Victor Grigorievich Tepliakov and his “Letters from Bulgaria”

Written by Румяна Дамянова
Victor Grigorievich Tepliakov Victor Grigorievich Tepliakov

1804–1842

Поет, пътешественик, дипломат и масон. Личната му съдба е доста интересна и все още не съвсем изследвана За живота му няма достатъчно съхранени факти; има данни за връзките му с поетическите кръгове около Александър Пушкин.

Биография

Той е творец от първите десетилетия на XIX в., романтик по душа и възприемане на света, който има сред кръга на своите познати видни руски личности – Римски-Корсаков, княз Владимир Одоевски и др.

През XVIII и XIX век стават много популярни пътешествията, описани под формата на писма. Това е характерно явление за европейската романтична традиция още с пътуванията на Лорънс Стърн, но на руската публика, а в немалка степен и на българските читатели, са известни две книги – „Писма на руския пътешественик“ на Н. Карамзин и „Пътешествие от Петербург до Москва“ на А. Радишчев. Съвсем друг характер имат излезлите през 1833 г. „Письма из Болгарии“ („Писма от България“) с автор Виктор Григориевич Тепляков. Руско-турската война от 1828–1829 г. създава излишни надежди у българите, като в немалка степен променя тяхното битие. По същото време се проявява подчертано силен интерес от страна на руската академична мисъл към историческите български места, към руините в българската история (Вж. Манолакев, Хр. „Мотивът за „руините“ в българската възрожденска литература. Руините и езиците на романтичното клише“ – В: Под знака на европейските културни диалози. В памет на професор Боян Ничев, София., 2007, 227–242.) Това, което характеризира “Письма из Болгарии”, е свързано с усещането за диалог и памет в най-ранните българо-руски писмовни свидетелства.

През 1829 г. младият поет и археолог Виктор Тепляков по нареждане на граф Воронцов заминава за България с конкретната задача да издири и да опише археологическите находки в Мизия като географска област в България. Той престоява в българските земи около три месеца, като през този период изпраща в Русия седем писма, но от различни български места – Варна, Провадия, Девня. Негови адресанти са брат му, Римски-Корсаков, приятели. След четири години от своя престой, през 1833 г. те излизат в отделна книга и запознават руската общественост с живота и нравите на българите в тези градове. Всяко писмо е описание на пътуванията на Тепляков в околностите на градовете, посещение на исторически места, авторът става дори свидетел на исторически боеве. Речта му, спокойна и обяснителна, често се накъсва от излияния и възклицания, а те обикновено са породени от недоумение или от възхита. Предговорът към книгата е написан от издателя Август Семьон. Този предговор е едно от най-първите свидетелства за българо-руските връзки в началото на XIX в., за начина, по който е била възприемана българската действителност.

Поради самото заглавие („Письма из Болгарии“) и съдържанието, заявено и в предговора на издателя, към книгата се проявява интерес. Но, на практика, за самата България не се говори много в нея. Тези лични писма са излияния на чувства, историческите местности не са обозначени като „България“, а по-скоро само като имена на градове – Варна, Провадия, Девня, но същевременно това са едни от първите исторически щрихи към образа на българите и тяхната история от първите десетилетия на XIX в.

В тези описания е интересно най-вече усещането на самия Виктор Тепляков и споделените му чувства. В лично писмо до издателя, част от което е публикувано в предговора, той признава: „писал, и не заботясь даже о третьем лице, говорил без разбору обо всем, что поражало мой взор, мой слух, мое сердце и голову“ (Тепляков 1833: ХІ). Става ясно , че той не пътува, за да описва, а по-скоро – попаднал в непозната среда, той търси образи, които да му напомнят нещо познато и когато не ги намира, изразява свои лични чувства. Затова и така ясно формулира пред издателя своите намерения, своите впечатления – „подавлены, так сказать, плеоназмом чувств“ (Тепляков 1833: ХІ). В същото време той намира и интересни каменни артефакти, надписва ги и така донася в Русия първите археологически образци от българските земи.

Привлича вниманието и подзаглавието на книгата на Виктор Тепляков – това са писма от България, но те са свързани с конкретно историческо събитие: „Писаны во время кампании 1829 года“. В твърде обемното съдържание – „Оглавление“ – той разкрива своите маршрути, читателят получава представа за интересните лични аспекти и споделяния в неговите разкази, които най-вече показват „плеоназъма на чувства“, според неговите думи.

