1739–1813

Софроний Врачанский – хронологически вторая после Паисия Хилендарского крупнейшая фигура деятеля Болгарского национального возрождения, народного просветителя и церковного иерарха.

Dominating Eastern and East-Central Europe from the second half of the first millennium AD onwards, the Slavs in the course of their long history have several times tried to (partially) form political and/or cultural unities. Especially during the nineteenth century (the age of Romanticism and national ‘revivals’) the ethnic characteristic of ‘being a Slav’ was put forward, both sincerely and rhetorically, as the main principle for movements such as Central/Eastern Europe-wide Pan-Slavism and Russian Slavophilia.

1722–1773

Паисий Хилендарский – историограф, первый идеолог болгарского Национального возрождения, народный будитель.

1726–1801

Выдающийся деятель южнославянского национального возрождения, широко известный в православном славянском мире сербский писатель, поэт, переводчик, богослов, историограф, автор знаменитой «Истории разных словенских народов, наипаче болгар, хорватов и сербов».

23.02.1823–9.10.1900

Български учител, писател, поет, преводач, езиковед, фолклорист, общественик.

(1833–1878)

Добри Войников – болгарский драматург, поэт, публицист, создатель болгарского театра.

Болгарский поэт и публицист, общественный деятель, народный просветитель, борец за независимую болгарскую церковь.

1813–1851

Петар II Петрович Негош – правитель Черногории, митрополит, крупный черногорский и сербский поэт, яркий представитель романтизма на славянском юге.

1830-07.01.1862

Български поет, публицист, преводач, фолклорист – събирач на народни песни, автор, заедно с брат си Димитър Миладинов, на сборника “Български народни песни”, издаден в Загреб, 1861 г.

Во второй половины ХІХ века началось издание и печать первых газет в Боснии и Герцеговины.

1840– 27.12.1875

Просветен деец на новобългарското образование, учител, книжовник, преводач.

1810–23.01.1877

Български възрожденски просветител, книжовник, преводач, фолклорист, учител. Един от първите български възпитаници на одеското образование през XIX век и участник на Одеския литературен кръг. Инициатор за развитието на модерното българско образование.

1833–1897

Български писател, критик, преподавател, езиковед. Възможно е да се приеме като автор на най-ранната прозаична творба на български език.

1821–1867

Български революционен деец, историк, фолклорист, журналист, водеща фигура в Българското възраждане и освободителните борби.

1829 – 25.04.1854

Определяна като първата фолклористка, преводачка и поетеса през Българското възраждане. Една от ярките представители на българската интелигенция през XIX в. Публикува поезия и преводна литература в периодичния печат.

1802–1839

Ученый-любитель, зачинатель российской болгаристики, заставивший болгар по-новому взглянуть на истории своего народа и пробудивший в них чувство национальной гордости.

1722 – 1794

Выдающийся украинский писатель, философ и педагог-просветитель, создавший оригинальное учение о «трех мирах». Григорий Саввич Сковорода родился в казацкой семье на Полтавщине, с перерывом учился в Киево-Могилянской академии, где одним из его преподавателей был святитель Георгий Конисский.

1831–1916

Писатель, путешественник, объехавший полмира, провинциальный интеллигент с революционными взглядами, известный неакадемический славист XIX в., драгоман русского представительства в Черногории, родоначальник черногорской археологии.

1848–1913

Яркий публицист, панславист и консерватор, поборник славянского единства и популяризатор русского языка в Сербии.

Юрий (Юрай) Крижанич, Мавро Орбини и Людевит Гай по интересен начин отразяват съвременното им познание за русите и руския език, тяхното място сред другите славянски народи.

През Българското възраждане славянската идея се оформя като необходим и продуктивен модел за утвърждаване и приобщаване на българското минало към културно-историческото наследство на славянската общност.

30.01.1839/1840–01.05.1912

Български обществен и просветен деец, политик и революционер, един от съидейниците на Георги Раковски.

15.02.1839–15.02.1877

Български поет и публицист, радетел за славянско единство.

1828–23.11.1885

Български книжовник, фолклорист, етнограф, езиковед, издател, учител, библиограф, съставител на един от първите български народописни сборници, развива активна църковна дейност срещу фанариотството.

21.07.1789–2.10.1847

Български просветен и стопански деец, историк, писател, педадог, с изключителни заслуги в училищното дело.

16.07.1818–17.08.1872

Български книжовник и просветен деец, историк, медиевист, действителен член на Императорското общество за история и старини в Москва (1846), действителен член на Одеското общество за история и старини (1862).

1824–1898

Български книжовник, филолог, писател, поет, фолклорист, преводач, дипломат.

27.05.1833–15.07.1896

Български книжовник, просветител и виден общественик през Възраждането, автор на редица учебници, книги, статии, пиеси, с преводите си популяризира западноевропейската и руската литература.

1797 - 1854

Писатель, переводчик и адвокат, идеолог албанского просвещения и один из основоположников национального движения в Албании,. Внес огромный вклад в защиту и развитие православной культуры своей страны.

1850 – 1921

Крупнейшая творческая фигура в эпоху болгарского Национального возрождения и нескольких последующих десятилетий, патриарх болгарской литературы, классик, поэт, прозаик, драматург, один из создателей современного болгарского литературного языка.
Произведения Вазова переведены на 52 иностранных языка. Его именем в Болгарии были названы города, улицы, драматический театр в Софии, библиотеки и учебные заведения. Незадолго до смерти он был избран почетным доктором Софийского университета и почетным академиком Болгарской академии наук.

1839–1894

Историк, этнограф Балкан и дипломат, генеральный консул в Скутари и в Призрене, с 1886 года до кончины генеральный консул в Салониках. Оставил ценные сведения о Косово благодаря своей дипломатической деятельности.

1876–1918

Первый профессиональный словенский писатель, классик, прозаик, драматург, публицист, критик и поэт. Автор 30 книг: 9 романов, целого ряда повестей и сборников малой прозы, драматических пьес и комедий, центральная фигура словенского «модерна».

1830–1891

Боснийская просветительница, полиглот, первая боснийская женщина-автор исторического очерка о Боснии, одна из первых представительниц женской эмансипации на Балканах, создатель девичьей школы в Сараеве.

1804–1842

Поет, пътешественик, дипломат и масон. Личната му съдба е доста интересна и все още не съвсем изследвана За живота му няма достатъчно съхранени факти; има данни за връзките му с поетическите кръгове около Александър Пушкин.

6.01.1848–2.06.1876

Болгарский революционер, поэт-романтик и публицист, произведения которого были переведены на 33 языка мира.

Легендарният разказ за покръстването на българския владетел Борис-Михаил от св. Методий е известен по хрониката на Продължителя на Теофан (Х в.).

Илиризмът (хърв. – Ilirski pokret) е културно-политическо хърватско движение, чиято цел е обединението на славяните. Възниква през 30–40 години на ХІХ в. в Хърватия и Славония, оказва влияние върху културата на южните славяни на Балканите.

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

Проект SESDiva направлен на создание виртуального музея письменной культуры по отношению к социальной, культурной, идеологической и религиозной среде и связям между южными и восточными славянами (с XI до начала XX в.).

Продолжительность: 2018-2020 гг.
Программа: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОДРОБНЕЕ ERA.Net RUS Plus


TOP