Peter Ivanovich Sevastyanov

Written by Анисава Милтенова
Peter Ivanovich Sevastyanov Peter Ivanovich Sevastyanov

4/16.08.1811–10/22.01.1867

Един от най-щателните руски колекционери и откриватели на старинни артефакти, ръкописи и гравюри, свързани с християнската книжовност и изкуство.

Статия

Роден в Краснослободск, Пензенска губерния в семейството на известен търговец – Иван Михайлович Севастиянов. Получава първоначалното си образование под ръководството на Михаил Н. Сперански. Учи в пансион в Москва (от 1822 г.) а след това завършва право в Московския университет (1829) със степен кандидат. През периода 1831–1851 работи като юрист в Петербург – помощник на губернския прокурор, във Военното министерство, в градската дума и в депутатското събрание. От 1859 до 1864 г. работи в Министерството на образованието и е член на археологическата комисия. След оттеглянето си от държавна служба е отдаден изключително на археологически издирвания и извършва редица пътешествия в Европа и в Близкия Изток. От 1840 г. обикаля редица страни (Германия, Франция, Италия, Балканския полуостров), северните брегове на Африка, Египет, Сирия, Палестина, Турция, Светите земи и Атонския полуостров. Особено ценен резултат имат неговите издирвания на Света гора от 1857 г. нататък по време на четири експедиции (1852, 1857, 1858, 1859–1860). П. И. Севастиянов е един от най-ревностните последователи на приложението на фотографията за съхранение на старинни артефакти. Събира голяма колекция от копия на документи и снимки, която привлича вниманието на европейските учени и през 1858 г. от тях е направена изложба в Париж. В 1859 г. експедиция, оглавявана от него, пребивава в продължение на 14 месеца на Света гора и събира над 1200 изображения на икони и 150 оригинала, над 200 чертежа на византийското изобразително изкуство, ръкописна сбирка от над 5000 страници и др. Ценностите, събрани от П. И. Севастиянов, се съхраняват в Московския публичен музей, а след това – в музея, основан от граф Н. П. Румянцев. През 1864–1866 г. интересите му се насочват към историята на Русия и руската църква; посещава Италия и колекцията му се обогатява с редица рисунки и гравюри. Тази колекция постъпва в музея на християнските древности в Художествената академия в Петербург. Оставя в наследство уникална сбирка от икони, образци на малката пластика и художествени предмети. Умира в Петербург.

Днес ръкописната сбирка на П. И. Севастиянов се съхранява в Руската държавна библиотека в Москва (фонд 270). Московския публичен музей я предава там през 1862 г., през 1874 г. е включена в Музейната сбирка на библиотеката, а през 1953 г. е отделена в самостоятелен фонд. Тя съдържа гръцки, латински и славянски ръкописи, описани най-напред от А. Е. Викторов (1881); книгата съдържа също и кратко представяне на фотографски материали, принадлежащи към колекцията. Подредбата на описанието на ръкописите е тематична и започва със Свещеното писание. През 1946 г. гръцките ръкописи са отделени в самостоятелна сбирка. Пак през 1946 г. А. П. Каждан работи върху описанието на гръцката колекция и поставя на ръкописите нова номерация. През 1956 г. в процеса на организация на отдела за ръкописи на Държавната библиотека фонд 270 отново включва и гръцките ръкописи, с означение Іа. Днес в него се съхраняват 69 ръкописа и 444 фрагмента от 120 ръкописа. Жанровият състав на сбирката е обичаен за една манастирска библиотека – псалтири, евангелия, евхологии, минеи, триоди, беседи и поучения на патристичните автори, сборници със жития и др. Сред тях има уникални екземпляри, напр. гръцки профетологий от края на ІХ – началото на Х в. (вероятно синайско-палестински по произход), който съдържа важен материал за изучаване на превода на славянския паримейник; ценен източник са гръцките четириевангелия и изборни евангелия, както и евхология със съдържание от доиконоборческата епоха (№ 15) от Х и ХІ–ХІІ в., сборник със слова на Григорий Богослов и други съчинения (№ 57) от Х– началото на ХІ в., с изящна украса и позлата, както и монашеския сборник от ХІ в. (№ 62), който включва Азбучния патерик. Псалтирът с гадателни приписки от ХІІ в. е един от най-ранните образци на апокрифната литература, в който гаданията са вписани от книжовника под началото на всеки псалм.

