Описания на Йерусалим и Светите земи

Автор Мая Петрова-Танева

Разказите за пътешествия до Светите земи на духовни или светски лица (поклонници, дипломати, посланици, търговци), са текстове, в чийто център стои описанието на посетените и видяни от тях сакрални места и реликви, свързани със Свещеното писание и християнски светци. Те са използвани най-вече като религиозно-поучителни четива, често с цел четенето им да замени самото пътешествие.

Статия

Приема се, че началото на християнското поклонничество в Йерусалим и Палестина поставя през IV в. св. Елена, която в края на живота си посещава Светите земи. През последвалите столетия поклонничеството значително се разраства, списъкът на задължителните и препоръчителни за посещение свети места непрекъснато се разширява. Във връзка с това се оформя специфична по своя характер и съдържание поклонническа литература, чиито образци на Изток и на Запад обикновено следват сходни модели и най-често представляват компилации или преразкази на вече съществуващи по-стари творби.

Традицията на византийските описания на Йерусалим и Палестина (Külzer 1994; Kuelzer 2002; ППС 1903; ODB 1676–1677) е представена чрез два основни типа съчинения:

  1. Пътеписи – разкази или дневници на пътешественици, отразяващи лични преживявания и собствени наблюдения. Авторите им най-често са духовни лица. Дошлите до нас византийски творби от този тип са малобройни. Най-ранният е дело на Епифаний Агиополит (638). Преписват се до към втората половина на XVI в.
  2. Пътеводители – проскинитарии („туристически гидове“ със справочен характер), които съдържат кратки списъци на основните сакрални места, а последователността им отразява следваните от поклонниците маршрути. Терминът „проскинитарий“ е късен (появява се след XVI в.), макар в научната литература да се отнася и към по-стари паметници, и съответства на славянското ‛поклонение’ (ODB: 1739; Zeemann 1976: 38–41). Проскинитариите не включват лична информация и докъм XIV в. композицията и съдържанието не следват обща принципи. В тях „спирките“ по пътя на поклонниците или са само споменати, или са описани съвсем сбито, а значението им е пояснено чрез лаконични препратки към свързаните с тях библейски и евангелски лица и събития или към устни предания. Популярни са в периода от средата на XIII до XVIII в.

Славянската средновековна литература най-общо следва зададените от византийската традиция модели. Независимо от жанровите особености на описанията, в ръкописната традиция за тях най-често се използват многозначни термини с абстрактно значение като ‛слово’, ‛повест’, ‛сказание’, ‛хождение’.

Особено широко разпространена е поклонническата практика в Киевска Русия и по-късно в Московското княжество (Seemann 1976; Малето 2000; Малето 2005), макар далеч не всички пътешественици да оставят свои записки. Най-ранното по време запазено описание е дело на игумен Даниил, посетил Светите земи през 1104–1006 г. (изд. Норов 1864; Прохоров 1997 и др.). Неговото „Житье и хожение Данила, Русьскыя земли игумена“ е съхранено в над 150 преписа от XV–XIX в., като най-старият е от 1475 г. Известно е в две независими редакции, оформили се не по-късно от XV в. – основна и съкратена / минейна (по името на Макариевите чети-минеи, където се открива). Текстът подробно описва Йерусалим и неговите околности, като отделя специално внимание както на съществуващите църкви и манастири, така и на местата, свързани с библейски персонажи и епизоди. Информацията, която Даниил събира, е почерпана от различни източници, включително легендарни, и често се дължи на съпровождащи го местни водачи от лаврата „Св. Сава“, където Даниил прекарва 16 месеца. Благодарение на личното покровителство на йерусалимския крал Балдуин I и неговите кръстоносци руският игумен успява да посети отдалечени и трудно достъпни райони, като изворите на р. Йордан, Тивериада, Тавор, Назарет, Кана Галилейска и т.н., а на Велики петък е допуснат да постави на Гроба господен кандило „от всея Русьскыя земля“. Предполага се, че бележките, които той си води по време на тези пътешествия, са оформени като подробен разказ едва след неговото завръщане в родината (вж. Турилов ПЭ и др.).

