Пётр Иванович Севастьянов

Автор Анисава Милтенова
Пётр Иванович Севастьянов Пётр Иванович Севастьянов

4/16.08.1811–10/22.01.1867

Един от най-щателните руски колекционери и откриватели на старинни артефакти, ръкописи и гравюри, свързани с християнската книжовност и изкуство.

Статия

Роден в Краснослободск, Пензенска губерния в семейството на известен търговец – Иван Михайлович Севастиянов. Получава първоначалното си образование под ръководството на Михаил Н. Сперански. Учи в пансион в Москва (от 1822 г.) а след това завършва право в Московския университет (1829) със степен кандидат. През периода 1831–1851 работи като юрист в Петербург – помощник на губернския прокурор, във Военното министерство, в градската дума и в депутатското събрание. От 1859 до 1864 г. работи в Министерството на образованието и е член на археологическата комисия. След оттеглянето си от държавна служба е отдаден изключително на археологически издирвания и извършва редица пътешествия в Европа и в Близкия Изток. От 1840 г. обикаля редица страни (Германия, Франция, Италия, Балканския полуостров), северните брегове на Африка, Египет, Сирия, Палестина, Турция, Светите земи и Атонския полуостров. Особено ценен резултат имат неговите издирвания на Света гора от 1857 г. нататък по време на четири експедиции (1852, 1857, 1858, 1859–1860). П. И. Севастиянов е един от най-ревностните последователи на приложението на фотографията за съхранение на старинни артефакти. Събира голяма колекция от копия на документи и снимки, която привлича вниманието на европейските учени и през 1858 г. от тях е направена изложба в Париж. В 1859 г. експедиция, оглавявана от него, пребивава в продължение на 14 месеца на Света гора и събира над 1200 изображения на икони и 150 оригинала, над 200 чертежа на византийското изобразително изкуство, ръкописна сбирка от над 5000 страници и др. Ценностите, събрани от П. И. Севастиянов, се съхраняват в Московския публичен музей, а след това – в музея, основан от граф Н. П. Румянцев. През 1864–1866 г. интересите му се насочват към историята на Русия и руската църква; посещава Италия и колекцията му се обогатява с редица рисунки и гравюри. Тази колекция постъпва в музея на християнските древности в Художествената академия в Петербург. Оставя в наследство уникална сбирка от икони, образци на малката пластика и художествени предмети. Умира в Петербург.

Днес ръкописната сбирка на П. И. Севастиянов се съхранява в Руската държавна библиотека в Москва (фонд 270). Московския публичен музей я предава там през 1862 г., през 1874 г. е включена в Музейната сбирка на библиотеката, а през 1953 г. е отделена в самостоятелен фонд. Тя съдържа гръцки, латински и славянски ръкописи, описани най-напред от А. Е. Викторов (1881); книгата съдържа също и кратко представяне на фотографски материали, принадлежащи към колекцията. Подредбата на описанието на ръкописите е тематична и започва със Свещеното писание. През 1946 г. гръцките ръкописи са отделени в самостоятелна сбирка. Пак през 1946 г. А. П. Каждан работи върху описанието на гръцката колекция и поставя на ръкописите нова номерация. През 1956 г. в процеса на организация на отдела за ръкописи на Държавната библиотека фонд 270 отново включва и гръцките ръкописи, с означение Іа. Днес в него се съхраняват 69 ръкописа и 444 фрагмента от 120 ръкописа. Жанровият състав на сбирката е обичаен за една манастирска библиотека – псалтири, евангелия, евхологии, минеи, триоди, беседи и поучения на патристичните автори, сборници със жития и др. Сред тях има уникални екземпляри, напр. гръцки профетологий от края на ІХ – началото на Х в. (вероятно синайско-палестински по произход), който съдържа важен материал за изучаване на превода на славянския паримейник; ценен източник са гръцките четириевангелия и изборни евангелия, както и евхология със съдържание от доиконоборческата епоха (№ 15) от Х и ХІ–ХІІ в., сборник със слова на Григорий Богослов и други съчинения (№ 57) от Х– началото на ХІ в., с изящна украса и позлата, както и монашеския сборник от ХІ в. (№ 62), който включва Азбучния патерик. Псалтирът с гадателни приписки от ХІІ в. е един от най-ранните образци на апокрифната литература, в който гаданията са вписани от книжовника под началото на всеки псалм.

