Константин Фьодорович Радченко

Автор Иван И. Илиев
Константин Фьодорович Радченко Константин Фьодорович Радченко

20.05./2.06.1872–20.04/22.04./04.05.1908

Руски историк-славист. Специализира се върху рецепцията на богомилството в Източна Европа и историята на Втората българска държава, южнославянските литератури и тяхното въздействие върху източните славяни.

Статия

Ражда се в дома на съдебен съветник в Киев, където завършва средното си образование в Първа киевска гимназия през 1890 г. със златно отличие. Има подчертан интерес към филологията и по–специално върху класическата. За дипломната си работа „Трибните и центуриални реформи на Сервий Тулий“ получава Пироговска награда. Постъпва в Киевския университет и започва заниманията си със старобългарски език под ръководството на Т. Д. Флорински. През 1894 г. завършва историко-филологическия факултет на университета „Свети Владимир“ със златен медал за монографията си за сръбския писател Доситей Обрадович, която университетът издава. Издържа изпит за магистратура през 1896 г. и след това често е изпращан в Москва и Санкт Петербург за работа в местните архиви и библиотеки. В периода 1896–1898 г. е учител по руски език и литература в частната женска гимназия А. А. Бейтел в Киев. След като защитава магистърската си теза си по славянска филология на тема „Религиозное и литературное движение в Болгарии в эпоху перед турецким завоеванием“ и е често изпращан на научни експедиции в Прага, Виена, Сърбия, България и Атон. Слуша лекции на редица изтъкнати слависти и се запознава с работата и подхода им и се занимава с практическа работа с ръкописи в различни библиотеки и манастирски хранилища. Честите му пътувания стават причина да се разболее от туберкулоза и се принуждава да ги прекрати и да се лекува. След завръщането си от чужбина през 1900 е хоноруван доцент в университета „Свети Владимир“ в Киев в Катедрата по славянска филология, а година по–късно е назначен за хоноруван професор в Нежинския историко-филологически факултет в Катедрата за руски език и славянски наречия, където се освободило място заради смъртта на В. В Качановски. През 1906 г. вече получава редовно място в Катедрата. Въпреки това Радченко остава свързан с Киев и е смятан за един от най–добрите българисти в Киевската школа. В края на своята научна кариера предприема още няколко пътувания в чужбина сред западните и южните славяни, по време на които събира материали и документи за историята на южнославянските литератури. Здравето му се влошава непоправимо, но той не спира да работи. Последната си лекция чете преди Великден през 1908 г. и почива на 36 г. в Нежин. Погребан е в Байковото гробище в Киев.

Въпреки формалната политематичност на заглавията на неговите проучвания, основният акцент на неговите изследвания са литературните взаимоотношения между южните и източните славяни, както и пътищата за осъществяването им. В частност, вълнува го цялостното състояние и съдба на южнославянските литератури, които изследва систематично, като започва със сръбската: „Досифей Обрадович и его литературная деятельность“, разделяйки труда на следните части – 1) Съвременно състояние на сърбите в Астро-Унгария; 2) Биография на Доситей Обрадович; 3) Литературната му дейност; 4) Философско-религиозни възгледи и влиянието на европейското просвещение върху него; 5) Характеристика на езика и стила и 6) Подробна критически представена библиография. Следващата литература, която той разглежда е българската, по време на своите обиколки в хранилищата и библиотеките на Москва и Санкт Петербург. Подробният му отчет е всъщност подготовка за последвалата дисертация „К истории философско–религиозного движения в Византии и Болгарии ХIV века“. Дисертацията е разделена на следните глави: 1) Очерк по външната и вътрешна история на България по време на Шишмановата династия; 2) Религиозно-нравствено състояние на Византия през XIV в.; 3) Религиозните течения в България през XIV в.; 4) Обзор на българската литература през XIV в. – (а) оригинална и (б) преводна; 5) Оценка на актуалните религиозни течения в България през XIV в. и последвалото им влияние върху източните славяни. Отчетът съдържа приложение с ценни историко-литературни ръкописни материали, пренесени в Руската империя. Основно работи с южнославянски ръкописи, което е свидетелство за отличната му кодикологична и палеографска подготовка. Разглежда и анализира десетки ръкописи, които съдържат различни свидетелства: сборника, преписан от поп Филип за цар Иван Александър от 1345 г.; различни сборници със смесено съдържание, номоканони, минеи, Скитски патерик, жития на св. Иван Рилски и много други. Резултатът от тези дирения са множество любопитни и интересни изводи за българската преводна литература по епохи, разглеждана от автора и групиране на произведенията: богословски съчинения, научни трактати, аскетични творби и есхатологични произведения. К. Радченко активизира интереса към литературната дейност на патриарх Евтимий и привежда нови данни за преводаческата му дейност през XIV в. Отхвърля тезата на Сирку, че патриарх Евтимий е автор на използваното от богомилите съчинение „Послания“, принадлежащо на Евтимий Зигавин. Разглежда и религиозно-нравственото състояние на Византия по същото време и взаимоотношението ѝ с България и последвалото влияние върху източните славяни. Едновременно стова Радченко се заема с въпросите за богомилството и неговото влияние върху Източна Европа, а също така и апокалиптичната литература за свършека на света. Изследва компилация апокрифи, с сред които и „Слово о древе крестном“ на поп Иеремия, и други („Слово о Адаме“, „Прение Христа с дяволом“ и др.) и отбелязва характерна черта на богомилите – приспособяване към учението си дори противобогомилски текстове. Изтъква, че апокрифът „Видение пророка Исаии“ заема важна роля в оформянето на космологичичните и есхатологичните представи за света на богомилите. Освен това е на мнение, че подчертаният им интерес към апокрифната литература не случаен и, че те я включват в същината на своята доктрина. Работи върху текста на особена версия на „Епистолия за неделята“ от ръкопис № 34 от Пловдивската народна библиотека, сравнява я със съдържанието на препис № 483 от библиотеката в Белград и установява, че са сходни. Цялостното проучване на паметниците и постигнатите резултати след сравнение с гръцкия текст на съчинението от своите проучвания въвежда в обращение в две последователни публикации. Сред приносите му е публикуването на два апокрифни разказа за началото и края на света, с които очертава литературните тенденции в Сърбия и България след турското нашествие.

