Андрей Николаевич Грабарь

Автор Никола Р. Казански
Андрей Николаевич Грабар Андрей Николаевич Грабар

26.07.1896 – 05.10.1990

Виден руски изкуствовед и византолог. Научните изследвания на А. Грабар в областта на общата средновековна археология, теория и история на византийското изкуство са публикувани в над 80 книги и студии

Биография

Роден е в Киев. Баща му Николай С. Грабар е юрист – статски съветник в Касационния съд на Санкт Петербург, а майка му баронеса Елизавета И. Притвиц е непрофесионален художник. Андрей Грабар завършва Киевския лицей и Историко-археологическия факултет на Петроградския университет, където негови учители са световноизвестните изкуствоведи академик Никодим Павлович Кондаков (1844–1925) и член-кореспондент Дмитрий Власьевич Айналов (1862–1939). Живее и работи в България от 1920 до 1922 г. Тук е учител и едновременно куратор на Средновековния отдел на Археологическия музей в София. През 1922 г. заминава за Франция. След като защитава докторат в Страсбургския университет, е назначен в него за лектор по история на изкуството от 1928 до 1937 г., професор в Ecole pratique des hautes études в Сорбоната (1937–1966) и професор по старохристиянска и византийска археология в Collège de France (1946–1966).

Научните изследвания на А. Грабар в областта на общата средновековна археология и история на изкуството (особено теория и история на византийското изкуство) са публикувани в над 80 книги и студии между които най-известни са: Боянската църква (София, 1924), Религиозная живопись в Болгарии (София, 1928), България. Стенни рисунки от средновековието (София, 1961), Византийские украшения, Император в византийском искусстве (Париж, 1936), Византийское искусство (Париж, 1938), Византийская живопись (Женева, 1953), Иконоборство Византии (Париж, 1956). Той е основател и главен редактор (от 1945) на едно от най-авторитетните археоложки списания Cahiers archéologiques. Умира в Париж.

Член на Френската академия (1955), чуждестранен член на Българската академия на науките (1969), както и на австрийската, британската, датската, норвежката, сръбската и американската академия, на харвардския институт „Дъмбъртън Оукс“ и на Германския археологически институт. Избран е за почетен доктор на университетите в Единбург, Принстън и Упсала. Носител е на много френски, немски и други награди и отличия, между които българските орден „Кирил и Методий“ I ст. (1970) и наградата „Братя Кирил и Методий“ (1987).

А. Грабар идва в България в момент, когато изследванията върху средновековните паметници на културата и особено църковната живопис са в своя зародиш и даже приблизителният брой на тези паметници е неизвестен. Именно той изготвя първите описи на 106 оригинални и копирани фрески и 80 икони като по този начин слага началото на първата картотека на икони по българските земи. По това време в България пребивава и неговият учител Н. П. Кондаков, което се отразява плодотворно на неговата изследователска дейност. Под негово пряко влияние младият руски учен усвоява анализа и оценката на иконографските паметници, изкуствоведските наблюдения и паралели. През лятото на 1920 г. обикаля България, за да обхване в един общ поглед паметниците на средновековното изкуство. Той е смаян от богатството на църкви и манастири, не само в известните центрове като Търново и Несебър, но и в далечни забравени места. Като се има предвид краткото време, с което е разполагал и лошото състояние на пътищата и транспорта по онова време, извършеното от него е равносилно на подвиг. Още същата година той публикува отчет за своята командировка в статията Материалы по средневоковому искусство Болгарии (1920, Годишник на Народния музей). В неговото изследване има не само описание на паметниците, но и тяхното систематизиране по групи, които нарича условно „официално“ и „народно“ изкуство в зависимост от степента на строго съблюдаване на византийския канон в иконописта. През следващата 1921 г. излиза поредната статия на А. Грабар върху все още неизвестни за науката български паметници на изкуството. Той пръв дава подробно описание на стенописите в костницата на Бачковския манастир (Роспись церквы-гробницы Бачковского монастыря, 1923–1924), като прави нова датировка – ХI–XII век. Византийско-грузинския стил на стенописите Грабар обяснява с историята на манастира, свързана със сановниците от грузинско потекло Григорий и Аспасий Бакуриани, които построяват тази света обител. На нейната архитектура той посвещава отделна студия Болгарские церквы-гробницы (1921).

