Александр Митрофанович Фeдоров

Автор Радостин Русев
Александр Митрофанович Фeдоров Александр Митрофанович Фeдоров

6/18.07.1868–22.04.1949

Pуски писател и преводач, емигрант от „първата вълна“ в България.

Статия

Необичайно разностранна творческа личност – поет, белетрист, драматург, преводач, журналист, художник, актьор. Изключително продуктивен, влиятелен и много издаван в дореволюционна Русия автор на романи, разкази, стихотворения, пиеси, фейлетони, статии.

Роден е в Саратов на 6 (18) юли 1868 г. в семейството на бивш крепостен селянин. 11-годишен остава кръгъл сирак, завършва начално енорийско училище, после учи в Саратовското реално училище, но два месеца преди завършването му е изключен заради спречкване с директора. Живял е в Москва, Уфа, а от 1896 г. – в Одеса.
Първите си стихотворения печата още като ученик – във в. „Саратовский дневник“ (1885–1887), после започва редовно да публикува и във в. „Саратовский листок“ (1887–1889). През 90-те г. на XIX в. е сред най-често често публикуваните автори в „Русское богатство“, едно от най-популярните по това време списания в Русия; негови стихотворения се появяват и в други авторитетни периодични издания като „Русская мысль“, „Вестник Европы“. Дебютната му книга „Стихотворения“, сравнително благосклонно посрещната от критиката, е издадена през 1894 г. в Москва.

Изявява се на театрална сцена като актьор от пътуваща трупа – в спектакли като „Дон Карлос“, „Доходно място“ и др. Сам пише пиеси – „Катастрофа“ (1897, в съавторство с А. Н. Будишчев ), „Старый дом“ (1902), „Обыкновенная женщина“ (1904) и др. Комедията му в 5 действия „Бурелом“ (1900), смятана за най-добрата негова драматургична творба, е поставена веднага след написването й в „Малый театр“ в Москва и в Александринския театър в Санкт-Петербург, където жъне успех благодарение и на проникновената игра на актрисата М. Г. Савина.

Занимава се и с преводаческа дейност. През 1895 г. публикува в отделно издание превод на поемата на А. Тенисън „Mод“, както и „Светилото на Азия“ на Едуин Арнолд. За издание на Шекспир под редакцията на С. А. Венгеров превежда пиесата „Троил и Кресида“, ранните поеми „Венера и Адонис“ и „Лукреция“, както и сонети. През 1901 г. излиза книга с негови преводи на стихотворения на Ада Негри. Превежда също Р. Бърнс, А. дьо Мюсе, А. Шение, Дж. Кардучи, драмите на Е. Ростан „Сирано дьо Бержерак“ и „Далечната принцеса“ и др.

Първият му роман е „Степь сказалась“, публикуван в списание „Живописное Обозрение“ през 1898 г. (в отделно издание излиза през 1900 г.), последван от „Наследство“ (1899) също в „Живописное Обозрение“, „Земля“ в „Русское Богатство“ (1903), „Природа“ в „Мир Божий“ (1904) и т.н.

През 1911–1913 г. в Москва излиза седемтомник с негови събрани съчинения. До 1918 г. в Русия са издадени или преиздадени повече от 50 негови книги с романи, разкази, стихотворения и пиеси.

През 1919 г. А. М. Фьодоров напуска родината си и емигрира в България, където остава постоянно (въпреки първоначалното си намерение да поеме към Париж) и продължава да твори в продължение на четвърт век до края на живота си. Негови стихотворения, разкази, публицистика, както и преводи на български поети се публикуват почти навсякъде в Европа, където руската емиграция има свои културни и литературни центрове. Преподава руски език и литература в столична мъжка гимназия, във Висшата кооперативна школа и във Военната академия. Един от инициаторите и председател на Съюза на руските писатели и журналисти в България (1930). Почетен член на Дружеството на руските художници в България.