През следващите столетия примерът на игумен Даниил е последван от редица руски пътешественици, оставили свои описания на Светите земи, сред които архимандрит Агрефений (1370), йеромонах Зосима, посетил два пъти Йерусалим през 1414 и след това през 1419–1420 г., свещеноинок Варсонофий (1456 и 1461–1462 г.), който първи от руски поклонници наред с Йерусалим прави описание и на Синай. От XV в. датира също „Сказание Епифания мниха о пути о пути в святой град Иерусалим“. Като негов автор обикновено се сочи а Епифаний Премъдри (починал 1420 г.). Сказанието съдържа списък на градовете по пътя от Велики Новгород до Йерусалим, с указания за разстоянията между тях, но без разгърнато описание, поради което причисляването му към поклонническата литература е спорно (Малето 2000; Малето 2003).

През втората половина на XVI и XVII в. описанията на Светите земи преживяват нов подем, обусловен до голяма степен от масовизацията на пътешествията на Изток и развитието на търговските и дипломатически връзки със страните от Източното Средиземноморие. Разпространяват се в три основни жанрови разновидности (Решетова 2006): проскинитарии („Поконенье святого града Иерусалима“ и „Повесть о святых и богопроходных местах“ Гавриила Назаретского); поклоннически хождения (Василий Поздняков, Трифон Коробейников, Василий Гагара, Йона Маленкий и др.); измислени разкази, използващи формата на поклоннически описания („Слово о некоем старце“).

Изключителна популярност придобива „Хождението“ на московския търговец Трифон Коробейников, пътувал до Цариград и Йерусалим през 1593–1594 г. То е запазено в над 200 преписа, има ок. 40 издания (изд. Трифон Коробейников) и често се помества в руските хронографи. Установено е, че текстът му представлява литературна обработка въз основа на по-стар текст, написан през 1558 г. от друг търговец, Василий Поздняков от Смоленск. Автор на „Проскинитарий“, съставен ок. 1651 г. и съхранен в две авторски редакции – пълна и кратка, е и известният руски църковен деец, дипломат и книжовник, йероманах от Троице-Сергиевия манастир Арсений Суханов (1600–1668). Втората глава на творбата му е посветена на сакралните места и най-важните светини в Палестина и носи заглавие „Собрано от писаний о граде Ерусалиме и о имени его, и откуда приять таково прозвание, и о горе Голгофе, и о гробе Христове, и о воскресении, и о церкви Воскресения Христова, и о мерах их, и о прочих святых местах известное написание“ (изд. Ивановский 1870–1871; Ивановский 1889).

Като цяло руските описания на светите места в Йерусалим и Палестина се радват на голям интерес и широко читателско признание. За разлика от тях подобни четива в южнославянските средновековни литератури са малобройни и с ограничено разпространение, запазени най-често в единични копия.

Хронологически най-ранно е „Словото за Светите места в Йерусалим“. То е поместено в Бдинския сборник, поръчан през 1359–1360 г. от царица Ана, съпруга на българския цар Иван Срацимир от Видин (1356–1396) (изд. Bdinski Zbornik 1973: 235–241). Словото (с неизвестен гръцки първообраз) представлява анонимен указател за най-важните палестинските християнски забележителности, близък по съдържание и структура до гръцките и славянски проскинитарии. Въз основа на съпоставка със византийски и латински поклоннически текстове Св. Гюрова допуска, че произведението най-вероятно е компилация, възникнала през XII в. на византийска почва и преведена през същото столетие в България. Според нея във вида, в който е съхранено, то съдържа очевидни неточности при пресъздаването на топографските реалности (Гюрова 1990; Гюрова 1996: 162–195). М. Гардзанити също отбелязва, че засвидетелстваните в него маршрутите понякога сочат необичайна последователност и отчита определена оригиналност при подбора на представените места и събития (Гардзанити 2016). За причините, поради които Словото е включено в състава на Бдинския сборник, съдържащ само жития на жени-светици, са изказани различни хипотези – то е разглеждано като свидетелство, че притежателят на ръкописа или неговият съставител е планирал пътуване до Светите земи или като знак за името на манастира, който го е притежавал (Voordeckers 1973: 36); като естествено продължение на темата за женската святост, тъй като споменава множество места, свързани със св. Богородица, със старозаветни и новозаветни персонажи-жени и жени-светици (Petrova, Angusheva 1993–1994); или като израз на съперничеството на видинската владетелска фамилия спрямо култа и поклонението пред мощите на светците-покровители на Търново, като насочи вниманието към най-важните свети места на ранното християнство (Гардзанити 2016).