Автор е на първата монография посветена на най-известния български средновековен паметник – Боянската църква (1924), в която прави пълно описание на строителните периоди и стенописите и въз основа на стиловите анализи се изказа в полза на българската националност на иконописеца и принадлежността на паметника към търновската живописна школа. Той подчертава, че именно от „Боянската живопис започва дългата верига на монументални паметници от ХІV-ХVІ век на така наречения иконописен стил, който се разпространява в ХІV и ХV век в Сърбия и Русия. Същият този стил лежи в основата на Атонската и Руската монументална живопис от ХVІ век“. Към въпроса за двете течения в българското средновековно изкуство се връща отново в изследването си Доистория болгарской живописи (1925), а по-късно още по-задълбочено в монографията си Recherches sur les influences orientales dans l’art balkanique (1928).

В резултат на многобройните му проучвания върху българските средновековни културни паметници и артефакти в 1928 г. в Париж излиза книгата La peinture religieuse en Bulgarie, за която получава докторска степен от Страсбургския университет. Тази книга е оценена от специалистите като фундамент не само на българската медиевистика, но и за византоложките изследвания въобще. А. Грабар анализира историята на българската религиозна живопис, като проследява нейното развитие в представителни паметници – от стенописите на Червената църква при Перущица (VІ век) с явни елинистични влияния, до стенописите на Погановския манастир (1500), където се смесват „традиционните византийски формули с италиански мотиви от ХІV век“. Особено се изтъква как традиционния византийски канон се оживява и променя от талантливите български майстори. Той подчертава стремежа към натурализъм в българските стенописи и как се появяват „чисто български елементи, които доказват съществуването на една национална школа“.

Благодарение на изследванията на А. Грабар българското средновековно изкуство не само става известно в чужбина, но и завоюва голям авторитет.

 

 

Съчинения

  • Стенописът в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ във В. Търново. – Годишник на Народния музей в София, 2 (1920), 1921, 90–112.
  • Няколко средновековни старини в Западна България. – Годишник на Народния музей в София, 2 (1920), 1921, 286–296.
  • Боянската църква: архитектура – живопис. София, 1924.
  • Роспись церкви-костницы Бачковского монастыря. – Известия на Българския археологически институт, 2, 1923-1924, 1–68.
  • Un reflet du monde latin dans la peinture Balkanique du XIII siecle. – Byzantion, 1, 1924, 229–243.
  • До история „болгарской живописи“. – Сборник в чест на В. Златарски. София, 1925, 555–573.
  • Погановският манастир. – Известия на Българския археологически институт, 4, 1926–1927, 172–210.
  • La peinture religieuse en Bulgarie. Т. 1–2. Paris, 1928.
  • Recherches sur les influences orientales dans l'art balkanique. Paris, 1928.
  • La peinture Byzantine. Genеve, 1953.
  • Die byzantinische Kunst des Mittelters : Von 8 zum 15 Jahrh. Baden-Baden, 1964.
  • Les voies de la creation en iconographie chretienne: Antiquite et Moyen Age. Paris, 1979.
  • Избрани съчинения. Т. 1–2. София, 1982; 1983.

За него

  • Дуйчев, Ив. Андрей Грабар на 70 години. – Народна култура, № 30, 23 юли 1966.
  • Божков, Ат. Приносът на Андрей Грабар за българското изкуствознание. – Изкуство, 1967, № 5, 3–6.
  • Паскалева, К. Един юбиляр с големи заслуги към българската наука. Проф. А. Грабар на 70 години. – Известия на Института за изобразителни изкуства, 10, 1967, 195–200.
  • Стойков, Ат. Научното дело на Андре Грабар. – Грабар, А. Избрани съчинения. Т. 1. София, 1982, 5–18.
  • Мавродинова, Л. Грабар, Андрей Николаевич. – Кирило–Методиевска енциклопедия. Т. 1. София, 1985, 519–521.
  • Лосский, Б. Н. Памяти Андрея Грабара. – Русская мысль, № 3853, 9 ноября 1990.
  • Dufrenne, S. Nécrologie : André Grabar (1896–1990). – Cahiers de Civilisation Médiévale, 35, 1992, № 137,  101–107.
  • Казански, Н. Витязь византийского искусства – Андрей Грабарь (1896–1990) – Русская газета в Болгарии, 2004, № 35(54).
  • Бутырский, О. С. Грабар. – Православная энциклопедия. Т. 12. Москва, 2006, 243–245. 
  • Смирнова, Э. С. Киевлянин профессор Андре Грабар (1896–1990) – От киевских храмов к искусству Византии… – Ассоциация европейских журналистов, 9 січня 2012.

Галерея изображений

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

Проект SESDiva направлен на создание виртуального музея письменной культуры по отношению к социальной, культурной, идеологической и религиозной среде и связям между южными и восточными славянами (с XI до начала XX в.).

Продолжительность: 2018-2020 гг.
Программа: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОДРОБНЕЕ ERA.Net RUS Plus


TOP