Куйо Марков Куев

Автор Иван И. Илиев
Куйо Марков Куев Куйо Марков Куев

11/24.11.1909 – 28.12.1991

Български литературен историк, медиевист, специалист по история на славянските литературни връзки и полско-българските литературни отношения.

Статия

Куйо Куев е роден в с. Острец, днес гр. Априлци, в бедно аграрно семейство. Следва в Духовната семинария в Пловдив (1932). По-късно завършва славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1937). След дипломирането си е поканен за лектор по български език в Ягелонския университет в Краков, Полша (1937–1939), където защитава докторска степен с дисертация на тема: „Константин Костенечки в българската и сръбската литература“ (1939). Учителският си стаж провежда в София. През следващите години специализира славянска филология в университетите във Виена и Лайпциг при Ф. Ливер и Р. Траутман (1941–1942). След завръщането си в България преподава в Севлиево, Шумен, Перник и София. През 1947 г. е поканен за асистент по славянски литератури в Софийския университет. Става доцент (1957) и малко по-късно и професор (1961). През периода 1948–1950 е аташе по културата в българската делегация във Варшава. Избиран е последователно за зам.-декан (1962–1965) и декан (1972–1976) на Факултета по славянски филологии на Софийския университет. Чете лекции по история на чешката литература, на югославските литератури, полската литература, като за времето си е един от малкото български изследователи в тази област, както и по история на старобългарската литература. Доктор на филологическите науки (1973). Основава и ръководи Летния колоквиум по старобългаристика (1978), избран е за Директор на Центъра по българистика при БАН (1982–1984). Гл. редактор на сп. Palaeobulgarica от 1982 г. до смъртта си в София през 1991 г.

Началото на научните му търсения и публикации е поставено още в студентските му години. Куев е автор на над 150 научни публикации главно в областта на старобългарската литература, но и на сравнителното изучаване на славянските литератури, най-вече на полската, както и на полско-българските литературни връзки. Основният му научен интерес е към старобългарската литература през Златния век (IX–X в.), но и същевременно не остава безразличен и към разцвета на литературата през XIV в. Централно място в неговите проучвания е отделено на кирило-методиевската проблематика – разработва серия публикации и синтезира редица проблеми, отнасящи се до началото на славянската писменост, борбата срещу триезичната ерес, изворите и сведенията за живота и делото на славянските първоучители св. св. Кирил и Методий, както и на техните ученици и последователи в Първото българско царство – Климент Охридски, Константин Преславски, Черноризец Храбър и Йоан Екзарх. Сред най-съществените му научни приноси са сведенията за съдбата за преписите на старобългарски преводни и оригинални творби, тяхното местоположение в колекциите и състояние. Проучванията му се основават върху издирване на ръкописни паметници, провеждане на систематичен анализ и осмисляне с оглед на съществуващите публикации и мнения от предишни изследователи. Авторът работи непосредствено с множество средновековни ръкописи от книгохранилища в България, СССР, Полша, Чехословакия, Румъния, Югославия, Унгария и Австрия и има изключителен принос към съществуващите теории и схващания за разпространението и възприемането на ранните старобългарски произведения на територията на Европа.

Книгата „Черниризец Храбър“ (1967) представлява първо по рода си пространно изследване върху проблемите, спецификата и значението на произведението „За буквите“, чието авторство се приписва на Черноризец Храбър. Авторът посочва, че съчинението е преписвано в продължение на близо 500 години в цяла Европа и е било обект на изследване от известни слависти, сред които са Калайдович, Бодянски, Срезневски, Шафарик, Ягич, Лавров, Вилински, Златарски, Кулбакин, Вайс и др. Куев изтъква техните пропуски, синтезира и обобщава постигнатите от тях резултати и прави редица нововъведения и открития като се съсредоточава върху комплексно и тексткритическо издание на текста с прилагане на цялостен филологически коментар. Авторът не пренебрегва резултатите в чешката и руската славистика, но посочва, че много от въпросите около Черноризец Храбър не са изяснени в пълнота. Отделно, не са достояние на науката редица преписи и тяхното съдържание, за което авторът отделя немалко време, за да събере максимален брой паметници, съдържащи преписи на „За буквите“, както и си поставя амбициозната задача да пристъпи към едно цялостно проучване и издание на съчинението. Книгата е разделена на две части – първата обхваща въпросите около дотогавашните издания и проучвания върху произведението, проблемите около авторството и идентичността на автора на „За буквите“, посочени са особеностите на триезичната догма и мястото на славянската писменост според Черноризец Храбър, обобщени са литературните особености на текста и и е проследена обширната рецепция на съчинението. Във втората част са събрани, описани, някои въведени в научно обращение за първи път, и сравнени общо 73 различни и непроучени свидетели, които кардинално променят установените в науката схващания и мнения, които донасят световно признание на Куев.