Не по-малко интересни са и няколкото писма до княз Одоевски, които виждат бял свят почти век по-късно – през 1918 г. Те са свидетелство за търсене на реален епистоларен диалог, но същевременно показват и културния кръг, в който се движи младият Виктор Тепляков. Книгата има заглавие – „Неизданныя письма“ (Тепляков 1918) и представя съдържанието на тези писма. Книгата е съпроводена с богат коментарен апарат под линия, от който става ясно цялото обкръжение на Тепляков, срещата му с княз Владимир Одоевски (вероятно в Московския благороден пансион), където Тепляков постъпва през 1814 г., две години преди Одоевски.

В съдържанието на „Письма из Болгарии“ се изявява и поетичната дарба на автора. Пишейки за България, В. Г. Тепляков написва няколко елегии, сред тях най-значими са така наречените „Тракийски елегии“ – тях той е искал да отпечата и е искал да популяризира. В писмата до княз Одоевски, когото той определя като „приател“, споделя и възторга, и задължението за отпечатване на свои творби (един мадригал), но и коментира и мнението на друг пътешественик, ориенталиста Осип И. Сенковски (1800–1858) за неговите „Тракийски елегии“. В предговора ясно е казано, че Виктор Тепляков – „друга и современника Пушкина“ – има авторитет и на поет.

Съчинения

  • Отчет о разных памятниках древности, открытых и приобретенных в некоторых местах Болгарии и Румилии. Представлен е. с. г. Новороссийскому и Бессарабскому генерал-губернатору гр. М. С. Воронцову В. Тепляковым. Одесса, 1829.
  • Письма из Болгарии (Писаны во время кампании 1829 г. Виктором Тепляковым). Москва: Типипография Августа Семена, 1833.
  • Стихотворения Виктора Теплякова (1824—1831). Москва: Типография С. Селивановского, 1832. — XII, 196 с.
  • Стихотворения Виктора Теплякова: Т. 2. Ч. 1. Фракийские элегии. (Писаны в 1829-м г.). Ч. 2. Стихотворения разных годов. Москва: Тип. С. Селивановского, 1836.
  • Неизданные письма В. Г. Теплякова к князю В. Ф. Одоевскому. Подг. А. А. Тамамшев. Петроград: Типография Российской академии наук, 1918. (Отд. оттиск из сборника: Пушкин и его современники: Материалы и исследования. Вып. 29/30. Пг., 1918.)
  • Стихи. – В: Поэты 1820—1830-х годов. Вступ. ст. Л. Я. Гинзбург. Ленинград: Советский писатель, 1961. (Библиотека поэта).
  • Неопубликованное письмо В. Г. Теплякова к кн. И. С. Гагарину. Предисл. и комм. Леонида Черткова. – Revue des études slaves, 54-3, 1982, 477–480.
  • Писма от България. Руски пътеписи за българските земи XVII–XIX век. Съст., предговор, коментар Маргарита Кожухарова. София: Издателство на Отечествения Фронт, 1986. (Превод Екатерина Бончева.)
  • Книга странника: Стихотворения; Проза; Переписка. Изд. подгот. Е. В. Петренко. Тверь: Золотая буква, 2003.

За него

  • Пушкин А. С. Фракийские элегии, стихотворения Виктора Теплякова, 1836. – Современник : литературный журнал, 3, 1836, 170–186.
  • Тепляков, Виктор Григорьевич. – Русский биографический словарь. Т. 20. Санкт Петербург, 1912, 479–484.
  • Беридзе Ш. Один из забытых: Жизнь и творчество Викт. Гр. Теплякова. 1804–1842. (Из истории русского байронизма). Тифлис, 1920.
  • Дамянова, Р. Писмата в културата на българското възраждане. София: Глаукс, 1995.

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Project № 156

SESDiva aims at creating a virtual museum of written culture in relation to the social, religious, cultural, and ideological environment and relations between the South and East Slavs throughout the centuries from the 11th to the beginning of the 20th century.

Duration: 2018-2020
Program: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

FIND OUT MORE ERA.Net RUS Plus


TOP