Проявява жив и траен интерес към българското фолклорно и поетическо творчество, подобно на други руски творци от „първата“ емиграция като К. Д. Балмонт, В. Н. Нечитайлов, А. В. Бинецки.

През 1924 г. публикува в София „Антология болгарской поэзии“, в която с кратки биографични данни и преведени на руски стихотворения представя 35 български поети от различни поколения. Според автора на предговора Ст. Чилингиров съставителят, добре запознат с българската литература и действителност, с българския език, е успял без онова пристрастие, с което се отнасят един към друг местните поети, да подбере и извлече от техните произведения именно онова, което през неговия обективен поглед представлява известна ценност и би могло да представи българското творчество пред чуждия читател в достоен и изискан вид. Преводите на А. М. Фьодоров са оценени, пресилено или не, като „най-добри от всички, които до този момент са се появявали на какъвто и да е друг език“. Специално се отбелязва и това, че оригиналът в тях се усеща максимално, дори в някои стихотворения като „Хайдушки песни“ на П. Яворов например, които по стихотворен ритъм и строеж на поетическата фраза са почти непреводими на друг език, колкото и да е близък до българския. Не са рядкост у Фьодоров, смята авторът на предговора, и такива случаи, когато преводът от един сравнително беден език на по-богат, при сходни поетични емоции, въодушевяващи преводача, надминава оригинала, особено в стихотворения на по-млади поети, които често са взимали своите мотиви от руската поезия и са се подчинявали на нейното дълбоко влияние.

Антологията на А. М. Фьодоров не остава незабелязана в българските литературни среди. Рецензията за нея в списание „Пламък“ е твърде повърхностна и, естествено, крайно предубедена, поради левите идеологическите пристрастия на автора ѝ Г. Милев, за когото Фьодоров е един, „най-малкият“, от „белогвардейските поети, от които и Русия няма никаква нужда, щом ги е изпъдила далеч от себе си – като напр. Балмонт, Бунин, С. Черни и др.“. Аналитична, достатъчно задълбочена и най-вече обективна обаче е оценката за антологията във в. „Развигор“. Авторът й Д. Б. Митов посочва като грешка на съставителя опората му предимно върху антологията „Български поети“ под редакцията на Христо Цанков-Дерижан, издадена също от Министерството на народното просвещение през 1922 г., от което произтичат недостатъците на труда, свързани както с подбора на автори (поместени са автори, които „въобще нямат нищо общо с поезията“, за сметка на такива като Хр. Ясенов или Хр. Смирненски), така и с историко-литературните и критически бележки към всеки поет (не са правени като за чужди читатели, а почти изцяло са преведени оттам). В крайна сметка обаче Митов заключава, че антологията е правена от „човек с поетическо чувство и с разбирания по поезията“, а в някои случаи Фьодоров направо е „направил поети“ не толкова даровити автори, като е „оживил стиховете им с истинско поетическо чувство“. Класиците Ботев, Вазов и Яворов според него са добре преведени, особено Яворов, който в най-висока степен се удал на Фьодоров.

А. М. Фьодоров подготвя за печат през 1931 г. още една антология – на българската народна поезия. Тя съдържа 150 текста от българския фолклор, тематично класифицирани в 10 „отдела“: „Зеленый шум“, „Небесное в земном“, „Герои и богатыри“, „Неволя, горе и беда“, „Любовь и красота“, „Юмор“, „Разлука“, „Чудеса и тайны“, „Испытание и возмездие“, „Быт и нравы“. Подборката на оригиналните текстове е правена от 6 сборника с народни песни, чиито съставители са Б. Цонев, П. П. Славейков, К. Шапкарев, Б. Ангелов, Ат. Илиев и М. Арнаудов. Въпреки че високо цени и съвременната българска лирика, като твърди, че поети като Пенчо Славейков, Иван Вазов, Яворов и някои други могат да правят чест не само на малка страна като България, започнала своя културен живот едва половин столетие по-рано, в предговора си А. Фьодоров все пак отбелязва, че българската народна поезия за него е несравнимо по-дълбока, разнообразна и богата във всички отношения. Той отдава това на превъзходство на мистиката и хумора в нея, на богатството на поетически образи, нежност и печал в любовните песни, както и на особеното очарование, заложено в битовите и обредни песни.