Следващата му основна книга е „Азбучната молитва в славянските литератури“ (1974), в която авторът обобщава всички публикации и открития за това оригинално произведение с дискусионно авторство (според едни учени „Азбучната молитва“ е дело на Константин-Кирил, но по-утвърдено е мнението, че принадлежи на Константин Преславски, тъй като съществува идейна връзка между неговото „Учително евангелие“ и творбата). Куев проследява 40 преписа на произведението, повечето от които са в Русия., като най-старият от тях е в сбирка на ГИМ (Син. 262) от XII в., където именно молитвата се явява преговор на „Учителното евангелие“. Авторът подчертава българския произход на произведението, както и излага поводите за съставянето на творбата в контекста на българската културна и обществено политическа обстановка в началото на Х в., а също така анализира съдържанието на стихотворението, което е свързано с конкретната историческа действителност.

В обширната монография „Иван Александровият сборник от 1348 г.“ (1981) Куев разглежда новопостъпилите материали и сведения след Втората световна война за старобългарската литература, нейното функциониране, възприятие и рецепция. Иван Александровият (Лаврентиев) сборник излиза извън рамките на чисто богословската литература и показва подчертан интерес към индивидуалното четене, който, според автора, съдържа разнообразни по стил и съдържание не само преводни, но и оригинални произведения, като „Написание за правата вяра“ на св. Кирил, „За буквите“ на Черноризец Храбър, „Черковно сказание“ от Константин Преславски и др. Разглеждат се причините за появата на паметника, каква е съдбата му през вековете, движението му през различни книгохранилища, мястото му сред старобългарската литература, неговите археографски, правописни, езикови и палеографски особености. Книгата е разделена на 17 подглави, които разглеждат както появата на компилацията, ролята на владетеля, неговата културната програма, както и спецификата на сборника, неговото съдържание и мозаечен характер от различни произведения. Съдържанието на паметника е изложено коректно и съпоставено с други писмени свидетели, за да се изтъкнат неговата индивидуалност и обособена собствена идентичност.