Друг гръцки проскинитарий за Палестина, познат само в славянска версия, е преведен от Константин Костенечки. В него са изредени най-важните места, свързани със Стария и Новия завет и разстоянията помежду им, измерени най-често в стъпки. Смята се, че Константин Костенечки е направил превода (допълнен с негови собствени коментари) по време на престоя си в Йерусалим през 1415–1420 г. Интересна особеност на текста е сравнението на топографията на Светите земи с тази на югозападна България. Единственият цялостен препис на описанието е открит в ръкопис от 1556 г. (изд. Petrova 1998; Петрова SB; Петрова 2014). Там текстът се предхожда от небрежно нарисувана на ръка карта, но е възможно тя да е била добавена по-късно, тъй като забележителностите, отбелязани на нея, и тези, споменати в описанието, не съвпадат. Краят на текста, запазен като фрагмент в т. нар. Ловчански сборник от XVI в. (днес с неизвестно местоположение), е обнародван многократно в оригинал и в новобългарски превод (СтБЛ 5: 162, 434–436 и цит. лит.).

Описание на палестинските светини оставя и Арсений Солунски (изд. Адрианова 1913). За автора му – дякон от Солун, пребивавал 17 години в Йерусалим, не се знае почти нищо – етническата му принадлежност (грък, българин или сърбин) и времето, когато е живял (между XIII и средата на XV в.), са обект на дискусии. Неговият „личен“ разказ на очевидец, в който съществено място заемат легендарното и чудесното, е много популярен в Русия. Възможно е да е бил пренесен там директно от Палестина. В руски сборници със смесено съдържание от XVI–XVII в. той е представен в три редакции. Най-ранният препис от XVI в. е със среднобългарски правопис. Творбата съдържа някои уникални сведения, които не са познати от други източници (Адрианова 1913; Гюрова 1996: 199–211; Башлыкова, Турилов ПЭ).

„Повест за йерусалимските църкви и места в пустините по Ефрат и Йордан“ (изд. Трифуновић 1972: 305–307) е поместена в известния Горички сборник (1441–1442) на зетската владетелка Елена Балшич. Автор е нейният духовен наставник Никон Йерусалимец –сърбин или грък от манастира „Св. Архангели“ в Йерусалим, с когото тя води кореспонденция (за него вж. Никон Jерусалимац 2004). Повестта е добавена към Третото послание на Никон до Елена – неясно дали по негова инициатива, или по нейна молба. Духовникът разказва от първо лице за нещата, които е „чул и видял“ в Светите земи. Характерни за творбата са доближаването до стила на риторическите произведения и известно ритмизиране на текста, както и наличието на голям брой непреведени гърцизми (Богдановић 1970; Трифуновић 1972). По мнението на В. Велинова Повестта има компилативен характер, отразява състоянието на християнските светини преди Кръстоносните походи и даже преди арабското завоевание (Велинова 2008).

Темата за Йерусалим става особено актуална в сръбската литература през XVII–XVIII в., а броят на съставените през този период поклонническите творби и записи нараства. Повечето от тях спадат към жанра на проскинитария и са фрагментарно запазени, например описанията на хилендарския монах Лаврентий (в препис на Йеротей Рачанин от 1698 г.), на „грешния поп Тома“ от 1642–1643 г., на Йован Дамянович от Будим от 1766 г. и др. Някои – като пътеписа на Гаврило Тадич, посетил Светите места през 1661 г., включващ 34 цветни миниатюри с изображения на най-важните храмове, са богато илюстрирани (срв. (Jовановић 2007; Трифуновић 1990).

Изключително популярен сред българи, сърби и руси е църковнославянският превод на един от късните гръцки проскинитарии, направен в средата на XVIII в. от българския монах Висарион от Разлог. Той е издаден във Виена през 1748 г. от Христофор Жефарович, който прибавя към текста 70 гравюри от различни художници. Книгата се преписва и препечатва многократно. През 1749 г. тя излиза и на новогръцки език (Гюрова 1996: 211–222; Jовановић 2007; Jовановић 2018).

