцов дали корм и подворки, отпустили из Путивля к тебе, государю“. Както личи от редица документи, той е радушно приет. По време на престоя си преговаря с ръководни политически и църковни дейци, излага насъщните потребности на православното духовенство на Балканите: застъпва се за покровителство и за материална помощ – книги, одежди, църковна утвар, пари и т.н. Запазен е запис, в който се казва, че в резултат на пратеничеството за Балканския полуостров са потелили 12 коли с дарения (предвождани от архимандрит Дионисий), сред които са ръкописни и старопечани книги (Иванов 1906: 268; Ангелов 1980: 31).

Запазен е списък от книги, подарени на митрополит Михаил (наречен е сръбски митрополит) за южнославянските манастири, както и сведения за голямо количество помощи. Сред книгите са: „Евангелие толковое повседневное; Апостол; Псалтырь с толкованием; Октаи (т.е. октоих); Триоди; Потребник (т.е. требник); 12 минеи месячних; Ефрем Сирин; прологи; Маргариту (сборник със слова на Йоан Златоуст)“ (РГАДА ф.5, опис 1, арх.ед.4, л. 37). Непосредствено след това той предприема дълго пътуване през Молдова, Влашко, Сърбия, Атон до Йерусалим и Палестина и се връща обратно в Москва през 1657 г. След тригодишен престой в Троицко-Сергиевата лавра получава разрешение да се върне в родните си места. Преди да напусне Троице-Сергиевата лавра, митрополит Михаил добива грамота от руския цар за Лесновския манастир, съгласно с която всеки пет години манастирското братство може да изпраща пратеници за милостиня. Вероятно е починал в Хилендарския манастир на Атон.

Преки сведения за книжовна дейност на митрополит Михаил като автор липсват, но са запазени редица негови ценни приписки, както и отделни листове, преписани вероятно от него в някои ръкописи (напр. псалтир с последования, ХVІ–ХVІІ в. № 420, Национална библиотека „Св.св. Кирил и Методий“ в София). Дейността му е проучена и документални източници са публикувани от Иван С. Ястребов, Люба Стоянович, Йордан Иванов, Боню Ст. Ангелов и др.

Библиография

• Ястребов, И. С. Подаци за историју српске цркве, из путничких записника И. С. Јастребова. Београд, 1879.
• Димитријевић, Ст. М. Одношаји пећских патријарха са Русијом у XVII веку. – Глас Српске краљевске академије 58, Београд 1900, 233–234.
• Стојановић, Љ. Стари српски записи и натписи. І. Београд, 1902; ІV. 1923.
• Иванов, Й. Северна Македония. София, 1906.
• Иванов, Й. Български старини из Македония. София, 1970.
• Ангелов, Б. Ст. Михаил митрополит Коласийски. – В: Руско-южнославянски книжовни връзки. София, 1980, 5–83.