Капиталният труд на Куев „Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете“ (1979 г. допълнена, преработена и преиздадена през 1986 г.), е книга, в която се проследява появата, развитието и перипетиите в историята на старобългарската литература. Археографското проучване и проследяване на множество ръкописи, дело на южните славяни, е нов етап в славистичните проучвания. Авторът правдиво отбелязва причините за почти пълното унищожение на книжовното наследство на българи и сърби. Той проследява причините, поводите и начините на запазване на отделни образци от културното им богатство, сред които за отбелязване е признателността му към частни събирачи и учени-колекционери, съхранили за бъдещето голям брой ръкописни паметници. Трудът е разделен на три раздела: (1) странстване на ръкописите – проследява се историята и развитието на славянската писменост, разглеждат се причините за наличието на множество книжовни паметници в Русия и Западните славянски земи и са посочени причините за появата на интерес към ръкописната книга през ХΙХ в. Отделно са изброени имената на видни колекционери на книжовното наследство, сред които са словенецът, родоначалник на българистиката, Йерней Копитар (1780–1844), събрал 34 ръкописа, сред които е Супрасълския сборник; чехът-славист Павел Шафарик (1795–1861), идентифицирал 8 български ръкописа; хърватският колекционер Антон Миханович (1796–1861), съхранил Търновското четириевангелие и други български паметници; английският пътешественик Робърт Кързън (1810–1873), откривател на Иван Александровото (Лондонско) евангелие от 1356 г. и Видинското евангелие на цар Иван Срацимир; руският общественик Авраам Норов (1795–1869), открил български ръкописи от XIII–XV в.; Виктор Григорович (1815–1876), събрал пренесъл в Русия 27 фрагмента и писмени паметника (в Москва и Одеса), сред които са Мариинското евангелие, Боянското евангелие и Григоровичевият паримейник; византологът Порфирий Успенски (1804–1885), събрал 61 славянски фрагменти и цели ръкописи, сред които е Синайският патерик; руският историк Александър Гилфердинг, събрал и пренесъл в Санкт-Петербург 101 ръкописа; търговецът Алексей Хлудов, който, пътувайки из Балканите, е събрал около 25 ръкописа; историкът-славист Михаил Погодин, набавил над 2000 ръкописни паметника, 15 от които са с несъмнен български произход, сред които са и Погодинските кирилско-глаголически фрагменти; босненският фолклорист и етнограф Стефан Веркович, открил Орбелския триод и фрагменти от Слепченския апостол, руският библиограф Вукол Ундолски (1815–1864), събрал 1348 различни ръкописа, сред които и редица български. Куев дава и подробна информация за сбирките на Петър Севастиянов, Полихроний Сирку, Антонин Капустин, Измаил Срезневски, сръбския славист Сима Томич, откривател на Томичовия псалтир, апостол и октоих и редица други ръкописни колекции. (2) Унищожение на ръкописите – проследява причините и поводите за изчезването на голяма част от книжовното наследство на южните славяни, още от ΙΧ–Χ в., по-късно паради невежество и недооценяване на стойността на паметниците, занемаряване и лошо съхранение, опити за укриване, при които случайно се спасяват отделни ръкописи, като Енинският апостол; и (3) Съдбата на по-важните старобългарски паметници – описани и подробно разгледани са ключови старобългарски ръкописи, сред които са Зографското и Мариинското четириевангелия, Асеманиевото евангелие, Клоцовият сборник, Синайските молитвеник и псалтир, Савината книга, Супрасълският сборник и множество други паметници на средновековната българска култура.

Куев работи и в съавторство със свои колеги върху редица проблеми на старата българска литература. В съавторство с Петър Динеков и Донка Петканова издава „Христоматия по старобългарска литература“ (1961), преиздавана няколко пъти (1967, 1974 и 1978) – обобщаващ компендиум по стара българска литература, систематизираща и включваща редица изследвания и издания на предходни автори като Йордан Иванов, Юрдан Трифонов, Васил Киселков, Иван Дуйчев, Минко Генов и др. В христоматията старобългарската литература е разгледана по три главни периода: а) Българската литература през IX–XII, б) през XIII–XIV и в) през XV–XVIII в. Всеки период е обобщен и характеризиран, а по-късните са представени и с по-значимите автори и книжовници. Христоматията е актуална и се използва и до днес. Съвместно с Георги Петков изследва и издава „Събрани съчинения на Константин Костенечки“ (1986) – книгата проследява основни научни достижения по проблема: етапите на проучванията, основните открития и издания на текстове, като са включени нови преписи и фрагменти, разглеждат се множество филологически и тексткритически въпроси и за първи път се издават комплексно всички произведения на Константин Костенечки.

Не по-маловажни са проучванията на Куев върху произведенията на най-изявените и известни полски писатели: „Развитие на Адам Мицкевичевите възгледи до 1830 г.“ (1956), „Развитие на Адам Мицкевичевите възгледи след 1830 г.“ (1957), „Идейно-творческото развитие на Ванда Василевска“ (1955), „Юлиус Словацки в България“ (1958), „Мария Копоницка в България“ (1961). Освен това изследва и чешко-полските литературни взаимоотношения. Превежда редица художествени и политически книги: „Предна стража“ (1947) от Б. Прус, „Такива времена“ (1955) от Й. Юрандот, „Видях войната в Корея“ (1952) от Х. Коротински, „Quo vadis“ (1971) от Х. Сенкевич. Съавтор е на „Полско-български речник“ (1961) и на т. 1 от „История на българската литература в четири тома“ (1962).

