Лиляна Минкова

Автор Румяна Дамянова
Лиляна Минкова Лиляна Минкова

29.08.1932 - 29.04.2016

Литературен историк в Института за литература при Българската академия на науките, преводач и изследовател на българо-руските и българо-украинскитe литературни връзки през XIX век. Тя е сред най-авторитетните изследователи на преводната литература през епохата на Българското възраждане и на българския културен кръг в Москва.

Биография

Лиляна Тодорова Минкова е сред най-изявените български преводачи на художествена литература от руски език – нейно дело са преводите на „Майстора и Маргарита“ , „Театрален роман“, „Животът на господин дьо Молиер“, „Бялата гварадия“, „Зойкина квартира“ и др. на Михаил Булгаков, „Дванайсетте стола“ на Илф и Петров, превежда Василий Шукшин, сред нейния преводачески актив са и писатели от ранга на Ф. М. Достоевски и Н. В. Гогол, от когото превежда класическата творба „Шинел“. През 2005 г. за цялостното си дело като преводач и преди всичко за превода на романа „Дванайсетте стола“ от Илв и Петров, професор Лиляна Минкова получава престижната награда "Хр. Г.Данов" за преводна литература.

Родена е в София, завършва през 1952 г. софийската гимназия „Пенчо П. Славейков“, започва да следва специалност руска филология в Софийския университет, която завършва през 1956 г. Приета е за редовен аспирант в Секцията по руска литература на Института за литература при БАН, като през 1963 г. защитава дисертацията „Любен Каравелов и украинската литература” и тази тема става една от най-разработваните области в нейното научно дело. Изследвайки Любен Каравелов, тя се спира предимно на влиянията, които той получава от украинските писатели Марко Вовчок и Тарас Шевченко. Минкова насочва научните си интереси към престоя на Л. Каравелов в Москва, към връзките с Московската българска дружина, към издаването на сп. „Братски труд“, към отношението на Каравелов към славянофилите, участва в научните коментари на изданието „Из архива на Л. Каравелов”, в 9-томното издание на събраните съчинения.

Богатата информираност на Л. Минкова ориентира нейните научни наблюдения към историята на рецепцията на чуждите литератури в България, като през 1994 г. с труда „Рецепция на западноевропейската проза през Българското възраждане” става професор в секцията за сравнително литературознание на Института за литература и един от най-изявените български компаративисти. Същевременно, тя не изоставя интересите си към българския XIX в. Професор Лиляна Минкова е била дълги години член на Специализирания съвет по литературознание и на Научния съвет при Института за литература, член на Съюза на преводачите в България, на различни експертни съвети и комисии.

Л. Минкова изследва руски, украински, някои френски и немски автори и творби и избира за своя област на научни интереси изворознанието. Тя проучва множество материали, документи и ръкописи от архивите в Русия, Полша, Франция, Германия, България. Нейната първа книга, посветена на живота и делото на Осип М. Бодянски (1978) дава ясна картина за тези извороведски усилия и с богатата фактология, която носи, остава единствен труд в българското научно изворознание.

Плод на дългогодишни научни издирвания е книгата на Л. Минкова „Български възрожденци в Русия“ (2005), в която подробно изследва творчеството на Л. Каравелов, връзките му с И. Г. Прижов и А. Н. Афанасиев, проучва делото на Иван Денкоглу и ролята му за българската просвета, има интересни наблюдения за българския прототип на Тургеневия герой Инсаров от романа „В навечерието“. През 2012 г. Минкова публикува своето изследване „Захари Княжески – един от първите“, като коментира културноисторическия смисъл на неговото дело – той е сред първите българи, които успяват да заинтересуват руското общество с миналото на България с четирите книги за българската история и обичаи, които издава в Москва. Именно благодарение на упоритите изследователски и издирвачески усилия на Л. Минкова бяха попълнени немалко празнини в биографиите на Л. Каравелов, Р. Жинзифов, З. Княжевски, И. Прижов, К. Миладинов и други. Нейна заслуга е откриването и издаването на ръкопис на Константин Миладинов в архива на Измаил Срезневски (2008). Л. Минкова написва и студия, в която обявява всички неизвестни до този момент факти около архива на М. Срезневски и намиращия се в нея ръкопис на К. Миладинов, състоящ се от 8 песни и 215 обяснителни бележки към тях. Това ценно издание е принос към биографията на К. Миладинов, но обогатява и регистъра на българо-руските културни контакти през Възраждането.

Учен с богата биография и авторитетно дело, професор д-р Лиляна Минкова е отличена с орден „Кирил и Методий – I ст.” (1982), носител е на орден „Дружба народов” (1988); с творчеството си тя получава уважение и признание от цялата научна колегия в България, в Русия и в Европа.

Съчинения

  • Из архива на Любен Каравелов : Ръкописи, материали и док. / Подб. Дочо Леков, Л. Минкова и др. ; [Отг. ред. Петър Динеков, К. Възвъзова-Каратеодорова] София : БАН, 1964. Любен Каравелов и украинската литература. Дисертация. София : [Л. Минкова], 1968.
  • Осип Максимович Бодянски и Българското възраждане : [Моногр.] София : БАН, 1978.
  • Български възрожденци в Русия. София : Карина-Мариана Тодорова, 2005.
  • За статията на Захари Княжески "Обичаите на българите при сватба, раждане, кръщаване на деца и при погребение". – Българска етнология, 2007, № 2-3, 118–123.
  • Срезневски, Измаил Ив. Ръкопис на Константин Миладинов в архива на Измаил Срезневски / [Състав.] Лиляна Тодорова Минкова, Лучия Стефанова Антонова-Василева. София : Академично изд. Проф. Марин Дринов, 2008.
  • Към статията на Захари Княжевски "Българските поверия". – Български фолклор, 2010, № 2, 138–141.
  • Архимандрит Леонид Кавелин и борбата на българите за църковна независимост. – Balkanistic forum/Балканистичен форум, 2011, № 2, 251–273
  • Захари Княжески – един от първите. София: Фама, 2012.
  • Константин Петкович: един непознат? – LiterNet/Литернет

За нея

  • Димитрова, Е. Лиляна Минкова (1932 – 2016) (Некролог). – Култура, бр. 17 (2854), 13 май 2016.
  • Дамянова, Р. In memoriam Лиляна Минкова. – Българистика/ Bulgarica, 32, 2016, 95–96.

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

SESDiva цели създаването на виртуален музей на писмената култура във връзка със социалната, културната, идеологическата и религиозната среда и отношенията между южните и източните славяни през вековете от XI до началото на XX век.

Продължителност: 2018-2020
Програма: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОВЕЧЕ ERA.Net RUS Plus


TOP