Литература

  • Адрианова 1913: Адрианова, В. П. Хождение Арсения Солунского. – ИОРЯС, 18, 1913, 3, 195–224.
  • Ангелов 1967: Ангелов, Б. Ст. Пътеписни съчинения. – В: Из старата българска, руска и сръбска литература. Т. 2. София, 1967, 231–253.
  • Ангелов 1969: Ангелов, Б. Ст. „Хождения“ в южнославянских литературах до XVII в. (к постановке вопроса). – ТОДРЛ, 24, 1969, 183–186.
  • Башлыкова, Турилов ПЭ: Башлыкова, М. Е., А. А. Турилов. Арсений Солунский. – В: Православная энциклопедия. Т. 3, 440–441.
  • Бегунов 1973: Бегунов, Ю. К. Презвитер Козма в славянских литературах. София, 1973.
  • Белоброва 1988: Белоброва, О. А. Коробейников Трифон. – В: Словарь книжников и книжности Древней Руси. Вып. 2. Ч. 1. (Вторая половина XIV–XVI в.), Ленинград, 1988, 490–491.
  • Богдановић 1970: Богдановић, Д. Горички сборник. – В: Историjа Црне горе. T. 2/2, Титоград, 1970, 372–380.
  • Велинова 2008: Велинова, В. Описания Иерусалима и святых мест в средневековой литературе южных славян – функциональные и типоло¬гические аспекты. – In: The Holy Land and the manuscript legacy of Slavs. Jerusalem. Sofia, 2008 (Jews and Slavs, 20), 109–124.
  • Гардзанити 1995: Гардзанити, М. „Хожение“ игумена Даниила в Св. землю: Литература и богословие на Руси XII в. – Славяноведение, 5, 1995, 22–37.
  • Гардзанити 2016: Гардзанити, М. Слово о местах святых в Иерусалиме: Значение и функция паломнической литературы в Бдинском сборнике. – Старобългарска литература, 53–54, 2016.
  • Гюрова 1990: Гюрова, Св. Слово за светите места в Бдинския сборник. Текстологично проучване. – Старобългарска литература, 22, 1990, 64–88.
  • Гюрова 1996: Гюрова, Св. Поклонничество и поклонническа литература. София, 1996.
  • Гюрова, Данова 1995: Книга за българските хаджии. Съст. Св. Гюрова, Н. Данова. София, 1995.
  • Данилевский, Турилов ПЭ. Даниил: Данилевский, И. Н., А. А. Турилов. Даниил. – В. Православная энциклопедия. Т. 14, с. 80–82.
  • Данилов 1962: Данилов, В. В. О жанровых особенностях древнерусских „хождений“. – ТОДРЛ, 18, 1962, 21–37.
  • Дуйчев 1959: Дуйчев, Ив. Географските описания в средновековната българска книжнина. – В: Сборник в чест на акад. Никола Михов. София, 1959, 157–170.
  • Желязкова, Гешева 2008: Желязкова, В., Н. Гешева. Святая земля и рукописное наследие славян (обзор литературы). – In: The Holy Land and the manuscript legacy of Slavs. Jerusalem. Sofia, 2008 (Jews and Slavs, 20), 9–47.
  • Житие и хождение в Иерусалим и Египет казанца Василия Яковлевича Гагары. Санкт-Петербург, 1891.
  • Записки 1984: Записки русских путешественников XI–XVII. Москва, 1984.
  • Ивановский 1870–1871: Ивановский, Н. И. Проскинитарий Арсения Суханова. – Палестинский сборник, № 5, 9, 1870; № 2, 3, 1871.
  • Ивановский 1889: Ивановский, Н. И. „Проскинитарий“ Арсения Суханова 1649–1653 гг. с рисунками и планом. – В: Православный Палестинский сборник. Т. 7. Вып. 3 (21). 1889.
  • Jовановић 2007: Света земља у српској књижевности од XIII до краја XVIII века. Приредио и на савремени српски пренео Т. Jовановић. Београд, 2007.
  • Jовановић 2018: Jовановић, Т. Проскинитарион и српска путописна проза посвећена Светој земљи. – В: Српска славистика: колективна монографија. Том 2, Књижевност, култура, фолклор. Питања славистике, Радови српске делегације на XVI међународном конгресу слависта. Т. 2. Београд, 2018, 161–171.