Получава редица държавни отличия, изключително престижни за времето си: Кирило-Методиевска награда на БАН за издаването на съчиненията на Климент Охридски, в съавторство с Боню Ангелов, Христо Кодов и Климентина Иванова (1978); присъдено му е званието Заслужил деятел на науката (1981) и е Лауреат на Димитровска награда (1982).

Съчинения

  • Чувството за природата у Иван Вазов. Севлиево, 1943.
  • Областното име Романия или Романя в народната ни песен и историята. – Език и литература, 1946, №5, 22–31.
  • Славянската идея в творчеството на Петър Прерадович. – Училищен преглед, 1947, №3, 191–204.
  • Обществено-политическите възгледи на Адам Мицкевич. – Език и литература, 1949, №3, 167–178.
  • Konstantyn Kostenecki w literaturze bulgarskiej i serbskiej. Krakow, Uniwersitet Jagiellonski, 1950.
  • Полската драма след Втората световна война. – Език и литература, 1951, №4, 245–259
  • Вазови произведения на полски език. – Годишник на СУ. Филолологически факултет, 48, 1953, 165–223.
  • Революционният път на Адам Мицкевич. – Език и литература,1953, №6, 333–352.
  • Идейно-творческото развитие на Ванда Василевска. – Език и литература, 1955, №1–2, 75–95.
  • Wie Adam Mickiewicz und Konrad Rylejew miteinander bekannt wurden. – Zeitschrift für Slawistik, 1, 1956, № 1, 69–72.
  • Към чешко-полските литературни връзки от края на XIX и началото на XX в. – Известия на Института за литература, 4, 1956, 225–292.
  • По кое летоброене се е ръководил Черноризец Храбър. – Исторически преглед, 1956, №5, 83–93.
  • Развитие на Адам Мицкевичевите революционни възгледи до 1830 г. Ч. 1. – Годишник на СУ. Филолологически факултет, 51, 1956, №2, 161–300.
  • По въпроса за драматизацията на романа „Асен“ от Зигмунд Милковски у нас. – Език и литература,1957, №3, 223–227.
  • Развитие на Адам Мицкевичевите революционни възгледи след 1830 г. Ч. 2. – Годишник на СУ. Филолологически факултет, 52, 1957, №1, 59–217.
  • Юлиуш Словацки в България. – В: Славистичен сборник, Т.1. Езикознание, София, 1958, 339–378.
  • Към въпроса за началото на славянската писменост. – Годишник на СУ. Филолологически факултет, 54, 1960, №1, 1–108.
  • Полско-българки речник. Slownik polsko-bulgarski. (Под ред. на Ив. Леков и Фр. Славски). С., БАН, 1961. (Съавт.:А.Ганчева-Зографова, Д. Икономов, Я. Николова, В. Смоховска-Петрова, В. Цветкова, А.Панкевич-Щерева).
  • Мария Конопницка в България. – Годишник на СУ. Филолологически факултет, 54, 1961, №3, 633–679.
  • История на българската литература в четири тома. Т.1, 1962.
  • Към въпроса за авторството на Азбучната молитва. – В: Славистични студии. Сборник по случай V международен славистичен конгрес в София. София, 1963, 325–336.
  • Към въпроса за славянското единство в поезията на Петър Прерадович. – В: Славянска филология. Т.4. Доклади, съобщения и статии по литературознание. София, 1963, 97–119.
  • К истории издания П. Й. Шафариком сказания Черноризца Храбра „О письменых“. – Труды Отдела древнеруской литературы, 19, 1963, 448–451.
  • Към въпроса за Кириловото пространно житие като исторически паметник. – В: Хиляда и сто години славянска писменост. 863–1963. Сборник в чест на Кирил и Методий. София, 1963, 119–126.
  • Към историята на първото стихотворение на Г. С. Раковски. – В: Георги Стойков Раковски. Възгледи, дейност и живот. Т.1 . София, 1964, 433–437.
  • Към въпроса за титлата „екзарх“ в старобългарската книжнина. – Известия на Института за история,14–15,1964, 325–345.
  • Zur Geschichte der "Dreisprachendoktrin". – Byzantinobulgarica, 2, 1966, 53–65.
  • Черноризец Храбър. София, БАН, 1967.
  • Судьба сборника Ивана Александра 1348 г. – Труды отдела древнеруской литературы, 21, 1969, 117–121.
  • Климент Охридски. Събрани съчинения. Т.1–3, БАН, 1970–1977. 1. Съавт.: Б. Ангелов, Кл. Иванова, Хр. Кодов. Т. 1. Поучения и слова, 1970. Т.2. Поучения и слова, 1977. Т.3. Пространни жития на Кирил и Методий, 1973.
