Статия

Легендарни сведения отнасят първите контакти между Рилския манастир и руските земи към XI–XII в. Твърденията, че гр. Рилск в Черниговската земя (дн. Курска област) е бил основан от български монаси, които донесли тук и дясната ръка на рилския светец, обаче не се основават върху достоверни исторически извори, а и днес знаем, че ръката на светеца, поставена в сребърна мощехранителница с надпис от 1788 г., се съхранява в манастира „Владичица на ангелите“ на о. Тинос (Дылевский 1991; Пулос 1992: 501–508).

Независимо от това, няма съмнение, че Иван Рилски е бил познат и почитан в руските земи поне от края на XIV – началото на XV в., за което свидетелстват паметите за светеца в т. нар. Псалтир на митрополит Киприан от първата трета на XV в. (Фиг. 1), Пролог (стишен) от Троице-Сергиевата лавра от 1429 г. (Фиг. 2), Чети-миней за октомври от сбирката на Олонецката духовна семинария от първата половина на XVI в. (Фиг. 3) и много др.

На 6. VI. 1466 г. риломанастирското монашеско братство, в лицето на двама от обновителите на манастира игумен йеромонах Давид и йеромонах Теофан (третият техен брат Йоасаф по това време вече бил покойник), сключило договор за сътрудничество с монасите от руския светогорски манастир Св. Пантелеймон, чието съдържание е следното:

„А след известно време, като видяхме в Света гора, в манастира на светия великомъченик Христов и целител Пантелеймон, в хрисовулите на предишните свети покровители, че двата манастира са били едно, затова ние, след като се посъветвахме след смъртта на нашия брат господин Йоасаф, решихме, тези два манастира да са отново едно, както са били по-рано и да поставят предстоятел и застъпник на Пантелеймон тук [в Рилския манастир], а те – свой в техния манастир. Ние двамата братя, йеромонах Давид и йеромонах Теофан, ако се случи да заминем за някой светогорски свети манастир, да бъдем свободни от всякакви задължения, а в случай, че останем тук, също тъй да имаме спокойствие, а те да управляват манастира както искат. След нашата смърт, там или тук, нека се извършат заупокойни литургии, както и на другите братя. Всичко, което е манастирско и се намира вътре или вън от манастира, предаваме на тях по списък, заедно с царските и господарски писания. И тъй, договорихме помежду си: каквото и да е тук манастирско, да не се взима и изнася навън от манастира, освен когато манастирът е заплашен от разорение“ (Дуйчев 1947: 284–285; Николов и др. 2016: 61–62).

През 1558 г. в Москва за пръв път пристигнало пратеничество на Рилския манастир, предвождано от бившия игумен Григорий. Документацията относно конкретната дейност на манастирските пратеници е изгубена. До нас е достигнала обаче грамота на цар Иван IV Василиевич от 1.XI.1558 г., с която се разрешава на рилските монаси йеромонах Йосиф, дякон Кирил, стареца Евгений и слугата им Иван, съпровождани от преводач, свободно да събират милостиня в земите на изток и североизток от руската столица: „от Москва по пътя до Троице-Сергиевия манастир, и до Медведева пустош, и до Переславъл Залески, и до Ростов, и до Борисоглебския манастир на Устие, и до Ярославъл, и до Юриев Полски, и до Владимир, и до Суздал, и по манастирите в тези градове, и обратно до Москва“ (Каштанов 2004: 363–364; Николов и др. 2016: 84).

За пълния състав на пратеничеството свидетелства грамотата на царя от 21.XII.1558 г., с която той разпорежда на пътните служби да съдействат на риломанастирските монаси при тяхното отпътуване от Москва през Смоленск до границата с Литва, свидете: „Да давате на бившия игумен на манастира на Иван Рилски в Македонската земя, заедно с петимата му братя и на двамата техни човека, пет каруци и водач – навсякъде, без да ги задържате нито час“ (Каштанов 2004: 365; Николов и др. 2016: 85).

Пратеничество на Рилския манастир начело с игумена Калист било прието през 1584 г. в Москва от цар Фьодор Йоанович (Дылевский 1974: 43).

През следващите десетилетия липсват сведения за контактите между Рилската обител и руските земи, но манастирът несъмнено се е ползвал с популярност и бил често посещаван от онези поклонници, които пътували от р. Дунав (обикновено от гр. Никопол) през гр. София и оттам се упътвали към Солун и Света гора. Свидетелство за това ни дава западноруският православен писател-полемист Захарий Копистенски († 1627), който пише през 1621 г. в своята „Палинодия“: „Недалече от река Дунав, на пет дни пеша, отвъд големия град София, при едни големи планини (които се наричат рилски) се намира манастирът на преподобния наш отец Йоан Рилски, чиято памет църквата празнува на 19 ден на месец октомври. Тялото на този светец лежи цяло в ковчег в тоя манастир и прави чудеса и много изцерения и до ден днешен. А родом той бил българин и постил в тези планини“ (Копыстенский 1878: 844–845; Николов и др. 2016: 202).