  • Малето 2000: Малето Е. И. Хожения русских путешественников XII–XV вв. М, 2000.
  • Малето 2005: Малето, Е. И. Антология хожений русских путешественников XII—XV века: Исследование, тексты, комментарии. Oтв. ред. А. Н. Сахаров. Москва, 2005; Москва, 2016.
  • Никон Jерусалимац 2004: Никон Jерусалимац. Вриjеме – личност – диjело. – Зборник радова са међународног научног симпосиона на Скадарском jезеру, 7–9 септембар, 2000 г. Цетиње, 2004.
  • Норов 1864: Путешествие игумена Даниила по Св. земле в начале XII в. (1113–1115). Ред. А. С. Норов. СПб., 1864.
  • Описаније Светаго Божија града Jерусалима. В Виене 1748 го новембрија 30, настоϳанијем ϳеродијакона Хрс. Жефаровича.
  • Петрова 2014: „Описание на Палестина“ (1415–1420) от Константин Костенечки. Превод на новобълг., бележки и коментар М. Петрова. – В: „Бях в три страни, които и трите се казват България“: Географско-пътеписни съчинения за България и българите от XV в. Увод, подбор и коментар В. Гюзелев. С., 2014, 31–36.
  • Подскалски 1996: Подскалски, Г. Паломничества. – В: Христианство и богословская литература в Киевской Руси (988–1237 гг.). Санкт-Петербург, 1996, 318–329.
  • Подскалски 2010: Подскалски, Г. Извештај о ходочашћима. – В: Подскалски, Г. Средњовековна теолошка књижевност у Бугарској и Србији (865–1459). Београд, 2010, 608–623.
  • ППС 1903: Восемь греческих описаний святых мест XIV, XV и XVI вв. Изд. А. И. Пападопуло-Керамевс; пер. П. В. Безобразова. – В: Православный Палестинский сборник. Вып. 56. Т. 19. Санкт-Петербург, 1903, 1–294.
  • Прокофьев 1968: Прокофьев, Н. И. Русские хождения XII–XVII. – В: Литература Древней Руси и XVIII века: ученые записки МГПИ им. В. И. Ленина. Т. 300. Москва, 1969, 3–264.
  • Прокофьев 1970: Прокофьев, Н. И. Древнерусские хождения как произведения очерковой литературы. – В: Художественно-документальные жанры (вопросы теории и истории). Иваново, 1970, 19–21.
  • Прокофьев 1986: Прокофьев, Н. И. „Хождения“ как жанр в древнерусской литературе. – В: Вопросы русской литературы: ученые записки МГПИ им. В. И. Ленина. Т. 288. Москва, 1968, 3–24.
  • Прохоров 1997: Хождение игумена Даниила. Подг. текста, пер. и коммент. Г. М. Прохоров. – В: Библиотека литературы Древней Руси. Т. 4. Санкт-Петербург, 1997, 26–116 (http://lib.pushkinskijdom.ru/Default.aspx?tabid=4934).
  • Ракова 2013: Ракова, Сн. Представата за Йерусалим у православните славяни. – В: Българско Средновековие: общество, власт, история: сборник в чест на проф. д-р Милияна Каймакамова. София, 2013, 417–427.
  • Решетова 2006: Решетова, А. А. Древнерусская паломническая литература XVI–XVII вв. (история и поэтика). Рязань, 2006.
  • СБЛ 5: Стара българска литература. Т. 5. Естествознание. Съст. и ред. А. Милтенова. София, 1992, 155–164. 407–436.
  • Сморгунова ПЭ: Сморгунова, Е. М. Арсений [Суханов]. – В: Православная энциклопедия. Т. 3, 416–418 (06.01.2010).
  • Творогов 1987: Творогов, О. В. Даниил. – В: Словарь книжников и книжности Древней Руси. Вып. 1. ХІ – первая пол. ХІV вв. Ленинград, 1987, 109–112.
  • Трифон Коробейников: Трифона Коробейникова, московского купца, с товарищи, путешествие во Иерусалим, Египет и к Синайской горе в 1583 г. Санкт-Петербург, 1786, 1803, 1810, 1834, 1837, 1838, 1841, 1846, 1847; Москва, 1851, 1852, 1853, 1854, 1859, 1866, 1869, 1870, 1871, 1873, 1874, 1875, 1876, 1878, 1879, 1881, 1882, 1886, 1888.