  • Една клетвена формула в старославянските ръкописи и документи. – Ricerche slavische, 17–19, 1970–1971, 113–121.
  • Българските преводи на поемата „Конрад Валенрод“. – В: Славянска филология. Т.13. Литературознание. София, 1973, 75–89.
  • За думата „тахъ“ в старославянските ръкописи. – В: Славистични изследвания [3]. София, 1973, 64–67.
  • Симеоновият сборник и неговите потомци. – Годишник на СУ Факултет по славянски филологии, 67, 1974, №2, 1–48.
  • Съдбата на Ловчанския сборник, писан преди 1331 г. – В: Търновска книжовна школа.1371–1971. Междунарароден симпозиум Велико Търново, 11–14 окт. 1971. (Доклади и научни съобщения). София, 1974, 79–88.
  • Азбучната молитва в славянските литератури. София, БАН, 1974.
  • Проникване на несторианството в Търново през XIV в. – Векове, 1976, №2, 39–41.
  • Археографические наблюдения над сборником Симеона в старославянских литературах. – В: Изборник Святослава 1073 года. М., 1977, 50–56.
  • Бележки за съчинението на Георги Хировоск в славянските литератури. – Старобългарска литература, 2, 1977, 46–60.
  • Археографски бележки за разпространението на Симеоновия (Светославовия) сборник в старите славянски литератури. – Старобългарска литература, 1979, №5, 38–56.
  • Нови преписи от „Черковное сказание“ на Константин Преславски. – В: Помощни исторически дисциплини. Т.1., София, 1979, 247–266.
  • Новооткрити преписи на Азбучната молитва. – Palaeobulgarica, 1979, № 4, 26.
  • Съдбата на старобългарските ръкописи през вековете, „Наука и изкуство“, София 1979.
  • История на Супрасълския сборник. – В: Проучвания върху Супрасълския сборник Старобългарски паметник от X в. Доклади и разисквания пред I международен симпозиум за Супрасълския сборник 28–30 септември 1977, Шумен. София, 1980, 9–12.
  • Образът на Иван Александър в среднобългарската поезия. – В: Сборник в чест на проф. Иван Дуйчев. София, 1980, 256–259.
  • Иван Александровият сборник от 1348 г. София, БАН, 1981.
  • Судьба Слепченского апостола. – Современное славяноведение, 1981, №1, 61–65.
  • Триезичната ерес и делото на Кирил и Методий на фона на Средновековието. – В: Константин-Кирил Философ. Материали от научната конференция по случай 1150 год. от рождението му. В. Търново,10-11.XI.1977 г. и Рим, 12-13.XII.1977 г. София, 1981, 85–94.
  • История на триезичната доктрина и борбата на Кирил и Методий срещу нея. – В: Първи Международен конгрес по българистика. Доклади. Симпозиум „Кирило-Методиевистика и старобългаристика“, БАН, София, 1982, 28.
  • За генезиса на „Кръстоносци“.(Предговор). – В: Сенкевич, Хенрик. Кръстоносци. Исторически роман. София, 1982, 5–10.
  • Das Schicksal des Psalterium von Pogodin. – Palaeobulgarica, 1982, №3, 108–111.
  • Нов препис от Храбровото сказание. – В: Литературознание и фолклористика. В чест на 70-годишнината на акад. Петър Динеков, София, 1983, 77–81.
  • Житието на деспот Стефан Лазаревич от Константин Костенечки, София, 1983 (фототипно издание на Кирило-Белозерския препис от ХVІ век).
  • Миграция на старобългарски писмени паметници към Киевская Русь през X–XII в. – В: Славянска филология. Т.18. Литературознание и фолклор. София,1983, 5–14.
  • Проложните жития за Кирил и Методий в ленинградските книгохранилища. – Старобългаристика, 1985, №1, 8–36.
  • Похвалата на цар Симеон – реконструкция и разбор. – Palaeobulgarica, 1986, № 2, 3–23.
  • Събрани съчинения на Константин Костенечки. Изследване и текст. София, БАН, 1986. Съавт.: Г.Петков.)
  • Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете, 2-о преработено и допълнено издание, София, 1986.
  • Черногорският препис на Храбровото сказание. – Palaeobulgarica, 1988, № 3, 103–112.
  • Поява и разпространение на Симеоновия сборник. – В: Симеонов сборник (по Светославовия препис от 1073 г.). 1. Изследвания и текст, София, 1991, 34–98.