В сбирката от славянски ръкописи (фонд 270.ІІ) се съхраняват 91 ръкописа от ХІІІ–ХІХ в., като сред тях преобладават южнославянските по произход. Образци със среднобългарска ортография са: постен триод от ХІІІ в. (№ 47), псалтир от ХV–ХVІ в.(№ 8), четириевангелие от ХІV–ХV в. (№ 10) и др. а също така – редица сръбски ръкописи, които пазят следи от среднобългарски протограф, напр. апостол-евангелие апракос, ХІІІ в. (№ 47.4), Йерусалимски типик, ок. 1372 г. (№ 27), служебен шестоднев ХІV в. (№ 20) и др. В сбирката се пази ценният среднобългарски сборник със смесено съдържание от първата половина на ХІV в. (№ 41), пергамент, в който се съдържат жития, похвални слова, патерични разкази и др. В него са ценни преписите на похвалното слово на Климент Охридски за св.св. Кирил и Методий, апокрифното сказание за смъртта на Авраам, Житие на Симеон Юродиви, Житие на св. Теодора Александрийска, Житие на св. Юлиания, Житие на св. Ефросина и др. Ръкописът е издаден е с коментар от Т. Лалева (2004). Съдържанието на сръбския по произход сборник от края на ХV в. (№ 43) представлява специален интерес с включените в него преписи на Историческа палея, повестта Стефанит и Ихнилат, Видение на пророк Исайя за последните времена, Житие на праведния Йов, астрологически текстове и др. В същия ръкопис е поместен единствен по рода си препис на пророчествата (chresmoi) на Лъв Мъдри, преводно историко-апокалптично произведение с влияние върху други текстове с политически предсказания за лица и събития на Балканите.

Библиография

Съчинения:

  • Севастьянов П. И. О светописи в отношении к археологии. – Известия Императорского Археологического Общества. 1858. Т. I.
  • Севастьянов П. И. Записка об археологической экспедиции на Афон. – Современная Летопись. 1861. № 1.

За него

  • Бессонов П. А. П. И. Севастьянов и очерк его собрания. – Современная Летопись. 1868. № 14.
  • Викторов, А. Е. Собрание рукописей П . И . Севастьянова . Москва, 1881 (148 номеров).
  • Довгалло Г. И. Собирательская деятельность П. И. Севастьянова: (по материалам его личного архива). – В: Древнерусское искусство. Балканы. Русь. СПб., 1995.
  • Лалева, Т. Севастияновият сборник в българската ръкописна традиция. София: полис, 2004.
  • Поленов В. Д. Снимки с икон и других древностей святой горы Афонской из собрания Петра Ивановича Севастьянова. СПб., 1859.
  • Флоринский Т. Д. Афонские акты и фотографические снимки с них в собраниях П. И. Севастьянова: библиографическое разыскание. СПб., 1880.
  • Шевырев С. П. Афонские иконы византийского стиля в живописных снимках, привезенных Севастьяновым. СПб., 1859.
  • Щеголева, Л. И. К история собирания греческих рукописей в России: Петр Иванович Севастьянов. – В: Монфокон. Исследования по палеографии, кодикологии и дипломатике. 4. Москва: Издательский дом Языки славянской культеры, 2017, 228–270.
  • Miltenova, A. Oracles of Leo the Wise. In: Tapkova-Zaimova, V., A. Miltenova. Historical and Apocalyptic Literature in Byzantium and Medieval Bulgaria. Sofia: East-West Publishing House, 2011, 459–468.

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Project № 156

SESDiva aims at creating a virtual museum of written culture in relation to the social, religious, cultural, and ideological environment and relations between the South and East Slavs throughout the centuries from the 11th to the beginning of the 20th century.

Duration: 2018-2020
Program: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

FIND OUT MORE ERA.Net RUS Plus


TOP