  • Трифуновић 1972: Трифуновић, Ђ. Две посланице Jелене Балшић и Никонова ‘Повест о Јерусалимским црквама и пустињским местима. – Књижевна историjа, 5/18, 1972, 289–313.
  • Трифуновић 1990: Трифуновић, Ђ. Азбучник српских средњовековних књижевних поjмова. Београд, 1990, 296–300, s. v. Путописи.
  • Харисијадис 1986: Тадић, Г. „Поклоњеније Частного гроба и Светих мест ва светом граде Јерусалиме. Повест нека избрана“. Приредила Мара Харисијадис. – Књижевна историја, 19, 1986, 73–74.
  • Хожение 2007: „Хожение“ игумена Даниила в Святую Землю в начале XII в. Изд. подг. О. А. Белоброва, М. Гардзанити, Г. М. Прохоров, И. В. Федорова; отв. ред. Г. М. Прохоров. Санкт-Петербург, 2007.
  • Христофор Жефарович. Описание на Ерусалим. Факсимилно изд. София, 1986.
  • Bdinski Zbornik 1972: Bdinski Zbornik. Ghent Slavonic Ms 408, A. D. 1360. Facsimile edition. Ed. I. Dujčev. London, 1972.
  • Bdinski Zbornik 1973: Bdinski Zbornik. An Old-Slavonic Menologium of Women Saints (Ghent University Library Ms. 408, A.D. 1360). Ed. J. L. Scharpe, F. Vyncke. Brugge, 1973.
  • Kuelzer 2002: Kuelzer, A. Byzantine and Early Post-Byzantine Pilgrimage to the Holy Land and to Mount Sinai. – In: R. Macrides (ed.), Travel in the Byzantine World. Aldershot, 2002, 149–161.
  • Külzer 1994: Külzer, A. Peregrinatio graeca in Terram Sanctam. Studien zu Pilgerführern und Reisebeschreibungen über Syrien, Palästina und den Sinai aus byzantinischer und metabyzantinischer Zeit. Frankfurt a. M.–Berlin–Bern–New York–Paris–Wien, 1994.
  • Petrova 1998: Petrova, M. Аn Unknown Copy of the Description of Jerusalem by Constantine of Kostenec. – Byzantinoslavica, 59, 1998, 2, 255–270.
  • Petrova, Angusheva 1993–1994: Petrova, M., A. Angusheva. The Description of the Holy Places in the Bdinski zbornik. – Annual of Medieval Studies at the CEU, 1, 1993–1994, 161–179.
  • Podskalsky 1995: Podskalsky, G. Die Jerusalemwallfahrt in der bulgarischen und serbischen Literatur des Mittelalters. – Byzantinoslavica, 56, 1995, 3, 579–686.
  • Seemann 1976: Seemann, K.- D. Die altrussische Wallfahrsliteratur. Munchen, 1976.
  • Seemann 1994: Seemann, K.- D. Die Palästina-Beschreibung des Konstantin von Kostenec im Kreise der griechischen Pilgerführer. – In: Търновска книжовна школа. Т. 5. Паметници, поетика, историография. Велико Търново, 1994, 121–133.
  • Stavrou, Th. G., P. R. Weisensel. Russian Travelers to the Christian East from the Twelfth to the Twentieth Century. Columbus, Ohio, 1984.
  • Talbot 2001: Talbot, A.-M. Byzantine Pilgrimage to the Holy Land from the Eight to the Fifteenth Century. – In: The Sabaitic Heritage in the Orthodox Church from the Fifth Century to the Present (Orientalia Lovanensia Analecta, 98). Leuven, 2001, 97–110.
  • Voordeckers 1973: Voordeckers, E. Introduction. – In: Bdinski Zbornik. An Old-Slavonic Menologium of Women Saints, A. D. 1360. Ed. J. L. Scharpé, F. Vyncke. Bruges, 1973, 11–40.

 

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

SESDiva цели създаването на виртуален музей на писмената култура във връзка със социалната, културната, идеологическата и религиозната среда и отношенията между южните и източните славяни през вековете от XI до началото на XX век.

Продължителност: 2018-2020
Програма: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОВЕЧЕ ERA.Net RUS Plus


TOP