За него

  • Боню Ангелов. Куйо Куев. – В: Речник на българската литература, Т. 2 Е – О, БАН, София, 1977, 266–267.
  • Мечев, К. Изтъкнат изследовател на старобългарската литература. Проф. Куйо
  • Марков Куев на 70 години – Език и литература, 1980, № 1, 108–109.
  • Динеков, П. Научното дело на проф. К.М. Куев. – В: Динеков, П. Литература и култура, София,1982, 394–405.
  • Мечев, К. Радетел на старобългарската книжнина. – Родна реч, 1983, № 9, 57–58.
  • Николова, С., И. Тодоров, Научното дело на професор Куйо Куев. – Palaeobulgarica, 1985, № 1, 3–7.
  • Милтенова, А. Куйо Куев – Литературна мисъл, 1985, № 2, 124–125.
  • Каменаров, В. Един разговор (с проф. К. Куев). – Звено, 1986, № 6, 20–21.
  • Творчески юбилей на проф. д-р Куйо Куев. – Palaeobulgarica, 1990, № 1, 7–15.
  • Павлов, И. Куйо Марков Куев. – Palaeobulgarica, 1992, № 1, 3–5.
  • Шверчек, Л. Допълнение към библиографията на трудовете на проф. Куйо Куев. – Palaeobulgarica, 1992, № 1, 6–8.
  • Милтенова, А. Проф. д-р Куйо Куев (1909–1991). – Език и литература, 1992, № 1, 149–152.
  • Николова, С. Куев, Куйо Марков. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия, Т. 2 И – О, София, 1995, 476–481.
  • Куцаров, И. Славяните и славянската филология. Очерк по история на славистиката и българистиката от втората половина на ХІХ до началото на ХХІ век. Пловдив, 2002, 225–226.
  • Кенанов, Д. Проф. Куйо Куев – личност и дело. – В: Старобългарската ръкописна книга – съдба и мисия. В памет на проф. Куйо М. Куев по случай 100-годишнината от рождението му. Велико Търново, 2012, 7–14.

×

SESDiva ERA.Net RUS Plus Call 2017 – S&T

SESDiva. Проект № 156

SESDiva цели създаването на виртуален музей на писмената култура във връзка със социалната, културната, идеологическата и религиозната среда и отношенията между южните и източните славяни през вековете от XI до началото на XX век.

Продължителност: 2018-2020
Програма: ERA.Net RUS Plus Call 2017 ‐ S&T Projects

ПОВЕЧЕ ERA.Net RUS Plus


TOP