Виктор Григориевич Тепляков и неговите „Письма из Болгарии“

Автор Румяна Дамянова
Виктор Григориевич Тепляков Виктор Григориевич Тепляков

1804–1842

Поет, пътешественик, дипломат и масон. Личната му съдба е доста интересна и все още не съвсем изследвана За живота му няма достатъчно съхранени факти; има данни за връзките му с поетическите кръгове около Александър Пушкин.

Биография

Той е творец от първите десетилетия на XIX в., романтик по душа и възприемане на света, който има сред кръга на своите познати видни руски личности – Римски-Корсаков, княз Владимир Одоевски и др.

През XVIII и XIX век стават много популярни пътешествията, описани под формата на писма. Това е характерно явление за европейската романтична традиция още с пътуванията на Лорънс Стърн, но на руската публика, а в немалка степен и на българските читатели, са известни две книги – „Писма на руския пътешественик“ на Н. Карамзин и „Пътешествие от Петербург до Москва“ на А. Радишчев. Съвсем друг характер имат излезлите през 1833 г. „Письма из Болгарии“ („Писма от България“) с автор Виктор Григориевич Тепляков. Руско-турската война от 1828–1829 г. създава излишни надежди у българите, като в немалка степен променя тяхното битие. По същото време се проявява подчертано силен интерес от страна на руската академична мисъл към историческите български места, към руините в българската история (Вж. Манолакев, Хр. „Мотивът за „руините“ в българската възрожденска литература. Руините и езиците на романтичното клише“ – В: Под знака на европейските културни диалози. В памет на професор Боян Ничев, София., 2007, 227–242.) Това, което характеризира “Письма из Болгарии”, е свързано с усещането за диалог и памет в най-ранните българо-руски писмовни свидетелства.

През 1829 г. младият поет и археолог Виктор Тепляков по нареждане на граф Воронцов заминава за България с конкретната задача да издири и да опише археологическите находки в Мизия като географска област в България. Той престоява в българските земи около три месеца, като през този период изпраща в Русия седем писма, но от различни български места – Варна, Провадия, Девня. Негови адресанти са брат му, Римски-Корсаков, приятели. След четири години от своя престой, през 1833 г. те излизат в отделна книга и запознават руската общественост с живота и нравите на българите в тези градове. Всяко писмо е описание на пътуванията на Тепляков в околностите на градовете, посещение на исторически места, авторът става дори свидетел на исторически боеве. Речта му, спокойна и обяснителна, често се накъсва от излияния и възклицания, а те обикновено са породени от недоумение или от възхита. Предговорът към книгата е написан от издателя Август Семьон. Този предговор е едно от най-първите свидетелства за българо-руските връзки в началото на XIX в., за начина, по който е била възприемана българската действителност.

Поради самото заглавие („Письма из Болгарии“) и съдържанието, заявено и в предговора на издателя, към книгата се проявява интерес. Но, на практика, за самата България не се говори много в нея. Тези лични писма са излияния на чувства, историческите местности не са обозначени като „България“, а по-скоро само като имена на градове – Варна, Провадия, Девня, но същевременно това са едни от първите исторически щрихи към образа на българите и тяхната история от първите десетилетия на XIX в.

В тези описания е интересно най-вече усещането на самия Виктор Тепляков и споделените му чувства. В лично писмо до издателя, част от което е публикувано в предговора, той признава: „писал, и не заботясь даже о третьем лице, говорил без разбору обо всем, что поражало мой взор, мой слух, мое сердце и голову“ (Тепляков 1833: ХІ). Става ясно , че той не пътува, за да описва, а по-скоро – попаднал в непозната среда, той търси образи, които да му напомнят нещо познато и когато не ги намира, изразява свои лични чувства. Затова и така ясно формулира пред издателя своите намерения, своите впечатления – „подавлены, так сказать, плеоназмом чувств“ (Тепляков 1833: ХІ). В същото време той намира и интересни каменни артефакти, надписва ги и така донася в Русия първите археологически образци от българските земи.

Привлича вниманието и подзаглавието на книгата на Виктор Тепляков – това са писма от България, но те са свързани с конкретно историческо събитие: „Писаны во время кампании 1829 года“. В твърде обемното съдържание – „Оглавление“ – той разкрива своите маршрути, читателят получава представа за интересните лични аспекти и споделяния в неговите разкази, които най-вече показват „плеоназъма на чувства“, според неговите думи.