Константин Радченко посвещава целия си живот на науката и неговите проучвания са фундаментални за развитието на познаването на южнославянските литератури. Той е смятан на времето си за безспорен специалист по старобългарска литература и история на Балканите и, въпреки младостта си, оставя трайна следа в българистиката.

Съчинения

  • Радченко К. Досифей Обрадович и его литературная деятельность. Киев, 1897.
  • Радченко К. Отчет магистранта К. Ф. Радченко о занятиях рукописями в библиотеках и др. ученых учреждениях Москвы и Санкт-Петербурга в течение сентября и октрября 1896 года. Киев, 1898.
  • Радченко К. Религиозное и литературное движение в Болгарии в эпоху перед турецким завоеванием. – Киевские университетские известия. Киев, 1898, № 5–8.
  • Radchenko, K. Einige Bemerkungen zur neugefund. Abschrift des Lebens d. heil. Barbara. – Archiv für slavische Philologie, T. XXII, 1900, 575–593.
  • Radchenko, K. Einige Bemerkungen über das Leben und die literarische Thätigkeit Dosithej Obradovic’s. – Archiv für slavische Philologie, T. XXII, 1900, 594–607.
  • Радченко К. К истории философско–религиозного движения в Византии и Болгарии ХIV века. – В: Научно–литературный сборник. Повременное изданиеГалицко–русской матицы“. Т. 2., Львов, 1092.
  • Радченко К. Малоизвестное сочинение Евфимия Зигабена, трактующее о богомилах. – Известия историко–филологического института кн. Безбородко в Нежине. Т. XX. Киев, 1902.
  • Радченко К. Новооткрытая Буквица Досифея Обрадовича. – Известия историко–филологического института кн. Безбородко в Нежине. Т. XX. Киев, 1902.
  • Радченко К. Заметки о некоторых рукописях Филиппопольской городской библиотеки. – Известия Отделения русского языка и словесности Императорской ака­демии наук. Т. VIII. Санкт-Петербург, 1903.
  • Радченко К. „Епистолия о неделе“ по филиппопольскому и белградскому спискам. – Чтения в обществе летописца Нестора. Киев, 1904.
  • Радченко К. Заметки о пергаменном сборнике XIV века Венской Придворной библиотеки. – Известия Отделения русского языка и словесности Императорской ака­демии наук. Т. VIII., к. 4, Санкт-Петербург, 1904.
  • Радченко К. Замечания относительно отдельных мест книги Иоанна Богослова по списку, изданному Деллингером. Санкт-Петербург, 1904.
  • Радченко К. Этюды по богомильству. К вопросу об отношении апокрифов к Богомильству. – В: Изборник Киевский, посв. Т. Д Флоринскому. Киев, 1904, 29–38.
  • Радченко, К. Апокрифическое житие самарянки по прологам Белградской Народной библиотеки. – Известия Отделения русского языка и словесности Императорской ака­демии наук. Т. XI., к. 4, Санкт-Петербург, 1906.
  • Радченко К. Заметки о рукописях, хранящихся в болгарской митрополии Скопья, с приложением службы Константину Философу по средне-болгарскому списку XIII века. – Известия Отделения русского языка и словесности Императорской ака­демии наук. Т. XII, к. 3. Санкт-Петербург, 1907.
  • Радченко К. Этюды о богомильстве: видение пророка Исаии в пересказах катаров–богомилов. Киев, 1908.
  • Радченко К. Этюды по богомильству. Народные космогонические легенды славян в их отношении к Богомильству. – Сборник Отделения русского языка и словесности имп. АН. Т. 15. Кн. 4.,1910, 73–131.
  • Радченко К. Новейшие проекты реформы русской орфографии и мнения, высказанные по поводу их в печати нашими учеными. Нежин, 1910.

За него

  • Піскіжова, В. Болгаристичні студії в Україні хіх ст. Міжнародні зв’язки України: наукові пошуки та знахідки: Міжвідомчий збıрник наукових праць. Вип. 18. 2009, 271–284. 
  • Пелешенко, Ю. Болгарський вплив на українську літературу в добу пізнього середньовіччя (друга половина xiv – перша половина xvi ст.). Ad fontеs. Слово і Час, № 11, 2014, 25–32.
  • Константин Ф. Радченко – В: Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона, Доп. IIa 1907, с. 511.
  • Резанов, В. И. К. Θ. Радченко (некролог). Журнал Министерства народного просвещения. Новая серия. Ч. XVI. Санкт–Петербург, 1908, 59–74.
  • Герасименко, Н. О. Радченко Костянтин Федорович. В: Енциклопедія історії України, Т. 9, 2012, с. 944. 

Галерия със снимки

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

SESDiva цели създаването на виртуален музей на писмената култура във връзка със социалната, културната, идеологическата и религиозната среда и отношенията между южните и източните славяни през вековете от XI до началото на XX век.

Продължителност: 2018-2020
Програма: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОВЕЧЕ ERA.Net RUS Plus


TOP