6/18.07.1868–22.04.1949
Pуски писател и преводач, емигрант от „първата вълна“ в България.
По различно време през периода 1920–1943 г. руски белоемигранти издават в България над 80 информационни, обществено-политически, литературни, военни и други периодични издания (списания, вестници, единични листове).
7/19.01.1873–13.10.1931
Руски библеист и църковен историк. Трудовете му са определяни като най-добрите изследвания върху историята и развитието на църквата за времето си.
09.05.1921–25.02.1986
Литературовед, преводач на български писатели, културен деец.
14.03.1867– 05.10.1937
Руски историк, писател и политически деец.
29.07(11.08).1886–12.08.1980
Руски художник, литератор, фолклорист и преводач, емигрант от „първата вълна” в България, Франция и Италия.
01.09.1902 – след 1963
Руски писател и преводач емигрант, един от първите преподаватели по специалността Руска филология в Софийския университет.
През 20-те и 30-те години на ХХ век България се оказва едно от най-притегателните и подходящи средоточия на руското зарубежие, където чрез местния руски емигрантския периодичен печат и книгоиздаване се възраждат по-раншни или възникват и се присаждат от другаде съвсем нови течения в руската обществена мисъл.
За преобладаващата част от руската емигрантска интелигенция в България през 20-те и 30-те години на ХХ век е характерен силно изразеният славянофилски дух, повишената угриженост за съдбата на славянската идея, подчертаното славянско самосъзнание.
25.07.1866–30.03.1944
Руски и български филолог-славист, историк и палеограф, професор в Софийския университет и член на Българската академия на науките.
28.01.1892–21.03.1948
Руски литературовед, критик и философ.
22.05.1915–23.09.1992
Библиотекар, библиограф и архивист.
1892–1971
Поетеса и известна българска детска писателка.
1 (13).11.1844–17.02.1925
Руски историк на византийското и староруското изкуство, археолог, създател на иконографския метод за изучаване на паметниците на изкуството.
26.07.1896 – 05.10.1990
Виден руски изкуствовед и византолог. Научните изследвания на А. Грабар в областта на общата средновековна археология, теория и история на византийското изкуство са публикувани в над 80 книги и студии
06.09.1841 – 08.06.1895
Украински историк, фолклорист, философ, езиковед, писател и политик.
10(23).11.1904 – 24.10. 2001
Руски и български филолог, лингвист, основател на българската русистика.
8(20).02.1855 – 19.04.1936
Руски православен епископ на Руската православна църква зад граница.
25.12.1858 (06.01.1859) – 01.08.1943
Руски публицист, юрист, етнограф. Основател и пръв директор на Пловдивската народна библиотека. Поставя основите на археологическия музей в България.
06.01.1871 – 02.10.1951
Руски свещеник и богослов. Специалист по Стария завет на Светото Писание. Учител по богословие и директор на Софийската руска гимназия.
6/18.12.1863 – 18.03.1937
Руски богослов, тълкувател, патролог, църковен историк и енциклопедист. Научното творчество на Глубоковски обхваща над 100 научни труда и стотици статии и публикации.
28.11.1908 – 05.10.1979
Руски и български поет, писател, преводач, журналист и филолог. Автор на стихове, разкази и очерци. Автор на над 180 превода на български литературни творби на руски език.
13.09.1879 – 25.08.1953
Руски и български историк, културолог, литературовед и филолог. Считан за основател на културологията в България. Негови ученици са повечето видни български историци от първата половина на ХХ век.