Не по-малко интересни са и няколкото писма до княз Одоевски, които виждат бял свят почти век по-късно – през 1918 г. Те са свидетелство за търсене на реален епистоларен диалог, но същевременно показват и културния кръг, в който се движи младият Виктор Тепляков. Книгата има заглавие – „Неизданныя письма“ (Тепляков 1918) и представя съдържанието на тези писма. Книгата е съпроводена с богат коментарен апарат под линия, от който става ясно цялото обкръжение на Тепляков, срещата му с княз Владимир Одоевски (вероятно в Московския благороден пансион), където Тепляков постъпва през 1814 г., две години преди Одоевски.

В съдържанието на „Письма из Болгарии“ се изявява и поетичната дарба на автора. Пишейки за България, В. Г. Тепляков написва няколко елегии, сред тях най-значими са така наречените „Тракийски елегии“ – тях той е искал да отпечата и е искал да популяризира. В писмата до княз Одоевски, когото той определя като „приател“, споделя и възторга, и задължението за отпечатване на свои творби (един мадригал), но и коментира и мнението на друг пътешественик, ориенталиста Осип И. Сенковски (1800–1858) за неговите „Тракийски елегии“. В предговора ясно е казано, че Виктор Тепляков – „друга и современника Пушкина“ – има авторитет и на поет.

Съчинения

  • Отчет о разных памятниках древности, открытых и приобретенных в некоторых местах Болгарии и Румилии. Представлен е. с. г. Новороссийскому и Бессарабскому генерал-губернатору гр. М. С. Воронцову В. Тепляковым. Одесса, 1829.
  • Письма из Болгарии (Писаны во время кампании 1829 г. Виктором Тепляковым). Москва: Типипография Августа Семена, 1833.
  • Стихотворения Виктора Теплякова (1824—1831). Москва: Типография С. Селивановского, 1832. — XII, 196 с.
  • Стихотворения Виктора Теплякова: Т. 2. Ч. 1. Фракийские элегии. (Писаны в 1829-м г.). Ч. 2. Стихотворения разных годов. Москва: Тип. С. Селивановского, 1836.
  • Неизданные письма В. Г. Теплякова к князю В. Ф. Одоевскому. Подг. А. А. Тамамшев. Петроград: Типография Российской академии наук, 1918. (Отд. оттиск из сборника: Пушкин и его современники: Материалы и исследования. Вып. 29/30. Пг., 1918.)
  • Стихи. – В: Поэты 1820—1830-х годов. Вступ. ст. Л. Я. Гинзбург. Ленинград: Советский писатель, 1961. (Библиотека поэта).
  • Неопубликованное письмо В. Г. Теплякова к кн. И. С. Гагарину. Предисл. и комм. Леонида Черткова. – Revue des études slaves, 54-3, 1982, 477–480.
  • Писма от България. Руски пътеписи за българските земи XVII–XIX век. Съст., предговор, коментар Маргарита Кожухарова. София: Издателство на Отечествения Фронт, 1986. (Превод Екатерина Бончева.)
  • Книга странника: Стихотворения; Проза; Переписка. Изд. подгот. Е. В. Петренко. Тверь: Золотая буква, 2003.

За него

  • Пушкин А. С. Фракийские элегии, стихотворения Виктора Теплякова, 1836. – Современник : литературный журнал, 3, 1836, 170–186.
  • Тепляков, Виктор Григорьевич. – Русский биографический словарь. Т. 20. Санкт Петербург, 1912, 479–484.
  • Беридзе Ш. Один из забытых: Жизнь и творчество Викт. Гр. Теплякова. 1804–1842. (Из истории русского байронизма). Тифлис, 1920.
  • Дамянова, Р. Писмата в културата на българското възраждане. София: Глаукс, 1995.

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

SESDiva цели създаването на виртуален музей на писмената култура във връзка със социалната, културната, идеологическата и религиозната среда и отношенията между южните и източните славяни през вековете от XI до началото на XX век.

Продължителност: 2018-2020
Програма: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОВЕЧЕ ERA.Net RUS Plus


TOP