За съжаление този интересен труд все още не е видял бял свят, ръкописът дълги години е подложен на митарства, мени местонахождението си, мистериозно се губи от погледа на изследователи. Той вече е налице и достъпен, а публикуването му е предизвикателство, което в момента стои пред група изследователи от Института за литература при БАН, работещи по научно-изследователски проект „Изгнание и литература: руски писатели емигранти в България (А. М. Фьодоров)“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ към Министерството на образованието и науката.

А. М. Фьодоров умира на 22 април 1949 г., погребан е на Централните софийски гробища.

Дълги години името и творчеството му тънат в забрава. В Съветския Съюз е преиздаван единствено романът му „Степь сказалась“ (Уфа, 1981), няколко разказа, както и отделни стихотворения, включени в различни сборници. Ситуацията не се променя съществено и в постсъветската епоха. В последно време интересът към А. М. Фьодоров в научните среди видимо се разраства, но пълноценното, истинското завръщане на твореца при читателя все още предстои.

Библиография

Съчинения

  • Стихотворения. М., 1894.
  • Наследство. Роман. В 2 ч. СПб., Тип. С.-Петерб. акц. о-ва „Издатель“, 1898.
  • Стихотворения. СПб., Тип. А. С. Суворина, 1898.
  • Степь сказалась. Роман: В 2 ч. СПб., Т-во худ. печати, 1900.
  • Бурелом. Пьеса. В 5 действиях. СПб., Театр и искусство, 1900.
  • Стихотворения. СПб., 1903. Изд. 2-е – 1909.
  • Обыкновенная женщина. Стихия. Бурелом. Старый дом. Пьесы. СПб., Изд-во О. Н. Поповой, 1903.
  • Рассказы. В 2 кн. СПб., О. Н. Попова, 1903.
  • Земля. Роман. М., С. Скирмунт, 1905.
  • Природа. Роман. В 3 ч. СПб., С. Скирмунт, 1906.
  • Сонеты. СПб., Изд-во „Шиповник“, 1907.
  • Стихи. [СПб.], 1908.
  • Подвиг. Роман. СПб., Тип. т-ва „Общественная польза“, 1909.
  • Песни земли. Стихотворения. Москва, 1909.
  • За океан. Роман. СПб., 1909.
  • Собрание сочинений в 7 т. М., Издание Н. Н. Клочкова, 1911–1913: Т.1. Весенний ветер. Рассказы, 1911; Т. 2. Утро. Рассказы, 1911; Т. 3. Судьба. Роман, 1911; Т. 4. Мой путь. Стихотворения, 1911; Т. 5. Наследство. Роман, 1912; Т. 6. Бумажное царство. Роман, 1912; Т. 7. Солнце жизни. Роман. Ч. 1, 1913; Т. 7. Солнце жизни. Роман. Ч. 2, 1913.
  • Федоров А. М. Степь сказалась: Подготовка текста, пред. и ком. М. Г. Рахимкулов. Уфа: Башкирское книж. изд-во, 1981.

Преводи

  • Арнольд, Э. Свет Азии. Пер. А. М. Федорова. Москва, 1895.
  • Теннисон, А. Магдалина: Поэма. Пер. А. М. Федорова, вст. ст. И. И. Иванова. Москва, Д. В. Байков, 1895.
  • Ростан, Э. Принцесса грёз: Пьеса. Пер. с франц. А. М. Федорова. М., С. Ф. Разсохин, 1896.
  • Бернс, Р. Субботний вечер в деревне. Поэма. Пер. А. М. Федорова. Одесса, 1896.
  • Ростан, Э. Сирано-де-Бержерак. Героическая комедия. В 5 актах, в стихах. Пер. А. М. Федорова. СПб., Театр и искусство, 1898.
  • Негри, А. Стихотворения. Пер. А. М. Федорова. СПб., 1901.
  • Антология болгарской поэзии. София, Министерство народного просвещения, Фонд Ивана Вазова, 1924.

