1722 – 1794
Monk, archimandrite, hegumen of a community which moved from Mount Athos to Dragomirna, Secu and Neamț Monastery from Moldova, translator of patristic, ascetical and mystical literature, theologian and author of Hesychast and autobiographical works, letters and sermons.
XII в.
Святой, епископ, выдающийся писатель Восточной Славии, автор молитв, похвал святым, канонов, поучений.
The Life of Saint Thaïs is the shortest of the three vitae in the 1360 Vidin Miscellany that are devoted to so-called ‘holy harlots’. By presenting the first English translation of this medieval Bulgarian hagiographic text, this contribution wants to give the reader an idea of how such texts looked like and functioned.
ок. 1330–16.09.1406
Светец, български и руски книжовник и църковен деятел, виден интелектуалец от кръга на исихастите в края на XIV и началото на XV в., радетел за единството на Руската църква, митрополит Киевски, Московски и на цяла Русия.
Света Параскева Епиватска / Петка Търновска е прочута балканска отшелница (вт. пол. Х в.), канонизирана като преподобна. Дата на честване: 14 октомври; среща се спорадично и на 13 октомври.
ХV в. – ок. 1484 г.
Сръбски книжовник, автор на жития, похвални слова и служби, редактор и съставител, преводач и писател. Живял и работил в Русия от 1438 г. до края на живота си (1484 г.). Допринесъл за основни характеристики на руската литература от ХV в.
The hagiographic Story of Abraham of Qidun and his niece Mary is an edifying narrative of Syriac origin, mostly transmitted as part of the Saint’s Life of Abraham of Qidun, but which also as an independent text.
The Life of St Eupraxia of Tabenna is a detailed account of the life and deeds of one of the first Egyptian desert mothers, who entered a desert convent as a child and spent her life in ascetic deeds.
Saint Thecla is known as the first female saint and martyr in Christianity.
ок. 1364/5–1419/20
Киевски митрополит, дипломат, игумен на няколко манастира, книжовник в българската, сръбската, молдавската и руската литератури. Автор на произведения във всички средновековни жанрове – ораторска проза, агиография и химнография. Представител на Търновската книжовна школа.
Грамоты – уникальные источники светского характера, содержащие сведения самого различного рода и позволяющие составить представления об особенностях государственной власти, фискальной системы, социального состава населения, торговли и международных отношений Болгарского государства на разных этапах его исторического развития.
1620–1682
Писатель, один из главных защитников старой веры, священномученик, принявший смерть за ее исповедание, автор первого в русской литературе жития/автобиографии.
270–345
Един от най-популярните християнски светци. Според неговите жития, той бил съвременник на император Константин Велики и епископ на Мира в Ликия, днешна югоизточна Турция. Роден е в Патара, в заможно християнско семейство.
ок. 1101/1104 г. – 23 мая 1167 или 1173 г.
Преподобная игумения Полоцкая, одна из самых почитаемых белорусских святых, великая просветительница, книжница, основательница монастырей и строительница храмов, покровительница искусств и ремесел.
Легендарна раннохристиянска великомъченица, пострадала при гоненията в малоазийския град Антиохия, област Писидия, изключително популярна и сред католици, и сред православни.
876–946
Най-почитаният български светец, преподобен, основоположник на Рилския манастир и на отшелничеството в България. Култът му е широко разпространен на Балканите и в цялото Източно православие.
ок.1169–1236
Крупнейшая фигура в истории религиозной и культурной жизни православных славян на Балканах конца XII–первой трети XIII столетия, основатель автокефальной Сербской церкви, её первый архиепископ, первый распространитель среди сербов церковных и светских законов, первый из известных сербских переводчиков и писателей.
ок. 1329–1389
Последний независимый правитель Сербии (1370–1389), объединитель сербских земель, строитель монастырей и храмов, один из главных героев битвы против турок на Косовом поле в 1389 г., отразившейся в сербской литературе и фольклоре, после гибели почти сразу же был причислен Сербской Православной Церковью к лику св. великомучеников.
1497–1515
Великомученик, сожжённый турками 11 февраля 1515 г. в болгарском г. Средец (София) за отказ принять ислам и ставший широко известным не только на славянском православном юге, но и в русских землях.
ІІІ–ІV в.
Един от най-популярните общохристиянски светци, великомъченик, пострадал в Лида (Диосполис) в Палестина по времето на имп. Диоклециан (284–286; 286–305).
начало XIII в. – после 1264
Сербский агиограф, иеромонахом афонского Хиландарского монастыря, современником и учеником первого сербского архиепископа Саввы Сербского.
