Никодим Павлович Кондаков

Автор Никола Р. Казански
Никодим Павлович Кондаков Никодим Павлович Кондаков

1 (13).11.1844–17.02.1925

Руски историк на византийското и староруско изкуство, археолог, създател на иконографския метод за изучаване на паметниците на изкуството.

Биография

Член-кореспондент на Петербургската академия на науките (1892), действителен член на Руската академия на науките (1898) и академик на Петербургската художествена академия (1893).

Роден в с. Русская Халань, Новоосколски уезд, Курска губерния. В периода 1861–1865 учи в историко-филологическия факултет на Московския университет под ръководството на Фьодор Буслаев. След завършване на университета преподава в средни учебни заведения, включително и в Московското художествено училище. През 1873 г. защитава в Московския университет магистърска дисертация на тема „Паметник с харпии от Мала Азия и символиката на гръцкото изкуство“. През 1876 г. защитава докторска дисертация на тема „История на византийското изкуство и на иконографията по миниатюри от гръцки ръкописи“.

През 1870 г. е избран за доцент в Катедрата по история на изкуството в Новоросийския университет в Одеса (днес – Одески национален университет “И.И. Мечников”); от 1877 г. е професор в Новоросийския университет. От 1888 до 1897 г. е професор в Катедрата по история на изкуството на Санкт-Петербургския императорски университет, преподава също в Петербургските висши женски курсове. В периода 1888–1893 г. ръководи Отделението по изкуство на Средните векове и Ренесанса в Ермитажа.

Емигрира в Цариград през 1920 г., а после в София. През 1920–1922 чете лекции по средновековно изкуство и култура в Софийския университет и изучава паметниците на изкуството в България. В Одеса и София се учат при него Николай Окунев и Андрей Грабар. От 1922 г. живее в Прага, където преподава в Карловия университет до смъртта си през 1925 г. Обединилият се около него кръг от млади учени, известен като Seminarium Kondakovianum, през 1931 г. е преобразуван в Археологически институт „Кондаков“.

Почетен член на БАН (1922). Почетен член на Славянското благотворително дружество в България (1924). Носител на българския орден „За гражданска заслуга“.

През 1895 г. заедно с Фьодор Успенски Кондаков основава Руския археологически институт в Константинопол, в чиито цели влиза и изследването на Македония. Той публикува своите проучвания в книгата „Македония. Археологическо пътешествие“ (1909), посветена на историята, археологията и етнографията на Македония. В нея наред с описанието на археологическите паметници Кондаков обнародва своите изследвания върху народната носия на македонските българи, главно върху нейната орнаментика и цветове. Той смята, че в етнографско отношение България се простира в Македония включително до Охрид.

Трудовете на Кондаков съдържат богат фактически материал с важни изследвания за отношенията между византийското и древноруското изкуство, за развитието на различните иконографски типове. Той разработва метод за анализ и датировка на паметниците на средновековното изкуство. Изследва и археологически паметници по българските земи. Уникалното издание „Византийские эмали. Собрание А.В. Звенигородского. История и памятники византийской эмали“ (1892) се пази в Централната библиотека на БАН. То е подарено на Българската академия на науките от автора академик Н. П. Кондаков, който в периода 1919–1922 г. живее в България, професор е в Софийския университет и е чуждестранен член на БАН. Книгата е дар в знак на благодарност за оказаната му дълбока почит, особено внимание и сърдечно гостоприемство в България.

Съчинения

  • Византийские церкви и памятники Константинополя. Одеса, 1887.
  • Русские древности в памятниках искусства. Санкт Петербург, 1889– 1897.
  • Византийские эмали. Собрание А.В. Звенигородского. История и памятники византийской эмали. Санкт Петербург, 1892.
  • О научных задачах истории древнерусского искусства. Санкт Петербург, 1899.
  • Македония : Археологическое путешествие. Санкт Петербург, 1909.
  • Иконография Богоматери. Т. 1–2. – Санкт Петербург, 1914.
  • The Russian Icon. Oxford, 1927.
  • Русская икона. Т. 1–4. Прага, 1928–1933.
  • Очерки и заметки по истории средневекового искусства и культуры. Прага, 1929.
  • Икони. София, 2009.
  • Iconographie de la Mère de Dieu. Roma, 2011.

За него

  • Лазарев В. Н., Никодим Павлович Кондаков (1844—1925). Москва, 1925. 
  • Масленицин С., Академик Н. П. Кондаков. – Искусство, 1981, № 7, 62–67.
  • Баринов Д. А., Ростовцев Е. А., Кондаков Никодим Павлович. – Биографика СПбГУ.
  • Foletti, I.  From Byzantium to Holy Russia : Nikodim Kondakov (1844-1925) and the Invention of the Icon. Roma, 2017.

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

Проект SESDiva направлен на создание виртуального музея письменной культуры по отношению к социальной, культурной, идеологической и религиозной среде и связям между южными и восточными славянами (с XI до начала XX в.).

Продолжительность: 2018-2020 гг.
Программа: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОДРОБНЕЕ ERA.Net RUS Plus


TOP