За него

  • Ашешов, Н. А. М. Федоров. Стихотворения. Издательство О. Н. Поповой. СПб, 1903. – Образование, СПб., 1903, № 4, 122–123.
  • Батюшков, Ф. Д. Новые побеги русской поэзии. – Мир Божий, 1903, № 10, 1–21.
  • В. О. Писателското утро на г. г. Федоров и Нилус. – Сила, София, г. ІІ, бр. 19, 14 февруари 1920, 13–14.
  • Гичева, Н. Поетът Александър Фьодоров. – В: Бялата емиграция в България. София, ИК Гутенберг, 2001, 237–243.
  • Гринкевич, Н. Сумерек загадочная странность… – Простор, Алма-Ата, 1990, № 7, 146–150.
  • Двинятина, Т. И. А. Бунин и А. М. Федоров: к истории творческих отношений. – Сибирский филологический журнал, 2015, № 1, 43–50.
  • Дзивгов, Ал. Руски писатели в България. – Балкански журнал, София, 1922, № 5, 9–10.
  • Каназирска, М. Вдали от берегов. А. М. Федоров в Болгарии. – Новый журнал, 2011, № 265, 3–26.
  • Каназирска, М. После России: к проблеме культуры российской эмиграции в Болгарии (1920–1940). Велико Тырново, 2013.
  • Косик, В. Софии русский уголок. Очерки со стихами о русских, покинувших Россию после октябрьской революции 1917 года и последовавшей за ней гражданской войны. Москва, 2008.
  • Лущик, С. Реальный комментарий к повести Валентина Катаева „Уже написан Вертер“. Одесса, 1999.
  • Решетникова, О. „Изгнанник я, не вольный гость...“ – Литературная Россия, № 37, 11 сентября 1992, 10–11.
  • Русев, Р. Руската литературна емиграция в България: духовна мисия, ценности. – В: Изгнаничеството. Драма и мотивация. Завръщането на съвременните славянски емигрантски литератури у дома. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ и издателство „Карина М“, 1996, 229–241.
  • Русев, Р. Руското емигрантско присъствие в българския литературен живот през 20-те години на ХХ век. – В: Бялата емиграция в България. София, ИК Гутенберг, 2001, 213–220.
  • С. Ч. Александър Митрофанович Феодоров [очерк]. – Балкански журнал, София, 1922, № 7, с. 4.
  • Сырова, Ю. Жизнь и творчество Александра Митрофановича Федорова в контексте литературной эпохи конца XIX – начала XX веков. – Вопросы филологических наук, 2006, № 3, 43–47.
  • Сырова, Ю. Избранная библиография произведений Александра Митрофановича Федорова и литературы о нем (1885–2005). Саратов, 2006.
  • Федоров А. М. Автобиография. В: Первые литературные шаги: Автобиографии современных русских писателей. Сост. Ф. Ф. Фидлер. Москва, Типография т-ва И. Д. Сытина, 1911. 102–106.
  • Ярмолинец, В. Возвращение на Волгу. Неопубликованные стихи А. М. Федорова. – Новый журнал, Нью-Йорк, 2018, № 292, 267–273.
  • Ярмолинец, В. На грани забвения. Реконструкция семейной биографии писателя А. М. Федорова. – Волга, 2019, № 1. https://magazines.gorky.media/volga/2019/1/na-grani-zabveniya.html.

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

Проект SESDiva направлен на создание виртуального музея письменной культуры по отношению к социальной, культурной, идеологической и религиозной среде и связям между южными и восточными славянами (с XI до начала XX в.).

Продолжительность: 2018-2020 гг.
Программа: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОДРОБНЕЕ ERA.Net RUS Plus


TOP