На 7.XII.1627 г. братството на Рилския манастир отправило молба за помощ към цар Михаил Фьодорович Романов, в която се отбелязва:
„Известяваме също…, че изпращаме нищи просители при светло сияещото ти царство във велика Москва – архимандрита началник на нашия манастир Стефан заедно с братята йеромонах Симеон, дякон Дамаскин, келаря Яков и племенника [му] Николай, заради обичайното даване на дарове и милостиня. Защото имахме грамоти – хрисовули, дадени на манастира на светия рилски отец от светла [му] памет царя [и] великия княз Иван Василиевич, самодържец московски и на цяла Русия; другата грамота [беше] от царя [и] великия княз Фьодор Иванович, самодържец московски и на цяла Русия. Тези наши царски документи потънаха в река Дунав заради нашите грехове. Затова изпращаме до твоя царска милост за уверение грамоти за пътуване през царството до великата Москва на славното ти царство. Сега отново молим твоя царска милост: бъди милостив към светия Рилски манастир [така], както са били дедите прародители на твоя царска милост, свята [им] памет. Царската ти милостиня молим прилежно: милостиво погледни с твоето царско пресветло лице, простри ръка за помощ на светия отец Йоан Рилски. И описваме голямата нищета на нашия свят манастир заради голямото насилие на агарянския род: всички свещени съсъди, кръстове, евангелия, всички църковни одежди ние заложихме поради голямата ни бедност и нужда заради насилието от [страна на] невярващия в Христа род. Не можем да ги вземем и откупим без щедрата помагаща ръка на твоя царска милост. Със сълзи те молим, за Бога, имай ревност в светло красивата си царска душа, помогни с дадените ти от Бог съкровища, погрижи се за това, даряван с мъдрост от Бога, за да не изпадне в окончателно запустение и разорение светата обител, [която] за твоя царска милост е и място за поклонение и поменуване на благочестивите царе и велики князе московски“ (Дилевски 1970: 690–692; Николов и др. 2016: 88–89).

Пратениците на Рилския манастир в края на краищата успели да се доберат до руския граничен град Путивъл и на 16. VI. 1628 г. получили разрешение да се отправят към Москва (Флоря 1990: 233, 235), където донесли грамоти до царя и до неговия баща патриарх Филарет (1619–1633), а също и мощи на св. Сергий и св. Мокий.

През 1671 г. в Киево-Печорската лавра в Киев за пръв път били отпечатани служба и житие на св. Иван Рилски. Ктитор на изданието бил полковникът на казашкия Переяславския полк Райча Димитрашко (1630–1705), родом от Молдавия и вероятно българин по произход, преминал на руска служба през 1665 г. (Данылевский 1974: 60–110).

В библиотеката на Рилския манастир се съхраняват 12 московски печатни издания от XVII в., измежду които „Великий Требник“ (1623), „Устав церковный“ (1633), „Книга о вере“ (1648), „Поучения Ефима Сирина“ (1652), „Анфологион“ (1660), „Библия“ (1663) и др. (Атанасов 1982; Калиганов 1998).

Библиография

• Атанасов, П. Руските старопечатни книги в Рилския манастир. – Старобългарска литература, 12, 1982, 82–99.
• Дылевский Н. Договор 1466 г. между болгарским Рыльским монастырем и обителью Пантелеймона-Русиком на Афоне. – Études balcaniques, 1969, № 2, 81–98.
• Дилевски, Н. Просително послание на рилското манастирско братство до руския цар Михаил Феодорович Романов от 1627 година. – Известия на Института за български език, XIX (1970), 690–692.
• Дылевский, Н. Легенда или историческая правда (Древний русский город Рыльск в Черниговской земле и болгарская Рыльская обитель на Балканах). – Études balkaniques, 1991, № 2, 106–115.
• Дылевский, Н. Рильский монастирь и Россия-Украина в XVI–XVII веках. София, 1974.
• Калиганов, И. Книги московской печати XVII столетия в библиотеке Рильского монастыря. – Славянский альманах, 1997. Москва, 1998, 281–288.
• Дуйчев, И. Рилският светец и неговата обител. София, 1947.
• Иоанн Рыльский. – В: Православная энциклопедия. Т. 24. Москва, 2010, 585–598.
• Каштанов 2004: Россия и греческий мир в XVI веке. Т. 1. Отв. ред. С. М. Каштанов. Москва, 2004.
• Копыстенский 1878: Палинодия. Сочинение киевского иеромонаха Захарии Копыстенского, 1621–1622 года. – В: Памятники полемической литературы в Западной Руси. Кн. I (= Русская историческая библиотека, IV). Петербург, 1878.
• Муравьев, Н. Сношения России с Востоком по делам церковным. Т. 1–2. Санкт-петербург, 1858–1860.
• Николов и др. 2016: Русия, Атон и Рилският манастир (XI – началото на XX в.). Сборник документи. Съст. А. Николов, Т. Георгиева, Й. Бенчева. София, 2016.
• Пулос, архим. П. Св. Иван Рилски: вечен небесен покровител на българския народ. Опит за обширна биография на светеца с кратко приложение за странствуванията и чудесата на светите му мощи и за историята на Рилския манастир. София, 1992.
• Снегаров, И. Културни и политически връзки между България и Русия през XVI–XVIII в. София, 1953.
• Флоря, Б. Записи из приходно-расходной книги Путивльской воеводской избы за 1627–1628 гг. о русско-балканских связях. – В: Связи России с народами Балканского полуострова. Первая половина XVII в. Отв. ред. Б. Флоря. Москва, 1990.