В сбирката от славянски ръкописи (фонд 270.ІІ) се съхраняват 91 ръкописа от ХІІІ–ХІХ в., като сред тях преобладават южнославянските по произход. Образци със среднобългарска ортография са: постен триод от ХІІІ в. (№ 47), псалтир от ХV–ХVІ в.(№ 8), четириевангелие от ХІV–ХV в. (№ 10) и др. а също така – редица сръбски ръкописи, които пазят следи от среднобългарски протограф, напр. апостол-евангелие апракос, ХІІІ в. (№ 47.4), Йерусалимски типик, ок. 1372 г. (№ 27), служебен шестоднев ХІV в. (№ 20) и др. В сбирката се пази ценният среднобългарски сборник със смесено съдържание от първата половина на ХІV в. (№ 41), пергамент, в който се съдържат жития, похвални слова, патерични разкази и др. В него са ценни преписите на похвалното слово на Климент Охридски за св.св. Кирил и Методий, апокрифното сказание за смъртта на Авраам, Житие на Симеон Юродиви, Житие на св. Теодора Александрийска, Житие на св. Юлиания, Житие на св. Ефросина и др. Ръкописът е издаден е с коментар от Т. Лалева (2004). Съдържанието на сръбския по произход сборник от края на ХV в. (№ 43) представлява специален интерес с включените в него преписи на Историческа палея, повестта Стефанит и Ихнилат, Видение на пророк Исайя за последните времена, Житие на праведния Йов, астрологически текстове и др. В същия ръкопис е поместен единствен по рода си препис на пророчествата (chresmoi) на Лъв Мъдри, преводно историко-апокалптично произведение с влияние върху други текстове с политически предсказания за лица и събития на Балканите.

Библиография

Съчинения:

  • Севастьянов П. И. О светописи в отношении к археологии. – Известия Императорского Археологического Общества. 1858. Т. I.
  • Севастьянов П. И. Записка об археологической экспедиции на Афон. – Современная Летопись. 1861. № 1.

За него

  • Бессонов П. А. П. И. Севастьянов и очерк его собрания. – Современная Летопись. 1868. № 14.
  • Викторов, А. Е. Собрание рукописей П . И . Севастьянова . Москва, 1881 (148 номеров).
  • Довгалло Г. И. Собирательская деятельность П. И. Севастьянова: (по материалам его личного архива). – В: Древнерусское искусство. Балканы. Русь. СПб., 1995.
  • Лалева, Т. Севастияновият сборник в българската ръкописна традиция. София: полис, 2004.
  • Поленов В. Д. Снимки с икон и других древностей святой горы Афонской из собрания Петра Ивановича Севастьянова. СПб., 1859.
  • Флоринский Т. Д. Афонские акты и фотографические снимки с них в собраниях П. И. Севастьянова: библиографическое разыскание. СПб., 1880.
  • Шевырев С. П. Афонские иконы византийского стиля в живописных снимках, привезенных Севастьяновым. СПб., 1859.
  • Щеголева, Л. И. К история собирания греческих рукописей в России: Петр Иванович Севастьянов. – В: Монфокон. Исследования по палеографии, кодикологии и дипломатике. 4. Москва: Издательский дом Языки славянской культеры, 2017, 228–270.
  • Miltenova, A. Oracles of Leo the Wise. In: Tapkova-Zaimova, V., A. Miltenova. Historical and Apocalyptic Literature in Byzantium and Medieval Bulgaria. Sofia: East-West Publishing House, 2011, 459–468.

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

Проект SESDiva направлен на создание виртуального музея письменной культуры по отношению к социальной, культурной, идеологической и религиозной среде и связям между южными и восточными славянами (с XI до начала XX в.).

Продолжительность: 2018-2020 гг.
Программа: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОДРОБНЕЕ ERA.Net RUS Plus


TOP